Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Отново организирана и целенасочена агресивна кампания срещу Република Македония

КЪДЕ И ЗАЩО СЕ КРИЯТ ТРЕЗВО МИСЛЕЩИТЕ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ?!

Гоце Йонков

Вестник “Струма” в броевете си от 19 и 23 януари т. г. даде старт на поредната истерична атака срещу Република Македония. Поводът този път беше семейната драма на една жена. Тази семейна драма българските медии, поели щафетата от “Струма”, превърнаха в етнически, политически, междудържавен и международен скандал. И цялата тази кампания се води с една-единствена цел: да се попречи на Република Македония да стане член на Европейския съюз!

Вестник “Народна воля” изрази мнението си в брой 2, февруари 2009 година, под заглавие “Загриженост или мръсотия?”. Но след като от август насам се случиха нови събития, пак се налага да се вземе отношение по въпроса за Спаска Митрова.
Тя, Спаска Митрова, според в. “Струма”, е 25-годишна (може би вече и да е станала на 26.) Тя сключва граждански брак с Воислав Савич на 15. Х. 2006 г. в Гевгелия. Щастливият й семеен живот трае ден до пладне - на 4. Хll. 2006 г. Митрова дава молба за развод. Дъщеря й - Сузана - се ражда на 11. ll. 2007 г. (Вижда се, че Митрова е била бременна, преди да сключи гражданския си брак.) Бракът формално е прекъснат на 10. V. 2007 г. И оттук се задълбочават хептен нещата в нещастното семейство - разправии за попечителство над детето, за мястото, времето и времетраенето на свижданията, взаимните обвинения - все неприятни неща. Митрова, според сведенията, които се прокрадват в медиите, не изпълнява решенията на съда, обижда съдиите и ... получава наказание: затвор. Присъдата е приведена в изпълнение (след като по молба на Митрова то веднъж е отложено от лошите македонски власти) и виновната през август, септември и началото на октомври я излежава в затвора, като е освободена предсрочно за добро поведение.
Дотук нищо интересно. Такива битови проблеми се случват всеки ден и навсякъде по света. То и доброто, и лошото вървят по хората, без да подбират пол, религия, цвят на кожата, етнос. Но...
Има едно голямо “но” Но Спаска Митрова заявява, че всички беди, които й се стоварват на главата, се дължат на това, че тя е ... българка, т. е. живее в Република Македония, но е с българско самосъзнание и затова е унижавана, гонена, малтретирана, съдена, затваряна... (По времето, когато е осъдена, тя няма българско гражданство, но, преди да влезе присъдата в сила, го получава експресно.) Нейната съдба се разнищва от българските медии, намесват се политици, държавници, министерства, които забравят за простата човешка драма, и я превръщат в някаква етническа разправа, служейки си с много лъжи, клевети, инсинуации и манипулации.
(Тук искам да кажа, че фактите, които коментирам, са чути от български телевизии или прочетени в български вестници, но не винаги ще посочвам от кои, защото писането и говоренето се припокриват или повтарят.)
Когато Митрова била отведена, за да излежи присъдата си (според в. “Струма” от 1 - 2 август 2009 г.): “Миналата вечер малко преди 22.00 часа полицаи в съучастие с “независимите” съдебни власти в Македония, представители на социалните служби в Гевгелия извадили насила от дома на родителите й Спаска Митрова и заедно с малката й дъщеричка ги заключили в стая в полицията. Цяла нощ бяхме на един стол, нито храна, нито вода, нищо не ни дадоха, по телефона обясни през сълзи младата майка... Преди обяд майка й през сълзи се молеше някой да спаси детето й. Социалните изтръгнаха внучката от ръцете ни и я отведоха, тя е с пневмония, блъскаха ме и ме удряха, а Спаска отведоха в затвора... Спаска е на лекарства, има тумори в двете гърди, но нищо не й дадоха да вземе, още кърми детето, до довечера ще вдигне температура от кърмата и с детето ми е свършено, пищеше майка й.” (Материалът, от който е взет цитатът, носи надзаглавие “Български дипломати оставиха в ръцете на македонското “правосъдие” наша сънародничка, определила се за българка”. Не знаех, че македонското правосъдие зависи и слуша българските дипломати. Защо “Струма” не използва кавички, когато говори за българското правосъдие?! А какво да разбираме под “наша сънародничка, определила се за българка”? Ако под “сънародничка” във в. “Струма” разбират човек, който е от една и съща народност с другиго, то излиза, че българка се е определила за българка. Ако под сънародничка разбират съотечественичка, то, по пътя на логиката, отечество означава родина, татковина, но въпросната жена е родена в друго отечество, което няма нищо общо с България! Ало, “Струма”, къде сте тръгнали така некомпетентно и грубо?!)
Затворът си е затвор, но не вярвам да има чак такива нечовеци, които цяла нощ да държат майка с детето й на стол. Без храна и вода. Не мога да го приема. (Може би правозащитни организации е нужно да се заемат със случая и след разследване виновните или клеветниците да си понесат наказанието.) Отделно от това се питам: как след описаните нечовешки събития в затвора Спаска Митрова се е обадила от затвора така светкавично на “Струма” и е описала какво става? А къде е станала срещата на майка й със “Струма”? (Не гледат македонците българска телевизия, за да видят как “нежно” се отнемат деца от баща, за да ги пратят на майката в Полша!).
Хептен пък не мога да приема твърдението “има тумори в двете гърди, но нищо не й дадоха да вземе”. Нормалният човек веднага си задава куп въпроси: може ли една жена да кърми, ако има тумори в двете си гърди; може ли една жена да кърми, ако взема лекарства против тумори в двете си гърди; как ще се отразят приеманите от майката лекарства на детето й, като се има предвид, че антитуморните лекарства по всяка вероятност не са чак толкова безобидни; защо от януари, когато се разкри случаят, никъде и никой не спомена за тези тумори, а сега изведнъж те се появиха?
Отговори на тези въпроси се родиха към 10 - 12 октомври, когато Митрова бе подложена на медицински прегледи в София и й бе поставена диагноза “добре е”. Дано Бог е милостив и да прости горните жестоки и безумни лъжи и на майката на Митрова, и на медиите, защото понякога е много страшно и опасно да се предизвиква съдбата!
Споменах майката на Митрова и искам да изтъкна, че винаги и навсякъде, при всякакви ситуации и моменти - дори на срещи на най-високо ниво! - присъства тази майка. Отделя й се място и в повечето журналистически информации и коментари. Голяма майка!
Не напразно посочих на колко години е Спаска Митрова. Не може ли тя сама да взима решения за собствения си живот, та майка й трябва да върши всичко вместо нея? Питам се, ако Спаска Митрова не е самостоятелен човек, не трябва ли да се търси причината за бедите й и в това, че тя разрешава на други да решават кое е добро и кое зло за нея и други да направляват живота й?
Понеже стана въпрос за кърменето, искам да запитам до каква възраст се кърми бебето? Защото Сузана е родена на 11. ll. 2007 година, т. е. по време на описваните събития тя е вече на около две години и половина. Четох някъде, че на Сузана било наложено от лекар задължително лекуване чрез кърмене. Но защо пък тогава на много места се казва, че Сузана е на шест месеца? И колко ли ум е бил нужен и на манипулаторите, и на журналистите, та не си зададоха и те подобни въпроси? Ако е факт кърменето - да обяснят защо; ако е лъжа - да се засрамят от себе си!
Спрях се подробно на здравето на Митрова и повторих някои неща, за да могат да ме разберат и тези, които се нуждаят от по-бавно и по-дълго обясняване. А нормалните читатели нека ме извинят.
Голямата българка Спаска Митрова често повтаря, че голяма роля в злочестата й съдба са изиграли УДБА и нейните агенти, които и сега били в управлението на Македония. Един от съдиите, взел участие в процесите срещу нея, е наречен “съдията - агент на тайната полиция (УДБА)”. Обвинени са и други съдии, че били агенти на УДБА. За тези, които не знаят, ще поясня, че УДБА е сръбската тайна политическа полиция - такава беше Държавна сигурност в България. И двете служби са силно репресивни, поддържат, служат и направляват терористични режими. Такива служби има в много страни и имат различни имена. Когато се говори за бивши агенти на УДБА в съда и в управлението на Македония, нека се действа внимателно - в България лидерът на ВМРО (върховисти) е бивш агент (доносник) на ДС. Отделно от него има много агенти (доносници) на ДС в управлението на държавата и в партиите. И учудва поведението на Митрова - ако тя се възмущава по принцип от тайните политически служби, би трябвало да е принципна докрай. Но не е. Да разгърним в. “24 часа” от 4 август 2009 г.: “От ВМРО връчиха вчера парична сума на семейството на българката Спаска Митрова, хвърлена в скопски затвор. Парите предаде лично в град Гевгели Султана Петрова, председател на Националната женска организация на ВМРО в България. Сузана Митрова, майка на Спаска, не можа да сдържи сълзите си от изключително човешкия според нея жест.” (Членовете на партията ВМРО (върховисти) имат неограничено самочувствие. Шефовете на върховистите нареждат на кабинета какво да прави и в какъв срок, определят кой посланик да бъде извикан, за какво да му се скарат, какво да му наредят и т. н. Те организираха и жалки протестни митингчета в подкрепа на Митрова. А тази партия не е представена в парламента. Има 6 000 членове. Толкова има и ОМО “Илинден” - ПИРИН. Но ПИРИН тъне в нищета, а ВМРО (върховисти) се къпе в охолство. Даже изнася пари и зад граница! Защо ли компетентните органи не се заинтересуват откъде им са парите и с какво разполагат лидерите им...)
Да хулиш бивши агенти на една репресивна служба, а да взимаш пари от друга - що за позиция!?
В интернет и по някои медии прозвучаха думите на Спаска Митрова: “В тези монтирани антибългарски процеси против мен, организирани от удбашките антибългарски структури от миналия югославски окупаторски режим, инсталирани в споменатите структури на властта в Македония, сега преструктурирани и отново пуснати в действие съгласно с новото време и констелации на отношенията, аз бях третирана и против мен тези структури се държаха по-лошо, отколкото навремето собствениците на роби са се отнасяли към робите си, и много по-лошо, отколкото Хитлеровите власти са се отнасяли към евреите”. Това няма да го коментирам надълго. Само ще кажа, че ако към Митрова са се отнасяли така, както фашистите към евреите, то тя - Митрова - сега щеше да бъде в някой шкаф под формата на няколко калъпа сапун или пък да се клати под нечий таван в ролята на абажур... Всеки, който използва за сравнение роби и нацизъм, според мен, обезателно трябва да потърси помощта на психиатър! Толкова!
След като навсякъде излизат наяве само битови проблеми, абсолютно не ми е ясно защо се поставя на преден план българското самосъзнание на една жена, изпитала известно разочарование в живота. Тя единствена българка ли е в Република Македония, та срещу нея са се насочили всички - и нови, и стари служби, и служители от най-различен ранг... цялата македонска държава, а в защитата й се включва и политическата и управленската машина на чужда държава?
Но да последваме събитията. На 8 октомври Митрова е освободена от затвора предсрочно за добро поведение. Според К. Филипов, бивш доносник на ДС и настоящ кореспондент в Скопие на БНТ, освобождаването е станало напълно неочаквано за всички в българското посолство, включително и за българските журналисти. Като че ли някой е длъжен най-напред тях да уведоми. Какво самочувствие! Затворничката е прибрана в българското посолство. Веднага й бе дадена думата по Българската национална телевизия в обедните новини. Въпреки че К.Ф. пак изля омразата си към Македония (как ли го търпят там!?), от мънкането на Митрова се разбра, че тя се чувства добре и че в затвора са се отнасяли добре с нея. В 18 часа пак по същата телевизия бе зададен директно въпросът към Митрова дали е имало в затвора провокации срещу нея. Тя отговори “да”. На питането “какви?” последва мълчание, после дойде отговорът - смислен и изчерпателен: “Ами... провокации.” И това беше! Сетне се разбра, че българката ще бъде подложена на медицински преглед, за да се види какво е здравословното й състояние. При прегледа се установи, че тя е удряна по главата. Първото твърдение бе, че това е станало с ръка, после дойде уточнението, че ударът бил с палка. Според доктора, който се появи по телевизията, Митрова била добре, видими следи от удара или от друго насилие по тялото й нямало. Имала само главоболие и безсъние. Иди, че го доказвай!
Но няма как да не поразсъждавам. За да удари надзирателят някого по главата (нали ударът е с палка), значи е бил предизвикан. За да бъде предизвикан - значи някой е имал лошо поведение. Ако е имал лошо поведение - няма да бъде освободен предсрочно. Ако е освободен предсрочно, означава, че е имал добро поведение. Ако е имал добро поведение, никой няма да го удря по главата. Иди, че го разбери!
(А Спаска Митрова трябва да черпи за приноса си в медицината: затворът “Идризово” я излекува от туморите в двете й гърди, излекува и дъщеря й от пневмонията и от лечебното кърмене. Това откритие си е за Нобелова награда. Не е зле то да бъде популяризирано, а защо пък не и да бъде приложено (да пази Бог!) и на други българки в Македония!)
Последваха някакви налудничави работи. Среща на Митрова с министър-председателя на Република България, среща с министъра на външните работи... Защо? Тя държавен глава ли е, или висш държавен представител! Какво могат да обсъждат? Министърката на външните работи - по телевизията се видя - в началото се чудеше какво да направи, огледа се безпомощно, ръкува се, после се прегърнаха с великата българка от Македония, та даже се и разцелуваха. Цирк. Тъжен цирк!
И целият този тъжен цирк се играеше с активното участие на медиите, докато от Европа долетя зловещ вой: български представители в различните европейски структури надигнаха глас, че Македония не трябва да бъде приемана в Европейския съюз!
Защо? Какво ще спечели България, ако Република Македония не стане член на Евросъюза? Ще се премахне корупцията в България? Ще спрат убийствата по улиците на страната? Ще се почувстват по-спокойни старите хора, че няма да бъдат бити, ограбвани и изнасилвани? Деца на по 14 - 16 години ще спрат да се бият и убиват? Ще се намерят пари за здравеопазването? Ще се увеличат заплатите на учителите и полицаите? Бандитите ще спрат да бият пазителите на закона и няма повече да стрелят по тях и да ги убиват? Какво още? Какво ще спечели България, ако спечели само ненавистта и омразата на своите съседи?
В медиите бе разпространено мнението на външния министър на Република България (“Струма”, 12. Х. 2009 г.) “На въпрос дали случаят “Митрова” ще накара страната ни да преосмисли позицията си за еврочленството на Македония, Желева каза, че е приоритетно България да подкрепи европейската перспектива на държавите в региона.” Така мисли тя. Защо тогава се чуват коренно противоположни гласове - яростни при това! - и тук, и в Европа от политици и държавници? На кого да вярва човек, от кого да се страхува и от кого да не се разочарова? Много пъти се чуват благи думи и сладки обещания, но след тях натискът срещу македонците в България се усилва, а кампанията срещу Република Македония се разгаря.
Сега се чуват гласове, че на Митрова й предстои нова среща с македонския съд. И четем в посочения вестник: “През ноември предстои делото за попечителство на Спаска Митрова за дъщеря й, каза министър Желева. България ще осигури прозрачност на процеса... Според Желева има възможност съвсем скоро Спаска Митрова да бъде с детето си.” (Делото за попечителство се води от бащата на детето. Как така съдът тормози и преследва Митрова, защото е българка, пък при развода същият този съд е присъдил детето да бъде при нея?!)
Как България може да гарантира нещо за съд в чужда държава? Ами ако този съд реши да гледа делото при закрити врата? Ами ако по време на процеса се разглеждат само битови въпроси и не се появи дори грамче етнически привкус в разискванията? И знае ли някой всички подробности от влошените отношения между съпрузите - говорено ли е със съпруга на Митрова, със съседите, с оторизираните служби, правена ли е психиатрична експертиза на двамата родители, преценено ли е задълбочено и обективно кой родител ще се грижи по-добре за отглеждането и възпитанието на Сузана, та така твърдо и безкомпромисно се отстоява позицията, че дъщерята трябва да е с майка си? (Или с майката на майка й!?)
А сега за нещо друго. Кой ще плаща за цялата шумотевица около Митрова и майка й? От затвора в Скопие - в посолството. От посолството в Скопие - в София. Прегледи в първостепенни здравни заведения от изявени специалисти. (Здравно осигурена ли е Митрова?) Среща с премиера. Среща с външния министър. Интервюта. Охрана. Храна. Пътувания. Хотели. Организатори на пътуванията и охраната и на всички прояви. Пари за пропагандата и цензорите. И други от този род - да не изреждам всичко. И това в дни, когато отвсякъде звучи, че няма пари за покриване на жизненоважни и належащи нужди, за стари и болни хора, за какво ли не, когато хиляди остават безработни на улицата - някой хвърля пари за глупости! От джоба на бедния български гражданин. Защо? И откъде извират тези средства? Само не ми го обяснявайте с национална сигурност, с патриотични чувства и тем подобни! Ако ставаше въпрос за някой борец за свобода и прогрес, бих се съгласил. Но да се издига в култ една жена, която е направила грешна стъпка в живота си и сега оправя последствията от нея, с твърдения за някакви патриотични мотиви - ресто! Не става!
Когато човек се замисли колко лъжи се пускат в ефира, каква манипулация се извършва с обществото, разбира, че в дъното на всичко това стои някаква тъмна и зловеща сила, на която се подчиняват всички - и медии, и министри, и политици, и държавници, дори и премиерът. И която сила сега обработва голямата българка от Гевгелия и й определя кога и какво да говори, каква програма да изпълнява. (Вижте само: на 8 октомври - в деня на освобождението й от затвора - Митрова веднага се озовава в българското посолство в Скопие; по БНТ тя заявява, че е добре и че в затвора са се отнасяли добре с нея; малко след това внася искане до основния съд в Гевгелия, в което коментира своя престой в затвора и освобождаването си, но дума не казва, да е била малтретирана в него; след няколко дни в София следват медицинско заключение, че е добре, и “откритието”, че е била удряна по главата; след малко Велизар Енчев - пак доносник на ДС (те май станаха на всеки 10 метра) - позовавайки се на СКАТ, в свое злобно писание ни информира, че според самата Митрова, тя е била подложена на психически натиск в “Идризово”, за да извърши самоубийство. Каква възходяща градация)! И се намират и пари, и време, и мълчание, защото никой не се осмелява да назове или извади на светло споменатата злокобна сила. (Убеден съм, че някъде, в тъмна стая, индивид с мрачен ум и черна душа вече е написал и е готов с коментарите, които ще се появят на бял свят броени минути, след като съдът през ноември разгледа делото за попечителство над Сузана. Навярно е предвидил три варианта: делото се отлага по някакви причини; детето се дава на Спаска Митрова; детето се дава на бащата. Не ми се мисли каква мръсотия ще се излее, ако се осъществи третият вариант!)
Българските управници не са си извадили поука от националните катастрофи, от дружбата си със фашистки коалиции, от омразата на съседите си. Затова и сега съществуват индивиди, които изпитват садистично удоволствие от влошаването на отношенията между страните на Балканите. А дали пък между България и Гърция няма някакво тайно споразумение Гърция да пречи на Македония за приемането й в НАТО, а България - в Евросъюза!? Знае ли човек! Няма как да се получи отговор, щом по върховете на политическия, икономическия и международния живот властват и добре обучените зверове от бившата Държавна сигурност. Жалко!
С риск да стана отегчителен, ще кажа още няколко думи за още една гламавщина. Преди това един цитат от в. “Трета възраст”, брой 40, 7-13 октомври 2009 г.: “В срок до 1 ноември всички министри и шефове на държавни агенции трябва да направят план за 15-процентни съкращения във ведомствата си. Това е записано в писмо на вицепремиера и министър на финансиите Симеон Дянков до останалите министри. Наложило се срокът да бъде посочен, защото администрацията си правела оглушки.”
И в тази обстановка, вещаеща голяма безработица, министърът на приятелството, извинявам се, министърът на българите по света (като под света се разбира предимно Македония) - изявен македонист и македономразец, твърдо заяви, че ще вземе Спаска Митрова в своя екип и ще я назначи на работа в министерството. А от чий портфейл ще й плаща министърът без портфейл?! За него - министъра - не са важни образованието, стажът, професионалният опит. За него не могат да се намерят достойни мъже и жени измежду съкратените, за да ги вземе в “неговото” министерство. За него не е важно и българското гражданство, за да назначи кадърен български гражданин на работа, която може да върши. За него не е важно и човек да е етнически българин. Той си намери това, което му трябва: българка, но от Македония! За да отговаря за българите в Македония! Остава да вземе под крилото си и един голям предател на Македония, получил подарък апартамент в Благоевград и подвизаващ се сега дявол знае къде извън времето и пространството, извън уважението на достойните хора. То от историята знаем, че никой, никога и никъде не е уважавал предателите - те са само за временно използване!
Впрочем споменатият министър е кадър на партия, един от девизите на която беше: да намерим работа на човека, а не човек за работата. А и друга закалка и богат опит има той - борец за държавната сигурност като агент на Държавната сигурност.
Но трябва да се признае, че макар и изключително рядко министърът-приятел има и някакви мъчителни проблясъци. Ето един такъв щастлив проблясък по случая на Митрова, щастливо уловен от в. “24 часа” на 4 август: “ Има още много за доуточняване”, лаконичен е Димитров. Не било изключено да става дума за драматизиран личен проблем, чието решение се търси чрез прехвърлянето на политическа основа.” Аферим за прозрението! Да му се не надява човек! Но защо ли после бързо го забрави?
Няма как да не призная, че продуцентът, сценаристът и режисьорът на аферата “Спаска Митрова” са добри. Много добри. От един развод да направиш толкова много неща: да внесеш в кюпа и етнически проблем, и съдии, и тайни служби, и медии, и министри, и премиери, и роби, и нацизъм, и доктори, и болести, и бебе, и цялата майка на майката на бебето - талант се иска! И то голям талант! Само не зная какво се иска, за да се събудят трезво мислещите български граждани, за да ударят по масата и изритат цялата вредна гмеж, за да си отиде тя от нашия живот. За да стане страната, в която живеем, мирна и демократична на дело, а не само на думи. За да не се питаме за някого дали е за 4-ти километър или пък е избягал оттам.

И ако писах толкова много и при това толкова кратко за случая “Спаска Митрова”, направих го затова, защото през цялото време си мислех: това ли е пътят, по който са поели някои партийни лидери и някои държавници за разбирателството и добросъседството на Балканите? С омраза, мегаломания, злоба и фалшификации ли ще върви България към нова Европа? И къде се изгубиха здравите, прогресивните български граждани и защо те позволяват други да водят България, и то по опасен път?!

Врати се на претходната страница   Врати се горе