Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.

ПРИНЦИПИ, ЗАКОНИ, РАВНОПОСТАВЕНОСТ? ЩО Е ТОВА?

Зоран Светлинов

Както е известно, на 5 юли т. г. в нашата страна се проведоха избори за Народно събрание. Избрани бяха 240 депутати от 6 партии и коалиции. Както винаги, бяха дадени обещания за открита политика, отворена към хората и насочена към тях, за принципност, спазване на законите, за равнопоставеност пред закона на всички и т. н. Какво стана после?

Първата сбирка на новите народни представители бе на 14 юли. На 22 бе първото работно заседание. На него се взе важно решение: бившите агенти на Държавна сигурност да не могат да заемат ръководни постове в Народното събрание. Така на доносниците бяха затворени вратите към ръководството на парламента, към комисиите, спрян им бе достъпът до постоянните ни делегации в чужди институции, не могат да участват в комисиите по вътрешна и външна политика, срещу корупцията, за ДАНС. Под ударите на това решение попадна и един ренегат и върл македономразец - Божидар Димитров. Много хора си отдъхнаха. Но... уви! Радостта бе кратка!
По думите на Бойко Борисов бившият агент на Държавна сигурност е чист човек и през последните три години е бил съвсем плътно до него. Време, през което е бил член на БСП. И когато назря моментът ГЕРБ да вземе властта, Б. Димитров се пребоядиса. Макар че, когато се разбра, че напуска БСП, заяви, че няма да членува в друга партия: “За един живот една партия стига!”, на другия ден, след като изрече тези думи, се разбра, че е издигнат от ГЕРБ за кандидат за депутат в Бургас. Е, стана депутат и така осребри своето ренегатство, а Борисов подчерта своето приятелство.
Димитров посрещна много спокойно парламентарното решение срещу доносниците на бившата ДС. И е имало защо: на другия ден след взимането на решението се потвърдиха слуховете, че бившият агент на ДС и настоящ много близък приятел на лидера на ГЕРБ става министър!?
Срещу това веднага уж се обяви “Синята коалиция”. “За” се изцепи лидерът на “Ред, законност и справедливост” Яне Янев. Той заяви: “Ние заставаме зад Бойко Борисов! И пет агенти на ДС да предлага Бойко Борисов, ще гласуваме и за тях!” (Предавам го по памет.) И не може другояче. Коалиционен партнüор на РЗС (по-правилно е да се нарича тази партия “Безредие, беззаконие и несправедливост) е ВМРО (върховисти). А лидерът на ВМРО (върховисти) е Красимир Каракачанов. (Красимир пък черен!) Той е бил друг славен кадър на ДС и както се разбира - колега на Божидар Димитров (и на повече от пет други агенти). “Атака” също подкрепи “историка”. Но това не е изненада - националистите и върховистите ги обединяват две неща: омразата им към малцинствата и мечтата им Земята да бъде населена само от българи и да стане българска територия.
До заседанието на Народното събрание за избор на новото правителство шумът, който се вдигна, главно бе около името на Божидар Димитров. Много хора се обявиха против неговата кандидатура за министър. “Синята коалиция” бе на път да се разцепи, но... накрая участниците в нея постигнаха съгласие да подкрепят предложението за новото правителство с “историка” в него. Това съгласие бе оправдано с държавническите интереси, държавническото мислене, изключително важните задачи, които стоят на дневен ред, и други високопарни думи. Въобще вече дълги години, когато някой си променя мисленето и мнението, се намират много слова, зад които да скрие своя страх, своя интерес или липсата на морал, достойнство и съвест. А може би това е държавническото поведение? Не зная. Но ще порасна и ще поумнея.
На 27 юли всичко премина гладко и спокойно - напълно в духа на очакванията и в духа на старата изпитана традиция: БСП и ДПС в здрав боен съюз по всички точки от дневния ред в името на България гласуваха или с един въздържал се, или с единодушно “против”. “Синята коалиция”, РЗС и “Атака” безрезервно и всеотдайно в името на България застанаха зад ГЕРБ.
Така приказките за принципност, за законност, за равнопоставеност пред закона на всички български граждани отидоха по дяволите. И най-новите демократи започнаха да управляват по изпитания метод: правото е винаги на страната на силния, управляващите са над закона, “нашите” хора са с предимство винаги и навсякъде. Има трезвомислещи хора, които се питат как ще се управлява България: със силата на фактите или със фактите на силата. И лошото е това, че този въпрос е актуален и сега, 20 години след “рухването” на комунизма.
Жалко е, когато се погазват взети с надежда колективни решения. Опасно е, когато индивиди като Божидар Димитров стават министри, а не ги пращат в забвение. Опасно е за добросъседските отношения между балканските страни (не е толкова далече времето, когато “историкът” заяви по ефира на една от националните телевизии: “Тогава Скопие да го духа!”); лошо е за малцинствената политика на България; мрачно се очертава бъдещето, когато то се твори от някой си, който изцяло е обсебен от миналото; зловещо е, когато в политиката се намърдва някой, който винаги с възхищение говори, че българин пръв е открил как да се убиват хора от самолет, който изпада в екстаз, заговори ли се за войни, оръжия, проливана човешка кръв! А да говорим ли за морала, културата и езика на този министър, който със “завидно” безочие и дебелоочие не обърна внимание на конфликтите, които породи неговата особа, а само се хилеше доволно и нагло? Но... всичко това ще се види скоро от всички. Само дано не бъде късно!
Преди време по една телевизия правеха класиране на най-големите неудачници в наше време. За първото място ожесточено се бореха Александър Томов и Божидар Димитров. Ал. Томов напълно се сгромоляса и пое по пътя към затвора - дали ще го извърви, или ще се върне, зависи и от сегашното управление, и от съда. Божидар Димитров пое пътя към Министерския съвет. Дали ще върви по него или ще рухне, ще покаже бъдещето. Само дано не плащаме скъпо и прескъпо за една опасна авантюра!
Късно вечерта на 5 юли, след като се разбра, че ГЕРБ печели изборите, лидерът на партията и бъдещ министър-председател на първата си пресконференция декларира, че ще търси сметка от всеки, който повдигне етническия въпрос. Но сега, на 27 юли, се роди един тревожен въпрос: какво тогава е имал предвид новоизбраният премиер, когато се обяви срещу всеки, повдигнал етническия проблем или размахал етническата карта? А болезненият въпрос се появи на бял свят, след като се разбра, първо, че лидерът на ГЕРБ издигна на министерски пост индивид като Божидар Димитров (наричан от някои Барон Мюнхаузен), и, второ, след като “Атака” застана твърдо, с матросовски плам, зад Бойко Борисов и зад неговото правителство.
Така че, какво означава да (не) се повдига етническия въпрос: че ще бъде решен както в Казахстан, Хърватия, Румъния, Сърбия и други демократични страни, както повеляват многото международни документи за правата на малцинствата, които и България е приела и ратифицирала, или че ще бъде устанавена диктатура над малцинствата в България и наложена яка цензура над проблемите и правата им?
На 27 юли, вече като премиер, лидерът на ГЕРБ бе ясен в свое изявление, че няма да допусне етническа нетолерантност. Какво се крие зад тези думи, след като зад премиера се крият Божидар Димитров и “Атака”!/

Специално ние, македонците, много сме търпели, много сме чакали. Да е живот и здраве, ще поживеем, ще видим какво ще стане. А през това време ще се борим за правата си. И вече имаме опит как да вгорчаваме дните на политици, на управляващи, на върховисти, на фалшиви патриоти... Въобще над всички, които все още не са се събудили и осъзнали, че ХХl век отдавна е дошъл!

Врати се на претходната страница   Врати се горе