Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Защо Гърция, Сърбия и България се страхуват от името Македония
МАКЕДОНИЯ И НЕЙНОТО ИМЕ В МИНАЛОТО И ДНЕС

Добри Добрев
(Продължава от миналия брой)

Правителството на Ал. Цанков, за което Т. Александров беше станал вече не съвсем надежден, инспирира неговото убийство на 31 август 1924 г. То същевременно разпространи лъжливото обвинение, че Т. Александров бил убит от дейците на македонската левица. Правителството използува това клеветническо обвинение, за да организира и оправдае убийствата на редица македонски дейци, недоволни от организацията на Т. Александров.
След реокупацията на Вардарска Македония от Сърбия през 1919 г. името “Стара Сърбия” било заменено с друг изобретен термин на завоевателя - “Южна Сърбия”. Белградските власти, подобно на Високата порта, забранили изобщо името Македония, защото то вече било тясно свързано с борбата на македонския народ за свободна, обединена и независима Македония.В училището, казармата и университета се полагали всякакви усилия да се наложи употребата на изкуствения термин “Южна Сърбия”. За това били мобилизирани цялата администрация и науката. През 1939 г., в навечерието на Втората световна война, проф. Н. Вулич се обърнал към югославската общественост отново с патетичен повик срещу името Македония.
Възползувани от факта, че шовинистично настроените кръгове в Гърция изключват от географсите граници на Македония цяла Северна Македония, някои екзалтирани сръбски шовинисти решили, че староизкованото понятие “Стара Сърбия” сега може с успех да се използува за по-нататъшната експанзия в южна посока. Те обявили, че Северна Македония не е част от Македония, а част от истинска “Стара Сърбия”. С това целели да обосноват окупацията на Вардарска Македония.
Междувременно в. “Македонско знаме”, бр. 21 от 1934 г., - орган на македонската емиграция в България, публикува статия под наслов “Асимилаторството в Пиринска Македония (Петричко)”. В нея се подчертава, че освен във Вардарска Македония под сръбско иго, Егейска Македония под гръцко иго, асимилаторство има и в Пиринска Македония (Петричко) под българска власт. В статията между другото се казва: “Поради сходството на македонския език с българския език в Македония под българска власт не се чувствува така болезнено асимилаторството, както това се чувствува в Македония под гръцка и сръбска власт. Това обаче съвсем не означава, че в Пиринска Македония (Петричкия край) липсва асимилаторство. Напротив, тук с него се отиде толкова далече, че дори в съзнанието на много македонци е залегнало убеждението, че македонците са “българи” и следователно в Пиринска Македония може да се говори за асимилаторство и национален гнет. Най-голямата вреда, която старите върховисти допринесоха на македонския народ и на неговата освободителна кауза, се състои в това, че те активно провеждаха политиката на българските империалисти за асимилиране на македонците чрез великобългарските училища, черкви, вестници и клубове в Македония още под турска власт, както и чрез нахлуването в нея на върховистки чети за българизиране на македонското население. Тази стара политика, която и днес продължава, имаше и има за цел да накара македонците да се чувствуват българи, а не македонци по националност, която да даде моралното право на българските империалисти да окупират и цяла Македония против организирането на македонския народ на свободна, обединена и независима Македония на Балканите. И днес в Петричко младежта е принудена да се учи на български, а не на македонски език, на великобългарска училищна програма, а не на македонски език с историята и икономиката, с борбите и копнежите на македонския народ за национално и политическо освобождение и създаване на своя свободна и независима македонска държава...”
Активното участие на македонския народ в народоосвободителната борба на страната на антихитлеристката коалиция в борбата против германските окупатори и техните български слуги се обуславяше от стремежите на македонците да се освободят от робството и осъществяване на илинденския идеал за свободна и независима македонска държава на Балканите.
На 2 август 1944 г. в манастира “Св. Прохор Пчински” се състоя “Антифашисткото събрание на народното освобождение на Македония”, на което Вардарската част на Македония бе провъзгласена за федерална македонска република в рамките на ФНРЮ. Македонският народ от трите части на Македония, целокупната македонска емиграция в България, Америка и др. страни посрещнаха с радост и ентусиазъм създаването на Р Македония. С нейното съществуване се свързваха надеждите за пълното обединение на македонският народ.
След Втората световна война българското отечественофронтовско правителство начело с Георги Димитров даде национална и културна автономия на македонците в Пиринска Македония. Както е известно, по силата на много политически обстоятелства и причини планове за федерация на южните славяни и обединението на двете части на Македония останаха неосъществени.
Борбата на македонския народ в Егейска Македония на страната на ЕАМ за признаване и човешки права също завърши без успех.Хиляди бяха прогонени от своите родни огнища. Така македонският въпрос и по Втората световна война остана отворен и неразрешен, за да чака по-благоприятни времена. Може би в рамките на обединена Европа той ще намери най-сетне своето своеобразно разрешение.
Буди недоумение обаче фактът, че днес в Пиринска Македония някои политици и историци са обявили жестока война на македонското име и на македонския национален идентитет. Поради страх от македонското име, и днес Пиринска Македония се нарича “Пиринският край” или “Югозападна България”. Някои историци дори стигат дотам, да се използва новоизкован термин - “Пиринска Тракия”. О, времена, о, нрави! Народът го е казал: македонско име нема да загине.
Според автентична историческа документация, която се намира в архивни гръцки фондове в Солун и Атина, гръцките историци и политици наричат Егейска Македония до края на Втората световна война “окупираната македонска земя”. От 1946 до 1981 г. я наричат с изкуствения термин “Северна Гърция”. Когато в началото на 80-те години на ХХ век на балканския политически хоризонт надвисва “опасността” от разпадане на СФРЮ и създаването на свободна и независима Македония на Балканите, Гърция започва да нарича Егейска Македония с новоизкован термин - “Гръцка Македония”. Днес гръцкият научен и политически елит упорито разпространява в САЩ и европейските страни несъстоятелната теория, че единственият район, който може с право да се нарича Македония, “лежи в Северна Гърция”. Гърция все още не желае да признае националните и културните права на македонците в Егейската част на Македония и ги третира като “славяногласни елини”.
Днес Р Македония се стреми към членство в НАТО и ЕС в момент, когато нейното историческо и уставно име, както и националната й идентичност са подложени на жестоки атаки от няколко страни, главно от Гърция, но и от България. Гърция упорито оспорва не само името на Р Македония, но и македонската нация, защото името на една държава е най-важен признак за нейната нация. Между тях съществува знак на равенство. За съжаление в тази борба срещу македонското име и нация върви и България в единен фронт с великогръцките националшовинисти.
Днес великогръцките ултрашовинисти и съвременните български върховисти лягат и стават с гузната съвест, че по силата на Букурещкия диктат от 1913 г. държат чужди територии, в които живее македонско етническо население, на което под натиск на европейските институции трябва да признаят правата и идентичността му.
Ето защо, смятаме, че същинската причина за политическите атаки на Р Гърция против уставното име на Р Македония е оспорването от нейна страна на самобитността на македонския народ и неговата държавност. Затова красноречиво говори фактът за отричането от страна на Гърция на многобройното македонско малцинство на нейна територия. Както е известно, бидейки Гърция не успя от позиция на силата да наложи каквато и да е промяна на името на Р Македония (изкуствен спор, започнат преди доста години от страна на южната ни съседка), тя, в пълен разрез с нормите на международното право, в Букурещ на заседанието на НАТО на 3 и 4 април т. г., наложи своето право на вето за приемането на Р Македония в Алианса. Тази неразумна постъпка на Гърция не само осуети цялостното интегриране на Балканския полуостров в НАТО, но същевременно създава риск за мира в този регион, известен в по-новата балканска история като “барутен погреб”.

Врати се назад   Врати се горе
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


Присъдено звание
ЧЕСТИТО!
С радост съобщаваме на нашите читатели, че нашият дългогодишен сътрудник и приятел Георги Радулов, родом от село Кремен, Пиринска Македония, и университетски преподавател, наскоро бе удостоен със званието “Професор” и неговата научна титла сега гласи “Професор доктор”. Поздравяваме г-н Радулов за заслуженото отличие и му пожелаваме на него и на неговото семейство много здраве, радост и дълголетие и все така да ни радва със своите научни трудове.
Честито, професоре!

Македонија пее
 
МАЈКА
Еј мајко моја сакана - мила
кажи каква тага срце ти си скрила?
Пред многу години под ведро небо
во градот Лерин родена сум чедо. (2)

Еј мајко моја сакана и мила
кажи каква тага - срце ти си скрила?
Пред многу години - тирани клети
не избркаа сите од домови свети. (2)

Еј мајко моја сакана и мила
кажи која желба последна би ти била?

Пред да умрам сине
Егеј јас да видам
барем уште еднаш
Лерин да си видам. (2)

Барем уште еднаш
Лерин да си видам. (2)

ЉУБОВЕН ТАНЦ
Еј мое најмило кај тебе сум тргнало
ти врати отвори, идам со свирачи
Дај душо заиграј така се сонило
дај душо дај ни се погодило.

Рефрен:
Заиграј боса, распушти коса
извиј го тоа тело вретено.
Играј со мене ќе запре време
тоа ќе ни остане.
Заиграј боса, распушти коса
извиј го тоа тело вретено.
Во таков занес, љубовен танец
тоа ќе ни остане

Еј око калешо, срцево те одбрало
во сини висини, сонце ти си ми.
Дај душо заиграј така се сонило
дај душо дај ни се погодило.


Поезия
 
МАКЕДОНСКА БАЛАДА
На Тоше Проески

Единствено с две длани под небето,
за да си вади хляба от земята,
той пееше и плачеше в сърцето
на всички неизвестни на съдбата.

Но търсеха ли вяра за народа
и знамето й - бъдеще да носи,
той ставаше и четник, и войвода,
и отговор на черните въпроси.

Сърцето му поглеждаше нататък,
а там - мълчание, което казва,
че пътят на избраника е кратък
и ножът на съдбата го прерязва.

Какво ли на света не отминава,
ала и неизменност съществува,
че вечно подла съвест се продава,
а истински предател се купува.

И вече всичко може да се случи,
когато е могъща нищетата,
а вярата разплакана се учи
да бъде непреклонна или свята.

Тогава неотменно се усеща
дихание на сатанинска близост
като прокоба за жестока среща
с човешкото падение и низост.

Ще бъде тържествуваща заблуда
за скъсаните нишки на съдбата,
че може без целувката на Юда
да има промислител на земята.

Смъртта е преобърнато начало
на устрема, доброто и мечтата,
което непременно е видяло
предизгревно рождената си дата.

Зора зори - зората на сърцето,
сърце тупти - сърцето на зората,
защото там е всичко под небето,
което носи пулс за свободата.

И възкресен с крила за необята,
човекът от съдбата е понесен
да пее и да плаче по земята
като душа на македонска песен.

АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting