Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
ЗАШТИТАТА НА ПРАВАТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ МАЛЦИНСТВА – ОСНОВЕН ДОЛГ НА ЕВРОПСКАТА УНИЈА
СВЕТОТ ТРЕБА ДА ГО СЛУШНЕ ГЛАСОТ ЗА ИСТОРИСКАТА НЕПРАВДА
ЈАН ПИРИНСКИ


Поминаа многу години од возобновувањето на македонската државност. Но за голема жал Република Македонија не најде сили да застане цврсто во заштита на правата и слободите на Македонците коишто живеат кај нејзините соседи. Тоа долго молчење натрупа жестоки негативности за националната политика на Македонија.
Без почитување на основните човекови права на македонското и на секое друго малцинство, Европската унија нема да може да продолжи да ги остварува планираните перспективи за слободна и обединета Европа. Бидејќи токму врз овој основен принцип се изградува и целата политичка структура на заедницата. Поради овој неизбежен факт Европската унија треба да пристапи кон решавањето на овој општоевропски проблем.
Читај
Традиционен собир
ЧЕТВРТА СРЕДБА НА ДЕЦАТА БЕГАЛЦИ ВО СКОПJЕ
(По македонскиот печат)


Од 17 до 19 jули продолжи четвртата Светска средба на децата-бегалци во Скопjе, на која дојдоа илјадници македонски страдалници за да ја поделат својата мака и да решат што да преземат во заштита на своите права.
Средбите поминаа со много чувства и спомени, со многу срдечност и живи спомени. Беше примена декларациjа од средбата, коjа ќе биде доставена до сите релевантни институции.
Читај
Големият македонски събор в Овчарани
СИМВОЛ НА МАКЕДОНСКАТА НЕИЗКОРЕНИМОСТ
Любомир Марков


На 19 юли т. г. гръцкият премиер и националист с издаващо турски произход име - Караманлис, в отговор на любезното писмо на македонския премиер да се застъпи за правата на македонското малцинство в Гърция отговори, че такова нямало.
Нe препоръчвам на български националисти да ходят там - сблъсъкът с истината ще бъде много болезнен за тях. А ако сглупят съгласно лошия си навик да казват на местните хора, че са българи - сблъсъкът ще е болезнен не само духовно, защото за тамошните македонци това е обида.
Читај
Любовта към отечеството трябва да бъде и любов към човечеството. В.Г.Белински
ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ - Апология на македонизма
Доц. д-р Георги Радулов
(Продължава от миналия брой)



Един от мощните самостоятелни владетели в Македония е Добромир Хръс. Той бил участник във въстанието на Асен и Петър (1185-1187 г.). Хръс се провъзгласил за независим владетел в Централна Македония и отначало поддържал добри отношения с Цариград. По време на Третия кръстоносен поход (1189-1192 г.) отряд, предвождан от бергския адвокат Фридрих, преминал през Македония. Отрядът идва от Северна Тесалия, през Южна Македония по долината на Струма, през Мелник, Неврокопско, Разложко и през Чепинското корито се присъединява към основните кръстоносни сили, водени от император Фридрих I Барбароса.
Читај
Защо Гърция, Сърбия и България се страхуват от името Македония
МАКЕДОНИЯ И НЕЙНОТО ИМЕ В МИНАЛОТО И ДНЕС
Добри Добрев
(Продължава от миналия брой)



Липсата на желание от страна на турското правителство да даде автономия на Македония, съгласно чл. 23 от Берлинския договор, предизвиква остра реакция в Англия, Франция и Италия. Политици и дипломати в тези страни изразяват открито симпатиите си към Македония и македонския народ и настояват за по-твърд тон спрямо Турция.
Революционната борба на македонския народ, организирана и ръководена от ВМОРО след създаването й през 1893 г., предизвиква най-оживена политическа активност и в Гърция, Сърбия и България. Главната цел, която се преследва в техните комбинации и тайни договори по отношение на Македония, е да се предотврати предоставянето на автономия на Македония в духа на исканията на ВМОРО.
Читај
Календар
ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
(По “Личности од Македонија”)


САМУИЛ (ЦАР САМУИЛ) - Македонски цар от вероятно 997 до 1014 година, един от четиримата синове на комит Никола: Давид, Мойсей, Арон и Самуил, които поради това били наречени комитопули (синове на комит). Майка му е от арменски произход, а арменският историограф Асохиг смята за арменец и самия Самуил. Самуил и неговите братя вдигнали въстание през 969 година в българската държава, съдбата на което е неизвестна. По един или друг начин след 972 г. те са били принудени да се подчинят на византийския император Йоан Цимисхий, но след смъртта му вдигнали ново въстание, което довело до създаване на тяхна държава.
Читај
Писмо на Груевски до Караманлис
ПРИЗНАЈТЕ ГО МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО!
(Од македонскиот печат)


Почитуван Господине Караманлис,
Ви пишувам за две исклучително важни теми, чие решавање убеден сум ќе исправи многу историски неправди, неправди кои се чувствуваат и денес, и ќе го подобри животот на многу луѓе, а секако позитивно ќе влијае на подобрување на односите помеѓу Република Македонија и Република Грција.
Имено, кон крајот на четириесеттите години, за време на Граѓанската војна во Грција, неколку стотини илјади граѓани и цели семејства во виорот на војната, во својство на бегалци ги напуштија своите домови, имоти и државата Грција во која беа родени.
Читај
Писмо на Груевски до Барозо
ГРЦИЈА ГИ КРШИ ПРАВАТА НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО!
(Од македонскиот печат)


Ваша Екселенцијо,
Пренесувајќи Ви ги изразите на високо почитување, Ве молам дозволете ми да Ви се обратам во врска со прашање од исклучително значење за Република Македонија, како мултиетничка демократија и земја, која без резерви и искрено се стреми кон целосна имплементација на меѓународните норми и стандарди за човековите права, вклучително и правата на припадниците на малцинствата, за што доказ е постојаното унапредување на нашиот етаблиран модел на мултиетнички и мултиконфесионален соживот.
Читај
Од историјата на пиринскиот дел на Македонија
БОРБАТА НА МАКЕДОНЦИТЕ ЗА НАЦИОНАЛНИ ПРАВА НИКОГАШ НЕ ЗАПИРАЛА
Д-р Васил Јотевски
(Продолжува од минатиот број)



Според упатствата и налогот на највисоките партиски и државни органи и личното ангажирање на првиот човек на НР Бугарија, Тодор Живков, Бугарската академија на науките во ноември 1968 година ја објавила брошурата „Македонското прашање. Историско-политичка информација“. Бугарската академија на науките во својата информација дава историски приказ на некои настани и личности што се збиднувале во Македонија уште за време на Филип II и неговиот син Александар III Македонски, па до најново време завршувајќи со средбите и разговорите меѓу Јосип Броз Тито и Тодор Живков во 1967 година, кога на нив учествувал и Крсте Црвенковски.
Читај
95 години од Втората балканска војна
МАКЕДОНСКАТА ГОЛГОТА
КЛИМЕНТ ДЕЈАНОВСКИ


Поради околноста што балканските сојузници не успеале да се спогодат, кој колку да заграби од Македонија, а поттикнувани од големите европски сили, меѓу нив во 1913 година избувна војна, позната како Втора балканска војна.
Во договорите меѓу сојузниците, како и во анексите, беше дадена и алтернатива, Македонија да се уреди како автономна област. Исто така како повод за започнувањето на војната послужи одбивањето на Турција да го прифати ултиматумот на сојузниците да й даде автономија на Македонија, факти што излажа многу Македонци да веруваат во искреноста на сојузниците и да мислат дека борбата се води за слободата на Македонија. Наспроти тоа по поразот на Турција сојузниците ниту не мислеа да й дадат автономија на Македонија, туку тргнаа по пат на војна да го решат проблемот кој колку да заграби од територијата на Македонија.
Читај
Кон корените на македонската национална мисла
ЗА МАКЕДОНЦКИТЕ РАБОТИ
Крсте Петков Мисирков
(Продолжува од минатиот број)



Можит он да се пофалит и со луг’е, коiи шчо сакаа дуовно да се отдел’ат македонците од бугарите. Но тиiе луг’е или се ограничиiа со издааiн’ето на неколку книжки на македонцки iазик, или пак се ограничиiа со зборуаiн’е македонцки дома, или со своите земiаци. И така бугарцката боiа на движен’ето iет главната причина на неуспеот. Ако iет така, то шчо се барат од македонцката интелигенциiа, за да се олеснат нестреките за македонците от сегашната нестрек’на авантура? Првото нешчо, коiе шчо се барат од нас iет: да знаеме нуждите наши и на нашиiо народ. Не еднаш на митинзите во Софиiа и друзите градишча се имаат приимано резол’уциiи со изложеiн’е на нуждите на македонците. Но тиiе резол’уциiи се имаат приимано во Бугариiа, под влиiаiн’ето на бугарцкото обшчество и от македонцката емиграциiа во Бугариiа. На тиiе митинзи не беше предстаен сиiот македонцко-словенцки народ со негоата интелегенциiа, за тоа резол’уциiите беа и не полни и iеднострани.
Читај
„Егејското прашање“ - Каков било договор (компромис) со Грција мора да ги опфати сите отворени
НАПРАВЕН Е САМО ПРВИОТ ЧЕКОР
(Преземено од ”Дневник”)


Отворањето на т.н. „егејско“ прашање, во разговорите (медијацијата) со Грција, е секако потег за поздравување. Крајно време беше за преземање таква иницијатива, но тоа е само првиот чекор: топката е повторно кај нас бидејќи не е доволно само да му се каже на Метју Нимиц. Доколку сме сериозни, отворањето на овој проблем мора да биде проследено со конзистентни, добро осмислени дипломатски активности.
Основната наша порака мора да биде дека коренот на спорот со името со Грција е токму прашањето на Егејците, односно македонското малцинство во Грција, а не некакви наши иредентистички намери или закани или некакво прекројување на грчкото историско наследство. Објективно, „егејското“ прашање ќе создаде нова ситуација, која многу работи ќе врати на почеток.
Читај
Екзотична посета
ХУНЗИТЕ ВО МАКЕДОНИЈА
(Преземено од ”Дневник”)


Горд сум што сум во земјата на моите предци и што ме пречека војската на Александар Македонски, изјави принцот Газанфар али Кан, претставник на народот Хунзи од Пакистан. Тој, принцезата Рани Атика и четири други придружници беа во повеќедневна посета на Македонија за да се запознаат со земјата што ја сметаат за татковина на своите предци. Верувањето дека потекнуваат од војниците на Александар Македонски, Хунзите го пренесуваат од колено на колено како еден вид семејна традиција. Тој и принцезата на 11 јули годинава на скопскиот аеродром „Александар Македонски“ беа дочекани од претставниците на Македонската православна црква и од организаторите на нивниот престој, Македонски институт 16.9.
Читај
Хаг одлучи
БОШКОВСКИ ОСЛОБОДЕН
(Преземено од ”Дневник”)


Овации и радост, а само неколку секунди подоцна - солзи и негодувања. Вакви беа реакциите на стотина присутни во галеријата на судницата, во која Судскиот совет на Хашкиот трибунал на 10 јули ги изрече пресудите за двајцата македонски притвореници. Со одлука на Советот Љубе Бошковски веќе е слободен човек, но не и Јохан Тарчуловски, кој е осуден на 12 години затвор. Ваквата пресуда им ја помати и радоста на Бошковски, неговото семејство и на неговите приврзаници. Разочарани беа и тројцата македонски министри - Гордана Јанкуловска, Михајло Маневски и Миле Јанакиевски, како и пратеникот Влатко Ѓорчев. Тие допатуваа во Хаг за да им дадат поддршка на Бошковски и на Тарчуловски, кои во притвор во Шевенинген се околу три и пол години.
Читај
Необходими пояснения за една трудна за разбиране проблематика
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИНСТИТУЦИИ

ИНСТИТУЦИИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Европйският съюз е държава от конфедеративен тип. В нея понастоящем членуват 29 европейски държави.

ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ
Европейският парламент се избира демократично веднъж на пет години чрез всеобщи преки избори и представлява народите на държавите членки. Парламентът, заедно със Съвета на Европейския съюз (по-рано именован като Съвет на министрите) създава законите на ЕС. Някои от областите, в които действа Парламентът са: защита на околната среда, права на потребителите, равни възможности, подобрение достъпа до знания, митническо сътрудничество, транспорт, борба срещу нелегалната имиграция и свободното движение на работна ръка, капитали, услуги и стоки. Парламентът също активно участва в дебата за бъдещето на Европа.
Читај
Документ до Божидар Димитров на стойност 50 000 евра
МАКЕДОНСКЪIЙ-ТЪ ВЪПРОСЪ
ПЕТКО СЛАВЕЙКОВ


Много пътя смы чували отъ Македонистыте, че те не были Българе, но Македонцы, потомцы на древныте Македонцы, и всякога смы чакали някаквы докозателства на това, безъ да гы дочакамы. Македонистыте никога не съ ни показвали основанiята на таквозито си мненiе. Те упорствуватъ въ своето Македонско происхожденiе, което никакъ не могатъ да прокаратъ, до дето тряба. Ный смы прочитали въ Исторiята, че въ Македонiа е живялъ единъ малъкъ народъ Македонцы; но въ нея никъде не смы намерили ни що съ были тези Македонцы ни отъ какво племе са происхождали, а малкото някои Македонскы думи спазени у някои гръцкы списатели съвсемъ отричатъ таквызи-то предположенiя. Освень това, подырь завоеванiе-то на Македонiя отъ Римлянете вече ни помянъ няма отъ тези Македонцы. Ный срящамы по тяхныте мяста всякаквы другы народы, само тяхъ, Македонцыте не виждамы.
Читај
Срещи
ТИ МАКЕДОНЕЦ ЛИ СИ?
Ставро Клисурски


Влоших отношенията си с един мой първи братовчед. Случайно стана. На Гергüовден му гостувахме и лека-полека разговорът тръгна към политиката. И нямаше как - опря до македонския въпрос. Мъжът, който седеше до мен, разви някакви странни тълкувания, но просто реших да не му обръщам внимание - всеки има право на мнение, пък и се виждаше, че умственият му багаж не е твърде голям. По едно време събеседникът ми усети, че е преминал границата на елементарното възпитание, и като че ли в знак на извинение сподели:
- Общо казано, аз си падам малко националист. Умерен националист. Нали ме разбираш?
Жена му потвърди:
- Точно така! Такъв е.
Читај
Мигове на надежда
100 ГОДИНИ ОТ ХУРИЕТА
Георги Радуле
(Продължава от миналия брой)



Поканена е и ВМРО. Христо Матов, ръководител на пробългарското крило, не приел поканата. Не са поканени Върховният македонски комитет, както и сръбски, и гръцки псевдомакедонски организации.
Конгресът изработил и приел програмна декларация, в която се казва: “Конгресът на опозиционните партии, които работят в Турция, състоял се на 27 - 29 декември 1907 г., заявява, че приема солидарността на всички народи от Турската империя, които заедно страдат от деспотичния и станал, с чудовищните си престъпления, отвратителен в очите на целия свят режим на сегашния управник Абдул Хамид II.
Читај
Нова победа
СЪДЪТ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА В СТРАСБУРГ ДАДЕ ПРИОРИТЕТ НА ДЕЛАТА НА ПИРИН

На 3 юли 2008 г. на свое заседание Евро-пейският съд по правата на човека разгледа молбата на ОМО “Илинден” - ПИРИН да бъде даден приоритет на три жалби на партията: за забраната на събора в Мелник на 22 април 2007г. от страна на областния управител на Благоевградска област, както и за отказите да бъде регистрирана партията през 2006 и 2007 г. Съдът прие аргументите на ПИРИН и вземайки предвид обстоятелството, че става дума за рецидив от страна на държавата – жалбите са за същото, за което държавата нееднократно е осъждана - даде приоритет при разглеждането на трите дела, свързани с ОМО “Илинден” - ПИРИН.
Читај
Прочетено
БЕЗ КОМЕНТАР
Прочел ГОРАН КОСТОВ


“За контакти на тайните служби на двете страни вече има достатъчна информация... Докато през 1941 - 1942 те са инициирани от съветската страна, през 1943 контакт търси фюрерът. Решил, че България трябва да бъде посредник за провеждането на такива свръхсекретни преговори, той прави жест на добра воля към царя, дори е готов да разшири територията, контролирана от българския окупационен корпус в Македония.”
Тези редове са поместени във в. “Трета възраст”, брой 24, 11 - 17.VI.2008 г., стр.14, под заглавието “Атанас Буров и спасяването на българските евреи”.
Читај
В отговор на читателски въпроси
ГРАЖДАНСТВО

Желаещият да получи македонско гражданство е необходимо ЛИЧНО да внесе следните документи:
1. Заявление, че желае да получи македонско гражданство, че знае македонски език (и че е македонец по националност, ако е такъв). Задължително е да посочи име и адрес на лице, живеещо в Р Македония (приятел или роднина), което да гарантира за него. Ако има роднини или приятели в Р Македония, желателно е да ги посочи в заявлението;
2. Биография;
3. Свидетелство за раждане и брачно свидетелство (преведени на македонски език и заверени);
4. Не е задължително, но е полезно, ако се приложат документи, показващи, че кандидатът е публикувал материали за историята, политическия, културния или икономическия живот на Македония, че участва в активности, които афирмират Македония по света, че е активен в местните македонски дружества и подобни.
Читај
 
С БАСНИ СРЕЩУ ИСТИНАТА, СЪС СТРАХ СРЕЩУ ПРАВОТО
Читај
НИЕ СЕ БОРИМ ЗА СВОБОДНА И НЕЗАВИСИМА МАКЕДОНИЯ
Читај
ИОМ ВИСОКО ГО ЦЕНИ АНГАЖМАНОТ НА МАКЕДОНИЈА ВО МИГРАНТСКАТА КРИЗА
Читај
ВО КУМАНОВО ВРАБОТЕНИ 413 ЛИЦА ПРЕКУ „МАКЕДОНИЈА ВРАБОТУВА 2“
Читај
С ПОЧИТ КЪМ ДЕЛОТО НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
Читај


ЕПОПЕЯ НА МАКЕДОНСКИЯ НАРОД

НИКОЛА КАРЕВ
 
ДАМЕ ГРУЕВ
“Заклевам се в името на своята чест и пред Бога, че вярно и честно ще служа на интересите на своята татковина Македония...“ (Клетва при встъпване във ВМРО)
 
 
Македонија пее
 
БОЈОТ ЗАПОЧНАЛ...
Бојот започнал горе Kрушево,
горе Крушево, на Мечкин камен. (2)

Таму се бие тој славен јунак,
тој славен јунак, тој Питу Гули. (2)

Жените плачат децата пиштат,
а крв се лее, на Мечкин Камен. (2)

Тој Питу Гули славен јунак беше,
славно загина за Македонија. (2)

ГОРДА МАКЕДОНКА
Вистина е мила мамо вистина
среќна сум мамо Македонка
со душа и срце распеана
на ден Илинден родена
Гоцева лична убавица.

Рефрен:

Да пеам да играм да горам да бликам
се ќе сторам мајко да те имам
во тага и солзи, во радост и среќа.

Дали сум пиринка, егејка, вардарка
јас сум, јас сум Македонка.

Вистина е мила мамо вистина
горда сум мамо Македонка
ко Пиринско цвеќе расцутена
со Егејско сонце огреана
од Вардарска вода полеана.

Дали сум пиринка, егејка, вардарка
јас сум, јас сум Македонка.

СЕ ЗАПАЛИ ПИЛЕ ТРЕНО
Се запали пиле Трено одајчето, (2)
одајчето пиле Трено варосано,
варосано пиле Трено - падросано.

Не ми е жал пиле Трено за одајчето, (2)
тук’ ми е жал пиле Трено за чекмеџето. (2)

Внатре беа пиле Трено тапиите, (2)
тапиите пиле Трено од момите. (2)

Поезия
ВЕРНИЯТ ПЪТ
На вас, безсмъртни илинденци!
Дори като затворник зад решетка
или на път към слънчев необят,
сърцето разговаря с равносметка
на извървяното през този свят.

Повехне ли от ужас свободата,
животът е трагедия на роб,
че заедно приличат на тревата,
която плаче над забравен гроб.

Но тъжна безизходица е жажда
сърцето на доброто да тупти
и даже в поражение да ражда
величие и то да му шепти: -

През кървав ад душата ми премина
и може да разказва мълчешком,
че който носи болка за Родина,
той в нея ще намери своя дом.

Съдбата ми завинаги е твоя
като прегърната от две ръце,
че нищичко си няма, Майко моя,
освен едно премръзнало сърце.

В душата ми пищяха ветровете
на всички тиранични времена,
защото аз отглеждах вековете,
които търсят път от светлина.

Аз идвам от далечните ти рани
и нося неугасваща звезда,
че минах под илинденски камбани,
които възвестяват свобода.

Аз минах през разбитите окови
на дългото мълчание от страх
и тръгнах през изсъскани отрови
и бъдещи виелици от прах.

Аз вчера бях спасителна пътека
за още неизгряла красота
и гледах от сълзата на човека
как утре се усмихва пролетта.

Сърцето верен път е извървяло
в огромното световно колело,
когато на Родината е дало
поне това, което е могло!
АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ


ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2017 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting