Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ


БРАТА НА ПОП НИКОЛА - Книжовен деец от втората половина на ХIII век и първата четвърт на ХIV век. Книжовната си дейност започнал в манастира “Св. Георги” в село Винце, Кумановско. Първият негов познат ръкопис е “Хлубовият паримейник” (самостоятелен книжовен жанр с църковни мотиви от Светото писание), което се пази в Московския исторически музей. Ръкописът (написан с македонска юсова езикова редакция между 1294 и 1329 година на пергамент) съдържа 171 листа. Той се свързва с македонския прототипен текст, преработен според гръцкия оригинал от Х век.
КАРА ТРИФУН - Най-рано споменатият книжар в Скопие. В 1569 година в неговата книжарница се продавали църковни книги, печатани във Венеция, в Обод в Черна гора, както и в други печатници. В книжарницата могло да се купят и книгите на първия печатар от Македония - Яков от Камена река, печатани във Венеция.
ПАТЧЕВ МЕТОДИ - Войвода. Знаменит деец на националното и революционното македонско освободително движение. Роден през 1875 година в Охрид. Завършил трети клас гимназия в Охрид. Известно време работил като учител в училището в града и тогава се посветил на революционното дело. Поради един инцидент с директора на училището, човек на Екзархията, арестуван от турските власти и хвърлен в затвора в Битола. След излизането си от затвора се посветил на комитетска дейност. Известно време прекарал с четата на войводата Марко Лерински, а в началото на 1902 година поставен за войвода в Прилепския край. На 24 март 1902 година, когато неговата чета била отседнала в Кадино село, Прилепско, била предадена от селския кмет и обкръжена от турците. По време на 24-часовата битка на комитите им свършили мунициите и за да не паднат живи в ръцете на врага, войводата Патчев и неговите комити извършили масово самоубийство. Турските войници, удивени от саможертвата и юначеството на македонските въстаници, се поклонили пред героите.
Войводата Славейко Арсов в своите “Спомени” за кратко се задържа на геройската смърт на Патчев и неговите комити: “Пет-шест дена преди да ме освободят (на 24 септември 1901 година - заб. на ред.) Делчев дойде в затвора (в Битола - заб. на ред.) да се види с Груев, който беше в същия двор. Делчев смело дойде в затвора и остана около два часа. Аз го видях, но не се поздравих с него. Щом се освободих, в къщата на един фурнаджия се срещнах с Делчев, Георги Христов, Сугарев и Пешков. Разговаряхме за положението, за мерките, които трябва да предприемем в бъдеще, и за мерките, които трябва да предприемем ние двамата - аз и Лука Джеров. Изтъкна се, че е най-добре да влезем в някоя чета... В това време с четата заминал в Прилепско Методия Патчев, който в Охрид убил един шпионин и беше осъден на 15 години. След три години беше освободен и влезе в четата на Марко войвода, а след три недели стана войвода в Прилепско с чета от седем души. След няколко месеца, на Благовец 1902 година, турците го обкръжиха в Кадино село, Прилепско, в една кула и след дълга борба се самоубиха всички, заедно с Патчев”
СУГАРЕВ ГЕОРГИ - Революционер и войвода. Роден през 1879 година в Битола. Основно училище учил в родния си град, а гимназия завършил в Солун. Владеел, освен родния си език, български, турски, гръцки и руски език. Учителствувал в селата Радобор, Стрежево, по-късно в Кичево и в Битола. Рано встъпил в редовете на ВМРО, член, секретар и войвода в Битолския окръжен комитет. На Смилевския конгрес решително се противопоставил на преждевременното въстание, но в него участвувал като войвода. На 23 март 1906 година му била поставена засада край село Паралово, край което геройски загинал заедно със своята чета. Възпят в много народни песни.
МИХАЙЛОВИЧ ЙОСИФ - Строител и градоначалник на Скопие. Роден през 1887 година в Тресонче, Гостиварско. По потекло е от семейство, което традиционно се занимавало със строителство. Завършил архитектурния отдел на Техническата висша школа в Белград през 1910 година. Следвал урбанизъм в Англия и САЩ, където и работил като архитект десет години. След връщането си включен в изграждането на ж.п. линията Ужице - Сараево и Велес - Прилеп. През 1929 година избран за председател на Скопска община, длъжност, на която остава с малки прекъсвания до края на своя живот - 11 март 1941 година. Изработил генералния урбанистичен план на Скопие, извършил геодезически измервания на града, изградил термоцентралата край Кале и хидроцентралата Матка, водопровода Рашче и реализирал голям брой капитални обекти: Народното събрание, общинската сграда, градската болница, железопътната станция, Народната банка, насипа в градския парк, регулацията на Серава в съседните квартали Чаир и Топаана и други.
ШАМОН САМОЕЛ МАТИЛДА - Родена през 1930 година в Битола. Заедно с Рашела Коломонос (1930, Битола) между най-младите участници в Народноосвободителното движение. Ангажирани в пренасяне на нелегални материали, събирали помощи и храна за нелегалните, настанени в еврейските къщи. Тяхната активност била прекратена на 11 март 1943 година, когато с евреите от Македония са депортирани в концентрационния лагер в Треблинка (Полша) и задушени в газовите камери.

(По „Личности од Македонија“)