|
| НЕКОИ ГЛАСОВИ ВО БУГАРИЈА ЗАПОЧНУВААТ ДА ЗВУЧАТ СЕ ПООПАСНО |
| И ПАК ЛИ ЌЕ ЧЕКОРИМЕ НАПРЕД ПО СТАРАТА РАСКОПАНА ПАТЕКА?! |
ЈАН ПИРИНСКИ
Во почетокот на јули годинава во нашата земја се спроведоа избори за Народното собрание. Сега може да се направи првичен баланс што се очекуваше од нив, што реално се случи и какви се предвидувањата за иднината. Да се каже дека се случи нешто неочекувано, ќе биде претерано. Да се опишува горчината од резултатите, ќе биде нешто познато. Јасно е дека, пак залогот се стави на силната личност, но така не е за прв пат. Последен пат за месија се гласаше во 2001 година.
Сега, кога се освртуваме кон скоро минатите настани, се покажа дека сме биле во право да не гласаме. Едноставно додека не се промени ситуацијата во земјата во која живееме и чии граѓани сме, на која и плаќаме даноци, нашиот глас нема како да се чуе. Се слушаат си појасно и пострашно гласовите на национал-врховистите и шовинистите. И најлошото во случајот е што никој не сфаќа колку опасни се нивните мисли, намери и дела. За дел од нив ќе разбереме од трибината на Четириисет и првото народно собрание. Прашањето е: пак ли ќе чекориме напред по старата раскопана патека, која води никаде!? |
|
|
|
|
|
| Любовта към отечеството трябва да бъде и любов към човечеството. В.Г.Белински |
| ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ - Апология на македонизма |
Доц. д-р Георги Радулов
(Продължава от миналия брой)
 Днес Скендербег е албански национален герой. Според първия му биограф – М. Барлети, живял по това време, неговият род произхожда от Евматия (Македония). Майка му, Воисава, е славянка. Много автори считат Скендербег за македонски герой. Франсоа Пуквил, добър познавач на историята на Балканите, пише: “...Скендербег, последният от героите на Македония и няма историк достоен за неговата слава ...” Турците го наричат Искендер (Александър), на името на Александър Велики. И той самият, а и други го титулуват принц на Македония. Титулува се също господар на Албания и принц на Епир. Сам Скендербег пише: “Ако не ни лъжат хрониките, ние сме епириоти ...”. Днеска на Балканите делим неделимото. Тогава цялото население воюва срещу турците. Трудно е сега да кажем какви са по националност Кастриоти, Мойсо Арианити, Г. Балаш (Балша). Арсений Балаш, от рода на Балшите, е последният охридски архиепископ (1767г.), а неговият правнук, Г. Баласчев, е български историк. Охридската архиепископия е духовен център на княжеството на Скендербег. |
|
|
|
| Научно изследване |
| МАКЕДОНСКАТА ЕМИГРАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ СЛЕД 1944 Г. |
д-р Константин Георгиев
 А когато това беше вече факт, в Пиринска Македония настанаха мрачни дни - както в онова върховистко минало, спомените за което бяха още пресни. Местните български власти, несигурни в положението си, искаха от София “да се засилят граничните войскови части”, “да се подсили милицията с една моторизирана част”, “да се отпуснат шинели, обуща и храни на групите за съдействие, които участват в засади и преследвания” - т.е. за новите върховистки шпицкоманди, “пътищата да се поверят на военните власти”, “да се въведе най-строга проверка на пътниците - лични карти, открити листове, оръжие и багаж”, “да се изселят вредните елементи от града и околията и учрежденията се прочистят от съмнителни служащи”, да се въведе “резервна милиция по места”, “да се предприемат частични и внезапни блокади в града и околията за проверка на хората, търсене на оръжие и други материали”, “да се предприемат мерки за подобрение сигурността и охраната на отговорни другари (безопасни квартири, оръжие и др.)”, “да се изселят от града и околията всички опасни врагове”. |
|
|
|
| Календар |
| ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ |
ЗОГРАФСКИ ПАРТЕНИЙ. Възрожденец, църковен деец, пръв славянски епископ от Македония през ХIХ век, автор на учебници, филолог, един от най-образованите македонци на своето време, духовник на руския двор, възпитател на децата на руския император. Роден в Галичник през 1818 година. Рожденото му име е Павле Тризловски-Хаджиевски. В Зографския манастир в Света гора, където се замонашил, получил името Партений. Първата писменост научил в дебърския манастир “Св. Йован Бигорски”. В Охрид през 1835 година ученик на Димитър Миладинов. Учението си продължил в Атина. През 1842 година заминал за Русия, където завършил Духовна академия. Божията служба водел на славянски език, което го довело до конфликт с гръцките фанариоти, които подели срещу него истинска кампания. Македонската страна го предложила за пръв екзарх на българската църква. Застъпил се за създаване на общ македонско-български литературен език. Стоейки зад предложението да се създаде такъв език, писал: “Македонското наречие не само не трябва и не може да бъде изключено от общия писмен език, но по-добре беше, ако то се приемеше за главна негова основа: по тази причина, че то е по-плавно и по-стройно и в много отношения по-богато. |
|
|
|
|
|
|
| Лорд Џорџ Робертсон, поранешен генерален секретар на НАТО |
| ВЕТОТО НА ГРЦИЈА Е СКАНДАЛ |
(Преземено од МИМ)
 На 5 март, годинава, по повод 60-годишнината на НАТО во Вашингтон, Вие изјавивте дека е срамота што Македонија не доби покана за членство во НАТО поради таинственоста, неоправданоста и шокантната блокада од нејзиниот сосед, членка на Алијансата, Грција. Дали и денеска стоите на истиот став?
- Мислам дека Македонија има право да биде во Алијансата, дека ги исполнува сите барани услови и навистина е голема штета, би рекол скандал што Македонија се уште не е поканета. Знам дека Грција има свои причини и се разбира дека една членка на Алијансата може да блокира секакви одлуки во рамките на НАТО, но навистина верувам дека обете земји, Македонија и Грција, ќе покажат флексибилност во врска со прашањето околу името за да може Македонија со право да го заземе своето место во Алијансата. |
|
|
|
|
| Кон корените на македонската национална мисла |
| ЗА МАКЕДОНЦКИТЕ РАБОТИ |
Крсте Петков Мисирков
(Продолжува од минатиот број)
 Македонците бараат национално обiединуаiн’е помег’у ним, но при тоа сакаат тоа обiединуаiн’е да станит, не на ноа почва, не да се зафатит од ноо, зашчо такоа обiединуаiн’е ке требит многу време, а обiединуаiн’ето беше важно, како стредство за достигуаiн’е политична слободиiа. За тоа обiединуаiн’ето беше зафатено на почва, на тоа, шчо се велеа македонците бугари.
Мисл’ата за национално обiединеiн’е на македонците, и ако под маската бугарцка, се зафати во 1890 г. Во краiо на 1889 год. се префрлиiа во Бугариiа 30—40 души ученици и студенти македонци од Белград во Софиiа. Тиiе ученици сет душата на сите собитиiа во Македониiа од тогаi до сега. Они беа запознаiани со Србиiа и Бугариiа, со нивните култури и цели во Македоиiа. Они и сознаа опасноста за дележ на Македониiа мег’у тиiе две држаи, ако да бидит македонците сами да не се вооражат, за да си извоiуваат сами, со свои собствени сили и средства слободиiа, и со тоа да преупредат дележот на Македониiа. |
|
|
|
|
| Жива историја |
| СВЕДОШТВА НА ПРОТЕРАНИТЕ МАКЕДОНЦИ ОД ЕГЕЈОТ |
 Мизерно е и чувството да не те признава оној со кој заедно си се борел...
Ние сме Македонци. За време на нашата посета во Лерин имаше многу Македонци борци, кои денес живеат во Грција. Беа воодушевени од нас, многу плачеа, зашто беа меѓу свои. Филмот кој ни го прикажа КПГ, а зборува за Граѓанската војна, беше автентичен, ги имаше сите настани, но во него воопшто не се зборува за Македонци. Ја покажаа Мирка Гинова, рекоа дека е прва жена која е стрелана од монархофашистите, но не кажаа дека е Македонка. Се боревме заедно со припадниците на Комунистичката партија на Грција, а тие ни ветуваа дека доколку се ослободиме од фашизмот, Македонците ќе ги имаат сите права. Македонците масовно се приклучуваа кон КПГ, им се ветуваше дека заедно ќе ја ослободат Македонија. За време на ДАГ имавме школи признати со указ. |
|
|
|
|
| Това не е за поезия |
| КАК СЕ ВЛИЗА В ИСТОРИЯТА... |
Станимир Ковачев
 Навършиха се 67 години от разстрела на Никола Йонков Вапцаров, Антон Попов и другарите им. Всички - антифашисти. Разстреляни са на 23 юли 1942 година. На 23 юли 2009 г. вестник “24 часа” под рубриката “Годишнина” помества материал по този повод. Написан е от дългогодишната кореспондентка на “24 часа” Тони Маскръчка.
Материалът впрочем не е точно по повод на годишнината от убийството, а е по повод оскверняването на гроба на Поета. Въпреки че писаното заема почти цяла страница, ясна позиция на автора няма - думи, думи, думи, разкази, цитати, но писалата го стои някъде в периферията на събитията. Това се нарича хитра позиция - хем си си свършил работата, хем хонорарът е осигурен, хем не рискуваш да се набуташ под шамарите, хем няма да носиш отговорност... |
|
|
|
Пред стогодишнината от рождението на Никола Йонков Вапцаров
Неопровержимите факти говорят за македонското национално съзнание на разстреляния от българските фашисти поет |
| АЗ ПАК ТЕ ОБИЧАМ, РОДИНО НА ГОЦЕ И ДАМЕ... |
Биляна Вардарска
 След подчертания шовинизъм на поробителите, който отвръща, отчуждава, поставя изолационна преграда между властта и поробените, създава противодействуваща сила.”
Ето това е докладът, прочетен от Никола Вапцаров на учредителната сбирка на Македонския литературен кръжок, в Устава на който е записано: “Политическите идейни основи, задължителни за всеки член, са тия на старата Гоцева организация.”
А още в началото на тези бележки видяхме какви са политическите идейни основи на Гоцевата организация и че нейната борба винаги е била за свободна, независима, единна и демократична Македония, т. е. “Македония - на македонците!” |
|
|
|
| ПРИНЦИПИ, ЗАКОНИ, РАВНОПОСТАВЕНОСТ? ЩО Е ТОВА? |
Зоран Светлинов
Както е известно, на 5 юли т. г. в нашата страна се проведоха избори за Народно събрание. Избрани бяха 240 депутати от 6 партии и коалиции. Както винаги, бяха дадени обещания за открита политика, отворена към хората и насочена към тях, за принципност, спазване на законите, за равнопоставеност пред закона на всички и т. н. Какво стана после?
Специално ние, македонците, много сме търпели, много сме чакали. Да е живот и здраве, ще поживеем, ще видим какво ще стане. А през това време ще се борим за правата си. И вече имаме опит как да вгорчаваме дните на политици, на управляващи, на върховисти, на фалшиви патриоти... Въобще над всички, които все още не са се събудили и осъзнали, че ХХl век отдавна е дошъл! |
|
|
|
| Из живота на македонската общност в България |
| БОРБАТА ПРОДЪЛЖАВА |
 На 14 юни 2009 г., неделя, в Долни Дъбник се състояха курбан за здраве и възпоменателна среща на македонци, бегълци от Егейския дял на Македония, и техните потомци.
На 13.06.2009 г. в град Пещера се състоя земляческа среща на родените в село Карлуково, Драмска околия (Егейския дял на Македония), и техните наследници. На нея присъстваха много изселници и техните потомци. Срещнаха се братовчеди и роднини, които се виждат за първи път. Пяха се много македонски песни, виха се македонски хора и се разказваха спомени за родното Карлуково. Чувстваше се, че македонското в тези хора е живо.
През месец юли 2009 г. по повод 67-годишнината от убийството на Никола Вапцаров и 100 г. от рождението му група банскалии - около 60 души - членове на ТД “Вихрен” в гр. Банско и членове на ОМО “Илинден”-ПИРИН, направиха поход из любими места на поета в Пирин, сред които Дългото, Рибното езеро и Окото. |
|
|
|
| 106 години от Илинденското въстание |
| МОНАРХИЧЕСКА РЕПУБЛИКА?! |
Гоце Йонков
Илинден 1903 година. В Македония се разнася тътенът на най-голямото въстание против турската робия. Стреснати, съседите на Македония затварят своите граници. Те имат нужда от слаба, немощна Македония, за да изпълнят по-лесно мрачните си планове за нейното заграбване и разделение. Оставена сама, Македония потъва в пламъци.
Историята в своите страници ще запише правдиви думи за пълната всеотдайност на македонските революционни дейци, за безкрайния героизъм на въстаниците, за страданията на македонския народ, за правото на Македония да се назове свободна и да заеме своето достойно място в семейството на демократичните общества, които градят бъдещето на планетата. И други общества са страдали, но са вървели напред, водени от своята вяра в доброто, дочакали са слънце да огрее и техния ден. Затова днес по-голямата част от човечеството живее в ХХI век. Там е мястото и на нас, македонците, където и да се намираме по широкия свят! |
|
|
|
|
|
|
|
НАРОДНА ВОЛЈА
|
П О К А Н А
Дружеството на репресираните македонци в България кани на среща всички граждани на България с македонско самосъзнание, които поради него са били репресирани по време на комунизма и след него, както и всички, които желаят да подкрепят каузата на репресираните македонци в България.
Елате да се опознаем, да обменим опит и да се организираме за защита на нашите права.
Малцина от репресираните македонци сме получили пълните си обезщетения. Правят се всевъзможни пречки от страна на властите, а мнозина не са информирани на какво имат право. Самото ни съществуване се прикрива от обществото.
Елате на събранието на репресираните македонци, което ще се състои на 22 август 2009 г. от 10.00 часа в Благоевград, на ул. “Полковник Дрангов” (старата “Тодор Ангелов”) в заведението пред двора на детската градина. Да покажем, че ни има, че не сме свели глави пред репресията и няма да замълчим пред измамата.
Заедно можем да направим много. За себе си, за паметта на близките и другарите, за каузата, за която сме страдали. Ако не се организираме, никой друг няма да се погрижи за нас!
Чакаме ви! |
|
|
| Македонија пее |
| |
| АЈ ЗАСВИРЕТЕ МЛАДИ МОМЧИЊА |
Ај засвирете млади момчиња,
песна весела со душа и срце,
мерак имам јас со вас да запеам,
песна убава, песна македонска.
Мерак имам јас со вас да запеам,
\
песна весела, песна мераклиска. (2)
Рефрен:
Ај со мерак ќе ти засвириме,
и со мерак ќе ти запееме,
кој што пее зло не мисли
тоа го велат и старите. (2)
Мојата песна знај се ќе победи,
среќата љубов тој во песна ќе претвори.
Среќен живот јас со песна поминав
со песна живеам, со песна ќе умрам. (2)
Рефрен: ..........................
|
| |
| АЈ, ЗАСВИРЕТЕ МИ ЧАЛГИИ |
Ај, засвирете ми чалгии,
една песна мераклиска,
да се сетам на младоста,
да се врати в срце радоста.
Рефрен:
Свирете ми чалгии,
свирете ми се од срце,
празник ми е на душава,
денес плачам за младоста.
Ај, засвирете ми чалгии,
една песна како животот,
очи, солзи да наполнат,
душа моја да олеснат.
Рефрен: ..........................
|
|
|
КРУШЕВСКИ МАНИФЕСТ
Браќа земљаци и мили комшии!
Ние, вашите вечни комшии, пријатели и познајници от хубавото Крушево и неговите китни села, без разлика на вера, народност, пол и убежденија, не можејќи веќе да трпиме тиранијата на жедните за крф и гладните за чоечко месо муртати, шчо гледаат и нас и вас да дотерат до нош, и нас и вас да дотераат до питачки стап и нашата мила и богата земја Македонија да заприлегат на пуста пустиња, денеска дигнафне глава и решифне со пушка да се браниме от тие наши и ваши душмани и да добиеме слобода.
Вие мошне арно знајте оти ние не сне лоши и разбирате оти от мака си ја кладофне главата в торба, за да заживејме како браќа на оваја земја, ние ве имаме како сфои и сакаме до крај да останиме сфои.
Ние не дигнафне пушка протиф вас - това би било страм за нас; ние не дигнафне пушка протиф мирнио, трудољубивио и чеснио турски нарот, шчо се прерануат, како нас со крваф пот - тој јет наш брат и со него сне живејале и пак сакаме да живејме; ние не излегофне да колиме и да грабиме, да палиме и да крадиме - доста ни сет зулумите на безбројните деребеи по нашата сирота и окрвавена Македонија; ние не излегофне да порисјанчуваме и да бесчестиме вашите мјаки и сестри, жени и ќерки; требит да знајте оти вашио имот, вашио живот, вашата вера и вашата чес ни сет толку скапи, колку шчо ни сет скапи нашите. Анџак, за да си завардиме имото, живото, верата и честа, ние сне зеле пушка.
Ние не сне муртати на сфојата земја, шчо не родила, ние не сне арамии и јанкесеџии, а ревољуционери пот клетва да умриме за правото и за слободата; ние се бунтуваме протиф тиранијата и протиф ропството: ние се бориме и ќе се бориме протиф муртатите, протиф арамиите, протиф зулумќарите и јанкесеџите, протиф насилниците на нашата чес и на нашата вера и протиф тие шчо смучат нашата пот, и експлоатират нашио труд. От нас, и от нашите села да не се плашите - никому зијан не ќа сториме.
Ние не само ве имаме како сфои браќа, туку и ве жаљаме како сфои браќа, бидејќи разбираме оти и вие сте робје како нас, робје на царо и на царските бегој, ефендии и паши, робје на богатите и на силните, робје на насилниците и на зулумќарите, шчо ја запалија царшчината од четирите страни и шчо не натераа нас да дигниме глава за право, за слобода и за чоечки живот. За право, за слобода и за чоечки живот ве каниме и вас да дојдите заедно да водиме борба!
Елате, браќа мусљумани, при нас да тргниме протиф вашите и наши душмани! Елате под бајрако на “Афтономна Македонија”! Македонија јет заедничка наша мајка и викат за помош. Елате да скршиме синџирите на ропството, да се куртулиме от маки и страданија, и да пресушиме реките от крвој и солзи!
Елате при нас, браќа да си слејме душите и срцата и да се спасиме, та ние и нашата чељат и пречељат да живејат мирно, да си работат спокојно и да напредуат!...
Мили наши комшии! Како Турци, Арнаути и мусљумани, разбираме, вие се си мислите, оти царстфото јет ваше и оти вие не сте робје, шчом на царскио бајрак немат крст, а имат ѕвезда и месечина. Оти не јет така и оти грешите, вие брго ќе се сетите и ќа го разберите. Ама ако ви јет намуз да дојдите при нас и да се објавите протиф царската тиранија, ние, вашите по таткојна и по страданија браќа, немат да се докачиме и не ќа ве мразиме. Ние сами ќа се бориме и за нас и за вас, ако јет потребно, до еден ќа умриме пот бајрако за нашата и ваша слобода и за нашето и ваше право. “Слобода или смрт” јет писано на нашите чела и на нашио крваф бајрак. Ние веќе го дигнафне тој бајрак и немат враќање. Ако и вие нe имате како ваши браќа и ни сакате доброто, ако есапите пак да живејте со нас, како шчо сте живејале досега и ако сте верни и достојни синој на мајка Македонија, можите да ни поможите само со едно нешчо - а тоа јет голема помошт. да не се заортачите со душманите, да не дојдите со пушка протиф нас и да не прајте зулуми по рисјанските села!
Нека Господ Бог да благослојт светата борба за правото и слободата!
Нека сет живи борците за слободата и сите чесни и добри македонски синој!
Ура! За “Афтономна Македонија”!
(Крушевският манифест е официален документ на революционната власт на Крушевската република, написан на 6 август 1903 г. на македонски език (крушевски диалект). С това македонският език е въведен в официална употреба в тази македонска република, което ясно демонстрира истинските идеи и намерения на въстаниците. Негов автор е Никола Киров - Майски, макар някои автори да посочват за такъв Никола Карев. Манифестът е преведен на турски език и изпратен до съседните турски села. Запазен е отговор на кмета на село Алданци, в който се изразява разбиране и симпатия към мотивите на въстаниците.)
|
|
|
Европската комисија препорача укинување на визите за граѓаните на Македонија, Србија и Црна Гора од 1 јануари 2010 година, соопштија на прес-конференција во Брисел заменик-претседателот и министер за правда Жак Баро и еврокомесарот за проширување на ЕУ Оли Рен.
Шефицата на грчката дипломатија, Дора Бако-јани, донела лична одлука да прифати нашиот јазик да се именува како македонски, но на латинична транскрипција. Ова го пишува грчко-американската новинска агенција „ГАНА“, која објави дека Бакојани ваквиот став веќе им го пренела на САД и на преговарачот Метју Нимиц. „Индиректното, но клучно признавање на македонскиот јазик не доаѓа како резултат на грчка грешка или пасивност, туку како резултат на личната одлука на Бакојани“, информира агенцијата.
Амбасадорот Никола Димитров на 20 jули во Хаг ги предаде доказите на Македонија околу прекршувањето на Привремената спогодба за спорот за името од страна на Грција, со што практично почна судскиот процес за кој моментно не е извесно како ќе се одвива и која е можната завршница.
