Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Любовта към отечеството трябва да бъде и любов към човечеството. В.Г.Белински

ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ - Апология на македонизма

Доц. д-р Георги Радулов
(Продължава от миналия брой)

Запазени са също много евангелия и други канонични религиозни книги, като Зографското евангелие (сега в Санкт Петербургската библиотека), Асемановото евангелие от XI в. (сега във Ватиканската библиотека), Охридското евангелие от XI в. (сега се пази в Одеса), Синайския псалтир от XI в., който се пази в Синайския манастир “Св. Катерина”, Синайския требник от XI в., Битолския триод от XII в., Македонското изборно евангелие от XII-XIII в., Добромировото евангелие от началото на XII в., Слепчанския апостол от края на XII в., Болонския псалтир от XIII в., изборно Радомирово евангелие от средата на XIII в., ръкописите на книжовника Станислав, работил през XIV в. в Лесновския манастир и др.
Значителна част от написаните през XIII в., в Македония книги са със сръбска правописна редакция, тъй като по това време, заедно със сръбските владетели, тук идват и сръбски монаси. Достигнали са до нас и много апокрифни и богомилски книги.
Солун е дал много учени мъже на Византия. Един от тях е Евстатий Солунски (роден 1106 или 1114, умрял 1195 или 1197). Той е бил преподавател в патриаршийското училище в Цариград, където получил званието “Майстор на реторите”. От 1174 г. до края на живота си е митрополит на Солун. Написал е “История на завладяването на Солун”, отразяваща нашествието на норманите през 1185 г. В този труд той подчертава ясно “македонския град” Солун. Епископ на Солун е един от най-изтъкнатите богослови от ХIV в. - Григорий Палама. През XIV в. в Солун живее и твори философът неоплатоник Димитър Кидон, изиграл значима роля в културния развой на късна Византия. По същото време тук твори и правистът Костадин Арменопул. Неговите трудове по право са познати и ползвани не само във Византия, но и в другите балкански страни. Голяма творческа дейност развива охридският архиепископ Теофилакт (1090-1109). Той е елиноезичен и творбите му са написани на гръцки. Автор е на много слова, жития, коментари на евангелието и др. Написал е (или превел) подробно житие на св. Климент Охридски. Следи оставя и архиепископ Константин Кавасила, живял през XIII в. Освен богослов, той е още поет и политик. Богато литературно наследство оставя архиепископ Димитри Хоматиян. От това наследство се черпят сведения както за положението в Епирското деспотство, така и за епирско-никейските и ромео-славянските отношения в първата половина на XIII в.
В Охрид е роден (1328 г.) най-забележителният македонски учен от еврейски произход Иеуда бен Моше Москона – философ и пътешественик, оставил много трудове. Като стана дума за македонски учени от еврейски произход, трябва да споменем и талмудиста (познавач и тълкувател на Талмуда), граматик и поет Тобия бен Елиезер, роден в Костур, работил през XI в.
Интерес представлява повестта за поробването на Македония от турците през 1371 г., написана от Исаия Серски. Той описва трагедията на християните при идването на турците. Освен това авторът говори за трудностите при превеждането на книги от гръцки на славянски език, подчертавайки богатия на изразни средства гръцки език, обогатяван от многобройните гръцки писатели и философи и необогатеният “от красноречиви луге” славянски език.
От разглеждания исторически период са запазени също разкази, романи, пътеписи и поезия. От разказите можем да споменем “Варлаам и Йосиф”, “Разказите на Соломон”, “Стефанит и Ихнила”, “Премъдрият Акир” и др.
От романите най-разпространени са били “Александър Македонски (Велики)”, “Роман за Троя”, любовният роман “Тристан и Изолда”.
Известен е също един пътепис на писателя Арсений Солунски. В него са описани светите места в Палестина, както пише авторът: “Видел есам Йерусалима и все знамениа Йерусалима скажу вам свою истину пред Богом”.
Поетеса е жената на деспот Углеша - Ефимия. След падането на Македония тя отива в двора на сръбския княз Лазар и там продължава творческата си дейност.
През средновековието в Македония е построено много. В този период в Западна и Централна Европа строителството е замряло, но във Византия то продължава традициите на античността. Сред първите големи строители в Македония и в цяла Византия е Юстиниан I, наречен Велики. Роден в Македония, той е силно привързан към своята Родина. Един от обектите на неговото строителство е Скопие. Вероятно старото Скупи е било разрушено от земетръс, защото често се пише, че Юстиниан го построил под името Юстиниана прима. Историкът Прокопий пише: “...Построил великолепен град, наречен Юстиниана прима. Така изпълнил своя дълг към родината си, загдето го отгледала ... Построил там водопровод, направил града да изобилствува както подобава с несекващи води. А и много други неща построил за гордост на строителя на града и за приказ. Не е лесно да изброим божите храмове, нито е по силите ни да опишем жилищата на сановниците, огромните размери на колонадите, красивите площади, улиците, чешмите, баните и тържищата - с една дума град голям и многолюден и във всяко отношение цветущ и при това заслужено метрополия на цяла област... И тъй такива дела извършил в Македония.”.
Съществени приноси има Юстиниан в областта на правните науки. Промените в обществените отношения, разлагането на стария робовладелчески строй и зараждането на феодалния строй изисквали и промяна в правните норми. По идея на Юстиниан били събрани и подредени издадените от римските императори закони, също така авторитетни мнения на знаменити римски юристи и новите закони, издадени от самия Юстиниан I.
Църкви, манастири, дворци и др. се строят по македонските земи и при другите византийски императори. Строи се по време на българските ханове, независимите владетели на Македония и сръбските крале. Импозантна патриаршеска църква построява (980 г.) в Преспа цар Самуил. След превземането на гр. Лариса (дн. Гърция) тук са пренесени мощите на св. Ахил епископ Лариски. Църквата носи неговото име. Размерите на тази сграда са 44Х22 м.
В духовния център на Македония - Охрид, са построени много сгради. От църквите със своята културно-историческа значимост се отличават катедралната “Света София” и “Света Богородица Перивлепта”. Последната е построена през 1294/95 от Прогон Сгур, а първоначално е зографисана от едни от най-добрите зографи по това време на нашия полуостров - Михаил и Евтихий. Зографисването продължава и по-нататък. Към края на XIV в. тук работят ученици на живописеца Йован Теориян, а ктитори са епископът Григорий Деволски, архимандрит Йован и вероятно синовете на севастократор Бранко. Йован Теориян зографисва част от църквата “Света София”. Църквата “Св. Богородица” към края на XV в. става катедрална, защото “Св. София” е превърната в джамия. Тук почиват и мощите на св. Климент.
В строителството на храмове, манастири и дворци особено се отличават сръбските крале Милутин, Стефан Душан и техните наследници в Македония. Строят Углеша, Волкашин и крал Марко. Впечатляващ средновековен строеж е замъкът на Марко край Прилеп. Крал Марко благоустроява Прилеп.
Забележителни паметници на църковната архитектура са останали в Солун. Това са църквите “Св. Димитрий”, “Света София”, “Свети Гаврил”, “Света Богородица”. Църквата “Св. Димитрий” е била най-голямата и най-просторна от всички. Тази църква, както и “Св. София”, са превърнати от турците в джамии. При това превръщане са направени и някои промени и опустошения. Снети са християнските символи и украса. Кузинери пише: “По стените на галерията (на църквата “Св. Димитър”, б.м.) са поставени медалиони от различни скъпи мрамори: порфир, серпантин. Но повечето са били унищожени изцяло или отчасти от имамите или свещенослужителите, които, живеещи в храма, са имали възможността да ги вдигат нощно време и да продават късовете на европейците.”

Врати се на претходната страница   Врати се горе