ПО наметнатото вето од Грција на зачленувањето на Република Македонија во НАТО, на средбата
во Букурешт на земјите членки на
алијансата во почетокот на април годинава, се појавија загрижувачки политички прашања. Зашто
Република Македонија ги имаше
исполнето сите критериуми за членство, но не беше примена поради безобѕирните каприци на
Грција за името.
Претседателот на
Македонија Бранко Црвенковски упатил писмо до генералниот секретар на ОН Бан Ки-мун во
врска со прекршувањето на Привремената
спогодба од 1995 година од страна на Република Грција, соопштуваат од неговиот кабинет.
Шефот на државата го информирал Бан Ки-мун дека Македонија упатила најостар протест до
Грција заради тешката повреда на членот
11 од Привремената спогодба, при што било укажано и на можните последици. Писмото било
проследено со барање со неговата содржина
да бидат запознаени Советот за безбедност и членките на Светската организација.
От 9 до 12 април т. г. в
Палма де Майорка се проведе Генералната асамблея на EFA. Домакини бяха PSM-Entesa. За
пръв път ОМО “Илинден” - ПИРИН участва
като пълноправен член и можеше да гласува за всички предложения.
Представена бе новата фондация - Център Maurits Coppieters, която EFA е на път да основе.
Призовани бяха членовете да подкрепят
първия й проект за изследване на национализма.
НА 20 април т. г. в
Мелник тържествено и с достойнство бе отбелязана тъжната 93-годишнина от убийството на Яне
Сандански. Въпреки миналогодишните
проблеми, присъстваха над 500 души от ОМО “Илинден” - ПИРИН, Македонско християнско
братство “Св. Пророк Илия”, ТМО ВМРО
(независима) “Илинден”. Освен тях сред организаторите бяха и в. “Народна воля” и бюлетинът
“Македонски глас”.
В pериода 10 - 16 април т. г. съпредседателят на ОМО “Илинден” - ПИРИН Стойко Стойков
осъществи срещи с депутати от
Парламентарното събрание на Съвета на Европа, с представители на Европейския съд по
правата на човека в Страсбург и на
Съвета на министрите (Европейското правителство).
Основна тема на разговора бе нерегистрирането на партията от българската държава въпреки
присъдата на ЕСПЧ и решенията на
Съвета на Европа. Всички, с които разговаря Стойков, заявиха, че България ще трябва да
изпълни присъдата в Страсбург и че
плащането на глобата, определена от този съд, не е достатъчно.
Доц. д-р Георги Радулов
(Продължава от миналия брой)
След смъртта на
Василий II неговите наследници се стремели да елинизират Охридската архиепископия. В 1037 г.
на мястото на Йован Дебарски
бил избран елинофонният Лъв. Нисшето духовенство и по-нататък оставало от славофонните.
Счита се, но засега без сериозни
доказателства, че елинофонните архиепископи са се стремели да омаловажават славянския език,
да превеждат на гръцки и да
унищожават славянските писмени па-метници на територията на Македония.
Ние, македонците в България, най-добре знаем, че главните пътища, по които действат срещу
македонците български политици и
държавници, са четири: 1. Тотално отричане на всичко македонско (във вътрешен план); 2.
Твърдение, че всички - дори и македонците
- имат право да се самоопределят и никой на никого не пречи в това (за външна употреба); 3.
Организиране от български политици,
историци, депутати и гамени на диверсии в Република Македония с цел да се попречи на
Македония да бъде приета в НАТО и в
Европейския съюз; 4. Яростно доказване чрез медиите, че отговорът на антимакедонската
пропаганда е всъщност антибългарска пропаганда.
д-р Костадин Георгиев
(Продължава от миналия брой)
Сандански и другарите
му правилно схванаха какво се крие зад българските приказки за “освобождение” и какво
население виждат българските властници и
техните върховистки слуги в Македония. Те пределно ясно схващаха, че “Македония се е борила
и страдала през всичките времена, за
да получи качеството на национална единица: единна и неделима”, разбираха кощунствения
цинизъм на върховистката теза, че “макар
присъединен към България, македонският народ би се радвал на политическа свобода”. Те
прозряха за последен път “идеалите на
България, под които се разбира едно колкото се може по-голямо парче от сегашна Турция”.
АЛЕКСАНДЪР III МАКЕДОНСКИ - Най-големият македонски крал (336 - 323), наречен Велики.
Издигнал се до гениален пълководец. По
време на своето царуване реализирал идеята на своя баща Филип Втори за поход на изток и за
разгромяване на персийското царство.
Бил в непрекъснати походи със своята прочута македонска фаланга, изтъквайки при това личната
си храброст. Бързо и бляскаво
воювал Александър на изток, особено в първия етап на своя поход, който започнал през 334 год.
пр. н. е., когато бил завладян
западният дял на персийската държава. След унищожаването на Тир (332 г.) и след победата при
Газа на Александър Македонски бил
отворен пътят към Египет и към Вавилон. Бил провъзгласен за египетски фараон и вавилонски
цар.
1. Во април 1993 година,
при приемот на Република Македонија, беше грубо прекршена Повелбата на ООН. Иако државата
целосно ги исполнуваше сите критериуми
пропишани со членот 4, и’ беа додадени уште два нови услова! Тоа беше направено под силен
грчки притисок. Во таа пригода беше
игнориран фактот дека, во 1948 година, ГС на ООН има усвоено резолуција со која е стриктно
прецизирано дека не е можно проширување
на условите за прием во светската организација!
И покрај тоа што во 1965
година биле укинати визите за патување на југословенските, односно на бугарските граѓани во
Југославија и Бугарија, како и порано
така и по таа 1965 година, Македонците од пиринскиот дел на Македонија не можеле да патуваат
надвор од границите на НР Бугарија,
затоа што не им биле издавани патни исправи - пасоши, доколку не сакале да го сменат својот
македонски национален идентитет во
бугарски.
Тоа е период кога во НР Бугарија започнала кампањата проследена со голем притисок за
создавање на таканаречената социјалистичка
бугарска нација.
Бугарија ја прифаќа одговорноста за погромот на Евреите од Македонија во 1943 година, кога во
нацистичките концентрациони логори
во смрт беа испратени повеќе од 11.000 луѓе. Овој став го соопштил бугарскиот претседател
Георги Прванов при неодамнешната посета
на Израел, а го пренесе влијателниот израелски весник „Харец“. Прванов е прв бугарски државен
функционер кој јавно ја признава
вината на неговата земја за учество во систематското уништување на Евреите во Втората светска
војна, организирано од нацистичкиот
режим во Германија и од нејзините сојузници.
Нишчо подобно
немат. Организациiата iет тесно врзана со Бугариiа. Шумот од организационото движеiн’е отпрво
се дигна во самата Бугариiа. Тоа
покажа, коi наi много iет заинтересуан во Македонцкото движеiн’е, за тоа пренесоа центрот негов
во Македониiа, и напраиiа ушче
iеден цел ред фокуси, за да се покажит, оти брканицата iет од натре и iет самородно iавуаiн’е. Но
кого излажаа со тоiа маневр?
Не iет ли iасно, како бел ден, оти брканицата iет тесно врзана со Бугариiа, со бугарцкото име и со
бугарцките пари?
Старите луѓе кај нас имаат една многу убава изрека “Ќе си дојдеш дома”. Е станавме сведоци,
како Грците и Бугарите се здружија
и по едноставно кажано си “дојдоа дома” во однос на стариот трн во нивните алчни и лажливи очи
- нашата мила Македонија. По
самитот на НАТО во Букурешт, Македонија ништо не изгуби туку доби. Ништо не изгуби бидејќи и
беше признат напредокот во реформите
и й беше потврдено дека рано или касно, ќе стане член на Алијансата. Тоа е резултат највеќе на
тоа дека Република Македонија е
една пред се демократска и подготвена за соработка земја. Република Македонија доби од
Самитот на НАТО бидејќи им го виде
вистинското лице на нејзините мили соседи од југ и исток. Време е да се разбудиме и да тргнеме
напред.
Одговорот на Делчев бил спонтан, но категоричен. „Тоа нема да биде господин генерале... ние не
сме согласни со тоа што го
мислите за Македонија. Ние не можем да правиме политика со Македонија. Нашата борба, тоа е
за нас живот или смрт. Кога да
се дигне востание ќе реши народот. Нема да оставиме да командувате оттука за да не вовлеќете,
како што се обидовте лани,
во игра на востание... ние не бараме покровители, а уште помалку господари“.
Няма как да не се откликне на едно писание на в. “Труд” от 24 март тази година. То е под
рубриката “Предизвикано” и носи
ултимативното заглавие “Македония в ЕС - ако спазва условията”. А условията в този случай ги
диктува някой си Мирослав
Мурджов, като под името му се съобщава, че е депутат от ВМРО-БНД. Логично е да се
предположи, че щом не е посочено друго,
е депутат от сегашното На-родно събрание. Човек не може да познава всички безличности в
парламента, пък и без това те са
само някакви немислещи машинки за гласуване...
От всички разговори, който сме водили, този въпрос беше единственият, който я смути и на който
никога не получих
конкретен отговор. Това беше някаква много грижливо пазена тайна. И може би неслучайно,
защото всеки се досеща какво
трябва и може да се разбира под “много неудобно положение”, и конкретният отговор веднага би
предизвикал въпроси, като
наистина ли “свидетелят” е могъл да види подобно нещо - от заключената килия или когато е
чакал отвън пред затворените
врати - и твърдението “на калъп” веднага би рухнало под тежестта на своята недостоверност.
Силно впечатление прави самоопределението като македонци на лица с очевидна (по името)
мюсюлманска принадлежност. Тези
хора не признавали извършената през 1913 г. промяна на границите и не посочвали правилно
държавата, ами се позовавали
на Турция или “Отоманска Европа”, въпреки че според селището, което посочвали, се гледа, че
често става дума за Македония
под Гърция или друга балканска държава. Ние не знаем дали при всички случаи става дума за
помаци или и за турци, възприели
македонската самоидентификация, макар първото да изглежда по-вероятно.
Гибелта на ръководителя на Вътрешната македонска революционна организация на 4 май 1903 г.
занимава нашироко голяма част от
българските всекидневници. Печатат се известия за сраженията в с. Баница, Серско, за
проявения героизъм от страна на
въстаниците, за жестокостите на турците, за опожаряването на селото и др.
Сред българския печат независимо от идейните различия и концепции се наблюдава единомислие
по това, че борбата на македонския
народ е справедлива и трябва да бъде приветствувана и защитена. В Македония, заключават
българските вестници, след солунските
атентати се стига до необявена война между Вътрешната македонска революционна организация
и Османската империя. До това
положение се достига главно по вина на османските власти и мълчанието на Великите сили.
Гоце Делчев е
най-виден деец на македонското освободително движение. Той е вожд и ръководител на
Вътрешната македонска революционна организация,
неин задграничен представител в София и главен ревизор на четите в Македония. Той има най-
голяма заслуга за изграждането на
революционните комитети и чети сред поробеното население в Македония, за снабдяването им с
оръжие и боеприпаси, с пропагандни
материали, за популяризиране на освободителното дело на македонския народ. Гоце Делчев е в
истинския смисъл на думата апостолът,
душата и сърцето на ВМРО и македонската национална революция.
Нашите редовни читатели Ангел Спасов, Ангел Шапков и Ангел Андреев, живеещи в Съединените американски щати, направиха дарения на
вестника от по 50
американски долара.
Редакцията на вестника благодари на спомоществователите за патриотичния жест и им пожелава здраве, щастие и дълголетие на тях и на
семействата им.
Претседателот на
Македонија Бранко Црвенковски упатил писмо до генералниот секретар на ОН Бан Ки-мун во
врска со прекршувањето на Привремената
спогодба од 1995 година од страна на Република Грција, соопштуваат од неговиот кабинет.
От 9 до 12 април т. г. в
Палма де Майорка се проведе Генералната асамблея на EFA. Домакини бяха PSM-Entesa. За
пръв път ОМО “Илинден” - ПИРИН участва
като пълноправен член и можеше да гласува за всички предложения.
НА 20 април т. г. в
Мелник тържествено и с достойнство бе отбелязана тъжната 93-годишнина от убийството на Яне
Сандански. Въпреки миналогодишните
проблеми, присъстваха над 500 души от ОМО “Илинден” - ПИРИН, Македонско християнско
братство “Св. Пророк Илия”, ТМО ВМРО
(независима) “Илинден”. Освен тях сред организаторите бяха и в. “Народна воля” и бюлетинът
“Македонски глас”.
След смъртта на
Василий II неговите наследници се стремели да елинизират Охридската архиепископия. В 1037 г.
на мястото на Йован Дебарски
бил избран елинофонният Лъв. Нисшето духовенство и по-нататък оставало от славофонните.
Счита се, но засега без сериозни
доказателства, че елинофонните архиепископи са се стремели да омаловажават славянския език,
да превеждат на гръцки и да
унищожават славянските писмени па-метници на територията на Македония.
Сандански и другарите
му правилно схванаха какво се крие зад българските приказки за “освобождение” и какво
население виждат българските властници и
техните върховистки слуги в Македония. Те пределно ясно схващаха, че “Македония се е борила
и страдала през всичките времена, за
да получи качеството на национална единица: единна и неделима”, разбираха кощунствения
цинизъм на върховистката теза, че “макар
присъединен към България, македонският народ би се радвал на политическа свобода”. Те
прозряха за последен път “идеалите на
България, под които се разбира едно колкото се може по-голямо парче от сегашна Турция”.
1. Во април 1993 година,
при приемот на Република Македонија, беше грубо прекршена Повелбата на ООН. Иако државата
целосно ги исполнуваше сите критериуми
пропишани со членот 4, и’ беа додадени уште два нови услова! Тоа беше направено под силен
грчки притисок. Во таа пригода беше
игнориран фактот дека, во 1948 година, ГС на ООН има усвоено резолуција со која е стриктно
прецизирано дека не е можно проширување
на условите за прием во светската организација!
И покрај тоа што во 1965
година биле укинати визите за патување на југословенските, односно на бугарските граѓани во
Југославија и Бугарија, како и порано
така и по таа 1965 година, Македонците од пиринскиот дел на Македонија не можеле да патуваат
надвор од границите на НР Бугарија,
затоа што не им биле издавани патни исправи - пасоши, доколку не сакале да го сменат својот
македонски национален идентитет во
бугарски.
Нишчо подобно
немат. Организациiата iет тесно врзана со Бугариiа. Шумот од организационото движеiн’е отпрво
се дигна во самата Бугариiа. Тоа
покажа, коi наi много iет заинтересуан во Македонцкото движеiн’е, за тоа пренесоа центрот негов
во Македониiа, и напраиiа ушче
iеден цел ред фокуси, за да се покажит, оти брканицата iет од натре и iет самородно iавуаiн’е. Но
кого излажаа со тоiа маневр?
Не iет ли iасно, како бел ден, оти брканицата iет тесно врзана со Бугариiа, со бугарцкото име и со
бугарцките пари?
Гоце Делчев е
най-виден деец на македонското освободително движение. Той е вожд и ръководител на
Вътрешната македонска революционна организация,
неин задграничен представител в София и главен ревизор на четите в Македония. Той има най-
голяма заслуга за изграждането на
революционните комитети и чети сред поробеното население в Македония, за снабдяването им с
оръжие и боеприпаси, с пропагандни
материали, за популяризиране на освободителното дело на македонския народ. Гоце Делчев е в
истинския смисъл на думата апостолът,
душата и сърцето на ВМРО и македонската национална революция.
