Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Любовта към отечеството трябва да бъде и любов към човечеството. В.Г.Белински

ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ - Апология на македонизма

Доц. д-р Георги Радулов
(Продължава от миналия брой)

През средновековието в Македония се появява едно явление, вероятно единствено в света - светогорското монашеско братство. Неговото начало е поставено през VII в., когато Византия е принудена да отстъпи на арабите без война значителни територии. Така най-големите центрове на монашеството - Палестина, Египет, Сирия - отиват в ръцете на мюсюлманите. Последните рушат манастирите и прогонват калугерите във Византия. Монасите се превръщат в тежест на империята и на VI Вселенски събор (680 г.) е взето решение да бъдат заселени в планината Атон на Халкидическия полуостров. Според предание буря принудила св. Богородица, която пътувала за Кипър, да спре на Атон. Тогава станало чудо и това място се счита за християнска светиня.
Отначало монасите живеели като отшелници сред природата, но по-късно започнали да строят манастири. Първият манастир - великата лавра “Св. Атанасий” - е построен в средата на X в. (Според М. Енев, първият манастир е построен от Йоан Колову през IХ в.). Постепенно възникват и други манастири, в които се настаняват монаси от различни народности. През средновековието манастирите получават от византийските, българските, сръбските и влашките владетели големи поземлени дарения. Те притежават богати сбирки от ръкописи, грамоти и др. документи. Света гора (на гръцки Орос Агион) играе значима роля в живота на македонското общество. Тя е символ на етническа търпимост, нещо, което е показвано много пъти на македонска територия. Манастирите развиват строителна и селскостопанска дейност, където са ангажирани и много не духовни лица от Македония и другаде. В Света гора се формира една от най-добрите зографски школи на територията на Византия, оказала влияние върху формирането на другите зографски центрове в Македония и на Балканите. През средновековието Света гора се обитава от високоинтелигентни богослови, като Григорий Палама и др. Монасите се занимават с наука, запазват много рецепти за приготовляване на лекарства.
Манастири никнат по цялата македонска територия. Манастирско огнище е Охридско-Преспанският регион. През втората половина на Х, целият ХI и началото на ХII в. се появяват манастирите в Североизточна Македония - “Прохор Пчински”, “Гаврил Лесновски”, “Йоаким Сарандапорски”, “Иоан Рилски”. (Понеже е ясна реакцията по отношение на Рилския манастир, цитираме края на писмото на рилските монаси до руския цар, писано в XVII в.: “Писано в Македонiи, в обители преподобнаго отца Iоанна Рûлüскего, лете 1627 Декабря 7-го.”
Манастирите стават център на преписваческа и литературна дейност. Но те са също учебни центрове, развиват стопанска дейност и т. н.
Средновековното изкуство (литература, музика, изобразително изкуство) в Македония, както и в цяла Византия, е тясно свързано с християнството. Редица църкви и манастири, построени през тази епоха, са шедüоври на архитектурното изкуство със световно значение (църквите “Св. София” и “Св. Димитър” в Солун, манастирите и църквите в Охрид и др.). Църквите са били зографисвани с икони, които и до ден-днешен разнасят славата на македонските зографи. Някои от църквите са изписани в традицията на византийското изкуство от онова време с мозаечни икони. (Например споменатите солунски църкви). Известни зографи в Македония през ХIII и началото на ХIV в. са Михаил и Евтихий.
Нашата страна дари световната цивилизация с един голям теоретик, реформатор, композитор и певец на византийското църковно пеене - Йоан Кукузел - Ангелогласният. Той е роден в с. Джерменци, Дебърско, през 1227 г. Проявявайки от ранна възраст музикални дарования, той е изпратен да учи в Константинопол. Византийските императори имали обичай да изпровождат пратеници, които да издирват “момчета красноречиви, остроумни и сладкогласни и да ги изпращат в столицата на обучение”.
От днешните български историци Кукузел е обявен за българин в съвременния смисъл на тази дума. Той композира полиелея “За българката” (“За славянката”), посветен на майка му. Според някои в текста на песента пише: MOA DE MILO IWANH GDE MH SEN OUW, той отговорил: овде (сум) майко (vde mhter). Това е казано така: “Мое дете, мил Йоване, где ми си?” “Ето ме, мамо! Тук съм”. Очевидно авторът нарочно е преиначил думите, характерни за македонските народни говори, и читателят получава чист съвременен български език.
За албанците Кукузел, под името Ян Кукузели, е албанец, а за гърците грък.
През средновековието в Македония са работили много рудници: в Тръновец (до Страцин, по Крива Река); в Злетово; в Саси; в Сидерокавсия (на Халкидическия полуостров). Желязо се добива по средното течение на р. Места (мървашките села). Рудодобивните и металодобивните традиции, създадени още в древността от македони и пеони, не прекъсват.
В началото на XIII в., подгонени от чумата, рудари от Вестфалия и Горен Харц намират спасение в Саксония и Трансилвания, а една част се заселват на Балканите. В Македония те се заселват в района на днешните рудници “Саса”.
Развито е текстилното производство. Голям производител на платове е Солун. Тук се произвеждат ленени, вълнени и фини копринени платове. Градът е втори по големина във Византийската империя, след Константинопол. Той е цветущ и деен град, град на производството, търговията и парите, оживен пристанищен център. За солунчани се говорело, че даже в църквите говорели за търговия и работа. Панаирът в Солун, който ставал през последната седмица на октомври, бил прочут както на Изток, така и на Запад. На него идвали хора от Константинопол, от балканските страни, от Италия, Франция, Испания и др. При това оживено производство и търговия тук се трупат и пилеят огромни богатства. Богатите солунчани живеят в небивал разкош.
Развива се и производството на облекло. Старомакедонските носии се обогатяват със славянски елементи и обратно. Византийското облекло е на по-високо ниво на развитие и несъмнено е, че дошлите тук славяни са възприели елементи от него. Твърденията на изследователи от БАН, че народните носии в Пиринска Македония са славянски и прабългарски (!?) (нерде Шам, нерде Багдад) принос не издържат критика. Без да влизам в спор с авторите на посочения труд, ще цитирам френския византолог Алфред Рамбо, който пише: “Понякога съюзните и брачните договори с чуждите народи са давали за съпруга на “господаря на света” (византийския император, б.м.) някоя хазарка със сплескан нос и дръпнати очи, някоя франка или българка, които влизали във Вечния град (Константинопол, б.м.), облечени в зле ощавени кожи, седнали в някоя примитивна кола.” Ако читателят вижда прилика между зле ощавените кожи и гиздавите народни носии на пиринските македонки, спокойно може да приеме шовинистичните внушения на посочените автори. (Ще обърна внимание, че солунчанки, с изисканите си облекла, са на един ден път с кон от най-южните точки на Пиринска Македония, а жителите на Меленикос, Хелиополис и Никополис на Места са тук.) Говорейки за празнуването на Коледа в София през първата половина на XX в., Михаил Топалов пише: “На Коледа хубавиците обикновено се обличаха с народни носии, най-вече македонски – като най-атрактивни” [в. Стандарт, бр.4658, 24.12.2005]. В заобикалящия ни свят действуват принципи. Според тях топлинната енергия се пренася самоволно от по-нагрятото тяло към по-студеното, а културните достижения най-вече се пренасят от по-високо културните региони към по-ниско културните. Цивилизаторският потенциал на Византия е несъпоставим с този на другите средновековни балкански държави.
Солун е голям производител на оръжие. През 908 г. тук са произведени 200 000 стрели, 3 000 копия, много щитове, лъкове и арбалети. Оръжия се произвеждат на много места в Македония. Счита се, че производител на оръжие е бил също Тетово.

Врати се на претходната страница   Врати се горе