Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Пред стогодишнината от рождението на Никола Йонков Вапцаров
Неопровержимите факти говорят за македонското национално съзнание на разстреляния от българските фашисти поет

АЗ ПАК ТЕ ОБИЧАМ, РОДИНО НА ГОЦЕ И ДАМЕ...

Биляна Вардарска

- Как е могъл старият приятел на Никола Вапцаров Николай Шмиргела така грубо да фалшифицира истината?
А да си зададем контравъпроса:
- Как е могло безочието на живковизма да принуди стария приятел на Никола Вапцаров така грубо да фалшифицира истината?
Ето моя отговор: послушниците на живковизма не са имали друг избор - ако се бяха добрали до оригинала на Вапцаровия доклад, верни на своето македономразие, те биха го унищожили. Но няма никакъв смисъл да се унищожава един препис, защото на мястото на унищожения спокойно могат да се появят десетки други. А може и стотици. Бумерангът ще се завърне.
И най-достоверната абстракция рискува да се озове на територията на неудобната преднамереност, ако няма роднински връзки с конкретиката.
Ето за какво става дума.
От разговори с --- (разбира се, че имената им няма да посоча) научих, че Вапцаров е имал тетрадка със стихове за Македония, в които националната позиция на автора не е зашифрована. Академик Ристовски писа, че се е знаело, че тази тетрадка е била запазена до 1967 година.
А след това?
Един ден България трябва да даде отговор на този въпрос.
И още нещо.
Този път за Антон Попов.
В спомените си за Вапцаров Георги Караславов пише:
“Антон Попов остави значително за възрастта си литературно наследство, част от което беше напечатано. Недобросъвестен гражданин от град Гоце Делчев се явил след 9. lХ. 1944 г. при съпругата на Попов и поискал ръкописите му. Без да снеме копия и без да обсъди дали е разумно ценните материали да се поверяват в ръцете на случаен и несигурен човек, съпругата на Попов предала всичко, с което разполагала. И оттогава ценното наследство, оставено от младия журналист и поет, от героя на нашата съпротива, изчезна без следа. Според обясненията, които този недобросъвестен гражданин дал, той загубил материалите по пътя. Ако не са унищожени умишлено, може би са попаднали у хора, които не разбират стойността им...”
Такава е печалната съдба на творчеството на най-добрия приятел на Никола Вапцаров, на прекрасния македонец Антон Попов. Караславов допуска, че е възможно умишлено унищожаване. А това е вече твърде конкретна следа и ако пуснем логиката по нея, ще си зададем някои въпроси, които ще ни отведат близко до истината.
Първият въпрос е:
- Случаен ли е този интерес към творчеството на Антон Попов?
Вторият въпрос:
- Наистина ли е случаен недобросъвестният гражданин, в ръцете на когото попадат ръкописите?
Третият въпрос:
- Наистина ли случайно са загубени?
Четвъртият въпрос:
- Наистина ли случайно от тях няма и следа?
Пети въпрос:
- Прекалено много случайности не отвеждат ли до някаква закономерност?
Като имаме предвид, че именно в творчеството си Антон Попов е оставил категорични доказателства за своето македонско национално съзнание, не е трудно да отгатнем кой е имал интерес то да изчезне без следа.
След като всичко македонско в България се унищожава, не можем да се учудваме, че на прицел е взет и Антон Попов, който през 1939 година е написал:

“ЗА МАКЕДОНСКАТА НАЦИЯ
Съществува ли македонска нация? Кои са нейните елементи и белези? Къде трябва да търсим нейното начало и зараждане? - тези въпроси се налагат на нашето внимание през последните няколко години. Те са обект на обсъждане в различни македонски среди. И в зависимост от класовата и идейната принадлежност на опонентите, на тези въпроси се дават различни отговори.
Македонските нотабили и реакционери на тези въпроси отговарят отрицателно, безрезервно отрицателно. Те дори недоумяват, че могат да се поставят такива въпроси.
Другите, готови да тръгнат по най-верния и честен път за освобождението на своята родина, готови винаги да отдадат силите си в борбата срещу завоевателите на Македония, отговарят с “да”, но това “да” е плахо, нерешително. И когато поискате да откриете зад него аргументи на едно по-ясно и дълбоко убеждение, едно ясно и дълбоко разбиране и познаване на въпроса, оставате изненадани от различни и противоречиви отговори, от слаба научна аргументация, от непознаване на историческите факти и най-главното, от непознаване същността на националния въпрос.
За тези, които честно отговарят с “да”, но които не могат да излязат с достойна защита пред своите противници, за тези, които търсят изясняване на този въпрос, са предназначени тези редове. Това са стотици хиляди честни прогресивни македонски младежи, които биха разбрали добре въпроса, които нямат основания да бъдат при македонските нотабили, но които нямат под ръка едно по-основно и научно разглеждане на този въпрос. Само поради това - този въпрос е ахилесовата пета на тази честна наша младеж, която със своята обществена практика и борба се докосва до нещо, терзае се от неговото неизясняване. Това я прави нерешителна в борбата, това прави непълен нейния прогресивен македонски мироглед, това я прави уязвима в борбата с македонските нотабили и черносотници и разните агенти на завоевателите на Македония.
От друга страна, в последно време с изострянето на империалистическите противоречия между балканските държави в частност и между големите империалистически държави изобщо, с отварянето на империалистическия фронт и в Македония, пропагандата сред македонското население и македонската емиграция е чувствително засилена. Македония отново е обект на сметки за победа и преподялба и според това толкова повече се налага изясняването както на този въпрос, така и на всички други въпроси на нашето национално-революционно движение. При това въпросът за македонската нация получи още по-голямо съдържание след излизането на няколкото македонски стихосбирки на македонски език от В. Марковски, К. Неделковски, К. Рацин, които поставиха въпроса за македонския литературен език. И от това следва - и македонски национален език, различен от другите славянски езици по строеж и форми.
При тези обстоятелства около Македония и македонския въпрос възприемането или отричането на идеята за македонската нация се очертава като пробен камък за македонците и тяхната ориентация, за политическия път, който трябва да се следва, за това, че този въпрос единствено сега може да залегне в основата на лозунга за свободна и независима Македония.
Черносотниците, агентите на българския и италианския империализъм таксуват тези призиви като сръбско дело. Те отдавна са скарани с македонската история, с традициите в македонското освободително дижение, за да може да се очаква от тях друго становище. Те никога не са били близо до македонския народ, до македонските народни маси, за да могат да схванат настъпилите промени в мирогледа и ориентацията на тия маси. Пък дори и да им се удаде да разберат това, те никога не ще могат да скъсат със своите патрони, не биха могли да дойдат на нашите позиции и поради това, че те са имотната класа, която има своите богатства и капитали тук и справедливо сънуват за “Велика България”, за “обединяване на българското племе”, за “жизнено пространство” и т. н. Но за свободна Македония те не искат дори да помислят, за македонска нация те още по-малко искат да чуят.
Те величаят Хитлер и Мусолини като освободители на народите: превърнали са се в жалки оръдия на италианския и германския империализъм и са готови на всякакви подстрекателства и провокации. Те не биха се поколебали дори за момент да хвърлят българския народ в една чисто империалистическа война, ръководени само от чувството на вярност към своите патрони. Те са изцяло в услуга на българското правителство в провежданата от него политика на осъществяване на “националните идеали”. Те завинаги са изгубили всичкото си македонство. Макар от време на време да показват своя македонски произход и верую, правят го само като проводници на немакедонска политика в македонските среди и движения, когато и където има такива.
Но точно защото имаме такива противници, точно защото Македония е обект на нови империалистически домогвания, арена на империалистическия фронт, ние сме длъжни да бъдем с един непоколебим и ясен македонски мироглед, способни да дадем аргументирана защита на своите убеждения, способни да разкриваме и разобличаваме провокациите и намеренията на различните посегатели към Македония.”
Много вода изтече, много лъжевеличия залязоха, но и много нови изгряха, много превратности ни отрезвяваха и ни превъзпитаваха, но справедливостта по отношение на Антон Попов не възтържествува.
Само в приказките Фениксът възкръсва от пепелта си.
Изводът: македонци, не оставяйте ръкописите си без двойници в сигурни ръце!
Нима Николай Шмиргела не е знаел каква съдба ще сполети доклада на Вапцаров, ако тайните служби се доберат до него?
Никола Вапцаров и Антон Попов бяха обект на българските тайни служби посмъртно.
А какво да кажем за техните живи последователи?
Има какво да се разкаже, но не искам да се отклонявам от темата.
Но онези, които публично се заклеха във вярност на България, получиха добри постове и служби, осигуряващи им хубаво препитание. Но до техните македоно-български или българо-македонски досиета никой не се докосна. Цялата българска журналистика премълча този проблем, оставайки вярна на официалната теза: Македонци в България няма!
Преди години ми се наложи да посетя една приемна. Поинтересувах се кой е най-отговорният човек и отидох при него. Разговаряхме дълго. Накрая ми каза нещо, което никога не забравих. Ето думите му:
- Аз ходя из цялата страна, защото службата ми е такава. И мога да ви кажа, че навсякъде се вършат и безобразия, и беззакония. Но това, което се върши във вашия край, никъде го няма в България!
А в България не се вършат малко безобразия - масовата корупция го доказа на целия свят.
Но да се върнем отново при Вапцаров.
Когато повече не можеше да се скрива истината за македонското национално съзнание на поета, срещу него бяха изстреляни аргументи, произведени в завода на абсурдите.
Ето някои от тях и апострофите, които предизвикват.
Аргумент на абсурда:
“Дали рефератът говори за македонско съзнание или за лесно управлявана съвест на човек, лишен от стабилна психическа опора, с разколебана вяра в справедливостта на историята.
Да се напише безстрастна и обективна психография, посветена на Никола Вапцаров.”
Прицелът е ясен - да се докаже, че Вапцаров е бил човек с нестабилна психика и всякакви отклонения от нормалното са възможни и естествени. В случая под нормално се разбира отричането на Македония и македонската нация. А когато се докаже и с психография, че Вапцаров не е човек със собствена воля, характер и мироглед, а лесно управлявана съвест от други, външни или случайни фактори, тогава лесно ще се внуши на немислещата посредственост морално дистанциране от вдъхновяващия му пример на саможертва и себеотрицание в името на Родината - Македония.
Господи, каква гадост, Господи!
Абсолютно е невъзможно да се говори за Никола Вапцаров като за човек с нестабилна психика и лесно управлявана съвест. Нима, използвайки връзките на баща си, не е могъл да стане царски готованец? И много повече, разбира се. А си избира пътя на обикновения трудов човек - да си припечелва хляба и с честен, и неимоверно тежък труд. Съдбата му поднася трагични удари, но въпреки тях той със завидна бързина се изкачва до върховете на човешката култура и създава безсмъртна поезия.

Врати се на претходната страница   Врати се горе