Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Истини

СРЕЩУ ПАТОЛОГИЧНИТЕ ЛЪЖИ


ИЗ “ОТГОВОРИТЕ НА ПАПА НИКОЛАЙ I ПО ЗАПИТВАНИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ” (13.11. 866 г.)
А между въпросите и допитванията вие казвате, че искате светски закони. Затова ние бихме ви изпратили на драго сърце книги, които, както бихме могли да си помислим, засега са ви необходими, ако знаехме, че у вас се намира някой, който би могъл да ви ги изтълкува. Но ако сме дали на пратениците си някои книги от светския закон, то не искаме, като се върнат пратениците, там да останат книгите, за да не ви ги изтълкува някой превратно или да ги изопачава.
Освен това вие ни обаждате, че някой си грък лъжливо заявявал, че е презвитер, докато не бил такъв, и тъй бил покръстил мнозина в родината ви. И тъй, щом сте узнали по божие вдъхновение, че не бил презвитер, вие сте били отсъдили да се лиши от уши и нос, да бъде най-жестоко бит и изгонен от родината ви. Ето във вас се е изпълнило, простете ни, това, което апостолът разгласява за някои, че имат ревност към Бога, но не по разума, защото, макар и зле да е постъпил, като ви е лъгал, все пак ... неговото преструване е донесло на мнозина спасение... Обаче явно е, че вие сте съгрешили пред оня човек. Първо, защото, доколкото разбираме, не е било още ясно установено дали същият оня човек не е бил свещеник, а писано е “недейте съди преждевременно”. Второ, защото макар и да се е престорил на такъв, какъвто не е, все пак не е извършил деяние, което да не е угодно на Бога и верните му, особено като е видял сред това племе... у което до онова време не е била тачена никаква права вяра и никаква истинска религия... Трето, защото макар в това преструване да е бил твърде много виновен, все пак се е показал достатъчно достоен за похвала, задето е обърнал в християнство толкова много хора. Четвърто, защото, макар и да е бил достоен за наказание, все пак не е трябвало да прекрачите мярката на отмъщението и да струпате върху един човек толкова много и тъй жестоки пагуби, понеже, без да го лишавате от собствения му нос и уши, е било достаъчно да го накажете с изгонване от родината ви...
И тъй, разправяйки как сте приели по Божия милост християнската вяра и как сте накарали да се покръсти целият ви народ, как обаче ония, след като били покръстени, въстанали единодушно с голямо ожесточение против вас, като твърдели, че не сте им дали добър закон, и искали да убият вас и да си поставят друг княз, и как вие, подготвени срещу тях и със съдействието ги надвили от мало до голямо и заловили със собствените си ръце, и как всичките им първенци и по-знатни хора с целия им род били избити с меч, а не толкова знатните и по-малко видните не претърпели никакво зло, вие желаете да знаете, относно ония, които са лишени от живот, дали имате грях заради тях. Но това във всеки случай не е извършено без грях и не е могло да стане без вина от ваша страна, щом поколението, което не е участвало в замисъла на своите родители, и не е било изобличено, че е дигнало оръжие против вас, е било изклано невинно заедно с виновните... Пък и спрямо родителите, които са били заловени, е трябвало да постъпите по-благо, разбира се, като им запазите живота от любов към Бога ... Обаче защото вие сте сгрешили по-скоро от ревност към християнската вяра и незнание, отколкото от друг порок, вие добивате затова опрощение и милост по благоволението на Христа, щом последва от ваша страна покаяние.
...
Какво трябва да се отсъди за свободния човек, който се е изплъзнал чрез бягство от отечеството си, ако бъде хванат? Нищо друго във всеки случай освен това, което законите определят. Все пак мнозина измежду светците, както разказват житията им, са излизали от собственото си отечество и са били по-славно уважавани другаде. Аз обаче установих, че те, ако не се лъжа, не са били никога съдени като виновни само задето са излезли от отечеството си, щом не са съществували и други причини, особено когато на нашия отец Аврам божий глас казва “Излез от земята си и от рода си!” ... въобще човек не е свободен, ако не смее да излезе от отечеството си. Но ако е свободен и съгласно правото не се счита обвързан от задълженията на някое условие, той не бяга, а излиза от отечеството си, както и на Аврам не се казва “Бягай!”, но “Излез от земята си!”...
Ако роб побегне от господаря си, трябва да му се прости, когато се залови; но изобщо да не се прекрачват спрямо него постановленията на законите...
...
Вие заявявате, че е по обичая на отечеството ви всякога пазачи бдят на границата между вашето отечество и това на другите; и ако роб или свободен избяга по някакъв начин през тая същата стража, то незабавно вместо него се избиват пазачите. След това питате какво мислим по този случай; и за това трябва да се справите в законите. Но все пак нека бъде далеч от сърцето ви желанието тъй немилостиво вече да съдите ... и вие, след като сте призовани по избора на Бога, и просветени от неговата светлина, не трябва вече както по-напред да жадувате за смъртни наказания...
...
Спрямо крадци на животни, ако не състраданието, поне постановленията на законите да се спазват.
Същото допущаме и спрямо ония, които отвлекат мъж или жена.
...
Вие заявявате, че когато сте влизали в сражение, обикновено досега сте носили като знаме конска опашка и искате да узнаете какво трябва да носите вместо нея. Какво друго освен знака на светия кръст?...
Вие раправяте, че сте били свикнали, когато отивате в сражение, да съблюдавате дни и часове, да извършвате заклинания, игри, пеения и някакви гадания ...
...
Книгите, за които мислим, че засега са ви необходими, ви отпущаме, както сами искате, със задоволство и желаем с божията щедрост още повече книги да ви поднесем...

Врати се на претходната страница   Врати се горе