Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ


ВЛАХОВ ДИМИТЪР. Знаменит и изтъкнат македонски национален, революционен и политически деец, просветен работник, публицист; член на ЦК на Делчевата ВМРО (1903 - 1904), основател и председател на Народната федеративна партия (1908). След Хуриета - пратеник в Отоманския парламент (1908 - 1912). Един от авторите на Майския манифест (1924). Роден през 1878 г. в Кукуш. През 1925 г. с група македонски национални дейци, ляво ориентирани, инициатор за формиране на ВМРО (обединена). Председател на Учредителната конференция на Организацията. Главен редактор на списанието “Балканска федерация” и на органа на ВМРО (обединена) “Македонско дело”. Автор на книгата “Предателите на македонското дело”. По време на Втората световна война работил в Москва във Всеславянския конгрес. Делегат на Първото заседание на АВНОЮ, негов подпредседател. В писмото от 15 януари 1944 г. обяснява на Георги Димитров защо приел поканата да заеме функцията подпредседател на АВНОЮ въпреки съпротивата на БКП, чийто член все още бил: “Мисля, че моят избор в Антифашисткото Вече и моето активно участие в него ще допринесат за засилване на македонския антифашистки фронт, ще допринесат за отдръпване на македонските маси от влиянието на българските и македонските фашисти, ще увеличат нашите сили. Аз не съм някакъв регионален македонски деец, аз не съм някакъв български, сръбски или гръцки деец. Аз съм македонски деец, чиято дейност се разпростираше по цяла Македония, между македонците в чужбина и между бежанците, независимо от кой дял на Македония са те. Участвах в македонското движение в неговата съвкупност. Аз винаги съм се явявал като македонски деец от общ македонски мащаб.” Делегат на АСНОМ и член на неговия Президиум. След освобождението член на югославската делегация на Парижката мирна конференция, заемал редица високи функции, между които и подпредседател на Съюзното събрание, председател на Народния фронт на Македония. Починал в Скопие през 1953 година. В анкетата на списанието “Македонско време” е избран между тридесетте най-значими македонци за ХХ век. В Скопие през 1970 г. посмъртно са издадени неговите мемоари.

АРСОВ СЛАВЕЙКО. Революционер и войвода. Роден през 1878 г. в Щип. Член на Революционната организация от 1899 г. Един от най-знаменитите войводи в Битолски окръг. Съработник на Делчев. Действал в Кичевско и в Прилепско, а по време на въстанието - ресенски войвода. В неговите “Спомени” оставил извънредно богати сведения за борбата на македонския народ и революционното движение в Македония: “Научихме, че имало още две жени, които ни предали, едната беше лека жена. Войводите Марко и Чакаларов отидоха в село Рула, да накажат бащата на Траян, като преди това той беше предупреден да вразуми сина си. Отидоха, хванаха го в кошарата, изведоха го пред къщата и го убиха. В Дреновяне се върнаха още същата нощ. Една друга група с Чакаларов замина за Кономлади, хванаха трите жени шпионки и ги наказаха сред село. И преди това имаше наказания на шпиони... Делчев постоянно беше в Загоричани, а отделения на четата агитираха по селата Бъмбаки, Куманичево, Бобишча. (Става дума за престоя на Делчев в Кустурско и Леринско от септември 1902 до февруари 1903 г., по което време Апостолът извършваше ревизия на четите и заздравяваше Организацията - б.р.). Преди да се разделим, на 27 февруари, всички се събрахме да поразмислим какво да правим с шпионина Траян. Делчев говори дълго, обясни последиците от Траяновото действане и ползата, ако се махне час по-скоро. Договорихме се убийството да бъде колкото се може по-ефектно, ако е възможно в самия Костур, за да се разбере, че това е народно наказание. Делчев запита кой иска да изпълни присъдата. Явиха се петима. Най-упорит беше и пръв изяви желание Ристо от Лерин. Той дори с плач молеше да му бъде поверена задачата. Бе решено той да го убие. Въоръжиха го с два револвера и той замина за Костур... Когато Траян седял в едно кафене, Ристо влязъл вътре, гръмнал три пъти и го убил спокойно.” Славейко на път със своята чета за Ресенско загинал край Райчани, Кратовско, през 1905 година.

СТАВРИДИС СОТИР. Хирург, основател на Уроложкото отделение към Хирургическата клиника в Скопие. Роден през 1904 г. в Скопие. Пръв асистент на Хирургическата клиника, основана през 1947 г. в Скопие, а по-късно неин дългогодишен директор. Станал пръв ръководител на Уроложкото отеление, което той формирал. Издал много трудове от областта на хирургията и урологията. Починал в Скопие през 1961 година.
(По “Личности од Македониjа”)

Врати се на претходната страница   Врати се горе