Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар
ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Първата книга макавейска в Светото писание започва: “Александър Македонски, синът на Филип, излезе от земята Китим (Македония - б.р.) и победи Дарий, персийски и индийски цар, и се утвърди вместо него в Елада. 2. Той водеше много войни, превзе много укрепени места и победи много царе.” По този начин, влизайки в Библията, Александър Македонски, наречен още и Александър Велики, окончателно утвърдил своето място в историята на човечеството. Син на Филип II и Олимпиада, дъщеря на епирски крал. Роден в Пела през 356 година преди Христа. След убийството на баща му от група заговорници (336 г.), двадесетгодишен, заема македонския престол. Високообразован - един от неговите учители бил прочутият Аристотел от гр. Стагира, Халкидики. След завземането на властта с бърза акция се утвърдил на престола, побеждавайки другите претенденти; задушил въстанието на Гърция, при което съвсем разрушил Тива, и с 30 000 пехотинци, 5 000 конници и 150 кораба тръгнал към Персия. Победил персийците при река Граник, с което на практика Мала Азия станала негова. Победил персийския цар Дарий при Ис, завладял Египет и в 332 пр. н. е. основал град Александрия. Една година по-късно край Гавгамела в решаваща битка повторно победил Дарий и провъзгласил Вавилон за своя столица. След като затвърдил властта си в източния дял на Иран, тръгнал към Индия. В 327 г. пр. н. е. победил цар Пор, завзел западните области на Индия, завоювал Пенджаб и се подготвил за завладяването на областите по течението на Ганг. Мечтаел да достигне края на света с войската си. Подкрепял развитието на науката и изкуството. Подготвял се и за война в Африка, Италия и Испания. Умрял ненадейно в 323 година преди да се роди Христос. Приживе е провъзгласен за божество, а след смъртта си става легенда. Бил само на 33 години, а създал една от най-големите империи в историята.

Големите победи на Александър

БИТКАТА КРАЙ ГРАНИК.
Голямата битка между войската на Александър и силите на персийците се разиграла на 3 май 334 пр. н. е. в долното течение на реката Граник, която се влива в Мраморно море. Персийската армия, водена от малоазийските сатрапи, брояла около 15 000 конници, 13 000 пехотинци и 5 000 гръцки наемници, а македонската - около 26 000 пехотинци и 5 000 конници, главно македонци, но също така и съюзници агриани, тесалийци и други
Персийците разположили кавалерията си пред пехотата и се строили на източния бряг на реката. Армията на Александър пристига при построените вече за бой персийци на третия ден на май. Парменион предлага да прекосят реката нагоре по течението и да нападнат призори на следващия ден, но Александър напада незабавно през реката. Това изненадва персийците и ги хваща неподготвени. Македонската линия е построена с тежките фаланги по средата и кавалерия по фланговете. Александър е с хетайрите на десния фланг.
Битката започва със заблуждаваща маневра от македонския ляв фланг, където е Парменион. Персийците изпращат подкрепления там и отбиват нападението, но тогава Александър повежда конницата си в класическо клиновидно нападение и пробива центъра на персийската линия. Персийците контраатакуват с отряд благородници на коне и в ръкопашния бой няколко от тях са убити от самия Александър, въпреки че Александър е замаян от удар с брадва от благородника Спитридат. Преди да може да убие Александър обаче благородникът е убит от Клит. Македонската кавалерия тогава атакува наляво и започва да изтласква персийската конница. В отворения пробив в персийската линия нахлува македонската пехота и атакува слабата персийска пехота, съставляваща втората персийска бойна линия. Загубили много от своите пълководци и виждайки, че центърът е разбит, персийските конници побягват. Оставена сама, персийската пехота бързо е разбита
Според различни сведения македонците губят между 100 и 1400 души, а персийците губят около 4 000 или 5 000. Гръцките наемници са пленени от Александър, който заповядва повечето да бъдат екзекутирани, а 2000 са изпратени оковани в Македония за тежък труд.
Тази победа на Александър му отворила пътя на Изток.

БИТКАТА ПРИ ИСОС (Ис)
Още една река, този път реката Пинар край местността Исос в Сирия (5 ноември 333 г. пр. н. е.), била свидетел на още една голяма победа на Александър. Край реката персийският цар Дарий Трети концентрирал огромна войска от около 100 000 човека (20 000 конници, 40 000 пехотинци, 10 000 гвардейци, наречени безсмъртни, и 30 000 гръцки наемници). Македонските сили били неколкократно по-малобройни. Предполага се, че войската на Александър била между 30 000 и 40 000. Александър води хетайрите на десния фланг, на левия поставя тесалийската кавалерия начело с Парменион, а фалангата слага по средата. Дарий концентрира тежката си кавалерия на десния си фланг на брега на реката. По-нататък покрай реката линията се държи от гръцките наемници и персийската пехота по хълмовете, разположени във вид на буквата Г и заплашват с обкръжаване десния фланг на Александър. Дарий заема центъра с най-добрата си пехота, гръцките наемници и императорската си конна гвардия. Първоначално Александър избира на пръв поглед неблагоприятен терен за нападение - пресечен, с храсти и стръмен, но това е за заблуда и задържане на персийците. Този ход изненадва Дарий, който решава да задържи позицията. Александър лично повежда нападението отдясно, нареждайки на фалангите си да влязат в бой и да ангажират основната част на персийската армия.
Персийската кавалерия се впуска срещу Парменион и съюзната македонска конница. Александър праща хипаспите през реката срещу кардаките и успява да направи пробив в персийската линия. След като постига това, Александър атакува с кавалерията си десния край на персийския център, посичайки охраната и офицерите в свитата на Дарий, предизвиквайки паника и бягството на самия шах. Александър вижда, че центърът и левият му флаг са под заплаха, оставя Дарий да бяга и удря гръцките наемници в тил. Гръцките наемници се разпръсват. Персийците виждат, че шахът им е избягал, битката е загубена и напускат позициите си. Македонската кавалерия преследва персийците, докато не пада мрак, и избива мнозина от тях. Македонците пленяват лагера на Дарий, включително майка му и други жени от семейството му, към които Александър се отнася с достойнство.
Загубите на двете страни отново са неясни. Според различни сведения македонците губят между 500 и 7 000 души, докато загубите на персите се изчисляват на над 20 000.
БИТКАТА ПРИ ГАВГАМЕЛА
Последната и решаваща битка между македонците и персийците станала на 1 октомври 331 г. пр. н. е. край Гавгамела - древно селище в Асирия (днес Тел Хомел в Ирак). Александър имал на разположение 40 000 пехотинци и 7 000 конници. Дарий, който за тази битка се подготвял цели две години, повторно командвал огромна жива сила - 200 000 пехотинци и повече от 40 000 конници! Дарий разполагал с най-добрите конници от източните провинции на империята, както и от скитските си съюзници. Той също имал 200 въоръжени със странични остриета колесници, както и 15 индийски слона, за чието участие в битката обаче няма записани сведения. Дарий заема центъра на войската си заедно с най-добрата си пехота. Вдясно от него е карийската кавалерия, гръцките наемници и персийската елитна конница. В центъра на десния фланг поставя персийската пехотна гвардия (безсмъртните), индийската конница и мардийските стрелци. И на двата фланга има кавалерия. Източният сатрап Бес командва левия фланг, съставен от бактрийска, арахосийска, персийска, суска, кадуска и скитска конница. Отпред са разположени колесниците с малка група бактрийци. Сатрапът на Вавилония Мазей командва десния фланг, съставен от сирийска, медийска, месопотамска, партска, сакска, тапурска, хирканийска, кавказка, сакесинийска, кападокийска и арменска конница. Кападокийците и арменците са разположени пред другите части и водят нападението. Кавказката и сакесинийската конница са изпратени да обходят левия македонски фланг. Македонците са разделени на две, като десният фланг е под прякото пълководство на Александър, а левият - на Парменион. Александър се бие заедно с хетайрите и пейонийската лека кавалерия. Съюзната кавалерия е разделена на две, като ветераните са изпратени на десния край на крилото, а останалите са поставени пред македонските и агрианските стрелци, които от своя страна са разположени до фалангата. Левият фланг на Парменион включва тесалийска, наемна гръцка и тракийска кавалерия. Тяхната задача е да удържат фронта, докато Александър нанесе решителен удар отдясно. В десния център на македонската формация са критски наемници. Зад тях са тесалийска кавалерия и ахейски наемници. Вдясно от тях се намира друга част от съюзната гръцка кавалерия. Оттам нататък е фалангата, разположена в двойна редица. Поради превъзходството на персийците по брой и факта, че персийската линия е по-дълга с 1.5 км от македонската, изглеждало неизбежно, че персийците ще обходят македонските флангове. За да избегне тази опасност, Александър създава съвсем нова бойна формация, като построява втора линия на фалангата по фланговете, така че македонският строй получава формата на силно сплескана буква П. Тази втора линия има за цел да попречи на персийската армия да обкръжи македонската.
Александър започва със заповед към пехотата си да тръгне във фалангова формация към персийския център. Македонците напредват с крилата, обърнати под ъгъл 45 градуса, за да се примами противниковата конница да нападне. Докато фалангата се бие с персийската пехота, която включва редовни части и безсмъртни, Дарий изпраща голяма част от кавалерията си и части от редовната си пехота да нападне Парменион на левия македонски фланг.
По време на битката Александър използва необичайна стратегия, която е повторена само няколко пъти в историята. Планът му предвижда да се привлече колкото се може повече от персийската кавалерия към фланговете. Целта е да се открие пролука в линията на Дарий, където да може да се нанесе решителен удар. Това изисква почти съвършено времево и пространствено придвижване, а също и Дарий да бъде принуден да действа първи, въпреки неохотата си да го стори след опита, получен в битката при Ис.
Дарий заповядва на въоръжените си със странични остриета колесници да атакуват. Македонците обаче са подготвени за тяхното нападение. Част от първата македонска линия отстъпва, докато останалата част държи дългите си до 6 метра копия (сариси) напред, тъй че конете да предпочетат мястото, където е “дупката“, където обаче се натъкват на копията на втората линия, а войниците от страните довършват екипажите на колесниците. Битката при Гавгамела е последното голямо сражение, в което са използвани колесници.
Александър повежда кавалерията си, която придобива форма на грамаден клин, надясно успоредно на персийската армия. Под прикритието на конницата бегом се придвижват леко въоръжени македонски стрелкови пехотни единици. Дарий вижда, че Александър ще напусне предварително подготвеното от него поле и заповядва на кавалерийски части, водени от Бес, да го последват и пресрещнат. Двете конници се сблъскват. Тежко въоръжените скити нанасят големи загуби на македонците. Александър удържа персийката атака. Той постепенно обръща конницата си под ъгъл, насочен към персийката основна бойна линия, докато накрая се открива празнина между кавалерията на Бес и центъра, където се намира Дарий. Александър прави остър завой и се отправя към пролуката в персийската формация, а скритите дотогава зад неговата конница пелтасти (лека пехота, въоръжена с прашки, копия и къси лъкове) нападат кавалерията на Бес, за да не може тя да последва Александър. Персийската пехота в центъра все още се бие с фалангите и не може да пресече пътя на Александър. Клинът, воден от Александър, се врязва в отслабения персийски център и прегазва царската гвардия на Дарий и гръцките наемници. Ариан в Анабазис пише: “За кратко време последва ръкопашен бой, но когато македонската конница, водена лично от Александър, мощно се вряза в персийците, забивайки копията си в лицата им, и когато македонската фаланга в плътен боен ред и настръхнала с дългите си копия също ги атакува, всичко това се стори ужасно на Дарий, който отдавна беше в състояние на страх, тъй че пръв се обърна и побягна.”
Въпреки облаците прах, които ограничават полезрението, Александър може да се впусне в преследване на Дарий. Той обаче получава отчаяни молби за помощ от Парменион на левия фланг. Александър е изправен пред избора да преследва Дарий или да помогне на войската си на левия фланг. Той решава да помогне на Парменион.
Докато удържат левия фланг, в линията на македонците се появява пролука между левия фланг и центъра, в която навлизат персийски и индийски конници. Вместо да атакуват левия фланг отстрани или да го заобиколят и да го ударят в тил, те продължават към македонския лагер, за да плячкосват. Когато персийският център рухва, Мазей започва да отстъпва, както е направил Бес. За разлика от частите на Бес обаче персийците на Мазей са подложени на преследване от тесалийците и другите македонски конни части.
Персийците оставили на бойното поле повече от 30 000 мъртви войници, а македонците - над 4 000. Пътят на Александър за Индия бил отворен!

БИТКАТА КРАЙ ХИДАСП
Младият цар на Македония тръгнал към Индия през лятото на 327 година пр. н. е. Основната част от армията минава през Кхиберския проход на планините Хиндукуш, но малка част, предвождана от Александър, минава по северния маршрут, завземайки крепостта Аом (дн. Пир-Сар, Пакистан). В ранната пролет на следващата година той се съюзява с раджата на Таксила срещу индийския владетел Пор. През лятото на 326 г. пр. н. е. се разиграла битката край реката Хидасп - последната Александрова битка. Пор заема южния бряг на р. Хидасп, която е дълбока и бърза и не може да бъде прекосена, докато на отсрещния бряг има вражеска сила. Александър прави маневри с войските си нагоре и надолу по реката, но Пор го следва неотстъпно на другия бряг. Накрая Александър намира подходящо място за прекосяване на реката на 30-на км нагоре по течението от лагера си. Той оставя Кратер с по-голямата част от войската в лагера, а с около 10 000 пехотинци и 5000 кавалеристи тръгва да преминава реката. Александър е планирал, ако Пор се придвижи нагоре по реката, за да го посрещне, Кратер да я премине там, където се намира. Пор изпраща малка част от кавалеристи и колесници да посрещнат Александър, но те са разбити, а синът на Пор, който ги е водил, е убит. Пор осъзнава, че силата на Александър е значителна и се отправя да го посрещне, оставяйки малък отряд, който да попречи на Кратер да прекоси реката.
Когато битката започва, македонската кавалерия е на десния фланг, но Александър изпраща конна част, която да заобиколи индийците и да ги нападне в гръб. Индийците са разположили кавалерия на двата фланга, в центъра слонове, а зад слоновете пехота. Слоновете плашат македонските коне, което попречва на Александър да използва тактиката от Ис и Гавгамела, където използва разреждане на вражеската линия, за да се вреже в нея с хетайрите.
Александър започва битката, като изпраща конни стрелци, които да обсипят със стрели лявото индийско крило. След това той го напада с конницата, което принуждава дясното индийски крило да се притече на помощ. В този момент Александър изпраща пълководеца си Коен да нападне дясното индийски крило. Александър успява да унищожи индийската кавалерия, излагайки възможно най-малко конницата си на нападение от слоновете.
Македонската фаланга се изправя срещу бойните слонове и спира настъплението им, но с цената на тежки жертви. Македонците накрая обкръжават индийците, които се предават. Македонските сили загубили в битката до 4 000 войници, а войската на крал Пор загубила 12 000, a 9 000 войници и 50 слона били пленени. Ранен в рамото, два метра висок, изправен на крака, Пор е попитан от Александър как иска да бъде третиран. „Отнеси се с мен, Александре, като с цар“, отвръща Пор. Впечатлен от храбростта на Пор, Александър го оставя да управлява Хидасп като негов наместник. Той основава град на мястото на битката, наречен от него Никея. На отсрещния бряг на реката основава Александрия Буцефал, в памет на скоро умрелия си любим кон Буцефал.

Езикът на Александър

Александър Трети Македонски не бил само македонски цар, но и македонец и говорел на македонски език. Плутарх в “Успоредни биографии”, в 51-ва глава, описвайки караницата на Александър с Клит, казва: “Но той (Александър - бел. ред.) не се смути, ами скочи на крака и почна да вика на македонски своите щитоносци, а това беше знак за голяма опасност, и нареди на тръбача да тръби.” Тукидит твърди: “Част от жителите на Аргос в Амфилохия са приели гръцкия език от амбракийците, а другите амфилохийци са варвари.” (Варвари древните елини са използвали в смисъл на хора не говорещи елински, б. р.) На тези данни съответстват и сведенията, че етолийците, акарнанците и македонците имали сходен език. Това ще се изясни в отговора на Филип Втори, когато етолийците на срещата в Локрида поискали от него да се определи какъв е. Македонският владетел отговорил, че му е трудно да направи това, защото “повечето от етолийците не са елини, земите на аграите, аподопите, както и на амфилохийците не са Елада”. Ако етолийците и амфилохийците имат подобен език с македонците, а първите два народа не са гърци, то и македонците не са такива! Квинт Кураций Руф, описвайки съденето за измяна на пълководеца Филота, сина на Парменион, македонец, записал: “Тогава царят (Александър Македонски - бел. ред.), отправяйки поглед към него (към Филота - заб. ред.), му каза: “Македонците ще бъдат твои съдии, аз те питам дали пред тях ще използваш техния език?” На това Филота отговорил: “Освен македонци, тук има мнозина, които, както мисля, ще разберат какво искам да кажа, ако си послужа със същия (гръцкия - бел. ред.), с който и ти си послужи, и то не по друга причина, вярвам, но и за да може моята реч да бъде разбрана от повечето от присъстващите.” Тогава царят казал: “Виждате ли до каква степен се отказва Филота от бащиния си език? Гнуси се да говори на този език! Но нека говори така, както му поиска сърцето, между другото, не забравяйте, че той не уважава нито обичаите, нито езика си!” Обвинявайки Филота, че не почита обичаите и езика на бащите (майчиния език), той се опитва да настрои, още в началото, присъстващите македонци против обвинения. Това значи, че древните македонци са говорили език, неразбираем за елините, и са държали на своя език. Руф говори за още един епизод: когато един македонски войник намерил ранения на бойното поле Дарий, царят на гръцки език го молел да му помогне. Обаче македонецът, не разбирайки го, бил принуден да потърси преводач. Говорейки за двата епизода, да се подсетим за мисълта на Фердинанд до Созир: “За лица, които не се разбират помежду си, се казва, че говорят на различни езици!” (По материали от интернет и от “Личности от Македониja”)

Врати се назад   Врати се горе
   НАРОДНА ВОЛЈА
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
СМЕЕ ЛИ ТРЕТИ МАРТ (САН СТЕФАНО) ДА БИДЕ БУГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ДЕН?
Читај
В ЧЕСТ НА МАКЕДОНСКОТО (КРЕСНЕНСКО) ВЪСТАНИЕ
Читај


Присъдено звание
ЧЕСТИТО!
С радост съобщаваме на нашите читатели, че нашият дългогодишен сътрудник и приятел Георги Радулов, родом от село Кремен, Пиринска Македония, и университетски преподавател, наскоро бе удостоен със званието “Професор” и неговата научна титла сега гласи “Професор доктор”. Поздравяваме г-н Радулов за заслуженото отличие и му пожелаваме на него и на неговото семейство много здраве, радост и дълголетие и все така да ни радва със своите научни трудове.
Честито, професоре!

Македонија пее
 
МАЈКА
Еј мајко моја сакана - мила
кажи каква тага срце ти си скрила?
Пред многу години под ведро небо
во градот Лерин родена сум чедо. (2)

Еј мајко моја сакана и мила
кажи каква тага - срце ти си скрила?
Пред многу години - тирани клети
не избркаа сите од домови свети. (2)

Еј мајко моја сакана и мила
кажи која желба последна би ти била?

Пред да умрам сине
Егеј јас да видам
барем уште еднаш
Лерин да си видам. (2)

Барем уште еднаш
Лерин да си видам. (2)

ЉУБОВЕН ТАНЦ
Еј мое најмило кај тебе сум тргнало
ти врати отвори, идам со свирачи
Дај душо заиграј така се сонило
дај душо дај ни се погодило.

Рефрен:
Заиграј боса, распушти коса
извиј го тоа тело вретено.
Играј со мене ќе запре време
тоа ќе ни остане.
Заиграј боса, распушти коса
извиј го тоа тело вретено.
Во таков занес, љубовен танец
тоа ќе ни остане

Еј око калешо, срцево те одбрало
во сини висини, сонце ти си ми.
Дај душо заиграј така се сонило
дај душо дај ни се погодило.


Поезия
 
МАКЕДОНСКА БАЛАДА
На Тоше Проески

Единствено с две длани под небето,
за да си вади хляба от земята,
той пееше и плачеше в сърцето
на всички неизвестни на съдбата.

Но търсеха ли вяра за народа
и знамето й - бъдеще да носи,
той ставаше и четник, и войвода,
и отговор на черните въпроси.

Сърцето му поглеждаше нататък,
а там - мълчание, което казва,
че пътят на избраника е кратък
и ножът на съдбата го прерязва.

Какво ли на света не отминава,
ала и неизменност съществува,
че вечно подла съвест се продава,
а истински предател се купува.

И вече всичко може да се случи,
когато е могъща нищетата,
а вярата разплакана се учи
да бъде непреклонна или свята.

Тогава неотменно се усеща
дихание на сатанинска близост
като прокоба за жестока среща
с човешкото падение и низост.

Ще бъде тържествуваща заблуда
за скъсаните нишки на съдбата,
че може без целувката на Юда
да има промислител на земята.

Смъртта е преобърнато начало
на устрема, доброто и мечтата,
което непременно е видяло
предизгревно рождената си дата.

Зора зори - зората на сърцето,
сърце тупти - сърцето на зората,
защото там е всичко под небето,
което носи пулс за свободата.

И възкресен с крила за необята,
човекът от съдбата е понесен
да пее и да плаче по земята
като душа на македонска песен.

АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting