Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Литературни диалози - интервю с д .ф. н. Константин Георгиев

ФИЛЕТИЗЪМ ИЛИ ПРОКЛЯТИЕ

Разговора води ВАСИЛ ТОЦИНОВСКИ

КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВ е роден на 14 февруари 1948 г. в село Раненци, Кюстендилско. Завършил е философия с българска филология в Софийския университет през 1973 г., а е специализирал психология. Защитил е докторат на Философския институт при Българската академия на науките (1986 - 1990). Като един от най-изтъкнатите македонци в България е бил преследван, арестуван и публично жигосван от властите и от полицията. Репресиран е през 1986 г.

- През 1995 г. появата на Вашата книга “Филетизъм или проклятие” с подзаглавие “Аспекти на великобългарския шовинизъм” предизвика нови бури в българската общественост. Тя като че ли задълбочи недоразуменията Ви с държавата, но и отреди съдбата Ви на страдалец, който се застъпва за публично казване на истината.
- Да, причината за моето репресиране беше една-единствена. Това бе насъбраната омраза и бях преследван поради моя македонизъм. Бях преподавател в Минно-геоложкия факултет в периодите от 1976 до 1986 г., цяло едно десетилетие, а след това, след прекъсване от над три години, отново получих работа от 1990 г. до 1992 г. Оттогава за мен няма дори елементарно място за съществуване. Единственото правило на моето мислене и държане е нуждата истините винаги да се назовават с тяхното истинско име, високо и свободно да се изговарят, да може за тях да се разговаря, да се полемизира.
- Писаното слово Ви остана единствена възможност за трайно изказване на истините. За скициране на човека, живота, света. В това превъртяно време, т.е. от 1998 г. до днес, излязоха от печат три Ваши обемни творби, в които смятаме, че е насъбран горчивият опит и на един човек, и на учения Константин Георгиев.
- По това време се появиха трите мои книги и, мисля, че те най-дълбоко заораха браздата на моята съдба. Никога нямам навик да се оплаквам от нея. Тя е неизбежна, не можете да й влияте. Така и моите книги имаха и имат собствен предначертан път. Първата от тях - “Философия и теогнозия”, всъщност е моят докторат, с който е свързан и публицистичният труд “Жребий на разглъбното време”. Събитията около Десети ноември са тема на третата книга, която нарекох “Маргиналната революция”. В самите заглавия се съдържат много неща от моите идеи, послания и поуки.
- Кои бяха мотивите да се захванете с писане на книгата “Филетизъм или проклятие - Аспекти на великобългарския шовинизъм”? Да отбележим, че ОМО “Илинден”-ПИРИН и редакцията на вестник “Народна воля” рекламират нейно второ издание.
- Вашият въпрос ме връща назад, във времето, което за Вас, гражданите на Република Македония, които имахте паспорти и свобода на движение, и за нас, които бяхме лишени от всичко това, като поданици на Живковия режим, се развиваше по различен начин. Вие живеехте в европейско време и с неговите основни хуманитарни и демократични придобивки, докато ние тук отмирахме в робското безвремие на един политически режим. Като разсъждаващ интелектуалец, критически бях в духовна опозиция на този режим, който не ми отнемаше само свободата като житейски избор, ами правеше невъзможни и моите творчески изяви. Анализирайки неговите становища, неговата налудничава практика и пропагандна активност, които все повече се приближаваха до неговия предходен фашистки режим, търсех техния общ знаменател и го намерих във великобългарския шовинизъм.
За това свидетелства и фактът, че моята съпруга принадлежеше към друго поробено малцинство; то бе се озовало също както и македонското в границите на България след края на балканските войни - това на помаците мюсюлмани, а чрез нея до известна степен се сродих с нейния проблем и с историята на тяхната борба и страданията им. Моят избор на темата най-сетне бе дефиниран от започнатия опит на режима на Тодор Живков за насилствена асимилация, този път на турското етническо малцинство в страната. Когато привърших с работата си над тази книга, както и заради моята явна дейност в състава на първата опозиционна организация тук преди 10 ноември 1989 г., открито започнаха и репресиите срещу мен от българската Държавна сигурност.
- Особено място и значение във Вашите изследвания има ВМРО, специално неговото върховистко крило. Каква е неговата роля в македонската история?
- Не знам дали изследване е най-точната дума в този случай. Вие знаете, че благодарение на съществуващия огромен архивен и публикуван материал, свързан с тази тема, както и на усилията на много български и македонски историци, проблемите около ВМРО до определена степен са осветлени, ако не и изчерпани, що се отнася до фактографската страна на генезиса, същината и ролята на върховизма, който е еманация на великобългарския шовинизъм. И всичко това е ясно за всеки мислещ учен. И, може би, нямаше да трябва да се занимаваме повече с него, ако не бяха опитите в България след политическите промени той да бъде не само духовно реабилитиран, но и, ако мога така да се изразя, реституиран в реални граници.
Защищавайки нечовешкото на една банда дегенерати и лицемери, подпомогнати с парите на българската полиция, днешната българска държава толерира съществуването на Иван-Михайловата ВМРО, макар и само като стабилна игра и като хазарт, който ще ни струва скъпо. Що се отнася до неговото място, смятам, че в историята на Македония той няма място, защото върховизмът във всичките проявления на своята мимикрия винаги е бил неприятел на всичко македонско, по-страшен и по-смъртоносен от всичко друго. Същевременно той е най-силният и най-категоричен глас, че Македония съществува и съществуват хора, които на всяка - дори и на най-високата цена! - са подготвени да издържат и ще се борят за своето съществуване. Така, докато има месечина, ще има и кучета, които да вият срещу нея, както бе писано някъде. Върховизмът е контрастна сянка на идеала, за който загинаха плеяда безсмъртни синове на Македония.
- Какви са реакциите към него в световния печат?
- Към края на миналия век (XIX век - б. ред.), когато и се появи интересът към него, доминираха главно империалистическите сили и техните интереси и амбиции в Балканския регион. Тяхната позиция най-често съвпада с отношението на правителствата към официална България и нейната политика. Очевидно е, че мнозинството от чуждестранните кореспонденти и наблюдатели в началото строго разграничаваха върховизма от всички прояви на Вътрешната македонска революционна организация. В началото на двадесети век това по категоричен начин правеха серчани.
По време на войните върховистите само се утвърдиха и идентифицираха. Техните водачи бяха на челните места в списъците на международно издирваните за престъпления против човечеството, за насилие и смърт, причинени в териториите, окупирани от българската армия. По времето, когато в България се наложи открито фашистка диктатура, техните престъпни акции и действия станаха известни на европейската демокрация по два начина: благодарение на вършените атентати от върховиститие зад граница, както и чрез изявите на две тукашни организации - Българската лига за защита на правата на човека и гражданите, създадена през 1924 година, и Комитета за защита на жертвите от белия терор в България. Най-изтъкнатите тогавашни европейски интелектуалци в своите книги, публични прояви, резолюции и обръщения гневно осъдиха злосторствата към Македония и към българския народ.
- Дълго време работите върху нова книга - коя и каква?
- Книгата, над която работя, носи заглавие “Ножът на гилотината - върховистката ВМРО вчера и днес.” Използвам една мисъл на Александър Стамболийски, някогашен председател на българското правителство, с която определя същината на една по онова време разбесняла се банда, малко преди да бъде убит от нейните касапи. Целта, която си поставих, е: прочит на документите и публикациите, свързани с историята на върховизма от дистанцията на времето и в една нова политическа реалност, когато определени сили тук се опитват да съживят онова, което е останало от неговия злощастно известен политически труп. Искам своето послание да адресирам и до много хора в България, с чиято наивност и неинформираност неовърховистите се опитват да спекулират, мъчейки се да ги строят под парцаливото, компрометирано и исторически безперспективно знаме.
Самоувереност да се заема с това ми дава информацията, че новопроявените ванчомихайловисти са онзи общ потенциал в един цял научен институт, който за осем години не бе в състояние да направи нищо ново, а само да монтира трудове и да издава в огромни тиражи овехтелите и научно компрометирани работи на послушниците и на слугите - фалшификатори на историята от онова царско и живковистко време. Умеят, разбира се, само да изхарчат неразбираемо много пари. Смешно е все още да препубликуват надживените мемоари на своя водач и нему подобните. Трудно ще оцелеят абсурдите и лъжите. С тази моя книга, не на последно място, искам според моите възможности да изразя собствената почит и поддръжка за делото и подвига на онези, които не се поколебаха да жертват и собствения живот в отбрана на македонската кауза и в борбата против злото на върховизма. Борба, която продължава.
- Какво е да бъдеш македонец в България?
- Много е трудно, просто е невъзможно. При която и да било власт, а с нея и политиците, които ще дойдат, терорът си остава. Всекидневието е изпълнено със следене и преследвания. Поради моя македонизъм имах проблеми и с доктората си. Затова бях просто изхвърлен от работа от 1987 до 1989 и от 1991 г. до ден-днешен. Подценяван и омаловажаван на всяка крачка. Но като македонци оцеляваме, тук сме реалност и действаме. Само, интимно, бих искал да имаме повече млади сили. Нямат стойност изолираните неща и онези, които съществуват сами по себе си и за себе си.
- Можем да забележим активността и, разбира се, несъмнените резултати на много македонци, които воюват чрез писаното слово. Бих ги нарекъл войни на по-нататъшното конституиране и афирмация на македонската национална мисъл.
- Особено уважавам, обичам и ценя онова, което правят Георги Радулов и Стефан Влахов-Мицов. Никак не можем да забравим и онова, което ни завещаха Славе Македонски, Крум Монев, Ангел Каратанчев. Те донесоха неизброими страници на македонстване. В тях доказаха ученост и мъдрост, любов и добрина, човечност и бъдеще. Всеки техен труд и успех ме радват, окуражават ме да издържам и да продължавам да работя.
- Вие сте един от постоянните и верни сътрудници на македонския вестник за теория, история, култура и изкуство “Народна воля”, който двадесет и девет години излиза в Благоевград*). Единствена трибуна на македонците в България.
- Вестник “Народна воля” съществува почти три десетилетия. Това е издание, което уважавам и следя редовно. Редакцията има твърди и реални позиции, не се огъва пред никакви закани и изнудвания, а това особено почитам. Някои ги критикуват, че трябва да се променят и по съдържанието, и по формата. Подобни искания за мен са неприемливи. Смятам, че вестникът има собствена дългосрочна стратегия, която смело осъществява и това го уважавам. Вестникът в България се премълчава, сякаш че въобще не съществува. Имаше и много проблеми около неговото излизане, които са част от държавната политика и за които не бих говорил, защото са добре известни на читателите. Но ето, той се продава на повече места и изпълнява собствена функция. Чистотата на националната мисъл, защитата на македонските права и свободи са основни задачи и тъкмо такива материали изпълват страниците на вестника. Той се интересува за миналото и за историята, за сегашността, но нерядко посочва и бъдещето, показва перспективите. Да повторя: за мен това е истински и добър вестник.
* * *
Интервюто е взето от списание “Съвременност”, което излиза в Македония - брой 4, 2008 г.
Превод от македонски Стойко Стойков