|
|
|
По повод на публикации във в. “Струма” |
ЗАГРИЖЕНОСТ ИЛИ МРЪСОТИЯ? |
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
Както е известно, националшовинистите в България не спират да ширят и насаждат на българската и световната общественост внушението, че Македония и нейното население винаги са били български. Мегаломански унеси, наситени с илюзии и халюцинации за велика санстефанска България. Тези великобългарски изблици са ежедневна практика в българските медии.
Напоследък стана модерно сред антимакедонците да се говори за “говор на омразата”. И да се обвинява в този грях Р Македония, а от време на време под върховисткия и националшовинистически унищожителен и безогледен огън попадаме и ние, македонците, живеещи в България. И когато във в. “Струма” пишат “Грубо нарушение на правата на човека в западната ни съседка”, нека се огледат трезво и да видят,, че нашите права тук и сега не само са грубо нарушени, но и са жестоко потъпкани и никакви ги няма. (При това - не само на разведените!) И питам: двете писания какво са - “говор” на любовта ли!? |
|
|
|
Вестник “Струма”, брой 13, 19 януари 2009 г. - Страна, кандидат за член на Европейския съюз, грубо погазва правата... |
Със знанието на премиера на Македония Н. Груевски студентка в Благоевград 2-ра година не успява да се дипломира заради тормоз, че се пише българка |
25-годишната студентка в ЮЗУ “Н. Рилски” Спаска Митрова от гр. Гевгелия, РМакедония, втора година пропуска датите за държавни изпити и не успява да се дипломира, след като през 2007 г. завърши семестриално “Английска филология” във Филологическия факултет на ЮЗУ, не поради липса на ангажираност, мързел или нежелание, а защото е българка, шокиращия факт разкри репортер на “Струма”.
Големият ми проблем е, че съм българка и заявявам това във всички документи, въпреки че още нямам български паспорт, разказа драмата си младата жена. Баба ми и дядо ми са българи, половината ни роднини са в България и като дете много често се ме водили в Благоевград, както и нашите близки са ни идвали на гости, |
|
|
|
Любовта към отечеството трябва да бъде и любов към човечеството. В.Г.Белински |
ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ - Апология на македонизма |
Доц. д-р Георги Радулов
(Продължава от миналия брой)
С падането на България под турско (1393 г.) българската църква се обръща към константинополския патриарх Антоний V и император Мануил Палеолог да я вземат под свое покровителство. Търновският архиепископски престол е понижен до митрополитски и е зает от молдовлашкия митрополит Йеремия – грък. Още по-рано владетелят на Добруджа, Добротица (Добротич), е подчинил църквата си на Константинополския патриарх, а видинският цар, Иван Страцимир, отделил Видинската епархия и я подчинил на Охридската архиепископия, която териториално е извън неговите владения. Твърдението на българи, че диоцезът на Търновската патриаршия насилствено, без волята на българския народ е подчинен на Константинопол, се опровергава от факта, че България се владее от турците, а Константинопол е все още Византия. Лишено от логика е твърдението “българската църква запази българския народ”. Когато българският народ трябва да се запазва, българска църква няма. |
|
|
|
Стенограма, 19 април 1932 г. |
“ЗА НАС, МАКЕДОНЦИТЕ, МАКЕДОНИЯ Е ПОРОБЕНА В ТРИТЕ Й ЧАСТИ” |
Знае се как минаха общинските избори в Неврокоп, знае се, че втората гражданска листа там получи огромното болшинство от гласовете и че тези, които при всички случаи налагаха на населението да излиза с една листа, получиха някакви си 200-300 гласа и по такъв начин бяха изгонени от общината, в резултат на което дойде отвличането на тримата съветници. Аз не зная дали Министерският съвет, дали министърът на вътрешните работи, дали и целият Парламент ще е съгласен с разбирането, че гражданите, населяващи тоя край, не бива да се ползуват от политическите си права така, както се ползуват от тях останалите граждани, населяващи нашата страна, но факт е, че гражданите там не се ползуват абсолютно с никакви политически права. Там, все в името на освобождението и независимостта на Македония, се запушват устата на македонците от този край по начин, по който само тези, които запушват устата на този народ там, могат да ги запушват - да мълчат и да не разсъждават, защото всичко, каквото се върши в този край, се върши с оглед на бъдещата независима и свободна Македония. |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Историјата разобличува |
ТАЕН ГРЧКИ ДОКУМЕНТ ЗА ПРЕИМЕНУВАЊЕ НА МАКЕДОНЦИТЕ |
(Преземено од МИМ)
(Продолжува од минатиот број)
А резултатот беше, по неколку дена, тие да се вратат, речиси сите, а и по новото протерување повторно се вратија во своите села или во други соседни села. За среќа, ставен е крај на оваа произволна и извонредно опасна игра од страна на Генералштабот на владата. Потребно е да сфатиме дека никаква изолирана мерка не може да се примени без одговорна владина иницијатива, комплетна соработка и совршена координација на постапките на сите надлежни категории на администрацијата. А за каква било политика врз национални прашања, потребна е согласност од сите лојални големи политички партии. Конкретно за комплетна соработка на воените, на судските и на чисто административните власти и на жандармеријата со генералната линија што ќе ја дава Министерството за надворешни работи во согласност, се разбира, со Генералштабот на војската. |
|
|
|
|
Размисли след прочетеното |
КАКВО ПИШЕ МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ |
Станимир Ковачев
Умишлено не съм чел книгата на Свобода Бъчварова “Литургия за Илинден”. Тъй като зная как и какво пишат българските автори за събития от македонската история, не исках да си губя нервите, евентуално срещайки се за пореден път с лъжи, инсинуации и фалшификации. А от филма “Мера според мера” си спомням смътно за рекламата му: имаше някакъв образ, който, горкия, не беше наред с главата, бяха му мръднали нещо чивиите, та реших и филма да не гледам. Съображенията си казах по-горе.
Не зная дали бях прав, или не. Ако съм жив и здрав, може и да се прежаля и да се запозная поне с книгата ... някой ден. Но тук става въпрос за нещо друго.
И ДНЕС малко хора имат достъп до старите автентични документи - само тези, които ги четат така, както им се нарежда. И днес нагло се фалшифицира историята - да прочетем само “История на България”, в която пише за окупацията на Македония, която окупация днешните върховисти и националисти окачествяват като освобождение... Бог да им е на помощ!
А едно от най-жалките неща е, че България стана съюзник на Гърция в борбата й срещу Македония! И то какъв съюзник! |
|
|
|
|
|
Преживелите терора членове на кръжока продължават борбата |
ПРОИЗХОДЪТ НА МАКЕДОНСКАТА НАЦИЯ |
МАКЕДОНСКИ НАУЧЕН ИНСТИТУТ
(Продолжува од минатиот број)
Още тогава ясно и твърдо стояхме на тези позиции за македонската нация.
През този период беше се разраснало едно широко македонско национално движение във Вардарска Македония, което беше завладяло всички хора. Тези хора идваха в България. През 1939 г. идваха студентите, водени от Кузман Йосифовски - Пито, който загина през 1941-1942 г. Тези хора донесоха в София между нас, македонците, лъха на македонското национално чувство, на македонския патриотизъм. По-късно дойдоха соколите. Между тях имаше много македонци, които също донесоха този силен македонски патриотизъм. Ясно е, че такова патриотично чувство, създаващата се вече македонска литература и македонски литературен език от поетите Венко Марковски, Коле Неделевски и Коста Рацин, повдигнаха духа не само на всички македонци в родината ни, но и на всички емигранти. |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
НАРОДНА ВОЛЈА
|
|
|
|
|
Глас од времето на окупацијата |
|
МАКЕДОНСКА ПЕСНА |
I.
Горо ле, горо жалосна,
Горо ле Пирин планино,
Имаш ли вода студена,
Водица да се напијам,
Ропска ми душа да оладиш,
Тагата да ми олесни!
II.
Горо ле, горо зелена,
Горо ле Пирин планино,
Имаш ли сенка ладовна,
Да седнам да се одморам,
Маките да ти прикажам,
Мои ропски маки-твои маки!
III.
Мома сум горо робинка,
Робинка мома Македонка,
Пиринска мома-егејска,
Како ме мајка родила,
Сонце не сум видела,
Ни бело, горо видело.
Ропство ми младост поцрни,
Тага ми душа помрачи,
Солза ми очи ослепи!
Туѓо ми име натуре,
Бугарско име татарско.
IV.
Горо ле пирин планино,
Горо ле мајко жалосна,
Учи ме горо разумно,
Од дома душман да истерам,
Така слобода да остварам
За мојот народ поробен.
V.
Пиринка гора зелена,
Жалосни солзи пророна,
И гласно на мома прозбори:
“девојка моја , Македонко
Девојка калеш-убава
Земи си пушка на рамо
На рамо пушка шмајзерка,
Опаши нагант револвер,
Развиј си знаме црвено,
Селанско знаме работничко
Црвено знаме вардарско,
Дојди си моме при мене,
Затруби туба борбена,
Борбена труба партизанска,
Нека се народ разбуди
Во цела земја македонска,
Борба на душман да отвори
Јуначка борба да оствари
За македонска слобода“.
РИСТЕ СПАСЕСКИ - Даскалот - Македонски
С. Тополчани 1943г.
|
|
|
|
|
|
|