Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Пред стогодишнината от рождението на Никола Йонков Вапцаров
Неопровержимите факти говорят за македонското национално съзнание на разстреляния от българските фашисти поет

АЗ ПАК ТЕ ОБИЧАМ, РОДИНО НА ГОЦЕ И ДАМЕ...

БИЛЯНА ВАРДАРСКА

“За развитието на една национална култура е необходима тясна връзка на нейните майстори с народа и делото на свободата. Писателят трябва да познава добре миналото на своя народ, неговия фолклор, нравите, обичаите и езика, особено типичното преобладаване на някои изрази, думи и образи. Новият реализъм трябва да включва в себе си като съставна част героичната романтика, да възпитава в дух на героизъм, да има активно отношение към действителността, да утвърждава труда, да вдъхновява за строеж на нови форми на живота. Истинският писател трябва да се слее с народа, да бъде неговото ухо, око и сърце...”
“В дома му се събира на заседание литературният кръжок.”
“Второто заседание на кръжока стана в квартирата на Вапцаров на улица “Тимок”. Минахме през тясна, стръмна, извита дървена стълба и излязохме на втория етаж. Две малки стаи и съвсем миниатюрна кухня - ето жилището на Вапцаров. Тази среща беше не по-малко паметна за нас. Това бе вече заседание с конкретна работа. Това бе вече начало на изпълнение на нашия план. Кольо разгледа стихотворенията на Жаров “Изповед” и “Солун”. За пръв път ние чухме такъв дълбок анализ на една художествена творба както откъм идейна, така и особено откъм художествена страна. Ние бяхме очаровани от неговото тънко чувство към художествените произведения. Ясно ни стана, че от Кольо има какво да се “ограби”, както ние се изразявахме, и че с този прекрасен човек може да се работи и да се напредва не на шега. Той стоеше високо над нас по тия въпроси. Той ни сочеше как да се гледа сюжетът, как да се осмисля и изживява, как да се предава образът, за да “хваща” читателя, да го заразява, да го вълнува. От тоя пръв опит в кръжока ние разбрахме, че трябва сериозно да се заработи над стиха, над техниката, че образите трябва да се избистрят и обмислят внимателно, да се образуват вътрешно, видяхме как трябва да се строи композицията, как да се споява стихотворението, как то трябва да тече, а не само да има логическа последователност. Вапцаров държеже много на оригиналността в творчеството, изискваше от всеки член на кръжока да си изработи свой стил в работата, да има своя физиономия. Той бе решителен враг на шаблона и рутината. Считаше, че отразяването на новата епоха изисква и нова поетична форма. Съдържанието е основното, но то е немислимо без формата.”(Михаил Сматракалев) “Заседава литературният кръжок. Обсъждат се работите на Коле Неделковски и се обявява конкурс между членовете за написване на стихотворение на тема родната земя.” “Никола Вапцаров безкрайно се радваше, когато попаднеше на работник, който се опитваше да пише художествени произведения. Нагледно и с прости думи той обясняваше какво трябва да се направи, за да излезе творението сполучливо. Щедра помощ той оказа на металика-поет Иван Колчаков, на лирика Коле Неделковски - бояджийски работник, на пишещия тези редове печатарски работник и настоящ белетрист.” (Ан. Великов)
“На заседание на литературния кръжок се разглеждат разкази на Антон Великов.” (Алекси Беломорски)
“Ние, белетристите, далеч изоставахме в сравнение с поетите и Вапцаров приятелски ни гълчеше:
- Докога ще сте на опашката? - Размърдайте се!
Тия негови думи ми подействуваха насърчително. Понеже доста куцах в теорията на литературата - не познавах даже граматиката, както трябва, Вапцаров обичаше да ми показва всичко. Той вземаше някои от моите разкази и на следващата среща търпеливо ми обясняваше кое как да направя, та произведението да стане по-хубаво.” (Ан. Великов)
“Написва стихотворението “Земя”, с което участва в конкурса, уреден от литературния кръжок. (Ръкописът липсва)”
“Всички очакваха с голямо нетърпение какво ще излезе от съревнованието - Кольо написа стихотворението “Земя”. Последният стих на “Земя” имаше следния вид: “По Беласица телени мрежи...” Така Кольо го декламираше и този край му харесваше много. Но стихът бе заменен с нов, който се наложи по цензурни съображения.” (Михаил Сматракалев) “Годишнина от Илинденската епопея. По този случай литературният кръжок се събира у Коста Веселинов, който изнася беседа за героите от въстанието.” (Бойка Вапцарова) “Веднъж разгледахме една творба на члена на кръжока Коле Неделковски. Вапцаров се спря за повече от 30 - 40 минути само на сравнението “Горо ле, стрео айдушка”. Той говореше, че думата с т р е о е чисто народна, сякаш измъкната от народната поезия и все пак неупотребявана в нея.” (Кирил Николов)
“В литературния кръжок се обсъжда репортажът “Умиращият град” от Антон Попов, направил силно впечатление с дълбочината на проучванията и виждането на автора.” (Бойка Вапцарова)
“Вапцаров представя стихосбирката за одобрение пред литературния кръжок.”
“Написва стихотворението “Хайдушка”, което се разглежда в литературния кръжок.”
“Спомням си, че около стихотворението “Хайдушка” от цикъла “Песни за Родината” се разрази истинска буря. В третия куплет третият и четвъртият стих гласят: “Стреляй горе, стреляй към звездите! Нека паднем честни и свободни!” Повечето от членовете на кръжока възразихме, че е по-уместно да се стрелят народните душмани - фашистките изедници, отколкото към звездите. Но Кольо си остана непреклонен като никога, не промени третия стих.” (А. Великов)
“С особена любов чете и се радва на стихосбирката “Мъскавица”, излязла почти по едно и също време с неговата, автор на която е членът на техния литературен кръжок Коле Неделковски.” (Бойка Вапцарова)
“Написва стихотворението “Доклад”, което се обсъжда в литературния кръжок.”
“В памет на трагичната смърт на Гоце Делчев в литературния кръжок се поставя задача всеки да напише творба за Илинденската епопея. Вапцаров започва да пише “Илинденска.” (Бойка Вапцарова)
“В литературния кръжок се обсъжда ръкописът на поемата на Венко Марковски “Илинден.” (Бойка Вапцарова)
Може би прекалих с цитатите, но те бяха необходими, за да се види как е представян Македонският литературен кръжок по времето, когато е изпълнявано строгото и секретно решение на политбюро на ЦК на БКП по македонския въпрос. След като съставът на кръжока е бил “побългарен”, той е могъл да бъде наречен “Македонски”, но само веднъж. И никакво докосване до тематиката на толкова художествени произведения, които доказват противното на изискванията на партийната политика по македонския въпрос.
И Георги Караславов не казва нищо за Вапцаровите “Песни за Родината”, макар че те са му били много добре известни, а с най-големи подробности разказва за мечтата на поета да напише поема за Македония.
След Девети септември 1944 година имаше един период, когато можеше да се казва истината за Македония, но много скоро попадна в графата “забранена”. Сега вече Никола Вапцаров беше необходим на тоталитарна България като световна слава, която работи за нейния международен авторитет, но не и като личност с македонско национално съзнание.
Ако беше останал жив, той можеше отново да попадне в затвора като много други македонци. Можеше да бъде уволняван, за да гладува. Можеше да няма покрив над главата си. Можеше да бъде потапян в катрана на клеветата.
Можеше...
Можеше някой голям началник да го извика в кабинета си на строго поверителен разговор и да му каже:
- Слушай, гражданино македонец! Още утре заминаваш за еди-кой си град в Северна България. Там има завод за... Отиваш направо при директора и му казваш кой те изпраща! Той е предупреден, веднага ще те назначи на работа и квартира ще ти уреди. От тебе се иска само едно - никога на никого нищо да не казваш. В противен случай всичко може да ти се случи...
А на кого животът не му е мил?!
С живия всичко можеше да се случи, а с мъртвия - нищо! И не стига, че е мъртъв, но на туй отгоре е и безсмъртен!
Но в изобретателна България и на безсмъртните могат да се случат различни неща. Фабриките за фалшифицирането на истината работят с неограничени възможности.
Ще цитирам извадки от научен труд на академик Блаже Ристовски, посветен на Никола Вапцаров:
“За съжаление, българската “наука” направи допълнителни груби фалшификации, когато в повторните издания на спомените на Михаил Сматракалев, Симеон Русакиев, Николай Шмиргела и други безочливо изпускаше пасажите от ония текстове, които говореха за националната съвест и принадлежност на Вапцаров и особено на онези, които бяха по какъвто и да е начин, свързани с “Реферата”, докато едноименната песен-поема гордо се “тълкуваше” дори с изпускане на цели части от нея. В изданието от 1946 година част от изпуснатите стихове са следните:
“Аз мисля, че първата
капка, която
от своята кръв
за света ще пролея,
ще бъде за мойте
поробени братя,
ще бъде за Нея!”
(“Доклад” Под “Нея” е зашифровано името на Македония. Затова тези стихове са неудобни, неприятни за великобългарските шовинистични кръгове и се изпускат. Но понеже “поезията е мислене в образи”, чрез тях Вапцаров ни казва точно това, което политическата обстановка не позволява. Нека не се забравя, че в крайна сметка Иван Михайлов бе изгонен, но михайловизмът остана. Но кога ли истинските македонци са били на почит в България?
А колко много им се е искало на определени среди Вапцаров да е декларирал друго становище, друга национална съвест, говори един превод на цитираните по-горе стихове на руски език.
Ето ги в превод:
“Я думаю
первую каплю крови
пролю я за тех,
чей удел так тяжел,
за них,
за братев моих
угнетенньх,
и за нее -
за Болгарию нашу”.
Този превод е направен през 1959 година в университетския учебник “Очерци по история на българската литература”, издание на Славянския институт при Академията на науките на СССР.
“За Болгарию ... вашу” - ако фалшифицирането, което не знаем на какво се дължи - на преводаческа или нашепната некомпетентност, не беше толкова тъжно, бихме могли да въздъхнем с думите на Александър Блок:
“Ну, разве не смешно?”
Фалшифицирането обаче не спира дотук.
Ето какво казва Николай Шмиргела за “Реферата” (Доклада), прочетен от Никола Вапцаров на първото заседание на Македонския литературен кръжок: “Рефератът” е преписан от няколко тиражирани реферати, взети от мене от една тенекия от мазето на Никола Вапцаров. Още по онова време съм дал на някого оригинала, а съм оставил от няколкото преписа един за мене. Променил съм само фирмата на Югославия със СФРЮ...23 ноември 1994 г.”
И така - оригиналът е даден на някого - на човек, който ще го унищожи, или на човек, който ще го запази? Отговор на този въпрос има още в Библията: “По делата им ще ги познаете.”
Какво става по-нататък?
Ще цитирам споменатия македонски академик:
“Но как е могъл старият приятел на Вапцаров така грубо да ампутира един завършен коментаторски текст, който по всичко се различава от целокупната ясна македонска национална платформа на поета?”
Мисля, че отговорът и на този въпрос не е труден - зависи от това: кой и по какъв начин му е наложил фалшификацията.

Врати се на претходната страница   Врати се горе