Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Любовта към отечеството трябва да бъде и любов към човечеството. В.Г.Белински

ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ - Апология на македонизма

Доц. д-р Георги Радулов
(Продължава от миналия брой)

Преди идването на турците в религиозно отношение македонското население е хомогенно. То е съставено от православни християни. Има незначителен брой мюсюлмани, преселени тук от Византия (нейни пленници), както и (може би) възприели мохамеданството местни хора; малък брой юдеи и също така незначителен брой католици, остатъци от Четвъртия кръстоносен поход и дошли от германските и чешките земи рудари (саси, сакси). Разглеждайки религиозната мозайка, трябва да отбележим и наличието на ереси, като богомилството, павликянството и др., които вероятно са съдействали за възприемане на мюсюлманството от някои македонци.

В езиково отношение съществуват три основни групи - елинофонни, славянофонни и романофонни. Елинофонните са потомци на елинизирани стари македонци и славяни и на гръцки колонисти (по крайбрежието). Значителни части от славянското население, особено в градовете, е възприело гръцкия език. Eлинофонните населяват градовете и някои полски села. Има също мигриращи пастири, които говорят гръцки или гръко-романски диалект, наричани от народа власи и каракачани. Романофонните са потомци на романизовани македонци и славяни и на римски колонисти. Нелогично е да се възприемат като романизирани траки. Наричани са власи. (Така славяните са наричали завареното население тук, включително каракачаните. Името идва от племето Volcae, романизирани келти.), македоно-романи, аромъни, армъни, цинцари (според начина, по който изговорят числото пет - цинце, tinte). Те самите се наричат македонци (мачедоняни) и македоноромъни (мачедоромъни), езика си мацедонещи и арманещи. Наименованията показват много. Те се наричат македонци. Другите ги наричат а-романи. В старогръцкия частицата „а” пред дума е отрицание, което означава не-романи. Според някои, а-романи означава пред-романи. Романофонните населяват градове и села по цяла Македония, но по-концентрирано в планинската й част (планините Пинд, Грамос, Паяк, Пирин и Западни Родопи) и съседни на Югозападна Македония територии в Албания и Тесалия.

Славянофонните са потомци на славянските племена, настанили се тук през ранновизантийския период, и на славянизирани стари македонци. Несъмнено е, че части от старото население е славянизирано. Процесът на славянизация е бил активен по времето на независимите славянски държавни формирования и на българското и сръбското владичество. За този процес е способствало въвеждането на славянския език като богослужебен. Има вероятно и незначителен брой сръбски и български колонисти, дошли съответно през XIII, XIV в. и през X, XII в.

Трябва да отбележим и групата от населението, запазило стария език, наричани от другите арванити, арбанаси и арнаути. Вероятно потомци на илири, македони, пеони, траки. Езикът им е смесица от старите племенни езици с много гръцки, латински и славянски думи. Запазването на езика на старите балкански племена в западната част на Балканския полуостров не бива да се обяснява само с това, че там е бягало старото население. По-скоро то се дължи на по-слабата интензивност на процесите на елинизация, романизация, славянизация и турцизация там. Броят на арнаутите християни намалява поради гърцизиране и славянизиране. Арнаути християни са запазени до началото на XX в. в селата Негован, Долно Котори, Бел Камен и др.

Освен изброените езикови общности съществували и други, по-малобройни. От тях трябва да отбележим турците вардариоти, заселени в Македония като византийски пленници, и тюркофонните православни християни, населяващи главно Зъхненско (селата Зиляхово, Стара Зъхна, Рахово, Порна, Толос, Чепелджа, Мандил, Горна и Долна Нуска, Росилово, Еридере), Югоизточна Македония. Техният произход някои автори свързват със заселени тук през 1239 г. кумани, бягащи от татарите, други - със заселени от Византия през IХ в. турски наемници, а трети - като потомци на тюрко-българите на Кубер. Макар и малобройни, те са запазили езика си в продължение на хилядолетие. (Това ни кара да мислим, че асимилирането на Аспаруховите тюркобългари от славяните е малко вероятно, още повече, че тюрко-българите са били властващи).
За пълнота трябва да отбележим циганите (гюпците), считани от индийски и от египетски произход.
Има също арменци, заселени по византийско време.
Подобна е картината по целия Балкански полуостров.
В езика на всяка от изброените групи има примеси от другите групи. Процесът на чистене на езиците от примеси започва с Възраждането.

Какво е съотношението между тези езикови групи е трудно да се каже, защото с идването на турците настъпват съществени промени. Значителна част от населението се изселва към Европа и Русия. Вероятно най-силно е намаляла романофонната езикова група.

Какви са били отношенията между тези езикови общности преди идването на турците, също е трудно да се установи, но обединявани от християнството, поставени при еднакви условия, вероятно са съжителствували мирно.

След идването на турците етническият пейзаж на Македония и Балканите постепенно се променя. Възприели шериата като правна система, за турските власти народността съвпада с религиозната принадлежност. Те запазват независимостта на съществуващите в империята религии. С преместването на столицата в Цариград Мехмед ²² Завоевателя довежда главите на основните религии тук. По негова инициатива водачът на антиуниатската партия Гüорги(ос) Схолариос е провъзгласен за патриарх под името Генадиос. Пленниците, които се полагали на султана, били освободени и заселени в квартала Фенер (Фанар). В този квартал се настанява и Вселенската патриаршия. Така в столицата на Отоманската империя се създава един квартал, населен с християни, наследници на прочути византийски родове. Те ще работят със султанската администрация, ще поемат значителна част от външната и вътрешната търговия на империята. Ще забогатеят и ще играят важна роля в политическия и икономическия живот на нашия географски регион. Назначаването на патриарха за глава на православните християни ще има важни исторически последствия. Това ще пренесе във времето богатата византийска културна и духовна традиция, но вече като гръцка.

С падането на България под турско (1393 г.) българската църква се обръща към константинополския патриарх Антоний ²V и император Мануил ²² Палеолог да я вземат под свое покровителство. Търновският архиепископски престол е понижен до митрополитски и е зает от молдовлашкия митрополит Йеремия – грък. Още по-рано владетелят на Добруджа - Добротица (Добротич), е подчинил църквата си на Константинополския патриарх, а видинският цар - Иван Страцимир, отделил Видинската епархия и я подчинил на Охридската архиепископия, която териториално е извън неговите владения. Твърдението, че диоцезът на Търновската патриаршия насилствено, против волята на българския народ, е подчинена на Константинопол, се опровергава от факта, че България се владее от турците, а Константинопол е все още Византия. Лишено от логика е твърдението: “българската църква запази българския народ.” Когато българският народ трябва да се запазва, самостоятелна българска църква няма.
Врати се на претходната страница   Врати се горе