Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Любовта към отечеството трябва да бъде и любов към човечеството. В.Г.Белински

ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ - Апология на македонизма

Доц. д-р Георги Радулов
(Продължава от миналия брой)

Един факт значително повишава приноса на средновековна Македония в съкровищницата на човешката култура - тук се създава славянската писменост. И това съвсем не е случайно. Тук съжителствуват две култури - славянската и на старото население. Влизайки в контакт с населението на Македония, македонските славяни бързо напредват в културно отношение. Езикът им се обогатява. Сред по-интелигентните от тях се появява нуждата от писмено общуване. Ще цитираме проф. Ив. Снегаров: “Имало грамотни славяни, които, както казва Черноризец Храбър, пишели (за частни или богослужебни нужди) на своя роден говор с гръцко или латинско писмо. Явен бил стремежът на тези книголюбци да се направи преход към чисто славянска писменост.”
Византия полагала усилия да култивира новия етнически елемент в нейните земи. Като обединяващ фактор между различните етноси тя виждала християнството, но славяните не разбирали божието слово, написано на гръцки и латински. Византийските богослови не се придържали към догмата за триезичието. Те даже насърчавали превеждането на свещените книги на езиците на народите в империята и извън нея. Преводи са направени на коптски, етиопски, арменски и др. Те създават писменост за славяните с цел да ги приобщят и християнизират.
Много са аргументите и фактите в полза на мнението, че славянската азбука е съществувала преди заминаването на Кирил и Методи с просветителската си мисия във Великоморавия. Ще приведем някои от тях.
1. Такова крупно дело, като съставянето на азбука на нов литературен език и превеждането на редица богослужебни книги, не може да стане нито за ден, нито за седмица, нито за месец. То изисква много труд и време. Ще припомним, че превеждането само на Стария завет (Танаха) от еврейски на гръцки, при отдавна утвърдени азбуки и езици, е изисквало многогодишен труд на 72 учени.
2. Съществуващата в Македония легенда, според която азбуката е била написана от изпратения от Бога в Македония Кирил от Кападокия. Според тази легенда през VII в. Кирил създал азбуката и започнал да кръщава славяните в гр. Равен. До това заключение стига Йордан Иванов, изследвайки цитираната легенда. (Македонските археолози откриха надписи от предхристиянско време, в които има буквени знаци, характерни за славянската азбука.)
3. Писаното от охридския архиепископ Теофилакт, че Солунските братя създали писмеността, понеже славяните (във Византия) не разбирали написаното на гръцки и латински.
4. Краткото житие на Кирил, където е писано: “Той написа за тях (брегалнишките славяни, б. м.) книги на славянски език”.
5. “Законъ соуднûй людемъ”, който, според познавачи на проблема, е написан на славянски от Методи, когато е бил княз на славянско княжество в Македония.
6. Известно е, че за да стане един език литературен, е необходимо да притежава богат речников фонд, хармонизирана фонетика с добре диференцирани звукове, уточнена морфология, семантика, даваща на всяка дума ясно и точно значение, и синтаксис, позволяващ ясно изразяване и на най-тънките извивки на човешката мисъл. До тези изисквания се доближава именно езикът на македонските славяни, защото в онази епоха от славянския род те са на най-високо културно ниво. Това, което не достига, Солунските братя и техните ученици го заимствуват от гръцки и латински. По тази причина някои филолози, като напр. Александър Христофорович Востоков (1781-1864), П. Драганов и др., са на мнение, че църковно-славянският език следва да се нарича македонски. Чехът Йос. Добровски, един от основоположниците на славянската филология, счита, че този език е “сръбско-български-македонски език”.
Но даже и да не се приемат тези сериозни доводи, то не може да се отрече, че “В Солун, сърцето на Македония, се родили, израснали и възлюбили славянския род двамата творци на славянската култура - Кирил и Методи. От Солун се разкрил за пръв път мощният славянски гении и оплодотворил за вечен живот славянските народи. Солунското наречие станало общославянски книжовен език”. (Ив. Снегаров)
Опитите на много изследователи да докажат, че Солунските братя са славяни (а на българските историци - че са българи) по рождение останаха без успех. Един български автор с развинтена фантазия написа разказ, в който твърди, че на Методи му умирали децата, понеже воювал срещу своя народ - българите?! Те са византийски граждани, при това силно привързани към своята велика страна, ценени от нейните народи и управляващи. Те са изпращани с отговорни поръчения от императора при хазарите, аланите, сарацините (арабите), моравците и др. Най-вероятно са потомци на старите македонци. Обръщам внимание, че Солунските братя са живели през IX век (Методий 815-885), а описвайки събития от 904 г., Йоан Каменски пише: “На нас, приятелю, татковината ни е Солун ... Пръв и много голям град на македонците.” Читателят вижда, че автор, сам жител на Солун, може да се каже техен съвременник (живял втората половина на IX и началото на X век) твърди, че там живеят македонци. Считам, че само този аргумент е достатъчен, за да обезсмисли голите твърдения, че Братята са българи, както и твърденията на мегалогръцки шовинисти, като Н. Мартис, че са гърци. Последният като особено силен аргумент в полза на твърдението си, че Солун-ските братя са гърци, привежда писмо на папа Йоан Павел II от 31.12.1980 г.
Между славофонните македонци е разпространено мнението, че майката на Солунските братя е била славянка. (Даже селяните от село Керечкüой, сега Асбестохори, Солунско, се гордеели, че е родена в тяхното село.) Както и преобладаващата част от активното население на Македония, те са говорели и славянски, и гръцки, и латински.
Методи отначало служи във войската при баща си, а след това е управител на княжество с център гр. Струмица.
Учител на Константин-Кирил е споменатият вече голям учен - Лъв Математик. Кирил завършва най-авторитетното за ония времена учебно заведение - Магнаурската школа.
През 862 г. великоморавският княз Ростислав иска от Византия помощ срещу Германо-българския съюз (862 г.) и проповедници на християнството на славянски език. Изпратени са двамата братя с техни ученици. Един от най-изявените им ученици е Климент. Той е роден около 840 г. Още много млад става ученик на Методи в неговия манастир (in his monastery on Bithynian Olimpos). Това се потвърждава и от Панонската легенда, където се казва, че в манастира на планината Олимп (в Мала Азия), Кирил, заедно с брата си Методи, се занимавал с книги и имал свои ученици.
Когато мисията на Солунските братя във Великоморавия се налага да бъде прекратена, техните ученици се завръщат. “Климент се отправя към своята родна Македония и се установява в Охрид.” Днес гърци, македонци, българи могат да спорят към кой от тези три народа принадлежи великият Климент. Той отива в Македония. България по това време е голяма държава. Владее просторни земи на север от Дунав, територията на днешна Сърбия и др., но той не остава нито в Плиска, нито другаде. Идва в Македония (886-87 г.). Причините за това вероятно са много, но основните са, че в Плиска се говори тюркски; тюрко-българските боляри са привързани към езическите си вярвания (да си припомним, че княз Владимир (889-893), подтикван от своите боляри, иска да върне езичеството, а цар Симеон разрушава християнски църкви; език за богослужби и кореспонденция е гръцкият; начело на българската църква стоят гръцки архиереи, а Климент е епископ, назначен от папския престол; Македония е отдавна християнизирана; литературният славянски език има тук вече известни традиции и др. (Не почиват на здрави исторически факти твърденията на български историци, че македонските славяни са приели християнството от България. Нещо повече: фактите и логиката потвърждават обратното - християнството сред българите не се е утвърдило още по Климентово време). Възражението, че Климент е бил изпратен в Охрид от княз Борис, не може да опровергае горните твърдения, тъй като Наум, който е бил оставен в Преслав, го напуска и също заминава в Охрид.