Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Преживелите терора членове на кръжока продължават борбата
ПРОИЗХОДЪТ НА МАКЕДОНСКАТА НАЦИЯ
МАКЕДОНСКИ НАУЧЕН ИНСТИТУТ
(Продолжува од минатиот број)


“Чешма ми скоро остана йедна,
Како некоя вдовица бедна,
Поп и протосингел седеле
На дукян владикино сбирале”.
Значи български владика е дошел вече - борбата за черковна свобода е дала вече резултат.
“Пред них бедна баба стояла
И ги жално, сирота, молила:
Да я почекат няколку време,
Док` некоя пара от работа земе...
Но на нейзини люти плачови
Отговорили й ония гнусни речови:
“Донеси байо твое връшниче,
Ако ли не, йедно тепсийче -
За да не те затвориме в племя
Да поседиш на гола земля...”
Уплаши се баба сирота
И ми дома поита”.
Аз не зная добре македонски, затова ми простете за произношението.
Донесе им тепсия широка
И кога си отиде, се извика:
“Милий боже, милий,
И вси небесни сили!
За ова ли се молихме
Оваква ли радост чекахме!
И Гърци и Владици мачеха,
Но не тепсии взимаха.
Ово ли йе Българин владика,
Кой ни чини мака толика,
По-добре е още сто години,
Ако сме на мака наречени,
Да имаме владици гърци,
Него ли овакви българи вълци.”
АНГЕЛ ТОМОВ: От турско по-лошо.
МИХАИЛ СМАТРАКАЛЕВ: Без метафизични заключения. Аз ще направя своите заключения. - Това е значи стихотворение от Константин Миладинов. Това е оня период, когато започва търкане между македонския и българския народ, или по-точно, научно казано, търкане между българската буржоазия, която чрез тези владици и по други начини иска да завладее македонската земя и македонския народ. Македонската буржоазия и цялото македонско население започва да се брани, да дава отпор, да се откъсва и се отделя, макар че до вчера заедно са водили борбата с българите. Когато черковната борба завършва, тази опасна българска буржоазия започва да показва своите вълчи зъби и македонското население започва своята отбрана. НЯКОЙ ОТ ПРИСЪСТВУВАЩИТЕ: По това време се явява и Теодосий Скопски.
МИХАИЛ СМАТРАКАЛЕВ: За Теодосий Скопски, както и за другите няма да споменавам, защото всички ги знаете, а и тяхната дейност бе осветлена правилно от моите другари.
ХРИСТО ШАЛДЕВ: Знаете кога са убити Братя Миладинови, а тогава още няма български владици.
МИХАИЛ СМАТРАКАЛЕВ: Вие се съмнявате в автентичността на стихотворението и подозирате някаква фалшификация? Тази книга, озаглавена “Димитър и Константин Миладинови - съчинения”, е издадена в 1939 г. от “Хемус”, а.д. за книгопечатане и издателство под редакцията на Никола Табаков - предполагам, че е бил учител. Но аз ще ви прочета още нещо, за да видите, че македонският народ в тази епоха и българският народ имат различно развитие, различен път, намират се на различен политически и исторически етап. Самият редактор на тази стихосбирка на песните на Константин Миладинов, именно Табаков - български учител, - разглеждайки делото на Константин Миладинов, на стр. 21, казва: “Стихотворенията на Константин Миладинов имат всички белези на поетическо вдъхновение и не са лишени от задушевност и непосредственост в израза на чувството. Те са написани на стружко наречие, различно от тогавашния източно-български книжовен език”.
НЯКОЙ ОТ ПРИСЪСТВУВАЩИТЕ: Който беше оформен вече.
МИХАИЛ СМАТРАКАЛЕВ: Разбира се, че оформен вече, който съществува като български литературен език, а големият македонски поет не пише на този език. Той си пише на стружко наречение, а не пише на литературния български език, на който той би могъл да изрази своите чувства сигурно много по-дълбоко...
Още нещо интересно. Непосредствено след това Табаков продължава: “А интимният им и болезнен тон” - за стихотворенията става въпрос - “е бил чужд на бурното революционно време на общонационален подем и борби за освобождение”.
КИРИЛ НИКОЛОВ: На българите.
МИХАИЛ СМАТРАКАЛЕВ: На българите. Защо това е така? Когато на българската земя кипи един революционен подем и се явяват писатели, които стават изразители на този подем, като пишат на съществуващия книжовен език, защо песните на Константин Миладинов не отговарят на този подем? Защо? Защото Македония не е заразена от този подем. Тя е останала много назад от този подем. Икономическото развитие, а оттам и политическото развитие на Македония е останало назад, което показва, че ясно се открояват различията между българския и македонския народ. Не случайно Партений Зографски пише тогава македонска граматика, когато в България има не само българска граматика, а оформен литературен език.
Аз още един път се обръщам към тъй наречените “диалектици” във връзка с метода и им казвам: вие, които смятате, че понятията се развиват, и виждате, че светът се развива, само това ли виждате в македонската история, че във всички паметници пише: българин, българин, българин, само това ли ви показва вашият “научен” метод? Нищо друго ли не може да откриете? Когато човек търси истината, той може да открие зрънца даже в такава случайна книжка, като тази на Табаков.
АНГЕЛ ТОМОВ: А Паисий не можете да видите.
МИХАИЛ СМАТРАКАЛЕВ: Ще дойда и до него. - Друга една интересна нотка от страна на противниците е тази, че ги нареждат тези факти, наброяват ги като броеница, нареждат ги като тухли до безкрай, без да пропуснат нито едно зрънце, нито една тухла, обаче същите тези почитатели на “обективната” наука нищо не говорят за другото развитие в македонската история, за македонското по съдържание развитие. Нищо! Такива работи за тях няма. Те, например, непрекъснато до втръсване повтарят едно и също, че тези хора се наричали българи, но никой от тях не казва ясно и категорично много по-важните исторически факти, че всичките тези дейци са писали и говорили на македонски език, въпреки съществуването на литературен български език.
АНГЕЛ ТОМОВ: Но са го наричали български.
МИХАИЛ СМАТРАКАЛЕВ: Няма защо да ме прекъсваш така. Точно за тая дума се хващаш - “българин”. От нея по-нататък не си отишъл. Нали точно това разправям, а ти пак си знаеш - българин...
АНГЕЛ ТОМОВ: Не те провокирам, допълвам.
МИХАИЛ СМАТРАКАЛЕВ: Ето друга една книжка. Това е издание на “Кървава кошуля” от Райко Жинзифов, където има и предговор от А. П. Стоилов, който също не зная какъв е, но и той трябва да е бил учител. Както виждате аз не цитирам големи учени, а малки, обикновени книжовници - Табаков, Стоилов, които говорят нещата тъй, както ги схващат.
НЯКОЙ ОТ ПРИСЪСТВУВАЩИТЕ: Стоилов е известен. (В същия дух се обаждат и някои други от присъствуващите.)
МИХАИЛ СМАТРАКАЛЕВ: Може да е голям, но не е Державин. Това исках да кажа. Освен това той не е диалектик, не е комунист.
Ето какво казва Стоилов в предговора си на стр. 8: “По- другояче стои въпросът за книжовния език на първите наши книжовници от Македония, като Йоакима Кърчовски, Кирила Пейчинович, Теодосий Синаитски, Партений Зографски, Миладинови, Пърличев и до нейде Шапкарев: те искаха да прокарат родните си говори за книжовни.”
Ясно. Защо? Въпросът беше затова, че тези факти, тези данни, които ги забелязват не македонци може би - защото и не македонци са писали по македонските работи - нашите теоретици не ги съобщават. Всички тези данни, които историята ни е дала, даже по-далеко от тази епоха, даже от времето на Самуила, за тях - за отрицателите на македонската нация - не съществуват. Аз направо казвам: това, г-да, е недобросъвестно.
НЯКОЙ ОТ ПРИСЪСТВУВАЩИТЕ: Може да не ги знаят.
МИХАИЛ СМАТРАКАЛЕВ: Че не ги знаят, не ги знаят - нито за лозарите знаят, нито за Мисирков! Тези факти сигурно не ги знаят! Това е техният маниер, това е техният метод: щом не им изнася - мълчание! Няма ги тия факти, а нареждат другото. А какво е това друго? Българин, българин, българин и нищо повече. В края на краищата това е само черупка, това е обвивка, това е форма. А един историк, един идеолог да се задоволи само да вижда формата, той не е никакъв историк, нито идеолог. Основното, решаващото е съдържанието, а съдържанието тук не е в понятието “българин”. Аз не мога да ви кажа, че американците не са нация, както се явиха да твърдят тук някои от тези теоретици.
НЯКОЙ ОТ ПРИСЪСТВУВАЩИТЕ: Това беше Ангел Томов. АНГЕЛ ТОМОВ: Не съм казвал, че не са нация.
ДРУГ ОТ ПРИСЪСТВУВАЩИТЕ: Не Ангел Томов - Никола Манолев.
НИКОЛА МАНОЛЕВ: Аз бях казал англосаксонска нация.
МИХАИЛ СМАТРАКАЛЕВ: Америка, Съединените щати, се наричаха дълго време “Нова Англия”. Това нищо не значи. Това е черупка, това е форма, съдържанието, него трябва да видите. Съдържанието на американската нация се вижда много добре от туй, че капитализмът в никоя страна не е развил такава сила , такъв размах, както в Америка. Не напразно в Съветския съюз казват: ние трябва да догоним Съединените щати - не Англия, а Съединените щати. Ако вие вземете американската литература, вие ще видите там един Джек Лондон, един Ъптон Синклер, който не може да намерите в капиталистическа Англия. Те са нещо по-голямо, по-широко, по-различно в сравнение, с авторите на Англия.
АНГЕЛ ТОМОВ: Джек Лондон не е индустрия.
МИХАИЛ СМАТРАКАЛЕВ: За мене икономическото е основното, докато за тебе е обратното. Гигантската индустрия създаде такава литература.
Още един въпрос и той е въпросът за асимилацията. Един малко по-внимателен слушател би забелязал, че когато нашите противници се изказват по този въпрос, за асимилацията, с голяма настървеност говорят за гръцката и сръбската пропаганда (страшно нещо са туй гърци и сърби! Шовинисти до мозъка на костите!), но за българската пропаганда не казват нищо. Това обективна наука ли е? Ясно е кой излиза да налага становища. Христо Ампов открито ни обвини, че ние налагаме нашите становища едва ли не с насилие, че ние предрешаваме въпроса, че ние сме софисти - съществува македонска нация и повече нищо! Ясно е, че ние така не поставяме въпроса. Но когато вие, г-да, говорите за великосръбски шовинизъм, за великогръцки шовинизъм, как можете да не видите великобългарския шовинизъм? Как може да не разберете, че именно защото между българския и македонския народ има най-голяма близост, точно защото историята на двата народа е била паралелна, свързана и защото езиците им са били мнго близки, точно затова и великобългарският шовинизъм нанесе най-голяма пакост на македонското освободително движение, а великобългарският шовинизъм, този крупен факт...
КИРИЛ НИКОЛОВ: Като слон.
МИХАИЛ СМАТРАКАЛЕВ: Не като слон, а като планина. - ... не искат да го видят. Георги Димитров чак от Москва го видя и каза, че най-голямата задача на българската интелигенция, на училищата и пр. е, че трябва да се изтръгне из корен великобългарският шовинизъм. А нашите теоретици - “марксисти” - не виждат тази работа. А трябва да ви подчертая, че въпреки че основното е икономиката, не всякога икономиката е решаваща. Много пъти надстройката, духовното, политическото, може да бъде решаващо и обратно да влияе върху икономиката и върху историческите процеси.
Факти. Този процес на асимилация не е провеждан само върху нашия македонски народ. Асимилация е провеждана на много места, както виждаме от историята. Знаем, че има много понемчени славяни, полабските славяни, например. Какво значи Померания? Това значи Поморие. А къде са тези славяни? Няма ги. Колко много албанци, македонци, българи и власи са погърчени! А малко ли българи и македонци са потурчени? А еничарите не бяха ли славяни, не бяха ли християни? Това може да стане с всички други народи, но не може да стане с нашия македонски народ! Защо да не може, господа? Точно това е станало и с нашия народ. Влиянието на великобългарския шовинизъм, улеснено от близостта между езиците и от общата историческа съдба, поради борбата срещу Византия, е създала условия за тази асимилация. Това е наука, г-да. Никой не може да отрече тия крупни факти не само за нашия македонски народ, но и за другите народи и те трябва да се имат пред вид, ако искаме да бъдем обективни в нашите изследвания. А тези неща никакви ги няма в изказванията на нашите противници.
Във връзка с това, аз поставям и ролята на българската екзархия. Тук моят другар, Симеон Касабов, има един интересен момент в своето изказване: Ако ние успеем да измъкнем някои стари архиви, ние ще видим много чужди неща във връзка с този великобългарски шовинизъм. Ние ще видим много черни съвести, които са получавали пари за провеждането на тази политика, побългаряването на македонците, завоюването на Македония, което показва, че наистина българската буржоазия и българският дворец съзнателно са провеждали с всички средства този великобългарски шовинизъм, това побългаряване на македонците. А Ангел Томов много често се хваща на тази Фердинандова въдица, много често си служи с аргументите на великобългарските шовинисти. Той не счита, че македонците не са имали избистрено национално съзнание, а напротив, че са имали избистрено национално съзнание, но то е било българско. Той казва и тази мисъл, че именно македонските българи са създали българското национално съзнание. А това казвали Фердинандовите учени постоянно. Наистина, не отива да искаш да минеш за комунист, а да мислиш с аргументите на Кобурга.
АНГЕЛ ТОМОВ: Паисий.
МИХАИЛ СМАТРАКАЛЕВ: Да. Ангел Томов твърди, че македонците още през Самуилово време са имали българско национално съзнание. И то по-силно, отколкото е било в Източна България. Точно тая беше тезата на ония, които казваха, че Македония е класическа българска земя, че е люлка на българщината. Не усещате ли, че тук има политика, че тук има човек или класа, която преследва свои намерения или цели? И аз мисля, че онова, което каза Касабов, ще стане, ако не за всички, то за много лица.
Идвам на екзархията. Екзархията, според мене, играеше двояка роля. Ние не можем да откажем, че в известен смисъл, в известна степен, екзархията играеше прогресивна роля, защото тя водеше борба срещу византийското влияние, защото водеше борба за запазване на славянския елемент от погърчване. В този смисъл и само в този смисъл екзархията е играла прогресивна роля.
Но заедно с тази прогресивна роля има и една друга страна. Екзархът, който съвсем не беше един случаен човек, а се инструктираше от Фердинанд и от българската грабителска клика, провеждаше и другата не по-малко важна задача - да насажда българско национално съзнание у македонците. Това беше задачата. Затуй се правеха тези училища български, затуй се правеха тези черкви български, затуй ставаха тези голями верски борби между българи и гърци. Но това продължаваше до оня момент, когато македонският народ стъпи на краката си, измъкна, извади от своите недра, от своите среди, истински народни водачи, които видяха историческия процес и направиха здрав завой в македонската политика, започнаха твърдо да водят самостоятелна политика, политика, която ще има за задача да обособи македонския народ, да му създаде своя самостоятелна македонска национална държава и да го отдели от тези, които искат да го ограбят.
Навлизам в новот време - във ВМРО (Гоце Делчев), за която искам да кажа също няколко думи. Ако вие прелистите изказванията на г-н Шалдев и на г-н Иван Хаджов за ВМРО (Гоце Делчев), вие ще видите, че и двамата дават много обективна картина на Гоцевата организация. И двамата заявяват, че това беше фактически държава в държава. И когато чета техните работи, които аз съм си записал, спомням си неволно за големия учен Кювие, който беше създадел на две научни дисциплини, палеонтологията и ембриологията, които науки допринесоха най-много за създаването учението на Дарвин, за произхода и развитието на видовете. Обаче, самият Кювие в прочутия спор с Жефруани Сентилер излезе победител, защищавайки тезата, че видовете не се променят, а съществуват така, както са създадени. Той поддържаше старата теза и въпреки че в този спор излезе победител, учението на Жефруа Сентилер победи, като след него дойде Дарвин, дойде Де Вриз, който създаде теорията за скоковете в природата и т. н. Това ми дойде наум, като разглеждах изказванията на г-н Шалдев и г-н Иван Хаджов. Г-н Шалдев и г-н Иван Хаджов широко очертават каква е била тази организация - особено г-н Хаджов, който дава една прекрасна картина за ВМРО (Гоце Делчев), като една здрава държавна организация в Турция. Той казва, че имаше централен комитет, че имаше конгрес, че имаше областни и местни комитети, че имаше съдилища, които съдеха не само хора на организацията, не разглеждаха само дела за престъпления към организацията, но и всякакви граждански дела, дори бракоразводни дела. Г-н Делирадев имаше една статия във в. “Изгрев”, където описваше как той и Яне Сандански са раздавали правосъдие в Пиринска Македония. Той описа как са разглеждали бракоразводните дела. Една организация, която, казва г-н Иван Хаджов, имаше своя данъчна система, като налагаше данъци на местното население, а даже и на някои турци, която имаше своя поща, своя войска, в лицето на четите, която имаше начертан план за здравното опазване на населението и за неговите културни нужди. Когато това е било една държавна организация вътре в самата турска държава, тези същите господа, които изтъкват всичко това, не могат да видят най-великото, че именно създаването на тази организация, създаването на тази държава в държава и този стремеж на македонския народ да си образува своя македонска държава, точно това означава, че той съществува като отделна нация.
НЯКОЙ ОТ ПРИСЪСТВУВАЩИТЕ: Ами Одринско?
МИХАИЛ СМАТРАКАЛЕВ: Поробените могат да си помагат... - Защото, не забравяйте, че в онзи период, когато в Западна Европа се формираха великите нации: Англия, Франция, Германия, Италия, тогава буржоазната класа издигаше лозунг “Всяка нация в своя държава”. И това беше най-прогресивният този лозунг както за времето, така и сега още. И този принцип възтържествува в Съветския съюз и в Титова Югославия.
Нашият народ, като македонска нация, си има своя национална държава. Е, добре, г-да учени, когато вие виждате, че Гоце Делчев и неговите другари, които искаха да организират в тази организация цялото македонско население, всички движущи сили на македонската революция - селяни, еснафи, дребни буржоа, интелигенция, и когато очертаха ясно територията на Македония (влизаше и Одринско, обаче това никак не изменя работата, защото не можете да видите, че този велик стремеж на македонския народ да си изгради своя самостоятелна държава, означава само това, че той се чувствува като нещо отделно от българския народ и от българската държава? Това значи, че той се чувствува като отделна нация. Г-н Шалдев и г-н Ангел Томов казват: добре, но те казват, че са българи. Ето това е черупката, формата, която ви ослепява.
АНГЕЛ ТОМОВ: Отомански българи.
МИХАИЛ СМАТРАКАЛЕВ: Представете си един картон, на който пише “българин”, а какво е зад картона, не ви интересува. Ние, за разлика от вас, махаме картона и се интересуваме от същността, която е зад него. Не гледаме какво пише на капака на сандъка, а отваряме и гледаме внимателно какво има вътре!
АНГЕЛ ТОМОВ: А федералната партия?...
МИХАИЛ СМАТРАКАЛЕВ: Ще говоря и за твоята “генерална линия”. - Ако вие мислите, че никой от македонските деятели не е видял този процес и не го е изразил, аз ще ви прочета един цитат от Яне Сандански, който моля да го запомните и да го разберете. Това е от втория том на книгата на Христо Силянов “Освободителните борби на Македония”, стр. 498. Христо Силянов предава разискванията за бъдещата дейност на организацията, които са станали на Рилския конгерс през 1905 г. “Яне разви тезата, че всички, коитоагитират било в Македония, било вън от нея на базата освобождение и обединение на българите, трябва да бъдат посрещани враждебно от ВМРО, тъй както се посрещат от организацията сръбските и гръцките агитации и чети. Запитан след това, как мислят да действуват серчани, Яне даде обясненията си, за които Ст. Кемилев казва: Той обясняваше с общи линии, че трябва да се работи за пробуждане съзнанието на масите, че те са самостоятелен народ, че имат право на свободен живот, че трябва да се борят за извоюването на своята свобода, без да се опират на чужда помощ, защото тия, които биха дошли да ги освобождават, ще дойдат всъщност да ги заробват”. Аз наблягам специално на този израз “че трябва да се работи за пробуждането съзнанието на масите, че те са самостоятелен народ”. По ваш маниер, вие бихте могли да кажете: казано е “народ”, а не “нация”.
АНГЕЛ ТОМОВ: Питайте Делирадев.
МИХАИЛ СМАТРАКАЛЕВ: Аз очаквам такова възражение, защото държите изобщо на думите. Яне поддържа, че трябва да се работи за пробуждането съзнанието на масите, че са самостоятелен народ. Това не означава нищо друго, освен че те в действителност са самостоятелна нация.
АНГЕЛ ТОМОВ: Това ще Ви каже Павел Делирадев, който беше негов другар.
МИХАИЛ СМАТРАКАЛЕВ: Това са думи на Христо Силянов. Аз не казвам тези думи. А това, че Павел Делирадев щял да ви каже нещо, нека каже. Това, обаче, не значи, че каквото той каже, то ще е верното.
КИРИЛ НИКОЛОВ: Това, което е казал Яне, това ни интересува.
МИЛАН АНГЕЛОВ: (Към Ангел Томов) Казва нещо.
АНГЕЛ ТОМОВ: (Към Милан Ангелов) Той беше по-голям националист от нас.
МИХАИЛ СМАТРАКАЛЕВ: След като разбрахме на какво становище е стоял Яне - по съдържание ни интересува нас становището му - дайте да видим, какво са вършили Гоце и неговите другари. Съобразяваха ли се Гоце и неговите другари, съобразяваше ли се Яне Сандански с това какво мисли дворецът и управляващата българска буржоазна клика, нагаждаха ли своите пътища на борба с българските интереси. Нищо подобно. НЯКОЙ ОТ ПРИСЪСТВУВАЩИТЕ: Затова ги и убиха.


Врати се назад   Врати се горе
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ Е МАКЕДОНЕЦ И ЗА ТОА НЕМА ПАЗАРЕЊЕ
Читај
САМО ЕДНА Е ВО СВЕТОТ НА НАРОДИТЕ И ДРЖАВИТЕ – НАШАТА ДРЖАВА МАКЕДОНИЈА!
Читај
МАКЕДОНЦИТЕ ПРАЗНУВАХА 116 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ
Читај


Присъдено звание
ЧЕСТИТО!
С радост съобщаваме на нашите читатели, че нашият дългогодишен сътрудник и приятел Георги Радулов, родом от село Кремен, Пиринска Македония, и университетски преподавател, наскоро бе удостоен със званието “Професор” и неговата научна титла сега гласи “Професор доктор”. Поздравяваме г-н Радулов за заслуженото отличие и му пожелаваме на него и на неговото семейство много здраве, радост и дълголетие и все така да ни радва със своите научни трудове.
Честито, професоре!

Македонија пее
 
МАЈКА
Еј мајко моја сакана - мила
кажи каква тага срце ти си скрила?
Пред многу години под ведро небо
во градот Лерин родена сум чедо. (2)

Еј мајко моја сакана и мила
кажи каква тага - срце ти си скрила?
Пред многу години - тирани клети
не избркаа сите од домови свети. (2)

Еј мајко моја сакана и мила
кажи која желба последна би ти била?

Пред да умрам сине
Егеј јас да видам
барем уште еднаш
Лерин да си видам. (2)

Барем уште еднаш
Лерин да си видам. (2)

ЉУБОВЕН ТАНЦ
Еј мое најмило кај тебе сум тргнало
ти врати отвори, идам со свирачи
Дај душо заиграј така се сонило
дај душо дај ни се погодило.

Рефрен:
Заиграј боса, распушти коса
извиј го тоа тело вретено.
Играј со мене ќе запре време
тоа ќе ни остане.
Заиграј боса, распушти коса
извиј го тоа тело вретено.
Во таков занес, љубовен танец
тоа ќе ни остане

Еј око калешо, срцево те одбрало
во сини висини, сонце ти си ми.
Дај душо заиграј така се сонило
дај душо дај ни се погодило.


Поезия
 
МАКЕДОНСКА БАЛАДА
На Тоше Проески

Единствено с две длани под небето,
за да си вади хляба от земята,
той пееше и плачеше в сърцето
на всички неизвестни на съдбата.

Но търсеха ли вяра за народа
и знамето й - бъдеще да носи,
той ставаше и четник, и войвода,
и отговор на черните въпроси.

Сърцето му поглеждаше нататък,
а там - мълчание, което казва,
че пътят на избраника е кратък
и ножът на съдбата го прерязва.

Какво ли на света не отминава,
ала и неизменност съществува,
че вечно подла съвест се продава,
а истински предател се купува.

И вече всичко може да се случи,
когато е могъща нищетата,
а вярата разплакана се учи
да бъде непреклонна или свята.

Тогава неотменно се усеща
дихание на сатанинска близост
като прокоба за жестока среща
с човешкото падение и низост.

Ще бъде тържествуваща заблуда
за скъсаните нишки на съдбата,
че може без целувката на Юда
да има промислител на земята.

Смъртта е преобърнато начало
на устрема, доброто и мечтата,
което непременно е видяло
предизгревно рождената си дата.

Зора зори - зората на сърцето,
сърце тупти - сърцето на зората,
защото там е всичко под небето,
което носи пулс за свободата.

И възкресен с крила за необята,
човекът от съдбата е понесен
да пее и да плаче по земята
като душа на македонска песен.

АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting