Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Любовта към отечеството трябва да бъде и любов към човечеството. В.Г.Белински

ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ - Апология на македонизма

Доц. д-р Георги Радулов
(Продължава от миналия брой)

През първата половина на XV в. от Византия останал само Цариград, с малка територия около него, Морея (Пелопонес) и други изолирани малки територии. През февруари и март 1453 г. османските войски се събрали около Константинопол. На 2 април, предшестван от обсадни машини и специално отлети от унгарски майстор невиждани по размери оръдия, пристига султан Мохамед II. Очакваната от християнска Европа помощ, с малки изключения, не пристигнала. Бившите феодали са избити, пленени. Живите са турски васали или потурнаци и воюват на турска страна. Турската флота се води от българина Балтаоглу. След дълга обсада на града откъм Азия и Европа, султанът атакувал и превзел града (29.05.1453). Той прибавил към името си званието Завоевателя - Мехмед II Фатих. Последният византийски император - Константин XI, загинал в битката. Съгласно османската традиция, в продължение на три дни градът е оставен за разграбване от войската. Унищожени са безценни богатства, художествени творби и ръкописи, икони и църковна утвар.
Османците преместват столицата си от Одрин в Константинопол. Една седмица след превземането на Константинопол, по заповед на Мехмет II Завоевателя от купола на великолепната църква “Св. София” (дело на великия син на македонската земя Юстиниан I) е снет православният кръст и е поставен мюсюлманският полумесец. Църквата е превърната в джамия. От камбанарията свалят камбаните, качват се мюезини и приканват правоверните за молитва. От това място проточените им гласове звучат като заупокойна песен за великата империя, реквием за голямата средновековна православнохристиянска цивилизация.
С падането на Цариград и княжеството на Скендербег изчезва и искрицата надежда, съществувала дотогава сред македонския народ. Отношението на македонското население към Византия не е еднозначно. През хилядолетното съществуване на Византия македонците са въставали против византийския ред. На македонска територия са възниквали независими държавни образувания. Стигало се е до кървави сблъсъци. Но в същото време се знае, че Византия възникна на територията на някогашната Македонска империя. Велики императори на Византия са и синове на македонската земя. Константинопол е смайвал обикновените хора с архитектурните си чудеса - дворците, църквите (особено “Св.София”), Хиподрума (побиращ 100 000 зрители), с красивите статуи (някои от които били творби на Лизип и Фидий), с висшите си училища, с богатството си, с излъчваното величие. Това създавало у тях чувство на преклонение и уважение. Македонците тачат своя духовен глава - Охридския архиепископ, но знаят, че върховният духовен баща на всички православни християни, Божият наместник на Земята, е в Цариград - Вселенският патриарх. Това е друга причина за благоговеене на вярващите пред великия град. Превземането на Константинопол от друговерци засегнало религиозното чувство на православните християни.

Македония в периода на разрастване на Османската империя

В завладените земи турците въвеждат свое административно-териториално деление. Цялата турска държава се деляла в началото на два беглербеглъка (след 1590 г. еялети) - Румелийския (Рум-или - Римска земя) и Анадолския. Румелийският (до 1541 г.) обхващал цялата европейска територия на Турция. Сравнително големи административни единици били вилаетите, управлявани от валия. Те се делили на санджаци, начело с мютесарифи (санджакбейове). През XVI в. Македония била разделена на 4 санджака: Солунския, Охридския, Кюстендилския и Скопския. От своя страна санджаците се делели на каази и нахии.
Османите въвеждат ислямската правна система (шериата), но запазват и от правните традиции на местното население. Назначават санджак бейове и кадии. Преброяват населението при завладяване и при възцаряването на всеки султан. Правят кадастър (дефтер) на населението и неговите доходи и задължения. Разделят земята на хасове и тимари. Въвеждат тимарско-спахийската система. Земята била собственост на държавата (на султана). Обработвала се от селяните (раята). Между султана и раята стояли спахиите. В началото има и спахии християни. Заради военни заслуги и със задължения да се явяват при повикване в армията с определен брой снаряжени войници и да провеждат мероприятията на централната власт по места, те получавали права над определен дял от султанската земя. Ето извадка от законника на Сюлейман Кануни (Законодателя): “Всички земи на този благодатен край (Румелия) са държавна земя. Раите, които я владеят, плащат на спахията десятък и данък върху земята, но не могат да я продават ... Те ... орат и жънат ... Когато селянинът умре и остави син, последният владее земята като баща си, никой не може да се меси. Ако пък не остави син, спахията я дава на друго лице.”
Обширни плодородни земи са дарени от султана на заслужили пълководци и дворяни с неограничени собственически права. Това са мюлковете. Част от мюлковете са превръщани във вакъфи - поземлени владения, дял от чиито доходи се завещават за издръжка на религиозно или благотворително учреждение. Мюлковата и вакъфската рая изплащат почти изцяло данъците в полза на прекия си господар.
Раята плащала различни данъци в натура и пари. Основен натурален данък бил десятъкът (ушурът), който се вземал от всички селскостопански произведения. Казвал се десятък, но се колебаел от 5% до 50% от годишното производство, защото селяните криели добитото. Раята плащала и паричен данък (испендже). Плащали го всички годни за работа, но на християните данъкът бил по-висок (25 акчета, докато на мюсюлманите бил 22 акчета). Плащана била и феодална рента за домашните животни, за лов на риба, за воденици, за самокови, за валявици, различни глоби и такси. На държавата се плащал от всички немюсюлмани и данък джезие или харач, който се използвал главно за военни цели. Раята била длъжна по няколко дена в годината да работи за спахията, така наречената ангария. Тежък данък бил девширмето - събирането на еничари.
Част от раята била ангажирана да изпълнява различни задължения в полза на държавата. Така например дервенджиите пазели клисурите и труднопроходимите места, мостарите пазели и поддържали мостовете, оризарите били длъжни да доставят на държавата определени количества ориз, абаджиите доставяли аба за армията, доганджиите ловели и дресирали соколи за лов, мартолозите охранявали областите, застрашени от разбойници, маданджиите (рударите) доставяли метал и др. Тези, които били ангажирани с такива дейности, се ползвали с привилегии.
По традиция се казва, че с падането под турска власт положението на народа се влошило. В материално отношение положението на македонците едва ли се е влошило. В Османската империя пасат огромни стада от овци, кози и говеда, ергелета коне и камили на каракачани, македонци (славофонни и романофонни), юруци, бедуини и др., благодарение на което месото, сиренето, маслото, вълната, кожите и други животински продукти са в изобилие и евтини. Производството на зърнени храни също е на висота. Хлябът е евтин. В Турция са струпани злато и други скъпоценности от многото завоювани страни. Това изобилие снижава цената им. Огромната територия на империята улеснява търговията. Многобройното й население способства за по-ниски данъци. Хазната е получавала доходи от военните победи и от васалите. Данъците не са по-високи, отколкото във Византия и другите балкански страни преди това. Като всяка власт и още повече като всяка феодална власт турската власт е потискала македонците. И по-рано те били зависими от феодала, но сега господарят бил завоевател, от друг етнос и друга вяра.

Врати се на претходната страница   Врати се горе