Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ


ГЛИГОРОВ КИРО. Пръв президент на самостоятелна и суверенна Република Македония. Участник в първото заседание на АСНОМ (Антифашистко събрание на народното освобождение на Македония). Роден на 3.V.1917 година в Щип. Обучавал се в родния си град, а се дипломирал след завършване на висшето си образование в Правния факултет в Белград. Участвал в прогресивното студентско движение Македонско народно движение (известно като МАНАПО от съкращението на названието на сръбски език). В Народноосвободителната борба включен през 1942 година. През есента на 1943 г. станал член на Акционния народноосвободителен комитет на Македония (АНОК). Застъпвал се за националното освобождение и обединение на Македония по времето на антифашистката борба на македонския народ (1941 - 1944 г.). Заедно с група интелектуалци направил сериозни забележки по Манифеста на Главния щаб на Народноосвободителната войска и Партизанските отряди на Македония (ГЩ на НОВ и ПОМ) от октомври 1943 година в насока за цялостна борба и свобода на македонския народ. “Прокламираните принципи (в манифеста - б. ред.) означават свобода и равноправие на една трета част от Македония... частично освободен народ не е свободен. В тесните рамки на Югославия не може цялостно да се разреши македонският национален въпрос. И в миналото, както от нашите дейци в освободителното движение, така и от чуждите борци и движения, винаги се е смятало, че решението на македонския въпрос е възможно само в една федерация на балканските народи заради това, защото нашият въпрос е общобалкански.”
През пролетта на 1914 година е избран за секретар на Инициативния комитет за свикване на Първото заседание на АСНОМ. Делегат на заседанието. Избран за секретар на Президиума на АСНОМ. След освобождението Отговорен за финанси на Президиума на АСНОМ, съюзен секретар за финанси, подпредседател на Съюзния изпълнителен съвет, член на Изпълнителното бюро и на Председателството на ЦК на СКЮ, председател на Съюзното събрание. Активно се включил в бума на политическия плурализъм в Македония през 1990 година. На 27 януари 1991 година на заседанието на първото многопартийно Събрание на Република Македония с тайно гласуване избран за президент на самостоятелна и суверенна Република Македония. Повторно избран за президент на Република Македония на президентските избори през 1994 година с пряко гласуване на гражданите. На 3 октомври 1995 година при атентат е тежко ранен, но след няколко месеца се връща на президентската длъжност. След завършване на втория президентски мандат се пенсионира по своя молба. Носител на много международни признания за конструктивното водене на крехката македонска държава през драматичните събития на Балканите през последното десетилетие на миналия век.
И като пенсионер, почитан и внимателно слушан, активно участва в политическия живот на страната и в нейното утвърждаване в международен план. Автор на книгата спомени “Македония е всичко, което имаме” (2001). “Осми септември 1991 година е историческо събитие. Той е завършек на редицата събития, които го предшестваха в предишните периоди. Историческо събитие е поради това, че всичко, което беше спечелено през Втората световна война, беше увенчано с това, че Македония тръгна да заеме своето място в международната общност, да стане истински член на всички ония организации, които са с европейска ориентация” - така Глигоров оцени изразената свободна воля на нашия народ на Референдума, на който се определихме за самостоятелна и суверенна Македония. В екслузивната анкета на списанията “Македонско време” и “The Macedonian Times” избран за най-значимата личност на ХХ век в Македония след Мисирков, Делчев, Рацин и Конески.
КОРУБИН ГЕОРГИ. Деец на ВМРО. Роден в Прилеп през 1873 година. От 1893 член на ВМРО. През 1901 година убил насред прилепската чаршия прочутия турски разбойник Уската. Избягал в България. От 1 май 1902 година комита в четата на Кръстьо Асенов. Към края на месеца загинал в сражение с турска войска.
ВОЛНАРОСКИ КРУМЕ. Народен герой. Един от организаторите на въстанието в Прилеп, където е и роден през 1909 година. Виден участник в работническото движение. В периода от 1942 до края на 1943 година ръководел нелегалната техника на прилепската организация. В края на 1943 година избран за член на ОК на КПМ за Прилеп. Непосредствено ангажиран в избора на делегати за Първото заседание на АСНОМ. На 9 май 1944 година в жестоко сражение с българската полиция, която обкръжила къщата, в която нелегално пребивавали, той и неговият съпартиец и съборец Кире Гаврилоски се самоубили, за да не попаднат живи в ръцете на окупатора.
ГАВРИЛОСКИ КИРЕ - ЯНЕ. Народен герой. Роден в Прилеп през 1918 година. Като ученик в Гимназията в Прилеп се включил в прогресивното и комунистическо движение. Участвал в повечето демонстрации и стачки в Прилеп. Член на КПЮ от 1941 г. Работил в организирането на народноосвободителната борба в Прилеп и Прилепско. За тази своя дейност е арестуван шест пъти подред. От началото на 1942 година член на втори областен комитет на КПМ. Ангажиран в подготовката на Първото заседание на АСНОМ. Обкръжен от българската полиция на 9 май 1944 година заедно с Круме Волнароски. Не искайки живи да се предадат, се самоубили. (По „Личности од Македонија“)

Врати се на претходната страница   Врати се горе