Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Любовта към отечеството трябва да бъде и любов към човечеството. В.Г.Белински

ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ - Апология на македонизма

Доц. д-р Георги Радулов
(Продължава от миналия брой)

МАКЕДОНИЯ ПОД ТУРСКА ВЛАСТ

Падане на Македония под турска власт

След битката при Черномен през 1371 г. турците стъпват здраво на Балканите. Ето с няколко думи историята до разглеждания момент на големия бъдещ народ. В 965 г. приема мюсюлманството, което го приобщава към арабската култура. Така характерните качества на тюрките: скромност, търпеливост, смелост, смесена със свирепост, дисциплинираност и консервативност, ще се обединят с една мъжка, войнствена и консервативна религия. В резултат от тази спойка турците ще завладеят половин Европа, но нито времето, нито пространството ще изтрият азиатските им белези. Те ще запазят вяра, език, нрави.
Около 1070 г. на територията на западната част на Арменското плато (отнета от Византия и Армения) огузки (тюркменски) племена основават държава, начело на която застават вождове от династията на селджуците. През 1071 г. те превземат Никея и я провъзгласяват за столица. Десет години по-късно превземат Измир. Така се създава огромният Селджукски султанат, разпрострял се на територии на Иран, Ирак, Византия и др. Едновременно с политическото утвърждаване на султаната се развива и процесът на формиране и разрастване на турската народност по пътя на смесване с местните племена и ислямизиране на населението. През 1242/43 г. монголците (наследниците на Чингис хан) разгромили селджуците, а през 1307 г. окончателно ликвидирали Селджукския султанат. Но за тези два-два и половина века турската народност е формирана и здраво свързана със завоюваните територии. Така били създадени условия за възраждане на турската държавност. Сред бейлиците, на които се разпаднал Селджукският султанат, имало няколко големи. Но ядро на новата турска държава станал един от слабите - Османският бейлик. Начело на бейлика стоял Ертогрул бей. По името на неговия син Осман, който го наследил (1281 г.), бейликът бил наречен “Османски”. Осман го разширил за сметка на византийски територии. В 1299 г., когато селджукският султан бил принуден да избяга от столицата си, Осман бей станал независим владетел. Тази година условно е приета за начало на османската държава. Осман бей и синът му Орхан разширили територията на бейлика на запад.. В 1326 г. Орхан превзел Бурса (град в Северозападна Мала Азия) и я провъзгласил за своя столица. След няколко години превзел големи територии в Мала Азия и излязъл на Черно и Мраморно море. Така към средата на ХIV в. османите създали на подстъпите към Балканския полуостров крупна база, от която предприели завоевателни походи, завършили с покоряването на населяващите го народности.
В първата голяма битка на Балканите – Черноменската - падат владетелите на Македония Волкашин и Углеша. Синът на Волкашин, Марко, запазил титлата крал на Македония (Крали Марко, Марко Кралевити), но част от неговите земи минали към други владетели. Серската област с Халкидическия полуостров били завладени от Мануил Палеолог. Евренос бег и Хайредин паша се настаняват в Южна Македония. Около 1373 г. след неколкомесечна обсада Евренос превзема крепостта Гинекокастрон (Женска крепост, Женско) и я наричат Авретхисар (Женска крепост). Владетелят на феода с център Шкодра - Георги II Балша (Балаш), възползвайки се от смъртта на Алексанър Комнен, разширява владенията си за сметка на Канина и Влüора. Съюзява се с Пол Гропа и Андрей Мазаки и нападат крал Марко. Марко вика на помощ турците. Атакуват ги през 1375 г., но без особен успех.
Крал Марко царувал в сложна политическа обстановка, но това не му попречило да развие широка строителна, културна и отбранителна дейност в страната. За отбранителното строителство говори преди всичко укрепването на столицата Прилеп. Строи църкви и манастири. Сече монети, на които е написано “В Христа бога благоверен крал Марко”.
Спорна е отбранителната дейност на крал Марко. Според някои историци, той се признал за васал на султана веднага след битката при Черномен, т. е. с възкачването си на престола. Други считат, че станал васал, след като турците превзели София и Ниш през 1381 г. Според трети Марко става васал след Косовската битка 1389 г. Като сериозен аргумент срещу първите е запазеното в историческата памет на македонците. В песни и приказки той е представен като легендарен герой, който защитава народа и отмъщава за турските злосторства. Това може да стане само ако Марко е воювал с турците.
Според С. Параос в битката при Плочник през 1387 г. турците се бият срещу сръбски и македонски войски. Македонците са водени от крал Марко. Той цитира венецианеца Карпего, който пише, че султан Амурад победил “крал Марко македонски” [Carpego, Histoire de Empire Otoman, Amsterdam, MDCCXXXXII, p.57].
Султан Мурад тръгнал срещу сърбите, минал с войските си през Костадиновото кралство. Тук отново бил посрещнат с големи почести. Костадин с войската си го придружил и взел участие в битката на Косово поле. Според Параос, Марко е участвувал в битката, но срещу турците. В потвърждение на това той цитира немския историк Кристоф Вагнер, който пише: “Баязид поднови войната против Марко, княза македонски, за да отмъсти за смъртта на баща си ...” Цитира също турска хроника, в която се казва, че “Баязид убил Марко заедно с всички македонски велможи”. Вероятно след Косовската битка крал Марко става турски васал. В потвърждение на горното говори и народната поговорка “Закъсал като Марко на Косово поле”.
Битката на Косово поле се състояла на Видовден (15 юни) 1389 г. Тя е ожесточена. Мурадовата войска, в която влизали и много християнски бойци, е по-многобройна, но сърбите, подпомогнати от босненци, македонци, албанци и хървати, се бият храбро. Сръбският феодал Милош (К)Обилич успява да убие султан Мурад. Това смутило турците. Но синът на Мурад - Баязид, убива по-стария си брат Якуб, взема в свои ръце командването, разбива сърбите. Пленява княз Лазар и го убива върху трупа на баща си.
Състояла се среща между Баязид и християнските владетели на Балканите: византийския император Мануил, сръбския деспот Стефан Лазаревич, Костадин Драгаш и др. На нея султанът се държал много надменно. Надменността и грубите обноски на Баязид накарали християнските владетели да се уговорят за съюз и да прекъснат всякакви връзки със султана. Този сговор бил подкрепен и с брака на византийския император Мануил Палеолог за Костадиновата дъщеря - Елена.
Политическите обстоятелства и силата на Баязид заставили още на следващата година Костадин Драгаш, крал Марко и деспот Стефан Лазаревич да помагат на турците против влашкия войвода Мирчо (Мирча). Обединената турска и християнска войска преминала Дунава. Че християнските владетели са отишли против волята си да воюват на страната на турците, можем да съдим от написаното от Константин Костенечки (Костенски), че преди боя крал Марко казал на Костадин Драгаш: “Аз моля бога да помогне на християните и аз пръв да падна между мъртвите на този бой.” Бог е чул молбата му, защото в голямата битка на Ровине (до Крайова) турците и техните васали били разбити (10.10.1394). Измежду убитите са и двамата владетели на македонски земи, сега турски васали - Костадин Драгаш и крал Марко. Марко е убит от Йован Докманович.

Врати се на претходната страница   Врати се горе