Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.

РАДКО: “ВМРО ДЕЙСТВУВА БЪРЗО И ПРИБЯГВА ДО ФИЗИЧЕСКО НАСИЛИЕ”

БОЙКО ТИХОВ

Изниква въпросът дали михайловистите са били оръдие на Цанковото правителство, или са самостоятелна сила, преследваща свои цели. След обстойно проучване на архивни източници не може да не се потвърди изводът, че ВМРО е била и инструмент, и активна страна в априлските събития през 1925 г. Установено е, че над сто отявлени михайловисти са работили в Държавната безопасност и в наказателните органи на Военното министерство. Чрез тях михайловистката организация се е сраснала с репресивния апарат на Цанковото правителство. Най-хладнокръвните палачи, джелатите, които избиха цвета на българската нация, Цанковото правителство получи от Иван Михайлов.
Дъбнишките събития по време съвпадат с погрома след атентата в катедралата “Св. Неделя”, но фактите говорят, че тяхната подготовка започва много по-рано, още след убийството на Тодор Александров през 1924 година. Още тогава михайловистката десница започва кървава саморазправа с противниците си, избива видни дейци на комунистическата партия, на Земеделския съюз и санданисти...
[...]
Ударът е нанесен внезапно и тотално. В Неврокопско за няколко дни са арестувани повече от триста души. Впоследствие са докарани и хора от вътрешността на страната. Досега е установено, че са убити сто и пет човека, но по всяка вероятност тази цифра ще бъде надхвърлена при по-нататъшните проучвания. По същото време и по-точно на 16 май във Виена на представление в “Бургтеатър” е убит Тодор Паница от Менча Кърничева, съпруга на Иван Михайлов...
Човекът, който ръководи дъбнишката вакханалия, е Иван Михайлов. По това време той и Александър Протогеров все още не са се хванали за гушата. Организацията все още не се е разцепила на михайловисти и протогеровисти, но вече Иван Михайлов е бил лидер на нейното дясно терористично крило. Лично той назначава съдебноследствената комисия в Дъбница, лично той утвърждава издадените присъди.
По- късно в спомените си и в различни други писания той се опитва да скрие истината и съобщава мимоходом, че са били осъдени на смърт десетина души, но досега откритите масови гробове и други убедителни доказателства го притискат към стената, приковават го на позорния стълб. Дъбница не е единствена - след нея следват клането в местността Обесеник край с. Грамада (тук вероятно има грешка - тази местност е край село Градево, а и от историята знаем, че именно край Градево през юли 1925 година, след утвърдени смъртни присъди от Иван Михайлов, са убити 11 души - б.Б.T.) и вартоломеевата нощ над общинските съветници в с. Крупник (тук през август 1925 година са убити девет души - б.Б.T.).
Няма съмнение, че по-нататъшните проучвания ще попълват списъка на жертвите. Този мартиролог (изброяване на преживените от някого страдания и мъчения - б.р.) на герои е обвинителен акт, срещу който михайловистката организация няма да намери оправдание и снизхождение, докато е жива съвестта народна.
[...]
ДЕДО ВЛАДИКА,
Поп Ставри Менгишев се опита да венчае един мой заблуден човек за вдовицата на едного, който не се върна от Дъбница. Ще ма простиш, влезох в храма господен и разтурих сватбата. Докато съм войвода, в синора на моя район не ще допусна такваз магария. Поп Ставри ми показа вула, издадена от Ваше светейшество. На вас мога да съобщя нещо, което ви вкарва в грях. Тоя мой заблуден човек също беше в Дъбница, ама от наша страна. Тя това не знае. И вие, отец Кириарх, не знаете това. Вулата трябе да биде скината...
Районен войвода Илия Работов -
Работата
[...]
До
господин Аспарух -
пълномощник на ВМРО
за Неврокопска околия
Където и да е!
Господин Аспарух,
... Дадох вула за бракосъчетание на един селянин с вдовица на антихрист, когото божията кара настигна в Дъбница. Дадох вула с ясно съзнание и с дълбока промисъл. Но вашия районен началник Илия Работов отменил воля ми и разтурил сватбата, защото женихът бил човек на организацията. Влезъл Илия Работов с оръжие в храма, надругал се над моя съработник поп Ставри Менгишев и разгонил със сила и заплаха сватбарите. Заплашва и мене да обезсили вулата!
[...]
От мене един съвет - не пречете на такива бракове. Карайте ваши хора да се женят за вдовиците на противниците ви. Оставите ли от корените да поникнат филизи, ще трябва пак да сечете... И още нещо. Останаха много сираци в околията, много повече от изчезналите. Това са утрешни отмъстители. Осиновявайте от малки сираците. Присаждайте ги на своя ствол. Хранете ги със сок от своите корени...
Митрополит:
(не се чете)
[...]
На Гüоргüовден през 1925 година у дома, у тъста ми демек, се събраха войводите Архангел Ливадишки, Гюрков и Аспарух. Аз вече бях техен човек. На софрата само мъжете останахме. Разбрах, че в Дъбница ще правят извънреден съд по някаква комунистическа афера. Набелязаха пет души от нашето село, които трябва да се арестуват рано на другия ден и под строг конвой да ги закарат в Дъбница, уж за справка. Стана ми ясно - касапница готвят.
[...]
- Няма да сядам - рекох, - дошъл съм да те предупредя. Канят се утре тебе... изредих и другите четирима, да ви откарат в Дъбница. Лоша е работата! На кръв ми мирише! Бягай, Прокопе! През границата или в стара България, бягай! Потъни някъде, скрий се някъде, доде се вдигне тоя черен облак... При всички не мога да ида. Страх ме е. Само при Илия Полянов ще ида. На останалите ти кажи!
... Не ми повярва Прокоп. Илия ме послуша. Избяга в Гърция. Скита се немил-недраг две-три години и се върна, след като обявиха амнистията. Опази се и още е жив.
Забраха четиримата и не ги видяхме повече.
Моят тъст с местната чета ги подкара навързани един за друг. Мене остави къщата и имота да наглеждам. Имах късмет, не ме окървави. Изчезнаха стотици хора. Властта вдигаше рамене пред молбите на близките - “нищо не знаем, избягали са през границата, зарезали са ви”.
[...]
Дневник. 5 април 1936 г. Цяла седмица не съм бил в лесничейския пункт. Придружен от Боржозов обиколих мървашките села. Представих се на кметовете.
Не съм допускал, че може да вирее такава мизерия. Мизерия във всичко - в къщите, в облеклото, в храната... Мизерия по лицата изписана. ... Мизерия на духа... Мизерия в нравите. Мизерия! - друга дума не намирам.
Плаче ми се за тоя народ.
[...]
Бай Димо,
Представям си как ме кориш, че съм забравил обещанието да ти изпращам нови материали и сведения за дъбнишките събития... Не сме се отказали да търсим другите масови гробове край Дъбница. Местните хора мълчат - или не знаят, или се правят, че не знаят. Отидох лично при ходжата на Дъбница, ходих да го моля за съдействие. “Не се мъчете, каза ми, някой и да знае, ще мълчи, защото се е клел пред аллаха. Не разпитвайте, а обикаляйте землището, където в нивите царевицата и тютюнът са по-буйни и тъмни, там копайте.”
... Досега са открити 85 скелета. Издирванията на другарите, които от научен интерес се занимават със събитията от 1925 г... установяват цифрата сто и пет убити. Убеден съм, че тази цифра не е окончателна и жертвите не са по-малко от сто и двадесет.
Дъбница е касапница не само за Неврокопско. Известно е, че от околията там са избити четиридесет и седем комунисти и земеделци. Това е касапница от общобългарски мащаб. Там са избити антифашисти от София, Разград, Русе и от други краища на страната. Не само откритите досега останки, а и много други свидетелства потвърждават това. Жена от околията не е изчезнала, откъде е попаднал женски скелет в ямата на Кавак дере?! Не е известно тъдявашен военен да е пострадал, откъде са попаднали пак там останките на офицерски мундир с пагони на капитан?
[...]
Пращам ти нещо, което не си се надявал, че съществува. Неотдавна бе разрушена старата къща на войводата Архангел Ливадишки. На нейно място ще се строи здравен дом. При срутването от зидовете изпаднало глинено гърне. Капакът му бил здраво замазан. Работниците помислили, че открили жълтици, но гърнето им се сторило леко и го предали на пълномощника. Той го отворил пред комисия. Вътре била натъпкана брезентова торба, а в нея листчета, всяко свито на по четири. Донесоха торбата в милицията. Оказа се, че това е цялата архива на Архангел Ливадишки... един от михайловистките тартори на околията. Архивата се състои от няколко хиляди отделни листа и листчета - писма до него и копия на неговите присъди, донесения, открити листове, разписки, протоколи и какво ли още не.
Те ни отвориха допълнителна работа. Всеки ред разчетохме. Установиха се нови факти за зверствата на михайловистите. Проясни се съдбата на десетки техни жертви. И най-страшното - разкриха се извършители на престъпления, за които не бе запазена памет у хората.
[...]
Изпращам ти в препис малка част от намерения архив. Ако са ти полезни, ела да го прегледаш целия, но за това ще отидат няколко дена. Побързай, защото ще го изпратим в областния музей за съхраняване и по-нататъшно проучване.
[...]
До околийското ръководно тяло и до нелегалния околийски войвода
Архангел Ливадишки!
Където и да са!
Братя,
След неуспешния опит на комунистите и земеделците да премахнат династията и да изгонят цар Борис, сега имаме сведение, че готвят нов преврат. Военната им организация усилено набавя оръжие и формира бойни групи.
И тъй като ние можем да съществуваме в България само ако имаме съдействието на Короната, това ни налага да пазим цар Борис. Може да се наложи на организацията да даде съдействие на властта и войската да предотврати замисленото от комунистите въстание, за което очаквайте подробно нареждане по нарочен човек.
Нека всеки знае и запомни най-важното - хората на ВМРО ще бъдат непримирими към комунистите и борбата срещу тях ще бъде безпощадна. Няма за комунистите по-решителни, по-непримирими и безпощадни врагове от нас.
15 декември 1924 г. Радко1)
(1) Радко - псевдоним на Иван Михайлов)
[...]
ПРОТОКОЛ ¹1
Днес, 18 май 1925 год., 8 часът подписаните пълномощник на централния комитет за Неврокопска революционна околия кавалски войвода Ъгленски, серския околийски нелегален войвода Серафим и представителите на Централния комитет Еделвайс и Люлински въз основа на устните указания на Централния комитет се конструирахме в съдебноследствена комисия и нелегален съд по шпионската и предателска мрежа в Неврокопска революционна околия, която продължи започнатото следствие от 13 май 1925 г. по същата афера.
За горното се състави и подписа настоящият протокол, който подлежи на утвърждаване от Централния комитет.
Пълномощник на ЦК: Ъгленски
Членове:
1. Серафим
2. Еделвайс
3. Люлински