Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ


КРАТОВСКИ ДИЯК ДИМИТЪР. Един от по-значителните дейци на полето на книжовността през ХV век. Богословско образование получил от своя учител Нифон и след женитбата си с кратовчанката Любисава се посветил на църковна дейност. Предполага се, че е роден в началото на ХV век. Преписал правно-каноничния сборник “Синтагма” на Матей Властар по искане на охридския архиепископ Доротей, защото Съборната църква нямала такъв на славянски език. Освен края на сборника, в десетте намерени листа се съдържат много оригинални текстове: списък на 83 митрополити и 39 архиепископи, подчинени на Цариградската патриаршия, кратък латинско-славянски речник на 67 думи (речникът се оценява като пръв македонски лексикографски труд) и по-дълъг послеслов с оригинално съдържание. В послеслова се дават данни за автори, за обществено-историческите и църковните положения в Охридската архиепископия и в Македония в средата на века, авторовите размишления по актуалните философски и догматично-морализаторски тенденции и т. н. Преписът бил завършен през 1466 година.
МАКЕДОНСКИ ВАСИЛ ДИМИТЪР. Значим македонски възрожденец, автор на учебници, адвокат. Роден в с. Емборе, Кайлярско, Егейска Македония, през 1847 година. Образованието си придобил в гръцки училища, включително и във Великото народно училище в Цариград, където дошъл през 1863 година. Там са печатани и неговите три учебни помагала за учениците от по-ниските отделения: история, катехизис и букварът “за употреба в македонските училища”, написани заедно с македонския културен деец Димитър Христов Узунов. Автор на популярната “Кратка свещена история за училищата в Македония (на македонско наречие)”, издадена в 1868 год. На нейната трета страница е отпечатана забележката: “Свещена история за малките македончета.” В този учебник между другото Македонски говори за Кирил и Методий, за Охридската архиепископия и т. н. с ясната цел македонската история и култура да се отделят от българските. След Руско-турската война се преселил в София, където положил адвокатски изпит и се включил в бурната дейност на македонците в България. Запознал се с Коста Шахов, участвал в редактирането на вестник “Македония”. Предполага се, че зад голям брой от неподписаните текстове във вестника стоял Димитър Македонски. Много основателни са предположенията, че Македонски е автор на статията “Мнение за решаване на македонския въпрос”, напечатана в “Македония (1889) и подписана с псевдонима “Един македонец”, която повдигнала буря от недоволство в българското общество. Основната идея на статията се съдържала в констатацията: “Ние не можем да търсим сполучливо своето спасение нито като гърци, нито като сърби, нито като българи, на което, вярваме, всички ще погледнат с добро око.”
Няколко пъти задържан (за кратко) от българската полиция. През февруари 1898 година убит в София от наемни терористи.
ВАСКОВ ПАНЧЕ. Един от първите лекари в Македония, активен деец на националното движение. Роден в 1870 година във Велес. Дипломирал се в Цариградския медицински факултет през 1896 година. По време на следването се включил в македонското национално движение. Въодушевен от революционните идеи на Петър Попарсов, създавал здравни революционни пунктове. Осъден на доживотна каторга в Мала Азия. Тук, като лекар каторжник, участвал в борбата за спиране на епидемията от холера и проказа. След амнистирането се запознал с Гьорче Петров и Пере Тошев. Домът му във Велес станал сборен пункт на македонски революционери. В него била основана и първата македонска комуна.
СТЕФАНОВ КУЗО. Костурски войвода. Роден през 1875 година в село Загоричани, Костурско. След завършването на мъжката екзархийска гимназия в Солун, в 1898 година се включил в редовете на ВМРО. С костурската чета дал значителен принос за разширяването на Организацията в Костурско и в Рупища и Нестранско. През 1901 година избран за четнически войвода в Костурско. Арестуван, успял да избяга от затвора, но в сражение с турския аскер през февруари 1902 година бил тежко ранен. Не искайки да се предаде, сам сложил край на живота си.
ГАБЕР СТЕВАН. Доктор на правно-политическите науки, един от основателите на Правния факултет в Скопие. Роден през 1919 година във Велес. Следвал право в Белград и София. Защитил докторат в Правния факултет в Белград. Участник в Народно освободителната борба. Прокурор на Скопие, професор в Правния факултет, директор на Института за социоложки и политико-правни изследвания, ректор на Университета в Скопие и на Университета в Битола, председател на Дружеството за философия, социология и политикология на СРМ. Публикувал много научни трудове, учебници и студии, в които главна тема са политиколожкият и методоложкият период в третирането на националната история на македонския народ. Починал през 2000 година в Скопие.

(По „Личности од Македонија“)

 
   НАРОДНА ВОЛЈА
КОЙ УНИЩОЖАВА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИСТИНИ? КОЙ ПРАВИ КОЩУНСТВО В БОЖИЯ ХРАМ?
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
МЕМОРАНДУМОТ НА МАНУ, МПЦ-ОА И УКИМ ПОВИКУВА НА ОДБРАНА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ
Читај
СО БЛЕДСКИОТ ДОГОВОР БУГАРИЈА ПРИЗНАЛА МАКЕДОНСКИ ЈАЗИК, НАРОД И МАКЕДОНЦИ, СЕ ШТО ДЕНЕСКА СПОРИ
Читај


НИКОЛА ВАПЦАРОВ: “НИЕ СМЕ МАКЕДОНЦИ! И НАШЕТО ТВОРЧЕСТВО ТРЯБВА ДА БЪДЕ В СЛУЖБА НА МАКЕДОНСКАТА КАУЗА.”

Патриотска помош!

БЛАГОДАРНОСТ!

Во последните три години Македонска православна општина од Сиднеј, Австралија има помогнато на весник „Народна волја“ со вкупна сума од 16 500 австралиски долари. Без оваа помош единствениот македонски весник во Бугарија немаше да може да опстане и ќе требаше да прекине да излегува. За ова искажуваме најдлабока благодарност на патриотите од спомнатата црковна општина и им посакуваме многу здравје и среќа во животот и се најдобро!

Редакциски колегиум
на „Народна волја“

Глас од времето на окупацијата
 
МАКЕДОНСКА ПЕСНА
I.
Горо ле, горо жалосна,
Горо ле Пирин планино,
Имаш ли вода студена,
Водица да се напијам,
Ропска ми душа да оладиш,
Тагата да ми олесни!

II.
Горо ле, горо зелена,
Горо ле Пирин планино,
Имаш ли сенка ладовна,
Да седнам да се одморам,
Маките да ти прикажам,
Мои ропски маки-твои маки!

III.
Мома сум горо робинка,
Робинка мома Македонка,
Пиринска мома-егејска,
Како ме мајка родила,
Сонце не сум видела,
Ни бело, горо видело.
Ропство ми младост поцрни,
Тага ми душа помрачи,
Солза ми очи ослепи!
Туѓо ми име натуре,
Бугарско име татарско.

IV.
Горо ле пирин планино,
Горо ле мајко жалосна,
Учи ме горо разумно,
Од дома душман да истерам,
Така слобода да остварам
За мојот народ поробен.

V.
Пиринка гора зелена,
Жалосни солзи пророна,
И гласно на мома прозбори:
“девојка моја , Македонко
Девојка калеш-убава
Земи си пушка на рамо
На рамо пушка шмајзерка,
Опаши нагант револвер,
Развиј си знаме црвено,
Селанско знаме работничко
Црвено знаме вардарско,
Дојди си моме при мене,
Затруби туба борбена,
Борбена труба партизанска,
Нека се народ разбуди
Во цела земја македонска,
Борба на душман да отвори
Јуначка борба да оствари
За македонска слобода“.

РИСТЕ СПАСЕСКИ - Даскалот - Македонски
С. Тополчани 1943г.


Важно!

СООПШТЕНИЕ

На интернет можете веќе да најдете и бесплатно да користите Македонскиот толковен речник, како и Германо-македонскиот речник. Нивното објавување ги прави достапни за заинтересирани луѓе од целиот свет. Особено значаен е Толковниот речник кој во себе содржи повеќедецениски труд на македонските филолози. Можете да ги најдете и користите на следните интернет адреси.
http://www.germanski.com.mk/
http://www.makedonski.info/

Македонија пее
 
ЈАС СУМ МАКЕДОНЕЦ
Јас сум Македонец, чука срце македонско
животот ме понесе, во туѓина да живеам
и ти си сине Македонче во тебе тече
крв Македонска
Живеам за тебе гинам за неа за нашата Македонија. 2
Јас сум Македонец
пеам песна Македонска
од Вардаре Македонски
ти ја красиш Македонија.
Рефрен:
И ти си сине Македонче
во тебе тече крв македонска
живеам за тебе гинам за неа за нашата Македонија. 2
Јас сум Македонец
играм оро Македонско
дење ноЌе сине јас мислам
да се вратам во роден крај.

ИСПРАТИ МЕ МАЈКО НА СТАНИЦА
Далеку ќе одам јас
разделен од роден крај
како ќе ме испратиш
само твојто срце мајко знае.
Рефрен:
Не плачи, не плачи
стисни срце мајко затрај се
солзи течат нема граница
испрати ме мајко до станица.
Слушај сине мајка си
далеку да не одиш
кажи сине прозбори
кому ќе си мајка оставиш.
Две години ќе седам
назад пак ќе се вратам
ти ме роди порасна
долговите да ти исплатам.


Our Name is Macedonia

ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting