Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
106 години от Илинденското въстание

МОНАРХИЧЕСКА РЕПУБЛИКА?!

Гоце Йонков

Илинден 1903 година. В Македония се разнася тътенът на най-голямото въстание против турската робия. Стреснати, съседите на Македония затварят своите граници. Те имат нужда от слаба, немощна Македония, за да изпълнят по-лесно мрачните си планове за нейното заграбване и разделение. Оставена сама, Македония потъва в пламъци.

Съвсем накратко историята на бунта е следната.
В началото е създадена вътрешна нелегална организация (1893 г.) за подготовка на въстанието. Следва създаването и на Върховен македонски комитет в София (1894), който има за цел да унищожи делата на вътрешните дейци и да служи на българската дворцова клика и на националистите за задоволяване на мегаломанските им стремежи. За зловещата роля на върховистите може много да се говори. Те проникват в Централния комитет на ВМРО и тяхна е заслугата за преждевременното избухване на въстанието - неподготвено, без оръжие и т. н. На конгреса, когато се взема решението за въстанието (януари, 1903 г.), не присъстват Гоце Делчев, Пере Тошев, Гüорче Петров, Яне Сандански, няма представител на нелегалните работници, нито на борците от селата.
Върховистите играят разрушителна роля и със своите въоръжени чети. Те нахлуват в Македония, причиняват безредици и хукват обратно за България. Населението след тях е подложено на тормоз - опожарени села, унижени жени, обесени членове на организацията и невинни, унищожени с труд градени комитети, емигранти в съседните страни. Върховистко дело е т. нар. Горноджумайско въстание (1902 г.), в което участват няколко върховистки чети, нахлули в Македония и принудили малко селяни да се присъединят към тях. Резултатът? Опожарени най-малко 15 села в Горноджумайско и Разложко, избити десетки селяни, над 2 000 бежанци, унищожени комитети, канали и връзки на ВМРО, обезглавена организация, която не може да вземе участие в Илинденското въстание. Това може да се каже и за т. нар. Мелнишко въстание (1895 г.)
Ще си позволя да цитирам няколко реда от книгата на Дино Г. Кüосев “Борбите на македонския народ за освобождение”: “Върховистите не можеха да противопоставят сериозни аргументи против доводите на дейците на Вътрешната организация. Поради това те тръгнаха по линията на клеветите, хулите, лъжите - по тоя начин се стремяха да компрометират вътрешните дейци. Когато те видяха, че този път няма да ги доведе до желаната цел, избраха оръжието на предателствата и убийствата. Върховисткият войвода Алекси Поройлията предаде на турските власти комитетите на Вътрешната организация. Дончо-войвода нападна четата на Яне Сандански с цел да отнеме пленената и държана за откуп американка мис Стон. Същият Дончо уби младите революционери Александър Илиев, Александър Китанов и Кецкаров. Предателската и противонародна дейност на въховистите доведе до редица сблъсквания между техни чети и четите на Вътрешната организация: през есента на 1901 година дядо Илия Кърчовалията разбива върховистката чета на Ангел Спанчовалията; Яне Сандански на няколко пъти се сражава с четите на Дончо, Саракинов, капитан Стоянов; Христо Чернопеев също така на няколко пъти води бой с четите на върховистите Тодор Саев и Васе Пехливанов. Върховистите са правили опити да отровят цели вътрешни чети.
По този начин Върховният комитет в София, провеждайки политиката на великобългарските правителства и Кобурговата династия, се опита чрез клевети и демагогия, предателства и убийства да превземе или да измести Вътрешната революционна организация.”
Вътрешната македонска революционна организация не можеше да остане зрител на подготвяния погром на въстанието и единственото нещо, което можеше да направи, бе да се включи активно в борбата. Връх на тази борба бе Крушевската република. Тя просъществува само десетина дни, но показа достатъчно ясно за какво мечтае и за какво се жертва македонският народ. Да, македонският народ, защото за свободата проляха кръвта си не само македонци, а в епопеята взеха участие представители на всички етноси в Македония.
Тук ми се иска да споделя някои свои мисли. Определени среди в България се стремят да докажат, че Илинденската епопея е българско дело, искат заедно с Македония да честват върховната проява на борбата на македонския народ за свобода. Вече видяхме част от българския “принос” за въстанието. Но Крушевската република е най-яркият шамар, нанасян някога на великобългарската шовинистична пропаганда. Република, според тълковния речник, е “1. Форма на управление, държавно устройство, при което върховната власт е в ръцете на всички граждани и се осъществява чрез избрани от тях за определен срок органи. Противоположно на монархия. 2. Държава с такава форма на управление”.
Да си припомним и думите на най-големия български революционер Васил Левски, който е заявявал, че се бори за чиста и свята република. Но неговият завет си остава на книга - веднага след освобождението си България става княжество (царство впоследствие).
И така: след като се казва, че въстанието е дело на българите в Македония и на България, защо те ще създават република? Ако въстаниците са искали да се присъединят към България, защо ще създават република, след като вече си имат монархическо управление? Каква република ще бъде това - монархическа ли?! Защо в Крушевския манифест, написан на македонски език, се говори за македонски народ и Македония, а никъде не се споменава и думичка за българите и тяхното княжество? (В края на юли 1903 година щабът на въстанието в Битолския край излиза с призив-окръжно, в което между другото се казва: “...в който народът на цяла Македония...” И тук няма българска следа!) А в Крушевския манифест на много места се говори против царя и царщината. В същото време България, както вече казах, е монархия и е твърде, твърде далеч от понятието за република. (Да не говорим за това, че и досега не е станала баш република - със царе, тоталитаризъм и без демокрация не се гради република!)
А и в Манифеста на финала ясно и недвусмислено се казва: “Ура! За автономна Македония!”
Лошо е, когато национализмът и върховизмът се използват за съвременни политически цели и се фалшифицира историята. Защото това пречи на добрите отношения между България и Македония. Поне тези събития - около Илинденското въстание - са ясни и с тях не трябва да се спекулира. Било каквото било. Да не се посяга на Македонската епопея! Някои вредни за днешния ден индивиди не проумяват, че този, който се взира само в миналото, няма бъдеще. А без бъдеще не е нито хубаво, нито полезно. Напротив - опасно е!
Можем да се върнем към вече споменатата вече книга на Дино Г. Кüосев и да прочетем: “Илинденското въстание се отличава рязко и от инсценираните “въстания” на върховистите, провокационните им набези - 1895 и 1902 год., в които “въстания” масов характер имаше не участието на населението в тях, а масовите бедствия, които го постигнаха от усмирителната акция на турския аскер и башибузуци - резултати, които съставляваха главната цел на върховистите и които улесняваха тяхната и на българския дворец спекулация с македонския въпрос.”
Искам да бъда разбран правилно. Не желая да ровя, да се заяждам или да моля за нещо. Просто поддържам истината, святата истина, която за някои е нищо. Или пък голяма пречка. А на тези, които високомерно ще попитат защо ние, български граждани, говорим от името на Македония, ще отговорим с думи прости. Ние се чувстваме македонци, а по времето, за което става дума, Македония, цяла и непокътната, пъшка в мрака на робството. А върховистите, устремили се към Македония за своите мерзки дела, най-напред са прониквали в Източна Македония.

Историята в своите страници ще запише правдиви думи за пълната всеотдайност на македонските революционни дейци, за безкрайния героизъм на въстаниците, за страданията на македонския народ, за правото на Македония да се назове свободна и да заеме своето достойно място в семейството на демократичните общества, които градят бъдещето на планетата. И други общества са страдали, но са вървели напред, водени от своята вяра в доброто, дочакали са слънце да огрее и техния ден. Затова днес по-голямата част от човечеството живее в ХХI век. Там е мястото и на нас, македонците, където и да се намираме по широкия свят!

Врати се на претходната страница   Врати се горе