Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Желüо Желев пред Балканския политически клуб

МАКЕДОНИЯ ПО ПЪТЯ КЪМ НАТО И ЕС

Твърдото ми убеждение* е, че приемането на Република Македония за пълноправен член на НАТО и ЕС е необходимо не само на самата нея, то е необходимо за целия Балкански регион. Защото става дума за сигурността и стабилността и на нейните съседи - близки и по-далечни.
Обратното - т.е., ако тя пак не получи покана - може да я тласне към вътрешна дестабилизация, и то на етническа основа. Имам предвид призивите на някои среди сред македонските граждани от албански произход за федерализация и кантонизация на страната и в по-крайния случай за отцепване от нея. Това няма начин да не разпали нов пожар на Балканите, този път от територията на Република Македония.
Когато една страна кандидатства за членство в НАТО или ЕС, или пък и в двете едновременно, какъвто е случаят с Република Македония, изискването към нея е, освен да е демократична държава с пазарна икономика, тя да няма никакви нерешени проблеми със своите съседи.
Мисля, че Република Македония е такава страна. Но ето че една от нейните съседки - Република Гърция, намира, че тя самата има неуредени проблеми с Македония. Тя смята, че македонската държава няма правото да се нарича Република Македония - име, с което тя е съществувала като една от републиките в югославската федерация в продължение на близо половин век след Втората световна война. И след разпада на федерацията, когато тя става самостоятелна и независима държава, тя си запазва същото име - “Република Македония”.
По същия начин през 1992 г., когато Европейската общност разглеждаше въпроса за признаването на бившите югославски републики като самостоятелни и независими държави, Македония не се оказа сред признатите, макар че тя, както заключи арбитражната комисия на Бадентер, заедно със Словения най-пълно отговаряше на критериите, изработени от Европейската общност.
Спорът за името на Република Македония, който се води между Атина и Скопие вече 17 години, се превърна в същинска война между две национални митологии.
Гърция смята, че с името “Република Македония” Скопие прави покушение върху нейното историческо наследство от античността, в това число и върху името на древната държава Македония.
Македонците пък смятат, че след като са приели това име на своята държава, автоматично стават преки наследници на държавата на Филип II и Александър Велики, и то във всичко. Това на свой ред ги тласка не само да наименуват важни обекти като летището на Скопие и част от автомагистралата по линия на Коридор 10 на името на Александър Македонски, но и да съчиняват нови митове, които звучат абсурдно. Такива са митовете за “7000 години македонска писменост”; “македонците като най-стария народ на планетата Земя”; “мистичната тайна на Слънцето я разбират само македонците”; както и за Розетския камък, който съдържа надписи на 3 езика, древноегипетски, старогръцки и непознат език - непознатият език, макар и все още неразчетен, бил “древномакедонски”.
Истината е, че нито едните, нито другите имат основание да претендират за наследството на антична Македония, още по-малко пък да се обявяват за техни правоприемници.
Гърците нямат това морално право, защото античните гърци и македонците са били съвсем различни племена и между тях не просто е имало вражди, а са водили помежду си кръвопролитни изтребителни войни.
Да си припомним “Филипиките” на Демостен, оратора на Демократическата партия в Атина. Това са речи, произнесени срещу Филип Втори и неговата завоевателна политика спрямо гръцките полиси, половината от които той завладява с огън и меч.
Нека да цитираме една от тези речи: “Македонският цар няма нищо общо с Гърция, нито с гръцката култура. Той е варварин, тиранин, деспот, който няма да спаси, а ще задуши и последните остатъци от елинската независимост, свободолюбие и култура.”
Пита се: какви исторически, политически и морални основания може да има съвременна демократична Гърция да претендира, че тя е наследница на древна Македония и че тя може да се разпорежда с нейното наследство, включително и с това да разрешава или забранява използването на нейното име?
В края на краищата с какво завършва делото на Филип Втори и Александър Велики? С разрушаването на прекрасния античен гръцки свят, който е дал на човечеството демокрацията, философията, точните науки като Евклидовата геометрия, физиката на Архимед, формалната логика на Аристотел; началата на европейското изкуство и литература, Олимпийските игри, които и днес - 2500 години по-късно, вълнуват цялото човечество. Какво са оставили зад себе си Филип Втори и Александър Велики - войни, съпроводени с разрушаването на стотици градове, избиването на много повече хора и т.н.
За това наследство ли се борят демократична Гърция и демократична Македония?
Но да оставим митовете и легендите на мира и да говорим като трезви политици. Гърция би имала правото да иска смяната на името на Македония само в един-единствен случай: ако бившата югославска република в името си беше включила по някакъв начин името на Гърция. Примерно “Нова Гърция”, “Горна Гърция” и т. н. В този случай Република Гърция щеше да има пълното право с възмущение да протестира.
Какви основания има днешна Македония да отстоява конституционното си име като Република Македония?
Първо, тя се намира на една част от древната македонска държава - Вардарска Македония.
Второ, като Република Македония тя е била съставна част на югославската федерация и с това име е просъществувала близо половин век.
И, трето, тя се възползва от свещеното право на всеки народ сам да определя името на своята държава.
Тук обаче възниква принципен въпрос, пред който си затварят очите всички. Добре е, че Европейският съюз и НАТО решават важните си проблеми с консенсус. Това е предпоставка за опазването на единството и стабилността на тези два съюза.
Има обаче въпроси, при които всякакъв опит за консенсусно решение се превръща в своята противоположност - в невъзможност да се вземе решение въобще. Ето вече 17 г. Република Гърция, използвайки правото си на вето, блокира Република Македония както за влизането й в НАТО, така и за присъединяване към ЕС. Тоест механизмът на консенсуса ни изправя пред абсурдната ситуация, когато една страна определя и диктува на своята съседка какво име тя може и трябва да даде на държавата си, без да се съобразява с волята на народа й, нито с факта, че тя вече е призната като “Република Македония” от 120 държави, сред които са такива “велики сили” като САЩ, Руската федерация, Индия, Китай.

Д-р ЖЕЛÜО ЖЕЛЕВ

Врати се на претходната страница   Врати се горе