7. Хll.1909 г. 100 години от рождението на Никола Йонков Вапцаров 7. Хll. 2009 г.
ПЪРВАТА ПРОЛЯТА КАПКА КРЪВ ЩЕ БЪДЕ ЗА НЕЯ - МАКЕДОНИЯ!
Получи се така, че в Сръбска и Гръцка Македония великобългарските утопии охладняват и якне едно поколение, вдъхновено от лозунга “Свободна и независима Македония".Това е най-важният етап от македонския въпрос, който ние не забелязахме навреме и за чието проспиване нося лична и организационна отговорност. Да се търси организационна отговорност винаги е било лесно. След всяка грешка ние сме свикнали да правим стереотипни самокритики, да приказваме, да пишем и все пак да тъпчем на место, но ако тъгуваме за своята Татковина, ако в нас има капка македонска кръв, ако в нас е останала капка благороден патриотизъм, този път трябва да се врегнем, робски да се впрегнем, за да понесем своя дял от отговорността на едно дело и жестокото величие на една епоха.
(Из доклада на Никола Вапцаров пред МЛК, 1938 г.)
100 години от рождението на Никола Йонков Вапцаров
С ПОЧИТ, С БОЛКА, НО И С ГНЯВ
Проф. д-р Стефан Влахов - Мицов
Любовта към отечеството трябва да бъде и любов към човечеството. В.Г.Белински
ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ - Апология на македонизма
Доц. д-р Георги Радулов
Македонският фолклор е толкова богат, ние трябва да го изучаваме в неговите най-дребни подробности. Трябва да влизаме под кожата на ония, които го носят още жив в себе си. А това са стари хора, които носят неизмерими богатства. Това са сборници с фолклорен материал. При изучаването на вторите особено да бъдем внимателни, защото не са редки примерите на фалшифициране или авторски амбиции, които сервират неочаквани безвкусици. За нас, особено за писателите, е абсолютно необходимо да познаваме характерите, обичаите, носиите, езика, дори типичното преобладаване на някои изрази, думи и картини.
(Из доклада на Никола Вапцаров пред МЛК, 1938 г.)
100 години от рождението на Никола Йонков Вапцаров
ПО ПЕСЕНТА ЩЕ НИ ПОЗНАЕТЕ!
Ставро Клисурски
Кон корените на македонската национална мисла
ЗА МАКЕДОНЦКИТЕ РАБОТИ
Крсте Петков Мисирков
Наистина опустошения в народната душа направи бившата ВМРО. Тя ни остави едно наследство на огорчение. Едно неверие. Не бива да си правим илюзии, че народът в Петричко и бежанците в България могат добре да различават нашия кристален идеализъм от бандитските действия на михайловизма. Ние все още имаме създадено едно хубаво популярно учение, което напълно да замени болката в душата с вяра. И нашите другари, когато престояват в тая област с политически задачи, трябва хубаво да внимават, защото досега е ясно, че още не е преодоляна организационната апатия.
(Из доклада на Никола Вапцаров пред МЛК, 1938 г.)
Не мислете, че всичко това ще стане отведнъж. Но не забравяйте, че ако с нещо покажете своето съществуване, своите усилия, отдолу ще израснат други, които далеко ще ни надминат. ...
(Из доклада на Никола Вапцаров пред МЛК, 1938 г.)
100 години от рождението на Никола Йонков Вапцаров
ДУМИ, ДЕЛА, БЕЗСМЪРТИЕ!
Станимир Ковачев
Ние не намерихме една що-годе подходяща форма, за да събудим вярата в хлебарския работник, в обущаря, в гладния земеделец, в дребния чиновник, ние теоретизирахме, класово раздвижихме един съвсем конкретен въпрос, един прост въпрос, който е спомен, един въпрос, чието име е Родина. А той с родилни мъки живееше в тия хора, той ги караше да сънуват една малка къща с цъфнали дървета в Тетово или насмолена рибарска лодка в Костур, или една стара легенда, която разказват покритите с мъх зидове на Прилеп, и колко още спомени, що са в съзнанието на всеки македонец. Не че фурнаджийският работник, не че гладният земеделец, не че дребният чиновник не мислят, че парите за хляб, при сегашната икономическа система, няма да стигат и в независима Македония, но нашата грешка е в това, че не намерихме жива връзка между икономиката и живота, между нас и ония, които не ги разбират нещата в оная широчина, в която ние ги разбираме.
(Из доклада на Никола Вапцаров пред МЛК, 1938 г.)
100 години от рождението на Никола Йонков Вапцаров
“РОДИНО, ТВОЯ ОБРАЗ МЕ ОПИВА, И ТВОЯ ГЛАС НЕСПИРНО МЕ ЗОВЕ”
Стойко Стойков
100 години от рождението на Никола Йонков Вапцаров - Неопровержимите факти говорят за македонското национално съзнание на разстреляния от българските фашисти поет
АЗ ПАК ТЕ ОБИЧАМ, РОДИНО НА ГОЦЕ И ДАМЕ...
Биляна Вардарска
Мега интервју: Митрополит европски, г. Пимен
НЕ ОТСТАПУВАМЕ ОД АФТОКЕФАЛНОСТА
(Преземено од МИМ)
Но докато ние тук търсим отговорностите, които ни касаят, камшикът на обективността трябва да заигра по нашите гърбове. Какво направихме ние, другари, за да подпомогнем политическия процес? Направихме ли нещо систематично, организирано? Помъчихме ли се поне със своите скромни сили да създадем впечатление, че съществува група хора, които пишат, които не са забравили обществения си дълг към своята Татковина?...
(Из доклада на Никола Вапцаров пред МЛК, 1938 г.)
Жива историја
СВЕДОШТВА НА ПРОТЕРАНИТЕ МАКЕДОНЦИ ОД ЕГЕЈОТ
(Продолжува од минатиот број)
Не ме разбирайте погрешно, не отричам личната саможертва, но тя беше недостатъчна. Ясно е, че е имало причини, които са им пречили. Истина е, че работим в нечовешки тежки условия, но кажете, могат ли тези оправдания да успокоят нашата съвест? Мислите ли, че могат? Имаше нещо страшно трагично в нашето състояние. Ние като писатели се оставихме да ни влачат политическите задължения. Разбирате ме, нали? Ние трябваше да бъдем авангард, а останахме назад. Много от нас бяха в крак с политическите лозунги на момента, но колко от нас със сърцетото го почувствуваха македонския въпрос? Колцина му дадоха жива форма? На какво се дължи това? Дали само на това, че сме млади таланти? Нещастието не е само в това. Нещастието беше в това, че ние не казахме репликите, хлебарският работник, гладният земеделец, дребният чиновник не го почувствуваха нашето съществувание и поради това не я почувствуваха и борбата.
(Из доклада на Никола Вапцаров пред МЛК, 1938 г.)
Нашите задачи? Та ние имаме толкова неща да кажем. Един старец умира и пред собствената си смърт го мами зеленото спокойствие на гробището в родното село, кръстът на неговата мъка, топлината на родната земя. Един млад оре тук земята и си мисли, че тя там някак по-иначе мирише, че вятърът е по-инакъв, че звздите са ниско, много ниско, та ако утре се качиш на Али Ботуш, ще хванеш слънцето. Че старата мисли за чист понеделник за едрите кавалски маслини, че младата пее за разноцветната чаршия на Струга. Какво мислите? Романтика и консерватизъм? Но слушайте, приятели, това живее в душата на народа.
(Из доклада на Никола Вапцаров пред МЛК, 1938 г.)
Териториалните претенции към съседите не носят нищо добро на българския народ
ДАНДАНИИТЕ В БЪЛГАРИЯ ПРОДЪЛЖАВАТ - ПРИЦЕЛЪТ Е ПАК РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
НАРОДНА ВОЛЈА
Абонирайте се за вестник “Народна воля”
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ, Започна абонирането за вестници и списания за 2010 година. Вестник “Народна волja” и през идната година ще има каталожен номер 2050. Абонирайте се за вестник “Народна воля”! “Народна волja” ще се стреми винаги да бъде вярна на Гоцевите завети и да ги пресътвори в живота на днешния ден!“Народна волja” ще Ви запознава редовно със свободолюбивите идеи на македонските интелектуалци!“Народна волja” ще разкрива редовно демагогската националшовинистична политика на ванчемихайловистката ВМРО.Краен срок за абониране - 15 декември 2009 г.! “Народна волja” - каталожен номер 2050!
100 години от рождението
Зная свойто място във живота и напразно няма да се дам.
Хроника Отвсякъде врази.
Родина Над тебе Пирин
ПРОЩАЛНО (На жена ми)
Д о к л а д Часът е седем. –
Никола Вапцаров и неговите другари живяха в бурна епоха, когато борбата срещу фашизма, борбата за свобода и социална справедливост достигаше своя апогей. В пожара на жестоката битка те отдадоха своя живот в името на голямата вяра, че утре “Животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден..."
Еврейски колонии са създадени във всички по-значителни градове на Македония (Солун, Битола, Скопие, Бер, Костур, Сер, Щип, Кратово, Струмица, Неврокоп, Дупница). Солунската еврейска колония била от най-големите в Османската империя. В средата на XVI в. наброявала около 3 000 семейства . Преселените евреи са изкусни занаятчии и опитни търговци, а някои от тях разполагали със значителни капитали и делови връзки с евреи от други страни.
Струшките вечери на поезијата, гласовит меѓународен поетски фестивал, меѓу првите културни институции во светот ја одбележи стогодишнината од раѓањето на големото поетско име Никола Јонков Вапцаров (Банско, 7.12.1909 - 23.7.1942, Софија) - автор на вонредно драгоцен литературен опус, врвно име на бугарската литература во 20 век и златна рожба на македонската земја. Вниманието коешто му се издвојува на овој наш празник на поезијата е наложено од потребата да му се оддаде благовремено признание на автор чиешто творештво означува амблем за една развојна етапа на поновата бугарска литература, таа од средината на 20 век, и како синоним на неисцрпната и незапирлива творечка потенција на македонскиот национален дух.
Последните можеа да се истаат, или како нешчо стредно мег’у србите и бугарите т. е. ни срби, ни бугари, а просто македонци или македонцки словени, или како срби. Првата теориiа имаше по малу последуачи и беше предназначена за пред европеiцкото обшчествено мнеiн’е. Но на таiа теориiа беше затворен входот во Македониiа, како и со сите тиiе стредини, откаде излизаа пропагандистите. Таiа теориiа беше опасна за србцките интереси во Македониiа, зашчо ке повлечеше по себе согласiето на Србиiа да се образуат оддел’на македонцка држаа и со тоа Србиiа не ке добиiеше ни iеден дел од неiа. Втората теориiа, т. е. сите македонцки словени сет исто таквиiе срби, како и бошн’ацие, црногорците и пр., се укорени во Србиiа. Со тоа србите лажеа, не само европеiцкото обшчествено мнеiн’е и македонците, но и сами себе; тиiе зафатиiа да пропагандираат истата идеiа и стред србите со помок’та на сколиiи и книги. Последните беа и сет сите тенденциозни во прашаiн’ето за народноста на македонците.
Добре известно е, че Никола Вапцаров посвещава много творби на отечеството. Цял опус е включен в единствената му стихосбирка издадена приживе - „Моторни песни” – под заглавието „Песни за родината”. Много добре известно е за обективния читател за коя родина става дума там. Но много по-малко се знае, че Вапцаров е писал за нея още в най-ранните си юношески стихове. Именно родината на поета, отразена в тези ранни и слабо известни поетични произведения, е темата в тази статия.
И когато в условията на живковизма и съвременния български неовърховизъм подобни документи се публикуват, за да доказват какво е националното съзнание на поета, с подобни доказателства лъжата сама разобличава себе си.
Со своите 38 години, по г. Иларион (34 г.) и г. Климент (37 г.), г. Пимен Илиевски е најмлад во редовите на Светиот Архиерејски Синод на Македонската Православна Црква. Пред три години, тој е поставен за митрополит Европски, при што го сели седиштето на епархијата во Малме, Шведска.
Во текот на војната грчките команданти, како што потенцира Ристо Малов, ништо не им ветувале во однос на нивните права.
На 4 ноември 2009 г. комисарят по правата на човека при Съвета на Европа Томас Хамерберг посети България. Той се срещна официално с делегация на ОМО „Илинден”- ПИРИН, водена от съпредседателите Ботьо Вангелов и Стойко Стойков.
