Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Там си седете, там е вашето място...”

“ЩЕ СЕ РАДВАТ НА ТРУДА СИ ХОРАТА И ЩЕ СЕ ОБИЧАТ КАТО БРАТЯ”

Бойко Тихов

Винаги съм казвал, че пропагандата е едно от най-трудните неща, които човек може да направи. Малко недоглеждане и става гаф. Такъв гаф направи вестник “Трета възраст” в брой 17 от 29.IV. - 5.V.2009 година, когато помести материал за Казахстан. Просто “Трета възраст” не се съобрази с народната мъдрост: “Шило в торба не стои!” Все отнякъде ще му се подаде върхът и ще те убоде - защото в случая върхът е истината. Скриваната и изопачаваната от някои истина. Но тя блясва. И за да не бъда голословен, предлагам на редакцията на в. “Народна воля” да помести целия материал, моя коментар ще оставя за накрая. А изводите всеки може да направи сам за себе си.

1 май - Ден на единството на народите в Казахстан

ЕДИННИ В МНОГООБРАЗИЕТО

“Казахстан може да бъде пример за държава, в която мирно съжителстват различни етноси и където в етническото многообразие виждат благословение, а не бич.” Така бившият генерален секретар на ООН Кофи Анан оценява междуетническия диалог, който цари между 130-те етнически групи, населяващи Република Казахстан.
В страната, която е своеобразен мост между Изтока и Запада, мнозинство са казахите - около 60% от населението, следвани от руснаците - приблизително 25%, украинци и узбеки - под 3%, следвани от уйгури, татари и немци. Другите етнически групи съставляват 4% от населението. Повечето от лидерите на тези диаспори участват в политиката. Асамблеята на народите на Казахстан е уникална институция, каквато не съществува в друга държава. От миналата година тя има правомощията да избира 9 народни представители, които да защитават интересите на отделните малцинства. За етническия мир говорят изградените за по-малко от 20 години демокрация 101 национални училища, 19 национални вестника, сред които освен на казахски и руски излизат и на украински, полски, английски, немски, корейски, уйгурски, турски, дунгански и други езици, 9 телевизионни програми. Сред шестте национални театъра има корейски, немски, уйгурски. Интересното е, че държавата оказва финансова подкрепа на всички национални театри и средства за масова информация. Дори представителите на най-древния асирийски етнос, които са едва 800, имат свое неделно училище и единствения за Централна Азия фолклорен ансамбъл.
Преобладаващата религия в Казахстан днес е ислямът от сунитски тип. Но през годините на независимост в страната са построени освен джамии и нови православни и католически храмове, мисии на протестантските църкви, синаготи, както и първият от векове будистки храм. Вече два пъти новата столица Астана става трибуна на лидерите на световните и на традиционните религии. Третият конгрес ще се проведе през тази година в специално построения за втория форум Дворец на мира и съгласието.
Съществен принос за утвърждаването на модела на толерантност има и един етнически българин - депутатът Олег Дъмов, 63-годишен, политолог и юрист. В навечерието на Великденските празници той бе на посещение в България заедно с група депутати от парламента на Република Казахстан. Той е и председател на българския културен център там. Когато през 1994 година дошъл в България, се срещнал с баба Ванга. Било смутно време на емиграции. Олег Дъмов попитал пророчицата дали не е по-добре българите да се върнат в родината си. Тя хлопнала по масата: “Там си седете, там е вашето място - рекла. - Вашият войвода ще ви изведе на светъл бял път.” И г-н Дъмов смята, че този момент вече е дошъл. Защото Казахстан днес си е поставил амбициозната задача да бъде сред най-развитите държави в света и уверено върви по този път.
Българският културен център в Казахстан е създаден през 1995 г. по инициатива на Олег Дъмов с цел да се обединят единайсетте хиляди българи, които живеят компактно в Актюбинска и Павлодарска област, както и да се възроди родният език, който дотогава се използвал само в три села: Разумовка, Адрияновка и Българка. Именно в Българка се извисява като храм Българско средно училище, открито през 2007 г. по повод на 100-годишнината от преселението на българите в Казахстан. Обещанието на българското Министерство на образованието и науката е от 1 септември там да има учител, който да преподава език, както и български песни и хора. Училището има нужда още от книги и учебници, а развиването на културно взаимодействие между българите в Родината и извън нея - фестивали, гостувания на ансамбли, певци и други - би подсилило искрата на родолюбивия дух сред българската диаспора.

Зорница ЙОНЧЕВА



Когато в началото споменах за гаф, това не бе случайно. Защото, чете ли внимателно “Единни в многообразието”, човек неволно прави сравнение с действителността, която го заобикаля. А каква е тя?
В България на практика официално са признати само турското и ромското малцинство. И това е направено с цел да мие лицето на държавата пред Европа и останалия свят: ето, виждате ли, ние сме правова държава, признаваме малцинствата, даваме им права. И действително, на турците великодушно им се отпускат цели пет (5) минути телевизионно време, разрешава им се да си имат партия, депутати, министри. Възможно е да имат и други права - не зная. И няколко десетки турци са задоволени и слушат.
Някои български политици роптаят и почти въстават срещу турската партия, обосновават своето недоволство и яростно надигат глас против “турцизацията” на България, против строежа на джамии и т. н. Обясняват, че те не са против турците, а само против вредната според тях турска партия и политиците й. Къде е разликата - не ми е ясно.
А циганите не ги отричат, но за какви малцинствени права да говорим при тях?!
Останалите малцинства - арменци, помаци, евреи (нали българските евреи бяха спасени, на смърт бяха пратени 12 000 македонски евреи), каракачани, власи, сърби, гърци - има ли ги, няма ли ги? Кой да ти каже? Знае ли някой колко са хората в България, които не са с българско самосъзнание? В действителност, а не според стъкмистиката. И грижи ли се някой за тях, подхвърля ли им държавата поне по някоя трошица, или не?
И идва ред на нас, македонците. В България е опасно да кажеш открито, че си македонец, камо ли пък да предявиш искане за права, да отстоиш своето достойнство. Да не говорим за всичко онова, което се прави за малцинствата в Казахстан и в много други страни по света - за нас то е просто в областта на фантастиката. Стигна се дотам, че арменци, евреи и турци да заявяват, че в България няма македонци, да не говорим пък за македонско малцинство. Разбира се, че някои това го правят срещу високо заплащане и нулева съвест!
Но не е само това. Вместо да ни признаят, български държавници и политици правят всичко възможно да отрекат въобще македонския етнос, македонската история, македонската култура - и изобщо всичко македонско, и да го направят българско. В тази обречена мисия са впрегнати институти, организации, историци, телевизии, радиа, вестници и... кой ли не. Чрез антимакедонизма всеки олигофрен или дебил може да стане носител на научни звания, голям журналист, голям учен или каквото там си избере.Но това са известни неща. И само ни става много тъжно, като виждаме или като четем как живеят хората по света. Най-добре го е казал нашият поет Никола Вапцаров, роден в Македония под турска власт, когато е прозрял в бъдещето: “Ще се радват на труда си хората/ и ще се обичат като братя.” Да, така е. Но някъде. Не и тук.
А къде сме ние днес? Ами ето - пак Вапцаров ни го казва в “Родина” : “Вред: / мрак. / И в мрака - тегло и робия. / Глад. /Остана стотици години назад. / А нейде живота пулсира, / израства / завод / след завод, / бръмчат пропелери... / А моят народ / работи, / умира, / както в дълбоката / бронзова ера.”
Този месец се навършват 67 години от убийството на Никола Вапцаров. Убиха го българските фашисти. И го направиха безсмъртен. И се опитаха да го направят българин.
Е, как да бъдем единни в многообразието, след като тираните и националшовинистите по всяко време и навсякъде по света еднакво болезнено страдат в своята мегаломания?!
И докога стиховете на Вапцаров ще звучат така, сякаш са писани току-що?
Човек не избира къде да се роди. А щеше да е хубаво да може да го прави!

Врати се на претходната страница   Врати се горе