Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Властите, паникüосани шикалкавят

НАБЛИЖАВАТ НОВИ ПРИСЪДИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД В СТРАСБУРГ

Любомир Марков

Както читателите на в. “Народна воля” си спомнят, в края на 2005 г. ОМО “Илинден”-ПИРИН спечели дело в Страсбург срещу България за това, че бе незаконно забранена. През 2006 г. партията събра почти 6 000 членове, за да се регистрира според новите, наскоро променени, правила. Знае се какъв вой, какви клевети, какво чудо от манипулации се изля върху членовете на партията за тази им дързост. Накрая дори бяха разпитвани и плашени в полицията. Междувременно молбата им за регистрация бе отхвърлена и в началото на 2007 г. ПИРИН заведе ново дело в Страсбург.

Същевременно, окрилени от беззаконието, “бивши” агенти от българското Гестапо (т.е. ДС), намерили се в ерата на демокрацията на видни постове (представете си само изрод от Гестапо да управлява Бавария през 1960 г. например!), подеха акция да забранят всяка публична проява на партията. Те се пробваха да бъде забранен и в. “Народна воля”. И така съборът за Яне през април 2007 г., определен да се проведе в Мелник, макар да бе разрешен от местните власти, бе забранен от една от споменатите тоталитарни птици - областния управител на Благоевград. Резултатът - един провален събор и едно ново дело в Страсбург.
Упоритите пиринци пак подадоха молба за регистрация и тя пак бе отхвърлена в края на 2007 г. Резултатът е още едно дело. Тъй като ставаше дума за сериозни рецидиви на престъпления, за които България няколко пъти бе осъждана в Страсбург, през лятото на 2008 г. Европейският съд по правата на човека по молба на ПИРИН даде приоритет на жалбите на партията и на жалбите на други македонски организации в България.
Скептиците посрещнаха тази вест без въодушевление. Делата в Страсбург траят от пет до седем години и едно даване на приоритет обикновено значи скъсяване с година на гледането на делото. Но не се оказаха прави. Съдът се задейства на пълни обороти и вече в началото на 2009 г. поиска от българските власти да дадат отговор по повдигнатите обвинения и да го направят бързо. Те са го направили през февруари. През май ПИРИН получава този отговор от съда в Страсбург, за да даде коментар по него.
Да кажем накратко какво съдържа този отговор на държавата. По отношение проваления събор на Рожен той повтаря дума по дума лъжите и премълчаванията, съдържащи се в оправданията им пред Комитета на министрите от май 2008 г. В него те с калената в безброй безобразия наглост твърдяха, че събор е имало, имало е и музикална програма и речи (при това даже антибългарски), лошо държане от страна на съборяните (при това нетрезви) и хуманно професионално държане на полицията. Никакви права не били нарушени на съборяните - твърдяха те. А проверките на автобуси имало, но те били рутинни и само на някои, и само на автомобилите (не и за знамена и плакати, както всъщност беше). Тогава ПИРИН даде унищожителен отговор (текстът е публикуван в последния брой на “Македонски глас”), аргументите в който бяха възприети от Комитета на министрите и той продължи наблюдението върху спазването на правото на мирно събиране, а пък опарените власти наши оттогава съвсем друга песничка запяха и повече не посмяха да правят сериозни проблеми на нито едно публично събрание на пиринци. Но явно въпреки това властите просто не са могли да намерят думи да оправдаят налудничавото си беззаконие от април 2007 г. и затова сега пак повтарят изобличените като лъжи свои твърдения.
Успели са да прибавят само още една лъжа ... че забраната не е била за събора в Мелник, а само за панихидата на Рожен, и то за да се избегнели сблъсъци. Ха, ха! Каква низост! Вместо смело да застанат и да кажат: ние забранихме събора, защото мислехме, че е правилно, и ако сме в грешка, ще си понесем последствията, властите шикалкавят. Нямат доблест. Защо ли? Ами защото още от началото са знаели, че вършат беззаконие и сега напълно осъзнават, че са извършили престъпление, но се борят със зъби и нокти по системата “ако мине”. Ако пиринци си бяха замълчали и щеше да мине. Ако се бяха вързали, че наистина, щом не са регистрирани, нямат право да се събират публично... Ако случайно Съдът в Страсбург приеме някой от българските аргументи. Борбата им срещу нас, срещу правата на човека по начало е долна и престъпна и те го знаят, но не им пука. Те го осъзнават. Ние си го знам. Вече започват да го разбират и из Европата. Но властниците все се надяват някак си номерът им да мине.
И още едно смешно оправдание - “ама вижте, ние после повече не сме ги закачали”. Че то това си е признание, че са ни “закачили” през април 2007 г. Пък и кой ли съд ще приеме за оправдание твърдението - само веднъж го бих, ограбих и т. н. и повече не съм го закачал. Луда им работа.
Сега за другите две жалби, тези за отказа да бъде регистрирана ПИРИН. Какво са отговорили властите? Там са още по-зле. Дума не са обелили по нито един от двата случая, а се опитват да ги заобиколят и да хитруват.
1. Не било работа на Съда да преценява дали предишното му решение е изпълнено или нарушено (да де, иначе се знае какво ще каже Съдът, та по-добре за това нищо да не казва). Но ЕСПЧ може да коментира отказа на властите в България да вземат предвид предишната присъда при опитите на ПИРИН за регистрация - защото нашите съдилища категорично отказаха да я вземат под внимание. Но и не е необходимо ЕСПЧ да се произнася по този въпрос. Няколко нови присъди по същия случай ще означават точно това и тогава Комитетът на министрите - органът, който наблюдава изпълнението на присъдите и който все още не смята, че старата е изпълнена, ще натисне още повече България. Това всъщност се мъчи да избегне държавата.
2. Вътрешните правни лекове още не били изчерпани и за това делото не трябва да се разглежда. Хитринка, но тъпичка. Преструват се, че трите дела за регистрация през последните три години са все един и същ съдебен процес вместо три, каквито са, и тъй като последната молба бе все още в съда, то процесът не е завършил в България и дай да не се разглеждат и другите. Ами те първите две дела са приключили с окончателна присъда от Върховния съд. А последното дело е съвсем нов случай - искане за пререгистрация, а не за регистрация. Едно, че е смешно и необосновано това спекулативно твърдение на властите, то страда от проблема, че и последното дело във Върховния съд, след безброй увъртания и отлагания, мина на 18 май, а на 19 се получи и присъдата - пак отрицателна, и съответно правните лекове и по третото дело са изчерпани и то също ще се намери в Страсбург като нова жалба или прикачено към предишните. Ами сега?
3. Законът бил променен и вече можели да се регистрират партиите с по 2500 членове и това “облагодетелствало” жалбоподателите и е било стъпка към изпълнение на присъдата по предишното дело. Поне признават, че не са я изпълнили докрай и че за нейното цялостно изпълнение е нужна регистрация - обратно на брътвежите на външния министър Калфин, на Сулüо и на Пулüо. Но какво общо има това с жалбата на пиринци, че са им отказали регистрация? Отказите да се регистрира партията са незаконни и за тях се жалват пиринци, а не за промените в законите. Но тук властите правят и друго ценно признание - бройката е намалена именно заради ОМО “Илинден”-ПИРИН. Неколкогодишната борба на тази партия явно дава плодове, и то на най-високо равнище, щом като я вземат предвид дори парламентарците при промени в закона. А от тази промяна печели демокрацията в България като цяло.
Най-интересното иде накрая: “Правителството отново категорично заявява, че при изпълнение на изискванията на ЗПП от страна на жалбоподателите ОМО “Илинден”-ПИРИН ще бъде регистрирана като политическа партия.” А три години не спряха да обясняват, че това било работа на съда, че правителството не можело да му се меси, защото уж бил независим. Лани тая песен я пееше Станишев в Скопие, и сега какво? Правителството най-категорично заявяа, че при определени условия ПИРИН щяла да бъде регистрирана. Явно властите са се научили да си пеят различна песничка за различни слушатели: веднъж обещават, после се извиняват, че не могат, после пък гарантират и т.н. увъртане безкрай. Но този пасаж показва и че натискът е станал много силен върху България - въжето се стяга.
След като ПИРИН даде своя отговор, има голяма вероятност след кратко време (не по-малко от шест месеца) да имаме и присъда. Това в най-оптимистичен вариант изглежда така. Присъда в декември 2009 или февруари 2010 г. - тримесечен срок за обжалване, след което присъдата влиза в сила (т.е. някъде март-май 2010).

Поредните присъди, голяма работа, ще каже някой. В случая наистина е голяма. Защото този път ПИРИН си има проблем с обикновените съдилища в България, а не както при предишната присъда - с Конституционния съд. И докато към Конституционния съд по никакъв начин не можеш да се обърнеш (такава е демокрацията в България), то съгласно закона при присъда от Страсбург може да се поиска от Върховния съд да преразгледа съответното дело. Т.е. отказите за регистрация от 2006 и 2007 отново ще се намерят в съдебната зала, този път с присъда от Страсбург и с множество забележки зад гърба си. Дали властите пак ще посмеят да беззаконстват и да се излагат? Или ще имаме регистрация до края на 2010? Ще видим.

Врати се на претходната страница   Врати се горе