Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Официален празник на Република Македония

УЧРЕДЯВАНЕТО НА МРО В ГРАД СОЛУН НА 23.10.1893 г.

Илия Делилакиев

НА 23 октомври (стар стил) 1893 г. в Солун е основана Македонската революционна организация (МРО), станала известна по-късно и като ТМОРО(Тайна македоно-одринска революционна организация), ВМОРО (Вътрешна македоно-одринска революционна организация) и окончателно като ВМРО (Вътрешна македонска революционна организация).

Основават я шестима - д-р Христо Татарчев (лекар), Даме Груев (учител и коректор), Иван Хаджиниколов (книжар), Петър Попарсов (учител), Андон Димитров (учител по турски) и Христо Батанджиев (начален учител). Ето какво казва за тази първа среща Христо Татарчев:

“Само тези шестима се бехме събрали. Тукъ вече се размениха мисли върху бъдещата политическа работа, като всеки единъ отъ насъ ще се старае да влияе върху други лица и да ги привлича за същата идея, да се подготви една организирана обществена дейность. Групата се конституира на тези начала като дружество, безъ писменъ протоколъ и безъ да се избератъ ръководители сир. председатель и пр. Въ тая среща не се установи никаква формалность - клетва или подобно нещо, за да се смятатъ членовете лично обвързани да действуватъ за делото. Разделихме се обаче съ увереность, че ни предстои сериозна и тежка задача. Задължихме се взаимно да действуваме предъ наши познати и всеки единъ отъ насъ гледаше при сгоденъ моментъ да използува пребиванието на учители, еснафи, свещеници и търговци въ Солунъ, дошли отъ провинцията, и да агитира предъ техъ за идеята.”

Идеята, около която се обединили според Даме и Попарсов, е прилагане на чл. 23 от Берлинския договор, схващан като даване автономия на Македония. Този първоначален състав, прераснал на следващите срещи в Централен комитет на МРО, станал известен сред екзархийските среди като солунските сепаратисти. Причини за това били идеите и дейността им. Първата дейност, която новата организация развила, била именно срещу Екзархията, срещу опитите й да завладее македонските църковни общини, средства и училища. Не случайно в нейните редове се приемали само антиекзархисти. Те били поборници за македонска политика, за независим от България обществен живот в Македония, независими общини и спиране на финансирането от България (определено като купуване), смятали, че Македония има свои интереси, различни от тези на съседните държави, и че Македония е тяхна родина. В първото програмнно дело на организацията - брошурата на Попарсов “Стамболовщината в Македония и нейните представители”, този стремеж е ясно изразен. Като втора най-голяма злина, извършена от българската пропаганда в Македония, се посочва “туряние на македонските работи в зависимост от партизанските борби в България, което никак не е в интереса на нашата страна (Македония - б. м.), съ своите условия на съществувание и в много отношения с противоложни интереси, които трябва да се ръководят от хора, що познават тези условия и ценят местните интереси”. В същата се използва понятието “българска пропаганда”, чието действие в Македония е описано като “хунско нашествие на тези щастливи синове на балканската Прусия”(България).

Тази организация се разраства върху големите обществени течения, обхванали Македония през последното десетилетие на XIX век - силното навлизане на пропагандите довежда до също така силен отпор изразил се в мощно антиекзархийско движение, дало свои големи фигури като Теодосий Гологанов. На фронтлинията на сблъсъка на балканските пропаганди попадат стотици македонски младежи. Такива са Даме Груев, Петър Попарсов, Кръсте Мисирков и десетки други. Именно те - опознали от първа ръка намеренията и методите на пропагандите - слагат началото на всички по-значими движения в Македония на границата на двата века - като движението на Лозарите в София, Македонското петроградско дружество и самата (В)МРО. Общото между тях е, че смятат Македония за своя татковина, със свои интереси и се борят за нейната държавност и неделимост. Не случайно противопоставянето на пропагандите ще бъде една от носещите идеи на (В)МРО.

И тъкмо за това днешното т. нар. ВМРО (БНД) няма нищо общо с тази легендарна организация, а е раково образувание, заченато в скверните каверни на тоталитарните служби за сигурност.

ВЪЗНИКНАЛАТА на 23 октомври 1893 г. в Солун скромна организацийка ще изиграе огромна роля в историята на Македония, ще утвърди идеята за македонска държавност, ще създаде македонския пантеон на героите и ще циментира основите на македонската нация, за да се превърне във вдъхновение на поколения македонци.
Врати се на претходната страница   Врати се горе