Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
 

СПОМЕНИ ЗА ПРЕБРОЯВАНИЯТА

Писмо в редакцията

Уважаема редакция на “Народна воля”,
Пиша ви във връзка със статията “Знаещите не говорят,говорещите - не знаят!”, публикувана в миналия брой на вестника. Искам да споделя някои мои спомени за преброяванията през 1956, 1965 и 1975 г. Роден съм през 1943 г. и по време на преброяването през 1956 г. бях 13-годишен, но добре си спомням и обстановката, и атмосферата - това бе събитие в планинското село. Още повече, че баща ми - Стойко Петров, бе в комисията за преброяването в село Раздоло в Каршияка, където и работеше като горски. За известен период бе и партиен секретар. Помня го как се вълнуваше в този момент. Преди и по време на преброяването не забелязах присъствие на милиция или Държавна сигурност в селото, каквито и да било представители на обществени организации или органи на властта, нямаше и никаква агитация кой какъв да се пише. Преброяването мина спокойно, като цялото село се писаха македонци, освен един. Този човек живееше под нас и той се определи като българин. Нямаше никакви последици за него от това, освен че съселяните му прикачиха прякора Бугарино и стана известен като Гьорги Бугарино. Не съм чул нито тогава, нито през годините и по другите села в Каршияка да е имало натиск или насилие по време на това преброяване. Но дойде периодът след това, когато се започна съвсем друга политика, че няма македонци, че македонците са българи и т.н., и т.н.
При преброяването през 1965 г. вече живеех с майка си в гр. Сандански. Бях ученик в гимназията. Когато дойдоха преброителите у дома, казах им да пишат в графата за народност “македонец”, но те заявиха, че не може, че няма македонци, и ме писаха против моето желание българин. Така постъпваха с всички. Не можеше човек да се пише македонец. Нас, македонците, вече ни нямаше.
След това започнаха да сменяват паспортите ни. Дотогава в документите ни пишеше на всеки както се е самоопределил - повечето бяхме македонци. Такъв бях и аз, и цялото ни семейство. Когато обаче отидох в съвета да си вадя нов паспорт (вече не помня добре, но мисля, че се ходеше и в съвета, и в милицията по този въпрос), едно се писах аз в документите - македонец, друго ме бяха писали в паспорта ми властниците - българин. И страшно беше да протестираш или да се оплачеш. Малцина останаха тези, които запазиха старите паспорти. Започнаха да ги викат в милицията или съвета и да ги тормозят да ги сменят. Биеха ги, малтретираха и прочие. А със старите паспорти не можеше да се живее, да се започне нова работа, да се преселиш на ново място, да купиш жилище, превозно средство, да извадиш книжка за автомобил... Знам, че някъде и гонеха хората от работа, като им казваха, че ако искат да останат, трябва да си сменят паспортите.
Аз познавах един човек - Георги Христов Мицев, който дълго време не искаше да си изкара нов паспорт и имаше много разправии с МВР-то. Не зная какво стана накрая с него, какви перипетии е имал, но сега е покойник и съжалявам, че не мога да го разпитам относно тези неща. Много хора си заминaха и затова тези, които сме останали и помним, трябва да пишем и казваме истината, за да не се забрави.
Успяха кой как можа да укрие някой и друг паспорт, свидетелство за раждане, военна книжка и подобни, в коiто бяхме записани македонци. Някои казваха, че уж ги изгубили, но и за това беряха ядове с милицията. И сега, ако някои новопечени българи в нашия край разровят книжата на своите родители и дядовци, ще открият такива документи. Те не са останали случайно. Властта ги сменяше и отнемаше, но хората си криеха внимателно по някой и друг такъв документ. Заради това, че в него бяха написани каквито са - македонци.
При следващото преброяване - през 1975 г., системата бе още по-отракана и тогава никой не успя да се запише македонец. Помня как заявих на двамата преброители, че съм македонец, но те ми казаха, че няма такава графа, имало само българин, турчин, циганин ... а македонец - не. И ме писаха какъвто си поискаха.

ИВАН ПЕТРОВ

Врати се на претходната страница   Врати се горе