Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
НИКОЛА Й. ВАПЦАРОВ е роден на 7 декември 1909 г. в рамките на Турската империя – в източномакедонското село Банско, сгушено под бунтовните върхове на Пирин. Начално образование (1916 - 1920) и основно (1920 - 1923) получава в родното си село. Разложката смесена гимназия завършва през 1923 – 1926 г. Продължава образованието си във Варна в Морското машинно училище (1926 - 1932). След завършването му постъпва и работи като техник в книжно-мукавената фабрика в с. Кочериново. През 1936 г. отива в София. От есента на същата година започва да работи като огняр на парен локомотив в Български държавни железници. От ноември 1938 г. работи като техник в Държавния екарисаж. През 1940 г. организира и провежда т. нар. Соболева акция в Разложко. За тази си проява е даден под съд, а след това е интерниран в Годеч. Работи като член на редакционната колегия на в. „Технически глас” и „Литературен критик”. От есента на 1941 г. е в Централната военна комисия към ЦК на БРП. На 4 март 1942 г. е арестуван и след четиримесечни жестоки изтезания е осъден на смърт. Разстрелян е от българските фашисти на 23 юли 1942 г. заедно с петима свои другари. През 1952 г. посмъртно му е присъдена международната Почетна награда за мир за антифашистката му дейност.
7. Хll.1909 г.     100 години от рождението на Никола Йонков Вапцаров     7. Хll. 2009 г.
ПЪРВАТА ПРОЛЯТА КАПКА КРЪВ ЩЕ БЪДЕ ЗА НЕЯ - МАКЕДОНИЯ!

Никола Вапцаров и неговите другари живяха в бурна епоха, когато борбата срещу фашизма, борбата за свобода и социална справедливост достигаше своя апогей. В пожара на жестоката битка те отдадоха своя живот в името на голямата вяра, че утре “Животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден..."
Личности като Никола Вапцаров, Антон Попов и Атанас Романов бяха смъртни врагове за българските фашисти, поради което на 23 юли 1942 година тази сган разстреля на Гарнизонното стрелбище в София тези герои, тези неустрашими мъже, заедно с още трима техни другари. И ги обрекоха на безсмъртие!
Те бяха физически ликвидирани, но идеалът и вярата им останаха в сърцата и душите на всички честни и прогресивни хора. Тя - вярата - ще пребъде и в идните генерации, защото, както писа поетът: “Тя е бронирана здраво в гърдите и бронебойни патрони за нея няма открити! Няма от-крити!”
Читај
Получи се така, че в Сръбска и Гръцка Македония великобългарските утопии охладняват и якне едно поколение, вдъхновено от лозунга “Свободна и независима Македония".Това е най-важният етап от македонския въпрос, който ние не забелязахме навреме и за чието проспиване нося лична и организационна отговорност. Да се търси организационна отговорност винаги е било лесно. След всяка грешка ние сме свикнали да правим стереотипни самокритики, да приказваме, да пишем и все пак да тъпчем на место, но ако тъгуваме за своята Татковина, ако в нас има капка македонска кръв, ако в нас е останала капка благороден патриотизъм, този път трябва да се врегнем, робски да се впрегнем, за да понесем своя дял от отговорността на едно дело и жестокото величие на една епоха.
(Из доклада на Никола Вапцаров пред МЛК, 1938 г.)   
100 години от рождението на Никола Йонков Вапцаров
С ПОЧИТ, С БОЛКА, НО И С ГНЯВ
Проф. д-р Стефан Влахов - Мицов


За Вапцаров трябва да се говори и пише със смирение, с болка, но и с гняв. Със смирение, защото пред неговата личност и саможертва нашите индивидуални амбиции, страсти или пък проблеми изглеждат незначителни и елементарни. С болка заради драматичната му съдба и приживе, и след насилствената му смърт, когато многократно още беше разстрелван от хора, които показно, лицемерно и цинично го обявяваха за свой кумир.
Поредният разстрел на Вапцаров беше извършен съвместно от българската държава и роднините на поета през пролетта на тази година. Мая Вапцарова оповести, че в Интернет сайта на Британската библиотека Вапцаров присъства като македонски поет. Веднага тогавашната българска евродепутатка Биляна Раева написа протестно писмо до директорката на библиотеката. В резултат на това световният творец въобще отпадна от библиотечната информация. А българските медии ревнаха от възторг: „Българщината победи!” Новият разстрел на Вапцаров още веднъж доказа, че българският държавен шовинизъм сее смъртоносна зараза далече извън българските граници.
Читај
Какво ще ни дадеш, Историйо,
от пожълтелите си страници? -
Ний бяхме неизвестни хора
от фабрики и канцеларии,

ний бяхме селяни, които
миришеха на лук и вкиснало.
И под мустаците увиснали
живота псувахме сърдито.
Ще бъдеш ли поне признателна,
че те нахранихме с събития
и те напоихме богато
с кръвта на хиляди убити.

Ще хванеш контурите само
а вътре, знам, ще бъде празно.
И няма никой да разказва
за простата човешка драма.
Поетите ще са улисани
във темпове и във агитки
и нашта мъка ненаписана
сама в пространството ще скита.

Живот ли бе - да го опишеш?
Живот ли бе - да го разровиш?
Разровиш ли го - ще мирише
и ще горчи като отрова.
(Из “История”)   
Любовта към отечеството трябва да бъде и любов към човечеството. В.Г.Белински
ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ - Апология на македонизма
Доц. д-р Георги Радулов
(Продължава от миналия брой)



Еврейски колонии са създадени във всички по-значителни градове на Македония (Солун, Битола, Скопие, Бер, Костур, Сер, Щип, Кратово, Струмица, Неврокоп, Дупница). Солунската еврейска колония била от най-големите в Османската империя. В средата на XVI в. наброявала около 3 000 семейства . Преселените евреи са изкусни занаятчии и опитни търговци, а някои от тях разполагали със значителни капитали и делови връзки с евреи от други страни.
Макар и незначителна по брой, силна по влияние е групата на потурчените евреи (дьонмета). С интелигентността на своя етнос, безскрупулността на вероотстъпници и правата на мюсюлмани, те са страшни. В Отоманската империя е имало поговорка: “Пази се от потурчен евреин.”
Читај
Македонският фолклор е толкова богат, ние трябва да го изучаваме в неговите най-дребни подробности. Трябва да влизаме под кожата на ония, които го носят още жив в себе си. А това са стари хора, които носят неизмерими богатства. Това са сборници с фолклорен материал. При изучаването на вторите особено да бъдем внимателни, защото не са редки примерите на фалшифициране или авторски амбиции, които сервират неочаквани безвкусици. За нас, особено за писателите, е абсолютно необходимо да познаваме характерите, обичаите, носиите, езика, дори типичното преобладаване на някои изрази, думи и картини.
Ние трябва да познаваме македонската история и най-много историята на националреволюционното движение - Илинден, Гоце, Даме, битките...
(Из доклада на Никола Вапцаров пред МЛК, 1938 г.)   
100 години от рождението на Никола Йонков Вапцаров
ПО ПЕСЕНТА ЩЕ НИ ПОЗНАЕТЕ!
Ставро Клисурски


Бях сам. Чувствах се самотен. А ми се разговаряше с някого. Протегнах по навик ръка, взех “Моторни песни” от библиотеката и се вслушах какво ми заразказва Никола Вапцаров. А той простичко, “дума след дума” зареди за това колко много обича народната песен, и то най-много македонската, колко много мъдрост има в народното творчество, как само от песента човек може да научи историята на Родината, да научи за Гоце, Даме, Питу Гули, за безброй наши, македонски герои, за славни битки и победи. Разходи ме край Струма, Места и Вардар, по Пирин, отправи поглед към селата под планината, разгърнахме мъха на стените в Прилеп, минахме и през Охрид и край Глазне...
И навсякъде - все с песен. Все на песен го караше Никола - ту весела, ту тъжна, ту пълна с мъка и надежда, ту яростно бунтовна. И сякаш ми каза: “Много са писали за моите песни, но не са казали защо тя ми е в кръвта!” Прелистих пак страниците...
Читај
И кога се очекуваше да се повратат годините 1944-1948, кога Вапцаров толку бучно се славеше като македонски национален поет, дочекавме да биде исфрлен од програмата на бугарските училишта, да биде напаƒан како комунист што сторил и - национално предавство... Да,Вапцаров навистина (како Македонец) по идеологja беше и комунист, но беше и организатор на Македонското прогресивно националноослободително движение, посебно во Пиринско. Таков се вклучи и во антифашистичката борба и во неминовната победа на Антифашистичката коалициjа jа гледаше надежта за македонското ослободуваœе и обединуваœе.
Академик Блаже Ристовски (Из „Сознајби”)   
Реч на академик Гане Тодоровски по повод стогодишнината од раѓањето на Вапцаров во рамките на „Струшките вечери на поезијата“
ВАПЦАРОВ Е ЖИВА ИЛУСТРАЦИЈА ЗА ПОИМОТ ДВОДОМЕН АВТОР
(Преземено од МИМ)


Струшките вечери на поезијата, гласовит меѓународен поетски фестивал, меѓу првите културни институции во светот ја одбележи стогодишнината од раѓањето на големото поетско име Никола Јонков Вапцаров (Банско, 7.12.1909 - 23.7.1942, Софија) - автор на вонредно драгоцен литературен опус, врвно име на бугарската литература во 20 век и златна рожба на македонската земја. Вниманието коешто му се издвојува на овој наш празник на поезијата е наложено од потребата да му се оддаде благовремено признание на автор чиешто творештво означува амблем за една развојна етапа на поновата бугарска литература, таа од средината на 20 век, и како синоним на неисцрпната и незапирлива творечка потенција на македонскиот национален дух.
Читај
Следствено, македонската идеологија на Никола Вапцаров е идеологијата на македонскиот народ што континуирано и нагорно се развива барем од 40-тите години на минатиот век... Но мора најпосле да се разбере дека и решението на Коминтерната за македонската нација и македонскиот јазик (1934) беше изнудено токму од самите Македонци и беше донесено и за интересите на самата Коминтерна. Меѓутоа, треба да се признае, тоа решение ја помогна конечната афирмација на македонскиот национален идентитет и литературата на современиот македонски јазик што беше конституиран како литературен уште во 1903 година во пазувите на Македонското научно-литературно другарство. Затоа и националната свест на Никола Вапцаров не е рожба ни на српски ни на некакви коминтерновски инсинуации и „завери”, туку плод на еден историски континуитет во развојниот процес на овој народ.
Академик Блаже Ристовски (Из „Сознајби”)   
Кон корените на македонската национална мисла
ЗА МАКЕДОНЦКИТЕ РАБОТИ
Крсте Петков Мисирков
(Продолжува од минатиот број)



Последните можеа да се истаат, или како нешчо стредно мег’у србите и бугарите т. е. ни срби, ни бугари, а просто македонци или македонцки словени, или како срби. Првата теориiа имаше по малу последуачи и беше предназначена за пред европеiцкото обшчествено мнеiн’е. Но на таiа теориiа беше затворен входот во Македониiа, како и со сите тиiе стредини, откаде излизаа пропагандистите. Таiа теориiа беше опасна за србцките интереси во Македониiа, зашчо ке повлечеше по себе согласiето на Србиiа да се образуат оддел’на македонцка држаа и со тоа Србиiа не ке добиiеше ни iеден дел од неiа. Втората теориiа, т. е. сите македонцки словени сет исто таквиiе срби, како и бошн’ацие, црногорците и пр., се укорени во Србиiа. Со тоа србите лажеа, не само европеiцкото обшчествено мнеiн’е и македонците, но и сами себе; тиiе зафатиiа да пропагандираат истата идеiа и стред србите со помок’та на сколиiи и книги. Последните беа и сет сите тенденциозни во прашаiн’ето за народноста на македонците.
Читај
Наистина опустошения в народната душа направи бившата ВМРО. Тя ни остави едно наследство на огорчение. Едно неверие. Не бива да си правим илюзии, че народът в Петричко и бежанците в България могат добре да различават нашия кристален идеализъм от бандитските действия на михайловизма. Ние все още имаме създадено едно хубаво популярно учение, което напълно да замени болката в душата с вяра. И нашите другари, когато престояват в тая област с политически задачи, трябва хубаво да внимават, защото досега е ясно, че още не е преодоляна организационната апатия.
Нашите другари, които отиват с политическа цел в областта, трябва внимателно да оперират и затова, защото на една силна организация като политическа необходимост може отново да й бъде противопоставен михайловизмът.
(Из доклада на Никола Вапцаров пред МЛК, 1938 г.)   
Пред важна европска одлука
БИТКАТА ЗА ДАТУМ ЗА ПРЕГОВОРИ ЗАПОЧНА
(Преземено од МИМ)


Битката за македонскиот датум за преговори почна зад затворена врата во Советот на Европската унија, а главната порака од првата расправа е дека Македонија е земја-кандидат од која досега се барало да исполни најмногу и дека ако пак се изневерат очекувањата, тоа ќе ја дестабилизира и неа и регионот.
Според она што се дознава од дипломатски извори, на расправата на Комитетот за Западен Балкан државите видливо се поделиле на два табора, едни кои инсистирале дека билатералните проблеми не треба да бидат пречка за евроинтеграцијата и други, кои сметале дека е најдобро прво да се најде решение за спорот околу името, а потоа да се утврди почетокот на преговорите.
На состанокот не ни имало обид да се формулира заклучокот кој треба да биде донесен на декемврискиот совет, бидејќи во Брисел се’ уште постои надеж дека е можно да се дојде до некаков пробив во преговорите меѓу Грција и Македонија.
Читај
Не мислете, че всичко това ще стане отведнъж. Но не забравяйте, че ако с нещо покажете своето съществуване, своите усилия, отдолу ще израснат други, които далеко ще ни надминат. ...
Тия трудности, според нашите сили, ще ги преодолеем, но трябват много усилия и саможертва.
Трябва мъжки да се захванем.
Какво всъщност се иска от нас?
Много, особено много. Най-много от нас, които сме събрани тук. Ние сме македонци и нашето творчество трябва да бъде в служба на македонската кауза.
... Не по-малко съществен от него е културният фактор, който ще включва историята, и главно историята и легендата за революционното движение, песни, език и др.
(Из доклада на Никола Вапцаров пред МЛК, 1938 г.)   
100 години от рождението на Никола Йонков Вапцаров
ДУМИ, ДЕЛА, БЕЗСМЪРТИЕ!
Станимир Ковачев


Пирин е голяма планина. Красива. Дива. Непокорна. Но и тя ще се стресне и уплаши, ако край нея се издигне камарата от книги, статии, спомени - всичко, писано за Никола Й. Вапцаров. Чудно как една малка книжка като “Моторни песни” може да разбуни духовете така, че десетки години за нея да се пишат разбори, критики, хвалебствия, да величаят поета, да го отричат, да го боготворят, да го възвисяват или пращат в бездната, да го правят герой и родоотстъпник, терорист и патриот, да водят война за това дали е македонец или българин, да разнищват стиховете буква по буква, точка по точка, тире по тире, запетая по запетая... Пък и не е чудно, когато става въпрос просто за един гений! А ако не беше убит от българските фашисти и продължеше да пее, какво ли би изпял?!
Читај
Ние не намерихме една що-годе подходяща форма, за да събудим вярата в хлебарския работник, в обущаря, в гладния земеделец, в дребния чиновник, ние теоретизирахме, класово раздвижихме един съвсем конкретен въпрос, един прост въпрос, който е спомен, един въпрос, чието име е Родина. А той с родилни мъки живееше в тия хора, той ги караше да сънуват една малка къща с цъфнали дървета в Тетово или насмолена рибарска лодка в Костур, или една стара легенда, която разказват покритите с мъх зидове на Прилеп, и колко още спомени, що са в съзнанието на всеки македонец. Не че фурнаджийският работник, не че гладният земеделец, не че дребният чиновник не мислят, че парите за хляб, при сегашната икономическа система, няма да стигат и в независима Македония, но нашата грешка е в това, че не намерихме жива връзка между икономиката и живота, между нас и ония, които не ги разбират нещата в оная широчина, в която ние ги разбираме.
(Из доклада на Никола Вапцаров пред МЛК, 1938 г.)   
100 години от рождението на Никола Йонков Вапцаров
“РОДИНО, ТВОЯ ОБРАЗ МЕ ОПИВА, И ТВОЯ ГЛАС НЕСПИРНО МЕ ЗОВЕ”
Стойко Стойков


Добре известно е, че Никола Вапцаров посвещава много творби на отечеството. Цял опус е включен в единствената му стихосбирка издадена приживе - „Моторни песни” – под заглавието „Песни за родината”. Много добре известно е за обективния читател за коя родина става дума там. Но много по-малко се знае, че Вапцаров е писал за нея още в най-ранните си юношески стихове. Именно родината на поета, отразена в тези ранни и слабо известни поетични произведения, е темата в тази статия.
Става дума за начални, незрели творби, писани в периода 1926 – 1932 г., когато Вапцаров е 17– 23- годишен, лишени от поразяващата сила на зрелите му стихове и за това обикновено невключвани в изданията на неговото творчество. Но макар като поезия да нямат особена стойност, те ни говорят не по-малко ясно за чувствата и мислите на младия Вапцаров.
Читај
Може ли некој аргументирано да објасни зошто Никола Вапцаров цела деценија пред она Решение на ИК на Коминтерната пишуваше јасни македонски патриотски песни, во кои недвосмислено е одразена токму македонската национална свест и стремежот за обединување на Татковината? И зошто толку долго, се до нашето објавување на некои од тие стихови, во Бугарија се позатскриваа токму тие песни печатени по македонските публикации во дваесетите години? Зошто мораше да се даваат така неосновани објасненија а и такви тенденциозни толкувања на мислите и чувствата на Вапцаров во толку очевидно изразените стремежи и верувања на поетот, како што се во циклусот “Песни за Татковината”?
Академик Блаже Ристовски (Из „Сознајби”)   
100 години от рождението на Никола Йонков Вапцаров - Неопровержимите факти говорят за македонското национално съзнание на разстреляния от българските фашисти поет
АЗ ПАК ТЕ ОБИЧАМ, РОДИНО НА ГОЦЕ И ДАМЕ...
Биляна Вардарска


И когато в условията на живковизма и съвременния български неовърховизъм подобни документи се публикуват, за да доказват какво е националното съзнание на поета, с подобни доказателства лъжата сама разобличава себе си.
Но лъжата е нещо твърде жилаво и упорито.
От една страна, тя фронтално атакува личността на Вапцаров, а, от друга, се преоблича с шовинистически дрешки, когато го нарича “велик българин” вместо “велик македонец”.
Шовинистичната демагогия на живковизма си имаше особено любими политически рожбички, на които сама кумува и ги нарече “възродителни процеси”. Първият - турският - сравнително бързо “изкукурига” в резултат на могъщ международен натиск. И сега българската нескопосана демокрация се гордее със специфичен етнически модел.
Вторият - македонският възродителен процес, отстъпва “на порции” - и пак под международен натиск.
Читај
Па зар навистина претставува таков напор да се слушне со доверба искрениот исповеден глас на Македонецот за себеси, за својата свест и совест, за својата земја и својата историја и култура?
Никола Јонков Вапцаров (независно дали некој тоа го сака или не) Ќе си остане онаков каков што си бил - Македонец по својата национална свест и припадност, но сврзна алка помеѓу македонската и бугарската литература, зашто им припаѓа и на двете блиски (а посебни) литературни истории. Впрочем, уште ли Я се потребни на бугарската наука нови дневнополитички метаморфози и уште ли Ќе се убива Вапцаров во Софија?
Академик Блаже Ристовски (Из „Сознајби”)   
Мега интервју: Митрополит европски, г. Пимен
НЕ ОТСТАПУВАМЕ ОД АФТОКЕФАЛНОСТА
(Преземено од МИМ)


Со своите 38 години, по г. Иларион (34 г.) и г. Климент (37 г.), г. Пимен Илиевски е најмлад во редовите на Светиот Архиерејски Синод на Македонската Православна Црква. Пред три години, тој е поставен за митрополит Европски, при што го сели седиштето на епархијата во Малме, Шведска.
Важи за еден од постабилните, посмирените владици на нашата Црква, еден од ретките Архиереи на МПЦ зад кого не се влечат различни ‘опашки’ од минатото.
- Нашата позиција во преговорите, повеќепати повторена, е јасна - не се враќаме чекор назад и не отстапуваме од прогласената автокефалност! Со оглед на тоа што и двете страни се обидуваме да најдеме термин за продолжување на преговорите, секако дека има реална можност да се надмине овој повеќедецениски спор и ние да добиеме признавање на нашата афтокефалност и вбројување во семејството на Православните Цркви. Тоа многу зависи и од претстојниот избор за нов патријарх во СПЦ.
Читај
Но докато ние тук търсим отговорностите, които ни касаят, камшикът на обективността трябва да заигра по нашите гърбове. Какво направихме ние, другари, за да подпомогнем политическия процес? Направихме ли нещо систематично, организирано? Помъчихме ли се поне със своите скромни сили да създадем впечатление, че съществува група хора, които пишат, които не са забравили обществения си дълг към своята Татковина?...
Нашата задача е сложна, защото трябва да хванем живота не клекнали, ами движейки се със скоростта на самолет. И още по-сложно, защото наистина се пише искрено, когато пред теб имаш едно врящо движение, което ти дава криле. А от друга страна, рекохме, че трябва изкуството да стигне до низините и да разпали националната жажда... Пред нас се открива широко поле за работа.
(Из доклада на Никола Вапцаров пред МЛК, 1938 г.)   
Жива историја
СВЕДОШТВА НА ПРОТЕРАНИТЕ МАКЕДОНЦИ ОД ЕГЕЈОТ
(Продолжува од минатиот број)


Во текот на војната грчките команданти, како што потенцира Ристо Малов, ништо не им ветувале во однос на нивните права.
”Тоа не е ваша работа, ќе видиме потоа”, ни велеа. Повеќето не знаеја зошто се бориме. Од борците во ДАГ повеќето беа Македонци, а Грците не беа ниту десет отсто. Јас знаев зошто ние Македонците се боревме, за јазик, за школо, за црква. Но, за тоа не можеше да се дискутира, зашто Грците не нарекуваа Бугари, “Славомакедонци”, а можеа и да не ликвидираат”.
Уште еден наш соговорник се сеќава на тоа време. Дедо Наце Мишоков, учесник во Граѓанската војна во Грција е роден во далечната 1927 година во селото Сетина, Леринско. И тој, како и многуте борци бил мобилизиран во револуционерното движење. Се борел за демократска Грција. Во разговорот тој се потсетува на борбите кои ги воделе со грчките монархофашисти во Леринско поле, но и во близина на албанската граница.
Читај
Не ме разбирайте погрешно, не отричам личната саможертва, но тя беше недостатъчна. Ясно е, че е имало причини, които са им пречили. Истина е, че работим в нечовешки тежки условия, но кажете, могат ли тези оправдания да успокоят нашата съвест? Мислите ли, че могат? Имаше нещо страшно трагично в нашето състояние. Ние като писатели се оставихме да ни влачат политическите задължения. Разбирате ме, нали? Ние трябваше да бъдем авангард, а останахме назад. Много от нас бяха в крак с политическите лозунги на момента, но колко от нас със сърцетото го почувствуваха македонския въпрос? Колцина му дадоха жива форма? На какво се дължи това? Дали само на това, че сме млади таланти? Нещастието не е само в това. Нещастието беше в това, че ние не казахме репликите, хлебарският работник, гладният земеделец, дребният чиновник не го почувствуваха нашето съществувание и поради това не я почувствуваха и борбата.
(Из доклада на Никола Вапцаров пред МЛК, 1938 г.)   
Из живота на македонската общност в България
БОРБАТА ПРОДЪЛЖАВА

На 4 ноември 2009 г. комисарят по правата на човека при Съвета на Европа Томас Хамерберг посети България. Той се срещна официално с делегация на ОМО „Илинден”- ПИРИН, водена от съпредседателите Ботьо Вангелов и Стойко Стойков.
На Архангелска задушница ( 7 ноември) 2009 г. членове на ОМО „Илинден”- ПИРИН от с. Копривлен, Гоцеделчевско, посетиха село Баница (Серско), където на 4 май 1903 г. загина Апостолът на македонската свобода Гоце Делчев. Те положиха цветя, запалиха свещи в негова памет и оставиха изработен от тях портрет на революционера в рамка.
На 11 ноември в Петрич се състоя заседание на Председателството на ОМО „Илинден”-ПИРИН. Дневният ред включваше: честване на 100-годишнината от рождението на Никола Вапцаров; свикване на заседание на Централния съвет; доклад за срещата с Томас Хамерберг; финансови и организационни въпроси.
Читај
Нашите задачи? Та ние имаме толкова неща да кажем. Един старец умира и пред собствената си смърт го мами зеленото спокойствие на гробището в родното село, кръстът на неговата мъка, топлината на родната земя. Един млад оре тук земята и си мисли, че тя там някак по-иначе мирише, че вятърът е по-инакъв, че звздите са ниско, много ниско, та ако утре се качиш на Али Ботуш, ще хванеш слънцето. Че старата мисли за чист понеделник за едрите кавалски маслини, че младата пее за разноцветната чаршия на Струга. Какво мислите? Романтика и консерватизъм? Но слушайте, приятели, това живее в душата на народа.
Ако вие му разказвате как просветената младеж вярва и насажда македонско съзнание в по-просветен, ако добавите безкрайните аргументи на по-просветения, който му говори, че е срамно да не се чувствува македонец, и дори след това го отвежда в своя кръжок, където другите също така теоретизират, бъдете сигурни, че нищо няма да излезе.
(Из доклада на Никола Вапцаров пред МЛК, 1938 г.)   
Териториалните претенции към съседите не носят нищо добро на българския народ
ДАНДАНИИТЕ В БЪЛГАРИЯ ПРОДЪЛЖАВАТ - ПРИЦЕЛЪТ Е ПАК РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ
ГЕОРГИ ХРИСТОВ


Докога, господа, нагло и явно пред българската и световната общественост безумно ще крещите, че земята и населението в Македония са български? Докога!? Слепи ли сте, глухи ли сте, или(!)... нима не знаете, че върху Вардарския дял има държава и тя се нарича Република Македония. Държава, която е призната вече от 126 държави по света с конституционното й име, в това число и от Република България.
Тогава? Една подобна политическа ситуация в бъдеще за България е абсолютна илюзия. Илюзия, достатъчно проста и ясна, която всеки би разбрал без умствени усилия. Пиша тези свои размисли за българската пагубна политика към Република Македония с чувство на съжаление към българския народ, с който заедно страдаме, защото знам, че те - народите, винаги са желаели между съседите да има разбирателство и истински приятелски отношения. А в момента единственият правилен път към тях е пътят към Европейския съюз. Пътят, който глупави псевдоисторици и политици искат да прекъснат. Има ли кой да им попречи?
Читај
 
С БАСНИ СРЕЩУ ИСТИНАТА, СЪС СТРАХ СРЕЩУ ПРАВОТО
Читај
НИЕ СЕ БОРИМ ЗА СВОБОДНА И НЕЗАВИСИМА МАКЕДОНИЯ
Читај
ИОМ ВИСОКО ГО ЦЕНИ АНГАЖМАНОТ НА МАКЕДОНИЈА ВО МИГРАНТСКАТА КРИЗА
Читај
ВО КУМАНОВО ВРАБОТЕНИ 413 ЛИЦА ПРЕКУ „МАКЕДОНИЈА ВРАБОТУВА 2“
Читај
С ПОЧИТ КЪМ ДЕЛОТО НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
Читај


Нови стихове
Б Е З С М Ъ Р Т И Е

На Никола Вапцаров

Ти извървя жестоката пътека
и с горда песен пред смъртта застана,
но вярата в живота и човека
в гърдите ти бронирана остана.

И после екна залпът на разстрела,
а след разстрела - тишина и мрак.
Ала смъртта избяга от тунела,
защото те видя, че жив си пак.

Защото пак пред твоите другари
доклад за Македония четеш
и трябва ли – като Никола Карев -
за своята Родина ще умреш!

И твоето безсмъртие не спира
да ни зове на подвиг и борба. -
Не може македонец да умира,
когато е убит за свобода.

ГЕОРГИ ХРИСТОВ

Абонирайте се за вестник “Народна воля”
 
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Започна абонирането за вестници и списания за 2010 година. Вестник “Народна волja” и през идната година ще има каталожен номер 2050.
Както и досега, “Народна волja” ще Ви информира по интересуващи Ви въпроси от най-различно естество в областта на теорията, историята, културата, изкуството.
На страниците на “Народна волja” ще намерят място Вашите писма, Вашите въпроси, Вашата поезия!



Абонирайте се за вестник “Народна воля”!
Сумата за абонация е минимална:
за три месеца - 1,20 лв.
за шест месеца - 2,40 лв.
за една година - 4,80 лв.

Абонирането ще става във всички пощенски станции в страната. Крайният срок е 15 декември! Ако срещнете някакви затруднения при абонирането, обърнете се към редакцията на “Народна волja” - телефон 073/ 886-336!

“Народна волja” ще се стреми винаги да бъде вярна на Гоцевите завети и да ги пресътвори в живота на днешния ден!
“Народна волja” ще Ви запознава редовно със свободолюбивите идеи на македонските интелектуалци!
“Народна волja” ще разкрива редовно демагогската националшовинистична политика на ванчемихайловистката ВМРО.

Краен срок за абониране - 15 декември 2009 г.!
За читателите ни в Република Македония цената на едногодишния абонамент е 10 евро. Известяваме тамошните желаещи за абонация, че могат да сторят това в редакцията на седмичника “Македонско сонце” в Скопие. Бъдещите абонати задължително трябва да представят точния си адрес.
Желаещите да получават вестника от Европа заплащат по 40 евро, а тези от САЩ, Канада и Австралия - по 50 USD.
Четете и разпространявайте вестник “Народна волja”! Вестникът на истината, вестникът на утрешния ден!

“Народна волja” - каталожен номер 2050!
Ограничения при абонирането няма!
Знайте: истински свободните хора четат вестник “Народна волja”!
Абонирайте се, за да не пропуснете нито една среща с любимия си вестник и през 2010 година!


100 години от рождението
на Никола Йонков Вапцаров
Зная свойто място във живота и напразно няма да се дам.
Честно ще умра като работник в боя ни за хляб и свобода.
(Огняроинтелигентска)

Хроника

Отвсякъде врази.
Беласица е в броня.
Край Охрид син
картечниците грачат.
Какво сега? – Сълзи ли ще пороним,
или на глас да седнем и да плачем?

Зенитите се кашлят към звездите
и храчките им светят с бяла диря.
Душите сме си стиснали в зъбите,
ала не мислим да умираме.

За първи път не влиза днес у нас
историята с кървавата мутра.
Столетия сме чакали, за час
ще потърпим сега дима барутен.

Но после, след жестокия погром,
когато прашни, морни и окъсани
се юрнете назад към своя дом –
ще ви посрещнем злобни и навъсени.

От глад ще вием в пустите поля,
на глутници ще ви следим в горите.
В гърдите ще избухне дива страст
и мътен блясък ще гори в очите ни.

Родина

Над тебе Пирин
издига гранити,
обвити във сиви мъгли.
Орли над бедни села
размахват крила
и хала в полята пищи.

А бяха години,
когато невинно
люляха ме празни мечти.
Животът бе ведър
и лесен,
животът бе щедър
и песен бе ти.

Но ето –
преминах
през дим,
през масло
и машини,
преминах през
гнет и тегло –
вред, където
се борят за хлеб.

И нещо се счупи
във мене.
Простенах от болка,
но бях без изход.
Погледнах надире
и плюх озлобено
и в теб,
и в самия живот.

Сега си ми близка,
по-близка от майка дори,
но днеска ме плиска
ненужно пролятата кръв,
насън ме души
площадния кървав двубой
на твои герои,
платени със чужди пари...
Тежи ми, Родино,
кошмарно жестоко тежи
димящата кръв
и аз ще те питам –
всичко това
за теб ли бе нужно,
кажи?

Вред мрак.
И в мрака – тегло и робия.
Глад.
Остана стотици години назад.
А нейде живота пулсира,
израства
завод
след завод,
бръмчат пропелери...
А моят народ
работи,
умира,
както в дълбоката
бронзова ера.

Аз пак те обичам,
Родино на Гоце и Даме,
защото израснах,
защото закрепнах във Теб.
И нося в сърцето си младо
тревожното знаме
и вечния устрем
на всички без покрив и хлеб.

ПРОЩАЛНО

(На жена ми)

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

Април 1942 г.

Д о к л а д

Часът е седем. –
Да губиме време
не струва.
Но гледам –
отсъствуват двама.
И знаете, мене ми идва
да псувам,
защото нехайството
значи измама,
предателство значи
към нашето дело.
Макар и шаблонно,
аз смело ще кажа,
че трябва да влеем
умът и кръвта си,
живота си даже
във нашта идея.

Аз почвам доклада.
Ако случайно
в него мъничко
мисъл не стига,
търсете виновника –
моята младост,
сърцето ми
с кръв непокорна
на тигър.

Какво ще докладвам?
Какво ще усуквам?
Да почна с войната
в Китай ли? – Излишно!
Та аз съм просмукан
от мъка
и чукам
на вашата съвест
за нещо по-висше,
което е вплетено
в нашия спомен,
което напева
в ушите невинно
което гневно
в гърдите напира,
умира
и пак се заражда
в сърцето
и носи прекрасното име
Р о д и н а!

Ако с главите си
счупим вратите,
подпрени със мрака
на днешното време,
ако умреме
на поста си, верни
на гладния повик
на нашата ера,
това е прекрасно.
Но чакайте, нека
поставим наясно въпроса. –
Далеко
не мерим ли,
твърде далеко, другари?

Аз мисля, че първата
капка, която
от своята кръв
за света ще пролея,
ще бъде за мойте
поробени братя,
ще бъде за Нея!

И ти се опитай да спориш
със мене.
Та аз за секунда, за миг
ще те смажа.
Аз чувствам горещите думи на
Ленин:
“Прав е другарят Вапцаров”
– ще каже.

И тъй – към доклада.
Докладвам направо –
аз страдам!
Но някой ще каже тогава:
“Забравяш –
въпроса е толкова личен...
Ти можеш да страдаш,
тъй както обичаш,
но твоята мъка
ще трогне малцина.”
Грешите –
аз страдам за свойта Родина.
Аз страдам за вас,
и за себе си страдам...
Защото животът
ни бие сурово в лицата,
а ние премигаме, братя,
защото перото си
топиме ние
далече, далече –
през девет морета
и наште куплети
едва ли достигат
до робската мъка,
която в сърцето
народно е свила
възел
от змии.

Работи работник
в хлебарница “Охрид”.
Очите червени,
мишците потни.
Във стаята душно,
в сърцето студено,
в сърцето омраза
и ропот.

Работи работник
в хлебарница “Охрид”.
А вътре задушно
и сиво.
Но всеки си има
малко в живота
и радост,
и нещо красиво. –
Някаква фирма
увиснала горе,
фирма, зацапана с синьо.
Но за работника
тя е простора
над Охрид,
тя е Родина.

Числа. А числата –
това е съдбата
на някакъв
беден чиновник.

В ръцете размерно
сметалото трака
като курдисан
часовник.
Това са шестнайсет
години, протекли
без радост,
ала и без мъка.
Без мъка и радост
в живота човешки –
е нещо по-лошо от пъкъл!
Но ето веднъж
някой песен полека
подкарал
така от досада:
някаква песен
си пеел човека
как мътен
и кървав бил Вардар.
Сметалото спряло.
Сметалото млъкнало,
станало синьо
във стаята,
сякаш от здрача.
И ето, пръв път
след шестнайсет години
човекът с числата
заплакал.

В полето, където
морето допира –
тръстика, блата
и комари.
Там привечер
чайките с крясъци викат
и дебне малария.
В блатата отровните пари
задушват,
убиват,
изсмукват живота.
И хората зли,
и с напукани устни
псуват на майка
теглото.

Те сеят, но кръстове никнат.
Децата
се раждат
със жълти зеници.
Ех, майко ле моя,
в строя тръбата
ще свика
все отбор войници!
А старите още
сънуват житата
край Струма, край Вардар
и Места.

Но някой в леглото
ръмжи и с ръката си
чергата грубо намества.
И пролет, когато
прииждат ятата,
от скръб
или атавизъм,
плодът в утробите
тъй се премята,
че пукат на майките
ризите.

А ние се тътриме
тука излишни
за нашите братя.
Жестоко!...

И с кръв по челата
живота ни пише:
“Изгубили свойта посока.”

Да, пишем.
И пишеме верно и честно,
защото ни смазва живота.
Но колко от нас
са написали песни
за този незнаен
работник,
който се просва
в леглото без мисъл,
но в съня си кошмарен
мисли за Охрид,
за лодката мисли,
която в детинство
е карал?
Колко от нас
са написали песни?
Питам ви –
кой е написал?

Затуй и народа
със нас е на “Вие” –
не чувства ни свои,
ни близки.
Дълбоко в сърцето си
мъката крие
и гледа ни
някак изниско.

Послушайте, верно е,
нас ни отплесна
епохата, хляба, живота.
Помислихме ние
родината тесна
за нашите песни,
защото очите ни гледаха
нейде звездите
и чакахме само сигнала,
когато зората
със гръм ще отприщи
на дните водите
прелели.
Очите ни гледаха
само звездите,
пред нас
те не виждаха нищо.

А в Прилеп са скрити
в мъха на стените
легенди, които ни чакат.
Открий със ръката
кората на мрака,
пиши!
И не бой се нататък!

Ветъра пее в Пирина,
в скалите,
пее в усои, в увини –
колко са паднали
в боя за своя
покрив
и свойта Родина!
Ветъра пее в зелените листи:
слушай
и само записвай.

Записвай го просто и честно,
тъй както
просто го пее народа –
“Заплакала е гората
все зарад Индже войвода...”.



НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2017 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting