|
| АНТИМАКЕДОНСКА ПРОПАГАНДА И СОН ЗА ГОЛЕМА САН-СТЕФАНСКА БУГАРИЈА |
| ГОСПОДО НАЦИОНАЛ-ШОВИНИСТИ, ЗОШТО ГО ЗАБОРАВАТЕ ЕГЕJОТ?!... |
ЈАН ПИРИНСКИ
Во Бугарија не запираат јавните и безобразни аспирации кон Република Македонија. Сведоци сме на една гнасна, хистерична антимакедонска пропаганда. Искажувањето на претензии кон Република Македонија е во спротивност со европските принципи. Но, наспроти тоа, денес, макар да е членка на Европската унија, Бугарија демонстративно пропагира и дозволува незауздани изливи на негативна енергија кон една суверена држава, членка на Обединетите нации.
Во Република Бугарија има, освен такви занесени и опијанети од мегаломанија луѓе, и други – разумна и совесна бугарска интелигенција и мноштво добри и демократски граѓани со европски поглед за решавањето на меѓусоседските проблеми. Погледи и толкувања кои ќе придонесат за вистински пријателски соживот. Ние, Македонците, веруваме токму во нив. И сме убедени, дека ќе дојде денот кога односите меѓу двете земји ќе бидат такви какви што се посакуваат и од бугарскиот и од македонскиот народ. |
|
|
|
|
|
|
|
| Научно изследване |
| МАКЕДОНСКАТА ЕМИГРАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ СЛЕД 1944 Г. |
д-р Константин Георгиев
 Македонската емиграция наред със същността, даденостите и спецификата на всяка емиграция - която никога не е нещо радостно, но неизбежно съпътства историческата съдба на много народи, носи в себе си политическата предопределеност да бъде четвърти по ред, но не и по политическа важност дял от разпокъсаната на три дяла Македония.
Бидейки част от своята родина, тази емиграция отразява всички етапи от нейното политическо развитие, участва пряко и опосредствувано в борбата й за политическа свобода и държавен суверенитет, но участва нееднозначно и противоречиво, люшкана от вълните на българските политически катаклизми и пертурбации - като понякога ги следва, друг път в определена степен ги провокира, но винаги - и в саможертвата на горещия си патриотизъм, и в горнилото на компромисите, зависимостите и предателствата си - остава съдбовно свързана със своята родина. |
|
|
|
|
|
|
|
| Кон корените на македонската национална мисла |
| ЗА МАКЕДОНСКИТЕ РАБОТИ |
Крсте Петков Мисирков
(Продолжува од минатиот број)
 За тоа не можит и да се зборуат за некакви арнотиiи од Бугариiа за Македониiа. Арнотиiа ли iет материiалната помок’ на Бугариiа за востааiа’ето, кога таiа поддржка само не застаи да си расфрлиме народните сили, со кои ниiе бефме силни, а сега сме нишчо? Арнотиiа ли iет ранеiн’ето на избеганите во Бугариiа македонци, кога Бугариiа iет првата и последната причина да им се разорат куките? Арнотиiа ли iет тоа, шчо приiимат она на своiа служба македонци, кога последните со службата, или заради неiа, забрауваат своiата таткоина, и неiните интереси жртвуваат на бугарцките? Зар не сет македонците, шчо сет на служба или кандитати за служба тиiе, коiи изопачуваа мег’у населеiн’ето во Македониiа значеiн’ето на руските праител’ствени постапаци, и толкуваа пред него стамбуловцки, и го тискаа да востанит, против советите на Русиiа за благоразумие? Македонци! Време iет да се убедиме, оти лошиiот демон за Македониiа, не iет никоi друг, осим Бугариiа, ето зашчо час по скоро требит да одделиме интересите наши од бугарцките. Тоа го барат од нас благоразумието. |
|
|
|
|
| Људмил Спасов, професор по историја на македонскиот јазик |
| ДА ПРЕКИНЕМЕ ДА СЕ ИЗОЛИРАМЕ И СОЖАЛУВАМЕ |
Виктор Цветановски
 Треба ли да се откажеме од Св. Кирил и Методиј, бидејќи тие ја создале словенската, а не античката македонска писменост? Да се откажеме и од Св. Климент Охридски, бидејќи тој не бил антички Македонец, туку Словен кој ја развивал словенската писменост? Треба ли да го негираме нашето богато културно наследство, истото културно наследство за кое нашите соседи велат дека е нивно? Нам ни се потребни и Европската унија и НАТО. Само со афирмирање на нашиот литературен јазик и култура во западниот свет, никој повеќе нема да се запраша или да се посомнева во тоа кои сме и на каков јазик говориме. Тогаш, никој нема да ни каже дека не сме Македонци.
Ова се зборовите со кои професорот по историја на македонскиот јазик на универзитетот „Св. Кирил и Методиј”, Људмил Спасов, им се спротивставува на политиката на антиквизација и на обидите на дел од експертското и политичко мнение да ги протнат во јавноста тезите за самоодржливоста на македонската држава и нација надвор од границите на Унијата и на НАТО. |
|
|
|
| Инициатива на највисоката научна институција |
| МАНУ БАРА ДА СЕ НАПРАВИ ЕТНОГЕНЕЗА НА МАКЕДОНСКИОТ НАРОД |
(Преземено од МИМ)
 Првична иницијатива за мултидисциплинарно научно истражување на етногенезата на македонскиот народ поднесе до Владата лингвистичкото одделение на МАНУ, со кое раководи академикот Катица Ќулафкова. До крајот на годинава МАНУ ќе ги прецизира сите елементи што ќе ги опфати истражувањето, кое, според очекувањата, наредната година треба да влезе меѓу стратегиските проекти на оваа највисока институција од областа на науките и уметностите.
- Истражувањето треба да опфати стручњаци од сите научни дисциплини, кои директно или индиректно се поврзани со етногенезата на македонскиот народ. При тоа мислам на антрополози, етнолози, етнографи, фолклористи, историчари, балканолози, генетичари, лингвисти, стручњаци за топонимија и други - вели академикот Ќулавкова. |
|
|
|
|
Пред стогодишнината от рождението на Никола Йонков Вапцаров
Неопровержимите факти говорят за македонското национално съзнание на разстреляния от българските фашисти поет |
| АЗ ПАК ТЕ ОБИЧАМ, РОДИНО НА ГОЦЕ И ДАМЕ... |
БИЛЯНА ВАРДАРСКА
 “Поемата била още в проект, но от нея имал вече нахвърлени късчета. Щяла да бъде озаглавена “Македония”.
Висок, с дълги отпуснати ръце, малко поприведен и като че уморен, Вапцаров изведнъж се оживи и очите му блеснаха под високото, одухотворено, умно чело.
Повторих някак безсмислено заглавието, като че се страхувах да го не забравя. А то беше толкова обикновено, че още нищо не говореше.
- Да, поема за Македония! - натърти Вапцаров. |
|
|
|
| РАДКО: “ВМРО ДЕЙСТВУВА БЪРЗО И ПРИБЯГВА ДО ФИЗИЧЕСКО НАСИЛИЕ” |
Бойко Тихов
Ние, господа делегати, искаме да споделим с целия конгрес скръбта си, като си спомняме за желязната необходимост, която ни е заставила да утвърдим толкова смъртни присъди над българи. Ако човек не проникне във всички случаи поотделно и в ония страшни вълни на предателство и обществен разврат, които минаха преди няколко години над целия български народ, не е възможно да се утеши за тези жертви. Сами ние правим преглед върху числото на жертвите, които са дадени в открита борба срещу сърби и гърци, както и върху това на наказаните от нас хора и с дълбоко съжаление констатираме, че едните и другите се приравняват. Обаче нашата съвест е спокойна и даже се чувствуваме горди, знаейки, че наказаните не са били освен преки или косвени наши врагове, радваме се, че са били премахнати злините, които разяждаха делото отвътре и се мъчеха да отрежат неговите спасителни крила. |
|
|
|
| 94 год. от убийството на македонския революционер - 23. IV. 1915 г. |
| СЪБОР В ПАМЕТ НА ЯНЕ САНДАНСКИ |
 На 26 април т. г. в парка на град Мелник бе проведен ежегодният всемакедонски събор, организиран от ОМО “Илинден” - ПИРИН, ТМО-ВМРО (независима) “Илинден”, Македонско християнско братство “Св. пророк Илия”, вестник “Народна воля” и бюлетина “Македонски глас”. Въпреки лошите прогнози за времето и дъждовното начало, дойдоха между 500 и 1 000 души от всички краища на Пиринска Македония и от вътрешността на България, а имаше гости и от Егейска Македония.
За разлика от други години тази нямаше никакви проблеми от страна на власти, служби, полиция или върховисти. Броят на полицаите бе в рамките на нормалното, камери не се виждаха никъде. Оказа се, че когато властите и върховистите не създават проблеми, такива няма. Дано само предложения за приемане нов тоталитарен закон за митингите и събранията да не развали тази идилия в близко бъдеще. |
|
|
|
|
|
|
|
НАРОДНА ВОЛЈА
|
106 г. от смъртта на Гоце Делчев
“Но това е пътя за освобождението на народите от чуждо иго. По него са вървeли гърците, сърбите, българите. По този път трябва да вървим и ние, македонците, за да се освободим от турците.” |
|
„НАРОДНА ВОЛЈА“ ВИ ПОДАРУВА
Почитувани читатели,
„Народна волја“ во соработка со Институтот за традиционални вредности од Охрид ви подготви нов подарок. Овој пат ви го нудиме
„ФИЛОЗОФСКИОТ КЛУЧ ЗА МАКЕДОНСКИОТ ИДЕНТИТЕТ“
од проф. д-р Стефан Влахов-Мицов
Што треба да направите?
Пополнете го купонот од печатното издание со печатни букви и испратете го најдоцна до 20 мај 2009 год. на следнава адреса:
Институт за традиционални вредности
ул. „Никола Карев“ 49
6000 Охрид, Р. Македонија
Книгата ќе биде испорачана по пошта за што е потребно да приложите поштенски марки во вредност од 5 лева.
Напомена: оваа понуда важи само за читателите во Република Бугарија, а на една иста адреса може да биде испорачан само еден примерок од книгата.
НАРОДНА ВОЛЈА мај 2009
Име и презиме: ______________________
Улица и број: ________________________
Пошт. број и град: ___________________ |
|
| Македонија пее |
| |
| ЗАПЛАКАЛО Е МАРИОВО |
Заплакало е Мариово, заплакало,
за тој ми Ѓорѓи, Ѓорѓи Сугаре.
Каде си Ѓорѓи сега да дојдиш
леле да дојдиш
од душманите да н# куртулиш.
Тогај извикна Ѓорѓи Сугаре провикна
од Демир Хисарските планини:
Слушам ве народ народ поробен,
леле поробен.
Слушам ви гласој, гласој жалосни.
Сега за скоро, јас Ќе дојдам, Ќе пристигнам,
со триесет одбрани момчиња
сите со куси малихери, малихери
сите со нагант леволвери.
Колку ми тргна Ѓорѓи Сугаре да оди
во тоа село Паралово
Бог да убие шпијуните Параловци
Ѓорѓија што ми го предадоа.
Слушај бре Ѓорѓи, Ѓорѓи Сугаре послушај
ако ти сакаш за да куртулиш.
Накачи горе кај чукарите, кај манастирот
ако ти сакаш да куртулиш.
Тогај се Ѓорѓи излага, прелага.
Накачи горе чукарите.
Кога да види што Ќе види Ѓорѓи Сугаре
од сите страни Ѓорѓи сардисан.
Тогај извикна Ѓорѓи Сугаре провикна
на неговата верна дружина:
Клавајте гуњи пушки, леле, пушки,
зашто се камен тешко најдува.
Згрмеа пушки, пушки аскерски, крвави
сета дружина му ја убија!
Тогај извади нагант леворвер Ѓорѓи Сугаре
самиот крвта си ја пролеа, леле пролеа.
Жив на душмани не се предаде.
|
|
|
24.V. - Ден на славянската азбука
- Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички? Също тъй и слънцето не свети ли на всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате, щото всички други народи и племена да бъдат слепи и глухи? |
|
| Поезия |
| |
| ОГЛЕДАЛНА МОЗАЙКА |
Парламентът тържествува,
че законно е избран.
Нови бивши олигарси
от народа нямат срам.
Всички тук събрани питам:
мърша ли е тоз народ?
Вдясно, вляво хъркат в ритъм
ех, щастлив, добър живот!
Триста мазни депутати,
от лъжата закърмени,
вземат тлъстички заплати
от стомаха вдъхновени.
От кръвчицата народна
смучат жадно “патриоти”,
след което я превръщат
в капитали и имоти.
Патриоти! Патриоти!
Попът Кръстю клетва дава.
Край високите палати
днес усмихнат пак минава.
Много българи се скриха
в расото на попа Кръстю.
Сметки банкови откриха
и държавата обраха.
Млади жалки историци
имат тайната задача -
да допишат нови книги
с плагиатство и лъжата.
Тръгва групата избрана
с мисията на агресор.
Имат дума обещана,
чин и титла на професор.
И народът се ослушва -
шашнат, смаян, прост и гладен.
Губи вяра и надежда
в клетви, в знаме и държава.
С пълно право смело псува
патриоти и министри,
но керванът си пътува
с грим и смях - и с тях артисти.
Всичко туй е срам, измама -
ял е волът чиста слама,
а човекът от реклама
ял отпадъци в салама.
О, България заспала!
Двадесет години вече
патриоти угоява -
а народът я обича.
И Славейков се учудва
в двадесет и първи век.
Вижда стара, нова мърша
да вони и днес навред.
Тая мърша остаряла -
от дедите завещана -
без култура е живяла,
днес живота ни доказа.
След години пак ще мина,
може би ще мине век.
И дано по пътя срещна
по-достоен, нов човек.
И Алеко със бомбето
без потури и цървули,
мърка, кюхка под небето -
пак са Ганьо днес събули.
С два дисага люти чушки
Ганьо шикалкави днес.
Има книга, има въшки -
в джоба, братко, нито лев.
“Българин се аз наричам”,
но от тях далече бягам.
“Всичко българско обичам”,
но в чужбина с тях не сядам.
Истината е жестока,
но е нужна на народа.
Тя е вярната посока
за прогреса на живота.
И тогава в теб се ражда
и култура, и човечност.
Вечно тя е твоя жажда
за приятелство и честност.
ПЕТЪР ХРИСТОВ
|
|
|
Скръбна вест
|
почина БЛАГОЙ
На 16. 04. 2009 г. почина Благой Методиев Джавджилски, роден на 03.10. 1963 г. в с. Микрево, община Струмяни.
Един от най-изтъкнатите активисти на ОМО “Илинден”-ПИРИН в община Струмяни, отличил се многократно и особено при събирането на членове за партията през 2006 г., когато привлича над двеста членове. Участва всеотдайно във всички мероприятия на ПИРИН и е стълб и душа на партията в района.
Погребението се извърши на 18 април в с. Микрево. Последна почит на починалия отдадоха членовете на местната секция, съпредседателите Стоян Георгиев, Ботьо Вангелов и Стойко Стойков, членът на Централния съвет Страхил Тупалски и активистите от Сандански Веселин Митрев и Румен Буков.
Председателството на ОМО “Илинден” - ПИРИН и редакцията на в. “Народна воля” изказват най-искрени съболезнования на семейството и близките.
ВЕЧНА ТИ ПАМЕТ, БЛАГО!
|
|
|
Претседателскиот кандидат на коалицијата предводена од ВМРО-ДПМНЕ Ѓорге Иванов со освоени 437.455 гласови победи на четвртите избори за претседател на Република Македонија. Неговиот проивкандидат од СДСМ Љубомир Фрчкоски освои 252.195 гласови. Одѕивот, според првичните збирни резултати што ги објави ДИК, е 42,86 проценти, со што е исполнет цензусот за избор на шеф на државата.
От 23 март до 1 април т. г. съвместна делегация на ОМО “Илинден” - ПИРИН и “Виножито” бе на посещение в Австралия по покана на дългогодишния партнüор на тези македонски партии - Австралийско-македонски комитет по правата на човека (АМКПЧ) - организация, специализирала се в лобиране и правозащитна дейност вече двадесет и пет години.
Голяма творческа дейност развива охридският архиепископ Теофилакт (1090-1109). Той е елиноезичен и творбите му са написани на гръцки. Автор е на много слова, жития, коментари на евангелието и др. Написал е (или превел) подробно житие на св. Климент Охридски. Следи оставя и архиепископ Константин Кавасила, живял през XIII в. Освен богослов, той е още поет и политик. Богато литературно наследство оставя архиепископ Димитри Хоматиян. От това наследство се черпят сведения както за положението в Епирското деспотство, така и за епирско-никейските и ромео-славянските отношения в първата половина на XIII в.
Македонија има реални шанси до крајот на годинава да добие датум за почеток на преговори, како и визна либерализација бидејќи нема сомнение дека е лидер во исполнувањето на критериумите за тоа во регионот, рече еврокомесарот за проширување Оли Рен на прес-конференцијата по средбата со македонскиот министер за надворешни работи Антонио Милошоски во Брисел.
Европската унија ќе и наложи на Грција да ги укине законите со кои на бегалците од граѓанската војна што не се Грци по род им се забранува да се вратат и да си ги бараат своите имоти. Координативното тело на Македонците од егејскиот дел и неколкумина влијателни европарламентарци до Европскиот парламент поднесоа резолуција со која се бара Грција да ги укине дискриминаторските закони од 1982 и од 1985 година и очекуваат таа да биде усвоена по неколку месеци.
Дамнешна традиција во Бугарија е во политиката да виреат луѓе што не се за ништо друго. Освен за партијци. Некои од нив стасаа и до премиерската фотелја. Дека бугарскиот синдром е заразен потврдува примерот со поранешниот македонски премиер Љубчо Георгиевски. Не случајно тој зеде и бугарски пасош. Изборот да бидеш конјунктурен или почитуван е лично право на секој. Само што пропагандата на сопствените слабости и простотија веќе станува агресија. Безумноста на историските теми што „новиот Бугарин“ Љ. Г. ги сее по македонскиот и бугарскиот печат (коишто на широко ги пренесуваат и десетина бугарски електронски сајтови) воопшто не заслужуваат внимание.
