Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Нужни са признаване и диалог

МАКЕДОНЦИТЕ В НОВИЯ ДОКЛАД НА ЕКРН ЗА БЪЛГАРИЯ

СТОЙКО СТОЙКОВ

ИСТОРИЯТА с шикалкавенето на българските съдилища и власти по отношение регистрацията на ОМО “Илинден” - ПИРИН е добре известна на читателите на вестник “Народна воля”. Отказите, хитрините, кампаниите в медиите и полицейските хайки. Тези неща не останаха незабелязани в международен план. Така в тазгодишния доклад на Стейт департамента на САЩ има отделен пасаж, посветен на ОМО “Илинден” - ПИРИН и нейните митарства в българската съдебна и политическа система.

“Законът изисква политическите партии да имат 5 000 членове, за да бъдат регистрирани. Това изискване негативно засяга “Илинден”, македонска активистка група. През октомври 2007 г. Върховният касационен съд потвърди решението на Софийския градски съд, с което бе отказана регистрация на “Илинден”, цитирайки редица процедурни нарушения в молбата и по-специално в събирането на подписи на членовете. Това решение ефективно изчерпа възможностите за жалби пред съдилищата в България. На 21 октомври “Илинден” формално поиска връщане на старата регистрация, позовавайки се на решението на Европейския съд по правата на човека във връзка с отнемането на тяхната регистрация. Софийският градски съд отново отказа регистрация на 30 декември, цитирайки нерегуларности в документацията. През годината членове на “Илинден” продължават да се оплакват от враждебно третиране от страна на локалните власти, включително полицейски разпити на членовете заради техните отношения с партията. В края на годината Благоевградският окръжен съд разглеждаше молбите за регистрация на неправителствени организации от две самоопределящи се като македонски групи.”
Макар и кратък, този текст въобще не е за подценяване. Става дума за един от най-влиятелните документи в световен мащаб и фактът, че сме намерили място в него, сам по себе си е значителен успех. За отказа да се регистрират двете споменати на края дружества не се споменава, тъй като докладът обхваща 2008 г., а отказите станаха през януари 2009 г.
След миналогодишното си посещение в България Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН) издаде своя доклад за България. В него отново намира място македонското малцинство.
“Колкото до македонците, все още е необходимо да бъде въведен диалог между техните представители и българските власти за разрешаване на проблемите, които срещат членовете на тази група.”
“Македонци
95. В своя Трети доклад ЕКРН препоръча на българските власти да следят отблизо твърденията за дискриминация и действия на нетолерантност срещу македонци и при необходимост да предприемат мерки за наказване на такива действия. Тя също така настоятелно им препоръча да установят диалог с представители на македонците, за да намерят решение за напрежението, съществуващо между тази група и властите, но също така и между тази група и мнозинственото население, така че те да могат да живеят заедно в дух на взаимно уважение и в интерес на всички заинтересувани.
96. ЕКРН със загриженост отбелязва докладите за прояви на враждебност срещу македонци в медиите и факта, че са взети недостатъчно мерки за отговор на жалби от македонци по такъв повод и за търсене на отговорност от медиите. ЕКРН също така отбелязва, че македонците са изразили желание българската държава да даде на тази група по-голямо признание като национално малцинство
97. ЕКРН препоръчва на българските власти да установят диалог с представители на македонците, за да намерят решение за проблемите, срещани от членове на тази група. Тя също така им препоръчва да предприемат мерки за търсене на отговорност от медиите по повод на информация, разпространявана за македонците, и да осигурят прилагане на законодателството, когато е необходимо.”
Това са почти същите препоръки от предишния доклад, които обаче българското правителство така и не е изпълнило. Тук са сумирани основните предпоставки, необходими за решаването на проблемите на македонското малцинство в България. Признаване на македонското малцинство, започване на диалог от страна на властите за решаване на проблемите и санкциониране на медиите, които разпространяват слово на омраза срещу македонците. В тази рамка наистина могат да започнат да се решават съществуващите проблеми. И тъй като македонците са направили всичко за започване на диалог и тъй като признаването на малцинството зависи от властите и пак от тях зависи да се санкционират медиите, то ясно е, че топката е при правителството. А то какво отговаря този път?
Българската позиция продължава да бъде шикалкавене. Нямало дефиниция що е то национално малцинство и това явно ги прави безпомощни да приложат Конвенцията. Чудно как толкова държави, без да си търсят оправдание или дефиниция, успяват да приложат тази Конвенция. А липсата на дефиниция на това понятие не е случайна, както обясняват от комисията, следяща изпълнението на Конвенцията, това се прави с цел да се остави възможност на правителствата да я прилагат към по-широк кръг малцинствени групи - не само етнически и езикови, но и религиозни и културни и т.н. Една дефиниция на понятието би ограничила възможността за прилагане на Конвенцията. Да, но така е за нормалните държави. За нашата липсата на дефиниция не е възможност, то се оказва пречка или по-точно оправдание за политиката срещу малцинствата.
На преброяването имало 5071 лица, претендиращи македонска идентичност, и по-нататъшно признаване не било необходимо. Но всъщност в самата формулировка за лицата се съдържа едва прикрито отричане, а това официално е правено през годините на демокрация от Народното събрание, президенти, премиери, министри на външните работи, Конституционния съд и Софийския градски съд. При това положение официално признаване е повече от необходимо. Вместо това виждаме опит да се избегне въпросът и заобиколи проблемът, та дано тия европейски досадници се минат и млъкнат, та властите да продължат по-старому. И още по една причина е необходимо признаване - за да бъде включено македонското малцинство в защитените от Рамковата конвенция за националните малцинства групи в България. Но, както видяхме, в това отношение на правителството ... космосът му пречи.
Но не само препоръките за македонското малцинство в доклада на ЕКРН са важни. Такива са например настояванията за ратифицирането на много важния протокол 12 към Европейската конвенция за правата на човека: “ЕКРН препоръчва на България да ратифицира колкото се може по-скоро Протокол ¹ 12 към Европейската конвенция за правата на човека, който според ЕКРН е от първостепенна важност в борбата срещу расовата дискриминация на национално равнище.”
И проблемите с регистрации на партии и сдружения не са подминати:
“ЕКРН също така препоръчва на българските власти да осигурят спазване без всякаква дискриминация на член 11 от Конвенцията, който засяга, освен други, свободата на сдружаването.”
Още по-важни са исканите промени в Конституцията. Тук ЕКРН се солидаризира с препоръките на много влиятелната Венецианска комисия.
“Конституция
7. След Третия доклад на ЕКРН българската Конституция бе изменена, като новите изменения влязоха в сила на 1 януари 2008 г. Венецианската комисия излезе със становище по тези изменения, в което счита, че думата “граждани”, която според Конституцията означава всички лица, за които се прилага Конституцията, следва да бъде заменена с еквивалентната дума “всеки”, така че да бъде избягната всякаква двусмисленост в това отношение. Комисията посочи съответните членове, които включват член 6, параграф 2 (право на равенство) и член 122, параграф 1 (право на защита). Комисията също така застъпи виждането, че е за предпочитане дефиницията на понятието “гражданство” в смисъл на “българско гражданство” (член 25) да не се включва в главата, посветена на основните права, тъй като това създава погрешното впечатление, че само гражданите на страната имат достъп до тези права.
8. Венецианската комисия ... препоръча на българските власти да проследят за това Конституцията изрично да вземе под внимание правата на малцинствата, вместо да разчита само на общата норма за недискриминиране . Тя им препоръча да внесат изменения в някои разпоредби относно малцинствата, като смекчат тяхната формулировка, така че да изразяват по-голяма откритост към малцинствата и на езика на Конституцията. Комисията заключи, inter alia, че правата на лица, принадлежащи към национални малцинства, трябва да са по - защитени на конституционно равнище.
9. Българските власти изтъкнаха, че съгласно член 5, параграф 4 от Конституцията “договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат “.
10. ЕКРН препоръчва на българските власти да утвърдят защитата на правата на националните и етническите малцинства по по-ясен начин в Конституцията, като вземат под внимание, inter alia, препоръките на Венецианската комисия при всяко бъдещо ревизиране.
11. В своя Трети доклад във връзка с член 11, параграф 4 от Конституцията, съдържащ ограничения за създаването на политически партии, inter alia, на етническа, расова или верска основа, ЕКРН насърчи българските власти да осигурят спазване без всякаква дискриминация на принципа на свобода на сдружаването, както той е постановен в член 11 на Европейската конвенция за правата на човека.
12. Съгласно Решение № 4 на Конституционния съд от 21 април 1992 г. Конституцията на Република България същевременно признава съществуването на религиозни, езикови и етнически различия, респективно на носители на такива различия.
13. В посоченото по-горе становище обаче с оглед на член 11, параграф 4 от Конституцията, Венецианската комисия изразява своята загриженост от възможността подобни разпоредби да се използват за възпрепятстване на езикови, етнически или религиозни групи да се организират изобщо.
14. В Решение на Европейския съд по правата на човека по молба, подадена от Обединената македонска организация “Илинден” във връзка с отказа на българските съдилища да я регистрират, Съдът се произнесе, че този отказ не съответства на преследваните цели, и съответно застъпи позицията, че е налице нарушение на член 11 от Европейската конвенция за правата на човека. Във връзка с това ЕКРН отбелязва, че тази група още не е регистрирана.
15. В посоченото по-горе Решение Съдът също така заявява, че докато в контекста на член 11 често се позовава на основополагащата роля на политическите партии за осигуряване на плурализъм и демокрация, сдруженията, образувани за други цели, включително тези за търсене на етническа идентичност, също са важни за доброто функциониране на демокрацията. Според Съда плурализмът се опира и на действителното признаване и зачитане на многообразието и динамиката, inter alia, на културните традиции, етническите и културните идентичности и религиозните вярвания.
16. ЕКРН препоръчва на българските власти да осигурят спазване без всякаква дискриминация и прилагане съгласно съответната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека на принципа на свобода на сдружаването, както той е постановен в член 11 на Европейската конвенция за правата на човека.”
В очакване сме на следващия доклад на Комисията за спазване на Рамковата конвенция за правата на националните малцинства. България е последна във втория кръг на наблюдение. От година и половина комисията чака да получи формалната покана, за да посети България, а може и да напише доклада, без да я посети, което за държавата ще бъде само лошо.
За да се обърне внимание на комисиите, работещи по правата на човека, е необходимо те да бъдат подробно информирани за всяко нарушение. Съзнавайки това, ОМО “Илинден” - ПИРИН направи много в изминалите години - от писма и съобщения за извършени нарушения до лични срещи с ръководители на комисиите и техните представители. Така през февруари 2008 г. се срещнаха с комисаря по правата на човека Хамерберг, а през април с делегацията на ЕКРН. През март тази година пък делегация начело със съпредседателя Стойков посети Страсбург и Лондон, където се срещна с представители на три комисии, над 15 посолства и една правозащитна организация. Темата бе не само нерегистрирането на партията, но и проблемите на македонското малцинство в България и пътищата, по които може да се стигне до неговото признаване.

СРЕЩИТЕ са минали успешно и обменената информация ще бъде предадена по-нататък по канален ред и накрая ще намери място в официални позиции на правителства, комисии и организации, както и в различни доклади. Същевременно европейските посолства в Страсбург са добре информирани по развитието на въпроса с регистрацията на партията, една част - устно, а всичките - писмено. Жалко само, че тези възможности не са използвани още от 1990 г. - сега положението ни щеше да бъде много по-различно.