Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Любовта към отечеството трябва да бъде и любов към човечеството. В.Г.Белински
ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ - Апология на македонизма
Доц. д-р Георги Радулов
(Продължава от миналия брой)



Синът на Волкашин, Марко, запазил титлата крал на Македония (Крали Марко, Марко Кралевити), но част от неговите земи минали към други владетели. Серската област с Халкидическия полуостров били завладени от Манил Палеолог. Евренос бег и Хайредин паша се настаняват в Южна Македония. Около 1373 г., след неколкомесечна обсада, Евренос превзема крепостта Гинекокастрон (Женска крепост, Женско) и я нарича Авретхисар (Женска крепост). Владетелят на феода с център Шкодра, Георги II Балша (Балаш), възползвайки се от смъртта на Алексанър Комнен, разширява владенията си за сметка на Канина и Влüора. Съюзява се с Пол Гропа и Андрей Мазаки и нападат крал Марко. Марко вика на помощ турците.
Атакуват ги през 1375 г., но без особен успех.
Крал Марко царувал в сложна политическа обстановка, но това не му попречило да развие широка строителна, културна и отбранителна дейност в страната. За отбранителното строителство говори преди всичко укрепването на столицата Прилеп. Строи църкви и манастири. Той сече собствени монети, на които е написано “В Христа бога благоверен крал Марко”.
Спорна е отбранителната дейност на крал Марко. Според някои историци, той се признал за васал на султана веднага след битката при Чирмен, т.е. с възкачването си на престола. Други считат, че станал васал, след като турците превзели София и Ниш през 1381 г. Според трети, Марко става васал, след Косовската битка 1389 г. Като сериозен аргумент срещу първите е запазеното в историческата памет на македонците. В песни и приказки той е представен като легендарен герой, който защитава народа и отмъщава за турските злосторства. Това може да стане само ако Марко е водил борби с турците.
Според С. Параос в битката при Плочник през 1387 г. турците се бият срещу сръбски и македонски войски. Македонците са водени от крал Марко. Той цитира венецианеца Карпего, който пише, че султан Амурад победил “крал Марко македонски”. Според Параос, Марко е участвувал в Косовската битка срещу турците. В потвърждение на това той цитира немския историк Кристоф Вагнер, който пише: “Баязид поднови войната против Марко, княза македонски, за да отмъсти за смъртта на баща си ...”. Цитира също турска хроника, в която се казва, че “Баязид убил Марко заедно с всички македонски велможи”. Вероятно след Косовската битка крал Марко става турски васал. В потвърждение на горното говори и народната поговорка: “Закъсал като Марко на Косово поле.”
През 1383 турците нападат Солун. Виждайки своята слабост, солунските власти признават господството на султана и се задължават да му плащат 10 000 аспри ежегоден данък. В 1391 г. султан Баязид отнема автономията на Солун и превръща някои черкви в джамии. Същата година Баязид превзема Скопие.

Велбуждското
(Костадиновото) кралство. Падане на Македония под турска власт

Още при Душан деспоти на Северна и Източна Македония били Деян, Оливер и Богдан. Деян бил син на македонския войвода Жарко и зет на Душан. Женен бил за сестрата на Душан, Теодора, която по-късно в монашество приела името Евдокия.
Бащата на Деян, Жарко, бил севастократор (и деспот). Той бил управител на жупата, включваща Кумановска, Скопска, Прилепска и Паланешка околия. След смъртта на Деян владенията наследила жена му Теодора и синовете им Йоан Драгаш и Костадин Драгаш. “Северомакедонското княжество на Деян било съвършено независимо”. След Чирменската битка (1371 г.) Костадин станал турски васал. Той с почести и подаръци посрещнал султан Мурад и му предал ключовете от крепостите си. Не е ясно дали самият Костадин Драгаш е участвувал в битката при Чирмен.
Когато султан Мурад тръгнал срещу сърбите, минал с войските си през Костадиновото кралство. Тук султанът отново бил посрещнат с големи почести. Костадин с войската си го придружил и взел участие на негова страна в битката на Косово поле, състояла се на Видовден (15 юни) 1389 г. Тази битка е ожесточена и кървава. Мурадовата войска, в която влизали и много християнски бойци, е по-многобройна, но сърбите, подпомогнати от босненци, македонци, албанци и хървати, се бият храбро. Сръбският феодал Милош Обилич (Кобилич) успява да убие султан Мурад. Това смутило турците. Но синът на Мурад - Баязид, убива по-стария си брат Якуб, взема в свои ръце командването, разбива сърбите. Пленява княз Лазар и го убива върху трупа на баща си.
Състояла се среща между Баязид и християнските владетели на Балканите: византийският император Мануил, сръбският деспот Стефан Лазаревич, Костадин Драгаш и др. На нея султанът се държал много надменно. Надменността и грубите обноски на Баязид накарали християнските владетели да се уговорят за съюз и да прекъснат всякакви връзки със султана. Този сговор бил подкрепен и с брака на византийския император Мануил Палеолог за Костадиновата дъщеря Елена. Политическите обстоятелства и силата на Баязид заставили още на следващата година Костадин Драгаш, крал Марко и деспот Стефан Лазаревич да помагат на турците против влашкия войвода Мирчо (Мирча). Обединената турска и християнска войска преминала Дунава. За това, че християнските владетели са отишли против волята си да воюват на страната на турците, можем да съдим от написаното от Константин Костенечки (Костенски). Той пише, че преди боя крал Марко казал на Костадин Драгаш: “Аз моля бога да помогне на християните и аз пръв да падна между мъртвите на този бой.” Бог е чул молбата му, защото в голямата битка на Ровине (до Крайова), турците и техните васали били разбити (10.10.1394). Измежду убитите са и двамата владетели на македонски земи, сега турски васали - Костадин Драгаш и крал Марко. Марко е убит от Йован Докманович.
Баязид вероятно не е вярвал на християнските си васали, защото след смъртта на Костадин неговите наследници и роднини са избягали в Западна Европа, в Савоа. Княжеството му е наследено от Юсуф - потурнак, наследник на Костадин Драгаш. Чрез потурчването запазил своите права. След неговата смърт Турхан паша превзел крепостта през 1460 г. и пропъдил християнското население от града. Княжеството е присъединено към Турция.
Турците прилагали следния метод на завоюване: след победата феодалите признават като сюзерен султана, плащат годишен данък, участват със свои сили във войската и изпращат от своите деца като заложници в двора на Османите; по-късно турците поставят под своя доминация части от завоюваната страна, назначават санджак бейове и кадии, правят кадастър (дефтер) на населението и неговите доходи; разделят земята на хасове и тимари. Редица турски васали запазват своята власт над местни владения до много късно. Според едно предание управителят на Разложко (Мехомийско), със седалище в Банско, предал крепостта без бой и неговият род запазил известни феодални права до средата на ХV²²² в.
Запазили своите владения много феодали в Западна Македония и днешна Албания, измежду които бащата на легендарния Скендербег, Иван (Йон, Гüон) Кастриот, мощната феодална фамилия на Ариянитите в Дебърско, Балшите в Шкодренско, Топиите в Драч и др.
В началото на XV в. турците са господари на голяма част от Балканския полуостров. Македония, Албания, Тракия и българските царства (Видинското, Търновското) последователно са завладени след съдбоносната турска победа при Косово поле през 1389 г. Завоевателните стремежи на османците се насърчават от големите им успехи. Погледите им са насочени на запад, на север и към Цариград. Тъкмо когато Баязид се готвел да нападне и превземе Цариград и да приключи с Византия, към Османската империя се насочила страшна стихия откъм Средна Азия - монголите начело с Тамерлан (Тимур). Битката между тях и войските на Баязид станала при Анкара (Ангора), през 1402 г. Турската армия е разгромена. Султан Баязид е пленен и затворен в желязна клетка. След няколко дни великият воин умира от мъка.

Врати се назад   Врати се горе
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ Е МАКЕДОНЕЦ И ЗА ТОА НЕМА ПАЗАРЕЊЕ
Читај
САМО ЕДНА Е ВО СВЕТОТ НА НАРОДИТЕ И ДРЖАВИТЕ – НАШАТА ДРЖАВА МАКЕДОНИЈА!
Читај
МАКЕДОНЦИТЕ ПРАЗНУВАХА 116 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ
Читај


Присъдено звание
ЧЕСТИТО!
С радост съобщаваме на нашите читатели, че нашият дългогодишен сътрудник и приятел Георги Радулов, родом от село Кремен, Пиринска Македония, и университетски преподавател, наскоро бе удостоен със званието “Професор” и неговата научна титла сега гласи “Професор доктор”. Поздравяваме г-н Радулов за заслуженото отличие и му пожелаваме на него и на неговото семейство много здраве, радост и дълголетие и все така да ни радва със своите научни трудове.
Честито, професоре!

Македонија пее
 
МАЈКА
Еј мајко моја сакана - мила
кажи каква тага срце ти си скрила?
Пред многу години под ведро небо
во градот Лерин родена сум чедо. (2)

Еј мајко моја сакана и мила
кажи каква тага - срце ти си скрила?
Пред многу години - тирани клети
не избркаа сите од домови свети. (2)

Еј мајко моја сакана и мила
кажи која желба последна би ти била?

Пред да умрам сине
Егеј јас да видам
барем уште еднаш
Лерин да си видам. (2)

Барем уште еднаш
Лерин да си видам. (2)

ЉУБОВЕН ТАНЦ
Еј мое најмило кај тебе сум тргнало
ти врати отвори, идам со свирачи
Дај душо заиграј така се сонило
дај душо дај ни се погодило.

Рефрен:
Заиграј боса, распушти коса
извиј го тоа тело вретено.
Играј со мене ќе запре време
тоа ќе ни остане.
Заиграј боса, распушти коса
извиј го тоа тело вретено.
Во таков занес, љубовен танец
тоа ќе ни остане

Еј око калешо, срцево те одбрало
во сини висини, сонце ти си ми.
Дај душо заиграј така се сонило
дај душо дај ни се погодило.


Поезия
 
МАКЕДОНСКА БАЛАДА
На Тоше Проески

Единствено с две длани под небето,
за да си вади хляба от земята,
той пееше и плачеше в сърцето
на всички неизвестни на съдбата.

Но търсеха ли вяра за народа
и знамето й - бъдеще да носи,
той ставаше и четник, и войвода,
и отговор на черните въпроси.

Сърцето му поглеждаше нататък,
а там - мълчание, което казва,
че пътят на избраника е кратък
и ножът на съдбата го прерязва.

Какво ли на света не отминава,
ала и неизменност съществува,
че вечно подла съвест се продава,
а истински предател се купува.

И вече всичко може да се случи,
когато е могъща нищетата,
а вярата разплакана се учи
да бъде непреклонна или свята.

Тогава неотменно се усеща
дихание на сатанинска близост
като прокоба за жестока среща
с човешкото падение и низост.

Ще бъде тържествуваща заблуда
за скъсаните нишки на съдбата,
че може без целувката на Юда
да има промислител на земята.

Смъртта е преобърнато начало
на устрема, доброто и мечтата,
което непременно е видяло
предизгревно рождената си дата.

Зора зори - зората на сърцето,
сърце тупти - сърцето на зората,
защото там е всичко под небето,
което носи пулс за свободата.

И възкресен с крила за необята,
човекът от съдбата е понесен
да пее и да плаче по земята
като душа на македонска песен.

АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting