|
|
|
|
|
| Бегли размисли |
| ЕДНООБРАЗЕН, НО ИЗПИТАН СЦЕНАРИЙ |
Горан Костов
Когато България стана член на Европейския съюз, радостта бе голяма. Но в редица прояви се вижда, че управници и партийни водачи (а и не само те) още не са узрели за тази Европа, към която се стремим. Красноречив пример за това са думите, които днес, в навечерието на изборите за Европейски парламент, се чуват постоянно: “Да изберем личности, които там да отстояват (да бранят, да защитават, да воюват за) българския национален интерес.” Че ако стремежите на обединена Европа противоречат на българските, че ако българските интереси в Европейския съюз са застрашени, то кой ни тикаше да влизаме в него?!
Очакванията ни са, че само Европа може да разруши усъвършенствания години наред сценарий. И се надяваме това да стане по-скоро. Да, но... знаем ли защо надеждата умира последна? Много просто - защото този, който живее с надежда, умира преди нея... А като че ли Европа повече се интересува от парите и много не се трогва от съдбата на малцинствата, на малките народи, на обикновения човек. |
|
|
|
| Научно изследване |
| МАКЕДОНСКАТА ЕМИГРАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ СЛЕД 1944 Г. |
д-р Константин Георгиев
 Разбира се, този перманентен и невиждан терор, упражняван спрямо съзнателната част на македонската емиграция в България, терор, продължил десетилетия, в хода на който беше унищожен интелектуалният елит и дециминирани кадрите и, не беше нещо случайно. Мнозина в страната и извън нея се питаха: “Какво искаха тези развилнели се хора, тия модерни кърджалии?” Искаха това, което винаги са искали - искаха да убият или най-малко да парализират нашето македонско съзнание или чувство, да убият в нас идеите на Гоце, да ни обвържат с тяхната завоевателна политика, да обвържат македонското дело за тяхната колесница, да ни направят мост, през който да мине великобългарската идея за създаване на велика България и хегемония на Балканите, да ни обърнат в микроб за сеене на раздори и вражди между балканските народи, да убият самостоятелната и прогресивна мисъл”. |
|
|
|
| Календар |
| ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ |
АСТРАПА МИХАИЛ. Македонски зограф от края на ХIII и първата половина на ХIV век, заедно с Евтихий, с когото работел заедно, най-значимият и най-знаменитият фреско- и иконописец, автор на фреските в църквите “Св. Богородица - Перивлептос” в Охрид (1295), “Св. Никита”, Скопско, (1308), “Св. Георги”, Старо Нагоричане (1317) и др. Рисувал и икони. Заедно със зографа Евтихий от 1205 до 1320 година нарисували много фрески и икони из цяла Македония. Неговите фрески и икони, според качеството на портретите, спадат към най-ценното, което по това време е нарисувано във Византия. Рисувал и в Солун, на Света гора, в околността на Скопие, а и в Призрен и в Студеница, Сърбия. Заедно с Евтихий те произлезли от средата на солунските художници. Работили и като дворцови художници за сръбския крал Милутин. С Евтихий са най-значими представители сред художниците на ренесанса на Палеолозите. |
|
|
|
|
|
| Извештајот на ЕК за визната либерализација |
| ЗА МАКЕДОНИЈА - ОДЛИЧНА ОЦЕНКА ЗА ЧОВЕКОВИ ПРАВА |
(Преземено од МИМ)
Се проценува дека според оценките што ги доби земјава, две петки и две четворки, треба да следи одлука за укинување на визите за македонските граѓани. Сепак, во предвид, треба да се има фактот дека кај Европската унија, која и покрај тоа што инсистира на исполнување на критериумите, на крајот кога ја носи одлуката доминира политиката и интересите.
Од четири области во кои Македонија беше оценувана за исполнување на условите за визна либерализација, доби две петки и две четворки. Во интерниот документ од Европската комисија кој се разгледува во земјите-членки на ЕУ, земјава доби петки за безбедност на личните документи и за почитување на основните човекови права, кој ги опфаќа и мерките за антидискриминација. Со четворка беше оценета за сработеното во две области, една што се однесува на реадмисија, нелегална миграција, системот за интегрирано гранично управување, и друга што се однесува на јавниот ред и мир. |
|
|
|
|
|
| Кон корените на македонската национална мисла |
| ЗА МАКЕДОНСКИТЕ РАБОТИ |
Крсте Петков Мисирков
(Продолжува од минатиот број)
 Од сите преброiени фактои се видит големата вреда за нас македонците от тоа, шчо ниiе, или барем мнозина од нас, отожествуафме до сега нашите интереси со обшчебугарцките. Ниiе се велефме бугари. Со тоа, од iедна страна сакафме тоа име да ни послужит како центр, около кого ке можиме сите да се згрупираме, без да бараме за таiа цел’а некоi друг, а можит и сосим нов, од друга, ниiе мислефие, оти вистина во соiединен’ето со бугарите iет нашата сила.
И вистина од нашето велеiн’е да сме бугари, ниiе имафме прао да очекуаме за нас добрини, а не злини: ниiе можефме да очекуаме од Бугарите поддржуаiн’е на сите наши дуовни нужди. Бугариiа iет слободна држаа. Она располагат со пари, просветеiн’е, државни мажи и дипломати. Она требит да сознаат неiните и наши национални интереси и мошно да бранит. Но видофме да сме горко излажани во нашите надежи и да на место арнотиiи, ниiе видофме само лошотиiа. |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
НАРОДНА ВОЛЈА
|
|
|
|
|
Нови издания
КНИГИ НА САРИСА ПАРАОС
Излязоха от печат втори и трети том на “Седем хилядолетия македонски писмена” от Сариса Параос. Те са по 270 и 240 страници и съдържат становището на автора по редица исторически въпроси. Цената им е 6 и 5 лв. Можете да ги намерите в секциите на ОМО “Илинден” - ПИРИН. Телефон за информации 0898 369 050. |
|
| Поезия |
| |
| БАЛАДА ЗА ИМЕТО |
О, майко Македонийо! Готова
по черната рецепта на смъртта,
отново свръхданайската отрова
поръси твоя път към радостта. -
В затворен кръг към нищото да тичаш
без памет, без реалност, без мечти,
от себе си сама да се отричаш,
за да забравиш, че това си Ти!
Веднъж ли инквизитори те клаха
върху дръвници с вързани ръце
и в крайна сметка колкото можаха
отхапваха от твоето сърце.
Когато хоризонтът се затвори
пред твоя дух и твоята сълза,
върху лицето на... Сатрапник Втори
съвременна усмивка изпълзя. -
Илюзия е пълната победа,
когато ослепяваш врагове,
ако скръбта с презрение те гледа
и побеждава в други боеве.
Най-истински духът се побеждава,
когато загуба не ражда срам,
ако народът сам се ослепява
и коленете си превива сам!
Когато те препънат отвисоко
пред прага на затворена врата,
това е и обидно, и жестоко,
че още е могъща подлостта.
Ала макар нелепа и могъща,
ще изпищи, когато след погром
сиракът на епохата се връща
да търси гроб или ограбен дом.
Но няма кой сирака да прегърне.
И ехото донася вълчи вой
срещу копнежа в дом да се завърне
и против правото да бъде Той.
Една огромна рана се разплака
от спомени за нож или куршум,
че трябва милосърдие да чака
от непоканен фарисейски кум.
Но трудно истина с лъжи ще спори,
когато прокурор е низостта.
И раната започва да говори
с най-искрения глас на доблестта. -
Преди да чуя укор и присъда,
аз търся отговор за моя грях,
грехът, че искам винаги да бъда
това, което и до днеска бях.
Но който не го види и не чуе,
но който го върти на празен ход,
не значи ли това - да се изплюе
в душата на един голям народ?
Аз себе си сама ако препъна,
ще триумфира вятърът: - Ехей!
Какво за Бога в бездната потъна:
голям народ или голям лакей?!?
Напразно ураганите от злоба
бушуват участта си да им дам:
отвъд червената черта е гроба
и всичко губи смисъла си там.
Аз нося вековете като жажда
и като вик за слънчева съдба,
че хлябът на епохите се ражда
от черни капки пот или борба.
Надеждата е винаги голяма,
когато се роди в безкраен ад
между сърца и съвести да няма
пространство за омраза или глад.
И даже да изглежда светотатство,
което въжделения руши,
тя води неминуемото братство
на хората с разплакани души!
АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ
|
|
|
|
В началото на март 2009 г. един от членовете на Българския хелзинкски комитет - Михаил Иванов, изпрати писмо до членовете на комитета, в което застъпи тезата: има хора, които се самоопределят като македонци, но няма македонско малцинство в България. В отговор на това становище БХК организира кръгла маса на тема “Има ли македонско малцинство в България”. В нея взеха участие: Красимир Кънев (председател на БХК), Георги Христов (Ян Пирински) - член на ЦС на ОМО “Илинден” - ПИРИН и главен и отговорен редактор на в. “Народна воля”), Стойко Стойков (съпредседател на ОМО “Илинден” - ПИРИН и заместник-главен редактор на в. “Народна воля”) и Емил Коен (член на БХК - в ролята на водещ на срещата). Тук публикуваме с известна редакторска намеса извлечението от тази дискусия, публикувано в априлския брой на списание “Обектив”.
Манастири никнат по цялата македонска територия. Манастирско огнище е Охридско-Преспанският регион. През втората половина на Х, целият ХI и началото на ХII в. се появяват манастирите в Североизточна Македония - “Прохор Пчински”, “Гаврил Лесновски”, “Йоаким Сарандапорски”, “Иоан Рилски”. (Понеже е ясна реакцията по отношение на Рилския манастир, цитираме края на писмото на рилските монаси до руския цар, писано в XVII в.: “Писано в Македонiи, в обители преподобнаго отца Iоанна Рûлüскего, лете 1627 Декабря 7-го.”
Огромен интерес за билет повеќе, овации и постојани барања за бис. Вака накратко може да се опишат реакциите на публиката која ги проследила целовечерните концерти на македонскиот ансамбл “Танец” на неодамнешната едномесечна турнеја во градовите низ Америка и Канада. Според уметничкиот директор на нашиот единствен професионален фолклорен ансамбл “Танец”, Бошко Тренески, позитивните реакции и високите оценки на критиката во овие земји, се само уште еден доказ за огромниот професионализам на ансамблот и атрактивноста на македонскиот фолклор што го презентираат во светот.
На првиот партиски конгрес, одржан на 25 мај партијата го смени името од Македонска алијанса за европска интеграција во Македонска партија и за прв претседател на партијата го избра Едмонд Темелко, актуелен градоначалник на Пустец.
Под “Нея” е зашифровано името на Македония. Затова тези стихове са неудобни, неприятни за великобългарските шовинистични кръгове и се изпускат. Но понеже “поезията е мислене в образи”, чрез тях Вапцаров ни казва точно това, което политическата обстановка не позволява. Нека не се забравя, че в крайна сметка Иван Михайлов бе изгонен, но михайловизмът остана. Но кога ли истинските македонци са били на почит в България?
