|
|
|
|
|
|
Защо Гърция, Сърбия и България се страхуват от името
Македония |
МАКЕДОНИЯ И НЕЙНОТО ИМЕ В МИНАЛОТО И
ДНЕС |
Добри Добрев
В старо време Македония заемала почти същите земи, които заема и днес - земите по течението
на реките Бистрица (Халиакмон), Вардар
(Аксиум) и Струма (Стри-мон). Тия реки свързвали в едно цяло вътрешните полета и планински
части на Македония с нейната крайбрежна
равна част и създавали от тях едно географско и икономическо цяло.
Древните историци и географи са ни оставили достатъчно сведения, които позволяват да се
определи с точност обхватът на страната
Македония, т. е. тя е разположена между Илирия, Дардания, Тракия и Елада. Към Елада спадали
областите Епир и Тесалия, чийто съсед
от север била Македония.
Македония била населена с войнствени племена, станали такива, защото били принудени
постоянно да воюват със съседните елини и траки.
Античните македонци не приличали на гърците (елините), които трудно разбирали техния език и,
според писанията на Демостен и Исократ,
ги считали за варвари. |
|
|
|
|
|
Интервју со Никола Груевски |
ГРЦИТЕ НЕ НИ СОНУВААТ КОЛКУ МНОГУ СЕ
ЛАЖАТ |
(Преземено од “МИА“)
Според информациите што
ги добивам, ова што го имаме сега не се преговори. Особено не - последните средби во Њујорк.
Ова е обид за едностран диктат,
проследен со навреди и закани. Класично уценување. Нема борба со аргументи, туку
демонстрација на сила. Не се говори со силата
на аргументите, туку со аргументот на силата. Грчкиот преговарач, крајно арогантно кажува што ќе
може, а што не ќе може и тука
нема многу преговори. И постојано бара начин за одложување на изнаоѓањето решение. На
пример, се говори дека едвај се согласиле
да го примат Нимиц во Атина, со смешни образложенија. Мислам дека еден ден, можеби по 30
или 40 години, грчкиот народ ќе се
срами од ова што нивните политичари и го прават на Македонија. |
|
|
|
|
Кон корените на македонската национална мисла |
ЗА МАКЕДОНСКИТЕ РАБОТИ |
Крсте Петков Мисирков
(Продолжува од минатиот број)
Но наi много
iет заинтересуана во македонцките работи Србиiа. Она предiавуат етнографцки и историiцки
петензиiи на Македониiа. Но осим
ниф, имат и политични причини, коiи никоi пат не ке дадат на Србиiа да допушчит, да се решит
македонцкото прашаiн’е во полза
на iедна од балканцките држаи, особено во полза на Бугариiа. Автономна Македониiа, како пат,
по коi шчо ке се доiдит до
соiединуаiн’ето на Македониiа со Бугариiа, Србиiа никоi пат не ке допушчит. Уголемуаiн’ето на
Бугариiа от присоiединуаiн’ето
на Македониiа не можит да бидит допушчено от Србиiа не само за то, шчо со тоа ке се нарушит
рамновесiето на Балканцкиiо
полуостров, а наi много за то, шчо по негоото извршуаiн’е Србиiа ке се наiдит мег’у две по силни
од неiа држаи:
Австро-Унгариiа и Бугариiа; она ке бидит од ниф политично и економцки задушена, и ке требит да
се подчинит, или на iедната,
или на другата. Значит, државните интереси на Србиiа никоi пат не ке допушчат да се образуат
бугарцка Македониiа. |
|
|
|
|
|
|
|
Од вистината боли |
ГОВОРОТ НА АРХИЕПИСКОПОТ ЈА ПОГОДИ
ГРЦИЈА |
(Преземено од „Утрински Весник“)
Грција остро ги обвини
државните и црковните лидери во Македонија за спрега во водење иредентистичка политика, која
ја загрозува стабилноста на
Балканот и ја оддалечува државата од ЕУ и од НАТО. Острата реакција на грчката влада, на
политичарите, на црквата и на
медиумите уследи по говорот на поглаварот на Македонската православна црква, архиепископот
Стефан во Ватикан. На чествувањето
по повод Денот на сесловенските просветители, во присуство на државната делегација, тој наведе
дека Грција го негира
постоењето на македонската нација и црква, а од МПЦ тврдат дека одделни делови од
обраќањето се извадени од контекст. “Свети
Кириле, денес во твојот и наш Солун е камен на камен од твоето дело! Денес во твојот роден град
се е пепел и прав и нема ни
буква, ни слово од јазикот твој и наш. Таму се прогонува се што е македонско и се негира и
името на земјата и името на
црквата, се негира - вистина”. |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
НАРОДНА ВОЛЈА
|
66 години, откакто ги убиха |
|
Безсмъртни стихове за Нея |
Р О Д И Н А |
Над тебе Пирин
издига гранити,
обвити във сиви мъгли.
Орли над бедни села размахват крила
и хала в полята пищи.
А бяха години,
когато невинно люлеха ме празни мечти.
Животът бе ведър и лесен,
животът бе щедър и песен бе ти.
Но ето -
преминах през дим,
през масло и машини,
преминах през гнет и тегло -
вред, където се борят за хлеб.
И нещо се счупи във мене.
Простенах от болка,
но бех без изход.
Погледнах надире
и плюх озлобено и в теб,
и в самия живот.
Сега си ми близка,
по-близка от майка дори,
но днеска ме плиска
ненужно пролетата кръв,
насън ме души площадния кървав двубой
на твои герои,
платени със чужди пари.
Тежи ми, Родино,
кошмарно жестоко тежи димещата кръв
и аз ще те питам -
всичко това за теб ли бе нужно,
кажи?
Вред мрак.
И в мрака - тегло и робия.
Глад.
Остана стотици години назад.
А нейде живота пулсира,
израства завод
след завод,
бръмчат пропелери...
А моят народ
работи,
умира,
както в дълбоката бронзова ера.
Аз пак те обичам,
Родино на Гоце и Даме,
защото израснах,
защото закрепнах във Теб.
И нося в сърцето си младо
тревожното знаме и вечния устрем
на всички без покрив и хлеб. |
НИКОЛА ВАПЦАРОВ |
|
Македонија пее |
|
БИЛЈАНА ПЛАТНО БЕЛЕШЕ |
Билјана платно белеше
на охридските извори.
Оздола идат винари,
винари белограѓани.
„Винари, море винари,
кротко терајте карванот,
да не ми платно згазите,
платното ми е даровно,/2
за свекор и за свекрва
за девер и за јатрва.“
„Билјано моме убаво,
ако ти платно згазиме
со вино ќе го платиме/2
и бела лута ракија.“
„Винари море винари,
не ви го сакам виното,
тук’ ви го сакам момчето,
што напред тера карванот,
што носи февче над око,
а мене гледа под око“.
Момчето ни е свршено,
за него вино носиме,
Билјано, моме убаво
за него вино носиме“.
|
НА СТРУГА ДУЌАН ДА ИМАМ |
Што ми е мило ем драго
на Струга дуЌан да имам./2
Рефрен:
Оф леле, леле, либе ле,
срцето ми го, џанам, изaоре!/2
На Струга дуќан да имам,
на кепенците да седам./2
Рефрен:.........
На кепенците да седам
струшките моми да гледам/2
Рефрен:.........
Струшките моми да гледам
кога ми одат на вода./2
Рефрен:.........
|
 |
Над мойта земя в небето опира Пирин и мурите в буря илинденски приказки пеят |
НИКОЛА ВАПЦАРОВ |
|
Поезија |
|
П И Т А М |
Посвещавам на
д-р Благой Гущеров и
Йордан Василев
Край мурите вековни
пътеката извива,
по нея вдъхновени
вървиме ние трима.
По стръмното задъхан
за изворчето питам,
за Гоцева дружина
да зная още искам.
Разказвайте, другари,
открит е хоризонта -
за млади и за стари
достойна е борбата.
От знаме македонско
изгрява ясно слънце.
Издигнато високо
над Яне и над Гоце.
И викна ми сърцето
сред красотата дивна,
че има македонци
и с тях - и ние трима.
Пътеката хайдушка
легенди ще разказва,
а Гоцевата пушка -
музеи ще показват.
|
ХЕЙ, НИКОЛА |
Ето слънцето изгряло -
пуска стадото навън.
Гринго лае, агне бяло
носи на гърба си трън.
Хей, Никола, зимен вятър
люшка твоя труден ден.
Аз ти казвам, куме Петър,
вечно да си вдъхновен.
Край гори и край поляни
кротко стадото пасе.
Мокри, кални, уморени -
всички топъл дом зове.
Ето слънцето изгрява,
стадото пред теб върви
и сърцето ти запява,
че си още силен ти.
|
Б Ъ Д Е Щ Е |
Едно детенце македонец
на дансинга само отива.
До него с фото млад японец
предлага снимка да направи.
Детето с гордост македонска
погледна към баща си кротко.
То музика отново иска
и снимката държи високо.
И днес детето по-голямо
израсна с вяра македонска.
То носи слънцето на рамо
от век на век и чак до днеска.
|
ПЕТЪР СТОЕВ |
|
|