Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
7. Хll.1909 г.     100 години от рождението на Никола Йонков Вапцаров     7. Хll. 2009 г.

ПЪРВАТА ПРОЛЯТА КАПКА КРЪВ ЩЕ БЪДЕ ЗА НЕЯ - МАКЕДОНИЯ!

ЈАН ПИРИНСКИ

Никола Вапцаров и неговите другари живяха в бурна епоха, когато борбата срещу фашизма, борбата за свобода и социална справедливост достигаше своя апогей. В пожара на жестоката битка те отдадоха своя живот в името на голямата вяра, че утре “Животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден..."
Личности като Никола Вапцаров, Антон Попов и Атанас Романов бяха смъртни врагове за българските фашисти, поради което на 23 юли 1942 година тази сган разстреля на Гарнизонното стрелбище в София тези герои, тези неустрашими мъже, заедно с още трима техни другари. И ги обрекоха на безсмъртие!
Те бяха физически ликвидирани, но идеалът и вярата им останаха в сърцата и душите на всички честни и прогресивни хора. Тя - вярата - ще пребъде и в идните генерации, защото, както писа поетът: “Тя е бронирана здраво в гърдите и бронебойни патрони за нея няма открити! Няма от-крити!”
Със своето без-страшие и смелост те ни дадоха при-мер как трябва да се борим и умираме за свя-тото дело. Нека да не забравяме героичния им под-виг и саможерт-вата им за едно по-добро бъдеще на човечеството!
Много може да се пише за Вапцаров и неговата поезия, но аз ще се спра конкретно и фиксирам някои от поетичните му изповеди, които са посветени на неговата родина - многострадална Македония.
Никола Вапцаров ни остави силно поетично творчество. Той е гениален творец, с изключителен талант, със свой индивидуален почерк, поет - новатор!
Творбите на Вапцаров за родината са неопровержимо доказателство за националните му чувства и мисли. Казвам национални чувства и мисли, защото това, което накратко ще упомена от неговите стихове, а така също и от изнесения реферат пред членовете на Македонския литературен кръжок при неговото учредяване през октомври 1938 година в София, ясно и недвусмислено определя неговата душевна, съкровена национална македонска принадлежност. Само умствено увредени индивиди могат да твърдят обратното.
В изнесениЯ реферат (доклад) пред МЛК Никола Вапцаров ясно и гордо заявява какъв е по националност и коя е неговата родина. Разбира се, Вапцаров написва и своето знаменито стихотворение “Док-лад” именно в същия дух по този реферат. Ето какво пише поетът революционер: “...Какво всъщност се иска от нас? Много, особено много. Най-много от нас, които сме събрани тук. Ние сме македонци. И нашето творчество трябва да бъде в служба на македонската кауза.” В стихотворението си “Доклад” той пише за един работник в хлебарница “Охрид”, над когото е увиснала една “зацапана с синüо” фирма, но за него “тя е простора/ над Охрид,/ тя е Родина”. А по-нататък четем как човекът си пеел някаква песен, “как мътен/ и кървав бил Вардар”. Или (само като аргумент ще посоча някои стихове и строфи), - “А старите още/ сънуват житата/ край Струма, край Вардар/ и Места”. И после, как този работник дори и в “съня си кошмарен/ мисли за Охрид”, мисли за своята родина. “А в Прилеп са скрити/ в мъха на стените/ легенди, които ни чакат”. И “Вятъра пее в Пирина,/ в скалите,/ пее в усои, в увини -/ колко са паднали/ в боя за своя/ покрив/ и свойта Родина!” В стихотворението “Песен” четем: “Над горите,/ над Пирина,/ вятър вее”, а в “Родина” - “Над тебе Пирин/ издига гранити”, а към края на стихотворението Вапцаров заявява: “Аз пак те обичам,/Родино на Гоце и Даме,/ защото израснах,/ защото закрепнах във Теб”. В “Майка” - “Над него синеел Пирин” и “Но възмъжал/ и хванал Пирин”. В стихотворението “Илинденска” четем: “В Илинден влехме/ наше съдържание”. И “Във Крушево бе феодална власт/ и що за скок - /градят сега република!”. Също така: “Не хленча аз, че буря ги обрули./ Израстват други в димните пожари./ Погледай тук - това е Питу Гули,/ а ти, навярно си... Никола Карев.” Да вземем стихотворението “Земя”: “Тази земя,/ по която тъпча сега,/ ... тази земя - не е моя земя,/ тази земя,/ простете, е чужда.” А ето земята и Родината на Вапцаров: “Над мойта земя/ в небето/ опира/ Пирин./ И мурите в буря/ илинденски приказки пеят,/ над Охрид лазура е/ толкоз просторен и син,/ а още надоле/ е светлия бряг на Егея.”
Колкото и да търсим, Вапцаров никъде не споменава за Стара планина, за Дунав, Марица или за ×ерно море, край което той - във Варна - завърши военното си техническо образование. Защо в поезията си не споменава някой град на територията на България? Явно, както сам заявява Вапцаров, за него тая земя е чужда. Вапцаров в своите творби възпява Гоце, Даме, Питу Гули, Никола Карев, Крушевската република, Илинденското въстание, но не споменава нито дума за Априлското въстание, а за българските национални дейци е посветил редове само на Ботев. Как ще ни обяснят това поведение на поета и човека Никола Вапцаров неговите отрицатели или побългарители?!...
В един разговор с Михаил Сматракалев (другар на Никола Вапцаров и А. Попов) за Македонския литературен кръжок и за поетите и писателите в него, като какви са се чувствали, той ми заяви следното: “Ние всички се считахме и чувствахме като македонци”. (Михаил Сматракалев през 1995 година бе в Република Македония, където получи македонско гражданство.)
Смятам, че коментарите са излишни. Ако към поетичните му изповеди за любовта към неговата родина прибавим и пълния текст на реферата на Никола Вапцаров, който изнася пред членовете на Македонския литературен кръжок през октомври 1938 година, истината блясва с цяла сила. И какъв е изводът? Изводът е само един - Никола Вапцаров е поет с македонско национално чувство и съзнание. И това му помага да бъде и борец за свобода и социално равенство, и хуманист, и интернационалист, и антифашист. Затова е безсмъртен. Безсмъртен е за ужас на всички еднодневки!

Врати се на претходната страница   Врати се горе