Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ


СТАЛЕ ДИМИТРИ от село Сатока, МИТЬО НИКО от село Велчище и СТОЯН от село Старавина били водачи на Мариовско-Прилепската буна (бунт). Не можейки да търпят насилието на феодалната експлоатация и турско-османлийската власт, към средата на ХVl век се разбунтували селяните от тези краища. Със султанска заповед от 3 октомври 1564 година на кадиите от Прилеп и Скопие било наредено да заловят водачите на бунта. Но те първо успели да побягнат, а след това били заловени и убити.

СТАНИШЕВ НАКО. Борец против гръцкото духовно влияние. Роден в Кукуш през 1810 година. Виден търговец. Македонец, който дълго пътувал из цяла Македония и това му дало възможност добре да се запознае със стремежите на своя народ. През 1857 година застанал начело на движението против гръцкото духовно влияние в Македония, за училище и църква на майчин език. Свързал се с Кукушкия съюз, за да може да прогони гръцкия владика и на негово място да доведе славянски владика от Кукуш - Партений Зографски. Заради патриотичната си дейност е често клеветен от неприятелите на македонското дело и много пъти затварян от турските власти. Предполага се, че е бил отровен от гърците.

ШИШКОВ ПАНДИЛ. Войвода. Роден в село Екси-Су, Леринско, през 1874 година. Лерински войвода. От 1898 година - член на ВМРО. При изпълнение на задача на Организацията заловен от турците и лежал в затвор. Амнистиран през 1902 година. Участник в Илинденското въстание през 1903 година. След неуспеха на въстанието пак излязъл в планината. Убит от негови идейни противници в София през 1929 година.

ШАБАНИ РАСИМ БАЙРАМ. Народен герой. Роден през 1920 година в Липково, Кумановско. Албанец по народност. Още от осемгодишен придружавал баща си, пазейки стоката, чрез която се изхранвало бедното семейство. Не се подобрило положението им, когато се преселили в Куманово. Строителен работник и налбантин. Включил се в работническото движение. Ставайки член на СКОЮ (Съюз на комунистическата младеж на Югославия), получил задача да се ограмоти. Станал водач на скоевска група. През октомври 1941 година станал борец от Кумановския партизански отряд. При опит за прехвърляне към Скопска Черна гора една група на отряда попаднала на засада и тук, в района на село Беляковце, през октомври 1941 година загинал.

ШОПОВ АЦО. Поет, академик, участник в антифашиската съпротива. Роден през 1923 година в Щип. Член на СКОЮ от 1940 година, член на КПМ от 1943 година. Включен в прогресивното младежко движение. От 1943 година участник в бойните действия на Шарския партизански отряд до Албания и обратно в Кумановския край. Действал в батальона “Орце Николов” и в Трета македонска бригада като ръководител на агитационно-пропагандното отделение и редактор на вестник “Огин”. В пролетната офанзива през юни 1944 година бил ранен. След освобождението се ангажирал в развитието на македонската култура и в издателската дейност: главен редактор и директор на издателската къща “Кочо Рацин”, главен редактор на списанията “Иднина”, “Нов ден” и “Современост”, председател на ДПМ и на Републиканската комисия за културни връзки с чужбина, посланик в Сенегал. Член на МАНУ от нейното основаване - 1967 г. Знаменит поет, автор на много книги, между които “Песни”, “На Грамос”, “Стихови за маката и радоста”, “Ветрот носи убаво време”, “Слеj се со тишината”, “Небиднина”, “Песни за црната жена”, “Jас универзум”, “Гледач во пепелта”, “Рагање на зборот”, “Златен круг на времето”, “Океанот е мал, човекот е голем”, “Лузна” и др. Починал през 1982 година в Скопие.

ШУТУРКОВ ДАНЧО. Стопански деец в областта на македонския тютюн. Роден през 1935 година в Ресен. След завършването на висшето си образование се включил в стопанския живот на своя град и на Републиката. След 1963 година повече от три и половина десетилетия е една от водещите личности в организацията за износа на македонския тютюн “Македония табак”. Заемайки длъжността заместник на генералния директор, е един от първите в износа на македонския тютюн, налагайки го във всички световни рецептури за производство на цигари. По негово време износът на македонския тютюн достигнал над 10 000 тона, което на Македония й носело чист валутен приход по-висок от 60 милиона щатски долара. Негова е заслугата на македонска територия (в тютюневите комбинати на Скопие, Прилеп и Куманово) да дойдат лицензираните марки цигари “Марлборо”, ХВ, “Лорд” и др. Починал през 2001 година.

ГЕОРГИЕВСКА ЕВИЦА - КИПРА. Борец от първия кумановски карадачки партизански отряд. Като работничка била отдадена на прогресивното работническо движение. През 1941 година е приета в КПЮ. През октомври същата година става партизанин в Кумановския карадачки партизански отряд. В борбата на отряда с българската полиция и войска край село Беляковце ранена и заловена. Осъдена на смърт от Скопския военен съд. Присъдата й била заменена с доживотна каторга. След капитулацията на фашистка България (9. lХ. 1944 г.) се включва в единиците на НОВ. След освобождението участва в обществения живот на страната.

(По “Личности од Македониja”)
Врати се на претходната страница   Врати се горе