Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Мнения по един наболял проблем

СПАСКА ДА СИ, АМА МИТРОВА


След като във февруарския си брой от тази година в. “Народна воля” помести материал по повод публикации във вестник “Струма”, по интернет се получи имейл до автора на материала от Спаска Митрова. Авторът й върна отговор. По-долу поместваме писмото на Спаска Митрова, отговора на Георги Христов, както и още информации по разисквания проблем, взети от интернет.(Ще си позволим да се обърнем към нашите читатели с молба да преброят редовете, в които Митрова защитава българското си самосъзнание.)

ПОЧИТУВАН ГОСПОДИН ГЕОРГИ ХРИСТОВ,

Во врска со Вашата статија-коментар насловена како „ЗАГРИЖЕНОСТ ИЛИ МРЪСОТИЯ„ би Ве замолила доколку истата не ви е нарачана или злонамерна , да по содржината на истата одржиме ТВ дуел на која Вие сакате телевизија во Скопје ,Софија или која било телевизија во државите на ЕС и пред кој Вие сакате ТВ новинар , каде пред гледачите би ги презентирале секој своите аргументи а моите ќе ги поткрепам и со оригинални акти и конкретни членови од важечките во Р.Македонија законски прописи. На дуелот ќе присуствувам лично со моја правна советничка-познавач на правото а Вие доведете кој сакате па и јаваната обвинителка и застапникот на Гевгелските судии, адвокатот Г-н Бранислав Радојичич од Скопје.
Во случајот не се работи за тормозење и закани со ликвидација само од мојот поранешен сопруг , туку од инсталираните структури на тајната Југословенска полиција УДБА во судтвото и сите останати структури на власта во сега „суверена и слободна„ Македонија. со кои актуелните власти во Скопје сеуште не можат да се справат и да го елиминираат нивното доминантно влијание и моќ.
Господине Христов јас сум осудена затоа што на мојот поранешен сопруг не сум му дозволувала во домот на моите родители во мојата соба и на мојот кревет да се тркала како тој сака,колку тој сака и кога тој сака.
Господине Христов јас сум осудена за неизвршување на решение кое социјалните служби до денес ми го намаат дадено а и по мои писмени обраќања да ми се даде тие со молчење до денес одбиваат да ми го дадат.
Господине Христов јас сум осудена на затворска казна од 10 месеци и парична казна од над 2.000.000,оо денари само затоа што пред судот сум се повикала на нотарски заведени документи, дека едниот судија во судот од поодамна е инсталиран од УДБА.
Господине Христов тоа не го правеле ни национал-социјалистичките власти на Хитлерова Германија спрема еврејските деца и жени.
ГОСПОДИНЕ ХРИСТОВ НЕ ЗНАМ ДАЛИ ВЕРУВАТЕ ВО БОГ - ГОСПОДИНЕ ХРИСТОВ БОГ ПОСТОИ...
Во очекување на Ваш одговор , и со надеж дека во случајот сте биле заблудени ,бидете поздравени,
Моите грешки пред и по склучувањето на бракот, свесна сум дека ќе ги плаќам цел живот,но вашето правдање и подршка на илегалните структури на УДБА тајно инсталирани во РМ не можам да го разберам.
12 февруари 2009 г.
Изпратено в 10.43 и 51 секунди.

ПОЧИТУВАНА МИТРОВА,

Во својата статија „Загриженост или мрсотија?“ објавена во последниот број на “Народна волја” јас критикувам и дискутирам за:
- Непочтеноста и непрофесионализмот на в. „Струма”
- Обидите на овдешните националисти и службите за безбедност да инструментализираат секакви, дури и лични проблеми на луѓето со бугарска самосвест во Македонија за да ја сатанизираат Р Македонија и да ги расипат добрососетските односи.
Но јас никаде не полемизирам со Вас!!!
Затоа очекував одговор од оние со кои дискутирам – в. „Струма”, националистите и сл, но како што гледате тие мудро молчат. Особено „Струма” нема што да каже – нивната вина во нарушување на професионалната етика и морал се неспорни во овој случај. Наместо тоа реагирате Вие што за мене е повеќе од зачудувачко.
Уште повеќе ме зачудува Вашата покана за ТВ дуел. Почитувана Митрова ТВ дуели се прават по важни општествени прашања – не по лични и семејни проблеми. Тв дуел се прави меѓу две спротивставени страни со спротивни погледи, а ние во случајот не сме такви. Ако сакате јавен дуел по вашите семејни проблеми би требало да ги поканите своите опоненти- во прв ред својот бивш сопруг, властите за кои велите дека ве дискриминирале и сл. Јас не се јавувам ниту имам намера да им бидам адвокат според тоа моето присуство на таков дебат би било повеќе од неосновано. И за што би спореле вие со мене на таков дуел? Против моите тези дека личните и семејни драми не треба да се инструментализираат, политизираат и етницизираат? Против мојот став дека новинарите треба да бидат одговорни, да даваат зборот на сите засегнати страни? Или пак јас за што би полемизирал со Вас, кога го почитувам Вашето право на самоопределба како Бугарка? Моите опоненти се в. „Струма”, некои националистички кругови и Службите за безбедност – тие молчат значи не останува простор за дебата. Вашите се – вашиот сопруг и некои локални власти. Полемизирајте со нив.
Мој совет како човек што би можел да ви биде и дедо е да се обратите за решавање на вашите проблеми таму каде што треба – судот и правозаштитните организации...
И не му верувајте на тој што ве советува – од Вашите медијни изјави овде и од писмото судам дека тој или тие ве советуваат единствено во интерес на овдешните служби за безбедност и националистички групации, не и во ваш интерес.
Со почит
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
Февруари 2009 г.

Агенция “Фокус”:

Форум, Македония: Спаска Митрова излъгала, че е завършила български университет

СКОПИЕ. Независимо дали гевгелийката Спаска Митрова ще бъде освободена условно или ще излежи цялата присъда от 3 месеца затвор заради това, че не е позволявала на бившия се съпруг да посещава тяхното дете, социалните служби посочват, че ще й трябва специална помощ, за да преодолее кризата в живота си, пише македонското електронно издание Форум. Въпреки че в обществеността се създаде представа за безпомощна млада жена, информацията от Гевгелия говори за сложен случай, чиято основа тепърва трябва да се уточнява, независимо дали Спаска Митрова е участник или жертва.
Тя била добре известна на институциите в Гевгелия, сред които е и Центърът за социални грижи и МВР, не толкова като нарушител на закона, колкото като конфликтна личност, посочва изданието. И преди да встъпи в брак, който приключил веднага след сватбата, Спаска била под редовно внимание на Центъра за социални грижи. Служителите от центъра посочват, че били свидетели на първото предложение на Митрова бащата да се види с детето в дома на нейните родители, което се оказало безрезултатно. След това вече започнали конфликтите и инцидентите в центъра, за които самият център по професионални или други причини запазвал мълчание. Покрай членството си в Сдружението на българите в Македония “Радко”, самото което си е изградило имидж на неприятен събеседник, Митрова се появявала в центъра и с известни гевгелийски престъпници, пише Форум. Тя успяла да започне работа в СОУ “Кръстьо Мисирков” като учител по английски, но по-късно било установено, че изобщо нямала дипломата, за която твърдяла, че получила в един от българските университети. Изданието коментира, че трудно се получава информация за това защо пред македонските съдилища Митрова я защитава недипломиран юрист, а в същото време в случая се включва и официалната българска дипломация в Македония и официалното правителство на България.
24 август 2009 г.


Агенция “Фокус”:

“Дневник”, Македония: Спаска Митрова не е българка, твърди бившият й съпруг

СКОПИЕ. Бившият съпруг на Спаска Митрова твърди, че историята с “нейното страдание само защото е българка” е лъжа, пише днес македонският вестник “Дневник”. 28-годишният жител на Гевгелия Воислав Савич, който след ареста на Спаска се грижи за дъщеря им Сузана, е решил да прекрати мълчанието и да разкаже своята история. “Спаска и родителите й търсят полза от българското й гражданство. Кълна ви се, българското самосъзнание, за което ви говори Спаска, е пълна измислица. Тя е толкова българка, колкото аз съм чернокож. Мен ме обвиняват, че съм сърбоман. Да, аз съм със сръбски произход, но съм роден и съм израснал в Македония. Смятам се за македонец от сръбски произход”, казал Воислав. Той обвинява Спаска, че не му е давала да вижда детето, и твърди, че от раждането на малката Сузана до ареста на майка й не е виждал детето си.
Родителите на Спаска, която миналия четвъртък бе освободена от затвора 20 дни преди изтичането на присъдата й, казват, че тя се е омъжила за Воислав въпреки предупрежденията на брат й, че става дума за проблематична личност, осъждана по-рано за кражба. Според тях Воислав е почнал да използва наркотици в присъствието на Спаска, когато тя забременяла. Тогава решила да поиска развод. Той я “тормозел не само заради детето, но и заради българското гражданство, за което имал подкрепата от всички съдии в Гевгелия”, твърдят родителите на Спаска. “Най-големите проблеми бяха, защото тя искаше и малката Сузана да има български лични документи, а Воислав не можеше да приеме това, защото е сърбоман”, казва Сузана, майката на Спаска. Воислав отхвърля обвиненията, че е алкохолик и наркозависим и че е биел Спаска. Според него главната причина да се реши на съдебния процес, след който Спаска се озовава в “Идризово”, е това, че тя не е спазвала закона и не му е позволявала веднъж седмично да води детето в Центъра за социални дейности на срещи с него. “Не съм заплашвал Спаска, а обратното, нейното семейство няколко пъти ми пращаше мафиоти и рекетьори, за да ме заплашват и да ме накарат да се откажа от битката за детето, да прекратя делото. Не, не ме е страх. И за разлика от Спаска, не си и помислих да искам защита от Сърбия или от сръбското посолство в Скопие. Между другото, въпреки че съм етнически сърбин, нямам сръбско гражданство. Смятам, че сами трябва да си решаваме проблемите”, казва Воислав, който нямал намерение да се отказва от битката за родителските права.
Воислав твърди, че е поикал на него и на Спаска да бъде направена психиатрична експертиза и след направените прегледи се е видяло, че е напълно здрав. “Спаска не искаше да й направят такава експертиза”, казал Воислав. Той се оплаква, че малката Сузана не се хранела добре, защото в дома на майка й не са я хранели правилно.
13 октомври 2009 г.

“Новинар.нет”:

Спаска да си, ама Митрова

“Ей, мечка да си в Белица!”, просъскали бабите при посрещането на Марияна, Стефан и Калинка, които през 2000 г. станаха първите обитатели на Парка за реадаптация за танцуващи мечки недалеч от югозападното градче. Със сигурност възрастните жени не са разбирали защо се вдига толкова много шум около някакви си мечки, които до този момент са показвали как лежат германките на плажа или пък са друсали кючек на песента “Видях та, Митьо, в слюенския (Сливенския) балкан”. Едва ли и до ден-днешен те са проумели с какво четириногите са заслужили по-специалното отношение и защо пенсионираните мечки танцьорки се радват на по-добри старини от самите тях. Убеден съм обаче, че жениците са се подразнили от двойния стандарт и поставянето на животните в категория “привилегировани”.
Наскоро приключилата сага Спаска Митрова предизвика въздишка на облекчение и възгласа “Спаска да си, ама Митрова”. Не че не съчувстваме на изстрадалото момиче, но цялата какофония около нея идва малко в повече. Раздухването й, отделянето на специални места за нея в пресата, интернет сайтовете, сутрешните блокове и новините на телевизиите досади на всички, и то най-вече заради предизвиканото всеобщо недоумение с какво тази семейна драма е заслужила такова внимание. В крайна сметка истории като нейната колкото искаш, но те нито получават същото медийно отразяване, нито пък в тях се намесват толкова много хора и институции.
Историята на Спаска, която ни проглуши ушите в последните два месеца, бе раздута по-възможно най-драматичния начин и вероятно в скоро време ще бъде използвана за филмов сценарий или най-малкото ще бъде издадена книга. Спаска е 26-годишна жена с българско и македонско гражданство, завършила висшето си образование в България. Осъдена е от македонски съд на 3 месеца затвор за това, че не е осигурила достъп на бившия си съпруг до детето им. Отнемат дъщеря й, след като я вкарват в затвора, а тогава се установява, че има туморни образувания в гърдите. Спаска твърди, че е преследвана от съда заради българското си самосъзнание, което бившият й съпруг Воислав не одобрявал. Бившият й мъж пък всъщност бил македонец от сръбски произход с присъда заради кражба на банциг, а пък според близки на Спаска бил наркоман и алкохолик, което сложило край на брака им. По драматизъм тази история е достойна конкуренция на култовия турски сериал “Перла”.
Като се има предвид предсрочното освобождаване на Спаска заради добро поведение, някой зъл език може да каже, че са я пуснали, за да дойде заедно с Инджи (Сонгюл Йоден) в София. Точно така стана, обаче и двете се радваха на медийно внимание в неделя вечерта. Има нещо гнило в раздуването на историята на Спаска. Няма как да знаем дали македонският съд е преследвал жената заради българското й самосъзнание. Знаем обаче, че при съдебни процеси всеки използва аргументи, които са в негова полза. Едва ли Спаска е развявала българското знаме в центъра на 15-хилядната Гевгелия, за да й отнемат детето и да я вкарат в затвора. Жената е била осъдена според македонското законодателство и най-странното е, че с каузата й се занимаваше не някоя женска неправителствена организация например, а партия ВМРО, чиито цели и възгледи са всеизвестни.
От цялата тази история, която, слава Богу, бе с добър завършек, изникват няколко въпроса: защо медиите, партиите и институциите у нас не са толкова чувствителни към проблемите на българите в България, колкото на имащите български паспорт извън нея? Редно ли е да жалиш някого в чужбина, че е станал жертва на съдебен произвол, а да не те е грижа за изпаднали в подобна ситуация на българска територия? Нормално ли е да цъкаш с език, защото някой е оставил онкоболна в чужд затвор без лекарска помощ, а да нехаеш за хора с подобна съдба у нас? Все пак трябва ли с една битова драма да се занимава цял народ?
Цялата ситуация напомня Задушница, когато в стремежа си домакинята да направи подавки за умрелите, забравя да нахрани живите си роднини.
ИВАН ФИЛЧЕВ
15 октомври 2009 г.
Врати се на претходната страница   Врати се горе