Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.

РАДКО: “ВМРО ДЕЙСТВУВА БЪРЗО И ПРИБЯГВА ДО ФИЗИЧЕСКО НАСИЛИЕ”

Бойко Тихов

Настоящият протокол се утвърждава напълно. Съдебноследствената комисия, след основно издирване виновността на задържаните лица, да се произнесе като съд за наказанието им. Издадените присъди подлежат на утвърждаване съгласно “Упътванията на ВМРО по съдебно-казателната дейност”. 20 май 1925 г. Чл. на ЦК на ВМРО - Радко [...] 5 юни 1925 година До Архангел Ливадишки Където и да е! Брате, Докладвам, че поверената ми, преоблечена във войнишки дрехи чета прие на Обидимските ханове от военните 20 души арестувани във вътрешността на страната. Списък не получихме. Докарахме ги с камион в село Дъбница и бяха предадени под брой за разследване на войводата Аспарух. Илия Работов 3 юни 1925 г. Геца, Брат ти да не си играй с народната организация. Още докато съмне да донесе сто оки хлеб и сирене, което е пратено от с. Ковачевица, а не да праща урда. Утре с всички десетари да дойде тука, иначе ще бъде заклан. Войвода: Архангел Ливадишки 10 юли 1925 година Петре, Ако още един път Гълъбуш Светецов се върне с празни кошове, да му мислиш. Докарай веднага един товар череши или ке пратя Гълъбуш да ти вземе главата. Архангел До Архангел Ливадишки Където и да е! Донасям, че местната чета изпълни нареждането и ликвидира въпросното лице заради коцкарлъка му. Работата РАЗПИСКА Предадох на войводата Архангел Ливадишки златния си часовник, който той реквизира за часовите. Подпис: /не се чете/ До Архангел Ливадишки Където и да е! Наказах със смърт мобилизирания за охрана селянин Стоянчо Георгиев, защото напусна поста си като часовой през нощта. Илия Работов [...] В.М.Р.О Свобода или съмрт ¹ 104 13 юни 1925 г. Настоящият протокол се утвърждава със следующия състав: 1. Осъждат се на смърт: Георги Чанджиев от гр. Неврокоп, Димитър Ат. Мутафчиев от гр. Неврокоп, Илия Геров от с. Лъки, Стоян Гудов от Гайтаниново, Стоян Иванов от с. Егри дере, живущ в гр. Неврокоп, Димитър Четинев от с. Горно Броди, живущ в гр. Неврокоп, Димитър Алексов от същото село, живущ в гр. Неврокоп, Димитър поп Ангелов от с. Лъки, Димитър Панчелиев от с. Либяхово, Атанас Ив. Джингалов от с. Парил, Ангел Калинов от с. Калапот, живущ в гр. Мехомия, Божил Ангелов от с. Парил. 2. Стоил от с. Гърмен вместо със смърт да се накаже с бой 20 тояги и да се изгони вън от пределите на околията. 3. Васил хаджи Петров от гр. Неврокоп поради липса на установени данни за активно участие в разглежданата сега конспиративна мрежа да се освободи, като даде декларация (писмена или устна) пред свои близки и пред 3-ма верни на организацията лица, че при най-малко участие занапред в противни на ВМРО дела ще отговаря с главата си, с живота на близките си и с имуществото си. 4. Стоян Гугов от с. Парил вместо със смърт да се накаже с бой 20 тояги, глоба 2 000 лева и изгонване вън от пределите на околията. Изгнаничеството му може да се прекрати не по-рано от 3 месеца и отмени при единодушното мнение на околийското управително тяло и районния началник, че се е поправил и след гаранция на трима негови близки за доброто му бъдещо поведение. Привеждането на горните смъртни присъди в изпълнение да не става публично. Околийското управително тяло да вземе мерки по следене държанието на изгонените и освободени лица и на близките на осъдените на смърт. Иван Михайлов [...] До Архангел Ливадишки Където и да е! Брате, Докладвам, че първата яма - 15 метра дълга и дълбока един бой, бе изкопана от местната чета към полунощ. Намира се в местността Кавак дере, в нивата на Агушев от с. Хвостяне. Пристигналите 15 коня разтоварихме. Пратката зарихме и заравнихме мястото. Докаран бе собственикът Агушев с воловете му и изора цялата нива, без да му се обяснява защо. Един от воловете потъна в пръстта над ямата и с четирите крака, та едвам го измъкнахме. Агушев бе предупреден под клетва пред ходжата да мълчи и му бе заповядано до второ нареждане да не работи нивата. Не пращайте втори път с гробарската чета Гълъбуш. Тоя треперко разваля духа на останалите. Боржозов [...] До Илия Работов Работа, Иван Чиликов от Мърва бе освободен по милост, защото се побърка, а и заради заслугите на баща му в борбата срещу турското робство. Приберете глоба от семейството. Ако се съвземе и пак започне да се занимава със съмнителна дейност или се разприказва, да му чиликнеш главата. Архангел Ливадишки [...] Из доклада на Иван Михайлов пред VII редовен конгрес на ВМРО, състоял се през м. юли 1928 година Заразата на предателството, която хвана широк корен в недрата на целия български народ, е причина и този конгрес да изнесе обилен материал за разрушителни действия срещу нас. През 1925 година успоредно с комунистическите акции в България продължиха и решителните опити на комунистите да вземат в свои ръце положението в Петричкия окръг. За голямо съжаление противникът намираше продажни души, които бяха поддържани от група селяни. Развиха се няколко знаменателни афери, след успешното ликвидиране на които, може да се каже, че вече не се повториха и едва ли е възможно да се повторят. При сериозното участие на Тодор Паница, още докато беше жив, бе създадена в неврокопските села широка подривна мрежа. Следствието, което продължи близо два месеца, разкри цялата мрежа, всички куриери, намери тайните мастила, шифри и пароли. Виновните бяха над 150 души. Трябваше да се действува решително. След основна преценка на престъпленията и разглеждане на цялото положение, утвърдени бидоха над 50 смъртни присъди, а останалите виновници бяха освободени. Част от тях бидоха интернирани към Стара България. Това стана през юний 1925 година. Дължим да споменем пред конгреса, че при разследването на тази и други афери има известен брой нещастни случаи, при които хората, подлежащи на следствие, поради уплаха или поради физическа слабост са издъхнали, без да е била формулирана срещу тях смъртна присъда. За смъртта на тези хора не може да се държат отговорни органи, тъй като никой не е имал желание да ги погуби. ВМРО не може с месеци и години да води следствие, тя действува бързо и прибягва до физическо насилие, когато дадено лице се опитва да скрива истината. Случва се обаче, някой човек да страда от болест и след като получи няколко тояги, не може да живее дълго и умира. В случая колкото и да имаме всички основания да съветваме за умереност при разследването, толкова може да се каже, че и виновният не бива да върши престъпление, за да не бъде подлаган макар и на леко наказание. Важно е, повтарям, че органите на ВМРО не са имали в тези случаи визирани намерения да отнимат живота на когото и да било. Ние, господа делегати, искаме да споделим с целия конгрес скръбта си, като си спомняме за желязната необходимост, която ни е заставила да утвърдим толкова смъртни присъди над българи. Ако човек не проникне във всички случаи поотделно и в ония страшни вълни на предателство и обществен разврат, които минаха преди няколко години над целия български народ, не е възможно да се утеши за тези жертви. Сами ние правим преглед върху числото на жертвите, които са дадени в открита борба срещу сърби и гърци, както и върху това на наказаните от нас хора и с дълбоко съжаление констатираме, че едните и другите се приравняват. Обаче нашата съвест е спокойна и даже се чувствуваме горди, знаейки, че наказаните не са били освен преки или косвени наши врагове, радваме се, че са били премахнати злините, които разяждаха делото отвътре и се мъчеха да отрежат неговите спасителни крила. Като е тъй, ние спокойно ще чакаме думата на конгреса върху тези наши мерки. РЕЗОЛЮЦИЯ: Седмият общ конгрес на ВМРО, след като изслуша обстойния и изчерпателен отчет на члена на ЦК Иван Михайлов по отношение на разкритите комунистически афери, напълно одобрява извършеното. Конгресът единодушно потвърждава одобрените от Иван Михайлов екзекуции, признава, че с това свое действие той е запазил нашите най-върховни интереси и изказва благодарност от името на родината както на него, защото е имал доблест да реши и заповяда екзекуциите, така също и на изпълнителите им. Конгресът дава пълно право в бъдеще борбата да продължи в същия дух, както и свободата да се предприемат удари спрямо противника, които биха донесли само полза в борбата ни. [...] Из протокола за разпита Именувам се Ванко Гаврилов с псевдоним Аспарух, роден в гр. Севастопол на 21. ХII.1898 г., български поданик... През 1919 година поисках и баща ми се съгласи да дойда в България и ако може, да следвам... Във Варна ме регистрираха като бежанец в Добруджанската бежанска организация... В М-вото на просветата охотно ме назначиха като нередовен волнонаемен учител и аз отивах, където ме пратят - в Лом, Пашмакалийско, Бяла Слатина и накрая в Петрич. В Петрич директор на гимназията беше Маджаров. От него научих, че брат му е убит като войвода от турците в Одринско преди 1912 година и че същият директор на гимназията е граничен пунктов началник на македонската организация.

Врати се на претходната страница   Врати се горе