Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Любовта към отечеството трябва да бъде и любов към човечеството. В.Г.Белински

ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ - Апология на македонизма

Доц. д-р Георги Радулов
(Продължава от миналия брой)

Турците запазват правата на Охридската архиепископия, но тя продължава да е подчинена на Вселенската в Цариград.
Така висшето духовно ръководство на всички милети е в Стамбул. Начело на всички православни - урум милета - стои Вселенският патриарх, станал сега “милет-башия”. Всички евреи са яхуди милет, начело с главния равин. Отделен народ са арменците – ермени милет – начело с арменския патриарх. Всички мюсюлмани също са един народ. Те са “правоверни”. Милетите се ползват с известно самоуправление. Решават правни спорове между своите, узаконяват бракове и разводи, контролират духовния живот, образованието и др.
С най-големи права са мюсюлманите. Ползват данъчни облекчения и правни привилегии. Само те заемат постовете в административната, съдебната и военната система и имат право да носят оръжие. Християните са принудени да дават на всеки мюсюлманин храна, да ползва конете им и др. Всеки християнин можел да бъде превърнат в роб. В съда думата на “правоверния” имала по-голяма тежест. Най-тежките наказания, като набиване на кол, се прилагали предимно срещу немюсюлмани. От мюсюлманите не вземали еничари. Християните, освен по-високи данъци, плащали и на владиците и поповете.
Само мюсюлманин имал право да носи тюрбан (чалма). Но това не е единствената разлика в облеклото. Съществена е разликата в традициите и обредите.
Мюсюлманите наричат всички други презрително “гяур” (gвur от арабски kafur) – безбожник, неверник. Социалното неравенство между мюсюлмани и “гяури” предизвиква напрежение между двете общности.
На основата на “милетите” чужди пътешественици са считали православните християни в Турция за гърци. Примери могат да се дадат много. Френският пътеписец Никола дьо Николе (1551 г.) пише: “Гръцките селяни войнуци са от една провинция на Гърция, гранична с Босна.” Всички християни са гърци за френския пътеписец Жан Шено, посетил Турция през 1547 г. “Турското правителство приема всички православни християни в империята като един народ, наричайки го гръцки, урум милети”, пише Найден Геров, руски вицеконсул в Пловдив.
След завладяването на нашите земи от османците процентът на мюсюлманите нараства. Още по времето на Мурад и сина му Баязид започва заселването на турски колонисти. След войската идват пастирските племена (юруците) и новият чиновнически апарат. Трябва да прибавим и многоженството. Мюсюлманите вземат за жени и християнки, но техните деца са вече мюсюлмани. Пленените християнски войници приемали исляма, за да се освободят от робство. От друга страна, турските власти взимали млади, здрави момчета като еничари.
Унизителното положение и накърняването на човешкото им достойнство карало християни да приемат мюсюлманството. Съществували са ереси. Еретиците са били преследвани от християнските владетели. Вероятно в омразата си към православното християнство те са били склонни към ислямизация. Известно е, че още през 636-642 г., когато арабите отвоюват от Византия Сирия, Палестина и др., местните еретици ги посрещнали като освободители. Вероятно в планинските региони турците са подтиквали ислямизацията, за да заздравят властта си там.
Много е писано за насилственото ислямизиране на Балканите. В това сигурно има истина, но не бива да се абсолютизира. Ислямът е наложен подобно на християнството. Великият Юстиниан преследва езичници и еретици. Българският хан Борис християнизира насила своите поданици и велможи от тюркски произход. (Когато по-късно идват съплеменниците им - турците, много тюрко-българи изоставят християнството и възприемат исляма.) Султан Селим ² (1512-1520) (първият султан, провъзгласил се за халиф) искал да ислямизира християните в империята, но главният мюфтия на империята – Мехмед Джемали, тълкувайки Корана, го спрял. Не си спомням от прочетеното някъде да срещнах документално потвърждение за насилствено потурчване, освен еничарството. Нещо повече, европейски пътешественици не само че не говорят за насилствено помохамеданчване, но специално подчертават, че “Никой християнин не бива потурчван насила ...” (П. Белон, 1547 г. ). Хенри Блаунт, посетил Турция (минал през Босна, Сърбия, България и др.) през 1634 г., също пише, че “Турчинът не убива никого заради религията, няма клади или бесилки ...”. Блаунт счита, че турците използват икономическия лост при мюсюлманизирането. Според него те превръщат християнските черкви в джамии и потискат публичното упражняване на християнството. Така всяко следващо поколение е по-малко образовано от предишното и “като виждат, че са бедни, жалки, смазани, опозорени, лишавани от децата си, подложени на наглостта на всеки мошеник, те започват да премислят ... Това кара хиляди да се обърнат към мохамеданството...”.
Голямата част възприели исляма поради привилегированото положение на мюсюлманите. Да си мюсюлманин тогава в Турция е нещо повече от да си член на комунистическата партия през тоталитарно време. Феодалите приемат исляма, за да запазят имотите и властта си, простолюдието - за да облекчи сиромашията си (да се отърве от тежки данъци) и да се предпази от издевателства, еретиците - защото това религиозно учение е по-близко до техните виждания. Запазени са много турски документи, от които се вижда, че желаещите да приемат мюсюлманството са подавали молби до султана. Известен е случай когато султан Сюлейман I отказва на многохилядна тълпа да бъде ислямизирана. Тълпата стояла пред двореца с вдигнат показалец (знак, че искат да приемат исляма). Той ги попитал защо искат да станат мюсюлмани. Отговорили му: “Заради данъците.” Той отхвърлил молбата им.
Има приели формално исляма и останали скрити християни (напр. в Скопска Черна гора). Считаме, че широко разпространените в България твърдения за масово насилствено помохамеданчване не почиват на реална основа. Турците биха потурчили много по-лесно християните в равнините и градовете. Многократните опити на властите да побългарят помаците показаха, че това насила не става.
Много от ислямизираните (най-вече сред живеещите по селата) запазили майчиния си език. Това са днешните славофонни мюсюлмани (наричани от населението помаци и торбеши) и елинофонните мюсюлмани, южно от Костур, към Гревена (наричани валаоде). Броят на елинофонните македонци-мюсюлмани е незначителен. Към края на XIX в. те наброяват около 14 000. В Източна Македония е известно само едно село с гръцки говорещи помаци – с. Лялево, Неврокопско. Има също незначителен брой романофонни мюсюлмани (наричани влахъдес и поринци). В Мегленско е мюсюлманизирано романофонното село Ненто. Ислямизирани са албанофонните.
Ще отбележим, че ислямизираните от покореното население започнали да играят значима роля в живота на Османската империя. Много от тях заемали важни постове в администрацията и войската. Така например за периода от 1453 до 1617 г. от 47 велики везири тридесет били помохамеданчени от християнски семейства, тринадесет били мюсюлмани, но не турци по произход, и само четирима били от турски произход.

Врати се на претходната страница   Врати се горе