Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Любовта към отечеството трябва да бъде и любов към човечеството. В.Г.Белински

ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ - Апология на македонизма

Доц. д-р Георги Радулов
(Продължава от миналия брой)

В Македония Климент развива голяма просветителска дейност. Успява да обучи около 3 500 ученици, свещеници и учители на славянско писмо и да въведе като богослужебен славянският език, на който говорела голяма част от населението на Македония. В тези си усилия той е подкрепен от българския княз Борис (Гобор-ис). Последният се страхувал от голямото влияние на гръцкия език и византийската култура върху населението на България и затова подпомогнал стремежите на Кирило-Методиевите ученици да разпространяват славянския език и писменост. По това време, както беше споменато по-напред, по-голямата част от Македония е в границите на българската държава.
Не искаме да омаловажим ролята на българския хан и Преславската школа за разпространението на славянската азбука, но считаме, че никой не може да отрече, че най-талантливите ученици на Солунските братя работят в Македония. Тук развиват своята плодотворна дейност и продължават делото на Кирил и Методи. Логичен е въпросът защо подготовката на свещеници и учители е извършена от Климент в Македония, в Охрид, а не в Преслав? Повтаряме, че тюрко-българските ханове и велможите са говорели на тюркски. За тях славянският е чужд език. Това се потвърждава косвено от факта, че тюркският език се е запазил до ден-днешен у техните наследници - гагаузите и делиорманските турци.
Климент превежда от гръцки на старославянски редица текстове от богослужебните книги. Съставил е много беседи, молитви, химни в чест на Исус Христос, Богородица, Йоан Кръстител и др. С беседите си той поучава македонския народ как правилно да изпълнява религиозните обреди. Учи го на хуманизъм.
Климент заема длъжността епископ на епархията Велика. Преди смъртта си той завещава част от имота си на тази епархия, а останалото на построения от него манастир “Св. Пантелеймон” в Охрид.
До 893 г. официален писмен език за българската държава е гръцкият. На Преславския събор, състоял се същата година, се взима решение официален език да стане славянският, тъй като езикът на българите - тюркският, е все още неписмен. Много преди това славянските богослужебни книги са въведени в Македония. А има неоспорими сведения, че десет години по-рано (883/4 г.) Василий I Македонец приел в Цариград Методий с негови ученици и назначил от тях да служат в тамошната славянска църква.
Според С. Параос в 915 г. българският княз Симеон, за да получи царска корона и автокефалност на българската църква, приел условието на папа Йоан Х (914-928) да забрани “славянската ерес” - славянската писменост. “Същата година Симеон I свикал в Преслав архиерейски събор и с участието на държавното ръководство (съвета на великите боили) обявил забрана на славянската писменост.” “Климент категорично се противопоставил и в знак на протест си подал оставка като епископ Деволски.” Така в продължение на дълъг период в България не се използва официално славянската писменост. В същото време в Македония се пише на славянски, особено по времето на цар Самуил. От този период са запазени много познати на славистиката славянски писмени паметници. (Това се признава от Виктор Григорович. Той пише: “Тяхното (на славянските писмени паметници, б.м.) количество е твърде голямо в Македония, намалява в Тракия и почти изчезва в (Мизия) - Дунавска България” [Цит. по С. Параос, в. “Народна воля”, бр.6, 1996 г.]).
По-нататък съдбата на старославянския език е поверена в ръцете на трите автокефални югославянски църкви: Охридската архиепископия; Търновската и Ипекската патриаршии (след 1219 г.). На тази база се обособяват и трите редакции (правописа) на старославянския език: македонската; българската и сръбската.
Историческото значение на създадената славянска писменост е многопосочно. Така славянските народи имат възможност да се запознаят с Библията и други богослужебни книги, с византийската култура. Запазват се като етническа група, обогатява се тяхната култура, а световната цивилизация се обогатява със славянската култура. Защото много големи народи от древността (траките, илирите, келтите, скитите и др.) и техните култури се претопиха. Славяните не само се запазиха, но и славизираха части от други етноси (македони, траки, илири, тюрко-българи, елини и др.). В това отношение литературният славянски език несъмнено е изиграл значителна роля. Под негово влияние са се формирали съвременните славянски езици.
Славянската писменост фиксира и разделяне на славяните. С изгонването на Кирило-Методиевите ученици от Моравия западните славяни минаха в зоната на латинското влияние, а Македония, България, Сърбия и по-късно източните славяни - в зоната на византийското влияние. Резултатите от това се чувстват и днес.
Някои изследователи на европейската цивилизация (напр. П. Бицили), считат, че създаването на славянската писменост е прекъснало връзката с античните традиции в науката и е причина за относителното изоставане на православните народи в сравнение с народите на Западна и Централна Европа. Сътворен за богослужебни нужди, на старославянски са превеждани само религиозни книги и някои византийски хроники, но не и трудовете на античните мислители като Аристотел, Платон, Евклид и др. По време на Възраждането, когато народите се обръщат към ценностите на античността, славянският свят е затруднен да ги ползва поради езиковата бариера. За целите на религията и науката западните народи използват латинския език. На латински се превеждат трудове от арабски и гръцки. За времето от 1440 г. (изобретяването на книгопечатането) до 1500 г. 77% от всички отпечатани книги са на латински. Ползвайки латинския, западноевропейската интелигенция има достъп до трудовете на античните мислители и хуманистите от епохата на Ренесанса, има възможност да обменя идеи.
Превръщането на старославянския език в литературен фиксира езиковото разделение на македонското население на елинофони, романофони и славофони. А една част, населяваща труднодостъпни райони, остава по-слабо повлияна от тези три езика и запазва забележима съставка от езика на старото население.
Македония дари славянския свят с писменост, на чиято основа той се запази и разви. Именно един от славянските говори, този от Солунско, беше кодифициран като литературен славянски език. Обръщаме внимание, че този регион никога не е влизал в пределите на българската държава. Но и тук се потвърди библейската мъдрост, че “няма ненаказана добрина”. След хилядолетие панславизмът ще отвърне на Македония с жестока неблагодарност, ще донесе големи нещастия на македонския народ.
Срещата на славянската култура с културата на живеещото вече на македонска територия население вероятно е причина и за един друг културен феномен - преминаването, с течение на времето, на езика на македонските славяни от класа на синтетичните (езици с падежни форми) към класа на аналитичните езици. Това е общобалканско явление, но както подчертават лингвистите, най-добре са изразени белезите на балканския езиков съюз в Югозападна Македония, там, където се зароди македонският народ и македонската държавност. Дали това е случайно?! На тази база дали имат право българите да твърдят, че славянските наречия, влизащи в балканския езиков съюз, трябва да се наричат “български говори”?
На старославянски, македонска редакция, са написани много книги с религиозно съдържание. Въпреки жестоките унищожения до днес са достигнали много от тях. За съжаление, преобладаващата част са изнесени от Македония и се намират в Русия, България, Сърбия, Ватикана и другаде. Книжовни центрове са македонските манастири - “Лесновският”, “Осоговският”, “Прохор Пчински”, “Св. Богородица”, “Св. Димитър”, “Трескавец”, “Жеглиовският”, “Слепчанският” и др. Тези манастири са основани от светци-отшелници. За светците са написани жития, които, като по-късни преписи, са запазени до днес (напр. за Йоаким Осоговски, Прохор Пчински, Гаврил Лесновски, Иларион Мегленски, Георги Кратовски и др.).