Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
100 години от рождението на Никола Йонков Вапцаров

ПО ПЕСЕНТА ЩЕ НИ ПОЗНАЕТЕ!

Ставро Клисурски

Бях сам. Чувствах се самотен. А ми се разговаряше с някого. Протегнах по навик ръка, взех “Моторни песни” от библиотеката и се вслушах какво ми заразказва Никола Вапцаров. А той простичко, “дума след дума” зареди за това колко много обича народната песен, и то най-много македонската, колко много мъдрост има в народното творчество, как само от песента човек може да научи историята на Родината, да научи за Гоце, Даме, Питу Гули, за безброй наши, македонски герои, за славни битки и победи. Разходи ме край Струма, Места и Вардар, по Пирин, отправи поглед към селата под планината, разгърнахме мъха на стените в Прилеп, минахме и през Охрид и край Глазне...

И навсякъде - все с песен. Все на песен го караше Никола - ту весела, ту тъжна, ту пълна с мъка и надежда, ту яростно бунтовна. И сякаш ми каза: “Много са писали за моите песни, но не са казали защо тя ми е в кръвта!” Прелистих пак страниците...
Първата и единствена книжка на поета е кръстена “Моторни песни”. В нея има четири цикъла, в които има песен: “Песни за човека”, “Песни за родината”, “Песни”, “Песни за една страна”. А и отделни стихотворения са песенни в заглавията си: “Песен за човека”, “Песен” (“Над горите, над Пирина...”), “Огняроинтелигентска” (песен), “Любовна” (песен), “Песен за другаря”, “Песен за жената”, “Песен” (“Във гората враг стаен...”).
И колко песен има в стиховете му!...
. . .
И изведнъж запя една машина.
...
Моторът млъкна. Вятърът донесе
отнейде
топъл дъх на чернозем,
един напев - широк и весел -
и стъпки
на попукани
нозе.
...
Едно момиче весело запя.
Един младеж го стрелна
с поглед влюбен
и то поруменя.
(“Пролет в завода”)
. . .
Румантиката е сега в моторите,
които пеят
по небето синüо.
И неразбрали тази песен горда,
напразно
мръщите
чела.
. . .
И в песните им,
рукнали
отгоре,
да блика
труд
и свобода
(“Рома.нтика”)
. . .
И после устните синеят,
ала в очите
жар гори,
ала очите сякаш пеят...
. . .
Моторът, който пее горе,
е труд на моите ръце.
А тази песен на мотора
е кръв от моето сърце.
(“Двубой”)
. . .
Сега е нощ.
Машината ритмично
припева
и навева топла вера.
. . .

Но да умреш, когато
се отърсва
земята от
отровната си
плесен,
когато милионите възкръсват,
това е песен,
да, това е песен!
(“Писмо”)

. . .
Не зная с каква е
закваса заквасен,
не зная и как е
замесен,
но своята участ
от книга по-ясна
му станала с некаква песен.
. . .

Тогава запявал той
своята песен,
запявал я бавно и тихо.

. . .
Животът ще дойде по-хубав
от песен
по-хубав от пролетен ден...”
Споменал за песен
и нещо се сетил.
В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло, широко и
светло,
отдръпнал се, после запял.
. . .
×овекът спокойно, тъй - дума
след дума,
и твърдо редил песента.
. . .

Но там, в разкривените,
в сините устни
напирала пак песента.
. . .
Какъв ти тук ужас?! -
Той пеел човека. -
това е прекрасно, нали?
(“Песен за човека”)
. . .
И мурите в буря
илинденски приказки пеят...
(“Земя”)
. . .
Да, верно, мъничкият свет
на нашата любов е тесен,
затуй със поглед, впит напред,
ти пиша толкоз малка песен.
(“Любовна”)
. . .
Как ще пеят птиците в житата!
(“Пролет”)
Волно във простора птиците летят.
Пеят и извиват серпантинен път.
В песента познавам химна вдъхновен,
с който ще посрещнем утрешния ден.
(“Пролет”)
Ще пееме всички,
ще пеем, когато работим,
но радостни песни,
които ще славят човека.
(“Не бойте се, деца")

... ала исках да умра
някога на барикада...
Мислих с песен... но беда -
право стреля и улучи.
(“Песен”)

... което напева
в ушите невинно...
. . .
Но ето веднъж
някой песен полека
подкарал,
така, от досада:
някаква песен
си пеел човека
как мътен
и кървав бил Вардар.
. . .
Но колко от нас са
написали песни
за този незнаен
работник,
който се просва
в леглото без мисъл,
но в съня си кошмарен
мисли за Охрид,
за лодката мисли,
която в детинство
е карал?
Колко от нас
са написали песни?
. . .
Помислихме ние -
родината тесна
за нашите песни...
. . .

Ветъра пее в Пирина,
в скалите,
пее в усои, в увини -
колко са паднали
в боя за своя
покрив
и свойта Родина!

. . .
Записвай го просто и честно,
тъй както
просто го пее народа...
(“Доклад”)
. . .
Пак майка.
... тя
вземала в скутите малкия син
и тихо му пеела...

Пак майка.
И майката имала син.
Залоствала вечер вратите
и пела му...
(“Майка”)

Като мухи сме мрели есен,
жените вили по задушница,
изкарвали плача на песен,
но само бурена ги слушал.
(“История”)
. . .
Ех,
волен рибарски живот,
описан
във толкова песни!
. . .
Ех,
черен човешки живот! -
Рибарски живот! -
неизвестност.
Не мож го разправи,
а то -
иди, че реди го на песен...
(“Рибарски живот”)
. . .
И тогаз забелязваш със ужас:
не с мастило, ти писал си
с кръв.
Не, сега не отива поезия.
И да искаш, не мож я изпя.
(“Не, сега не е за поезия”)
. . .
Пиши за жетварите там,
за теглото,
за черните кърви,
що пие земята,
за робската песен
и мъката в нея,
която люлее нивята.
(“Ботев”)

...Стигат ли ти песните в земята,
или претендираш и за орден?
(“Крали Марко”)
...
Тогава простия народ
не знаеше за твойте песни.
Ти беше чужд и неизвестен.
...
И нетревожен, той разбра
отде извира
песента.
. . .
И простия народ
се влюбил в чудните ти песни
и в своя нов живот. -
(“Пушкин”)

И в своЯ нов живот! Колко много е вярвал Вапцаров във него. И колко още песни би изпял, ако фашистката мерзост не го бе осъдила на безсмъртие толкова рано, толкова млад! Но и от това, което е изпял, разбираме, че той е бил достоен син на своя македонски народ. Известен е македонецът с това, че винаги пее - в скръб и радост; в болка и надежда; пее, когато заминава на гурбет в чужбина и когато се връща оттам; пее когато готви въстания и когато пролива кръвта си в тях; пее, когато погребва своите герои и ги възкресява в песните си; пее, когато умира от глад и когато седи край богата трапеза; пее край люлката на своето бебе, пее на сватби и кръщенки, пее от непоносимата мъка, когато губи децата си. Пее за своята Родина - Македония, пее, когато проклина нейните врагове. Пее македонецът, когато от мрака стрелят по него черни души. Кога ли не пее!?
И колкото повече някои поразници крадат и си присвояват нашите песни, толкова повече ние - македонците - пеем! Да има песни и за нас, и за тъпите проклетници!

Та можел ли е Никола да не изпее най-хубавите си песни за Нея, Татковината, Македония, за героите й, за мъката и вярата й, за обикновените й хора? А ако се чуди някой какъв е бил Никола Вапцаров, ако някой иска да го направи такъв, какъвто не е, нека разтвори Библията. Ако перифразираме това, което пише в нея, то ще прозвучи така: по песните им ще познаете македонците!


Вапцаров казваше, че простотата и достъпността на стиха до широките народни маси трябва да бъдат отличително качество на новото изкуство...
В своите стихотворения Вапцаров се стремеше да бъде разбран от широките народни маси и затова често казваше:
- Народът има много тънко чувство към поезията. Обикновеният човек може да не е прочел нито едно стихотворение, но хубавата песен го вълнува. Когато иска да изрази насъбралите се чувства в душата си, той ще подхване някоя песен, а ако не може да пее, ще каже само думите й.
- Тогава защо не пишеш такива стихотворения, които могат да се пеят? - питахме го ние. - Виж съветските поети какви хубави песни и маршове са създали!
- Има време - отговаряше той. - И песен ще напиша, и боен марш ще съчиня. Сега чувствувам, че трябва още да работя и да се уча. За песен се иска такъв стих, който да излиза направо от сърцето.

БОЙКА ВАПЦАРОВА
(Из “Българската критика за Никола Вапцаров”)
Врати се на претходната страница   Врати се горе