Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Стенограма
“ЗА НАС, МАКЕДОНЦИТЕ, МАКЕДОНИЯ Е ПОРОБЕНА В ТРИТЕ Й ЧАСТИ”
КИРИЛ ИЛИЕВ

23-о Народно събрание; І редовна сесия от 28.10.1931 г. - 30.06.1932 г. 76 заседание, вторник, 19 април 1932 г. Питане от народния представител Х. Трайков към министра на вътрешните работи и народното здраве - относно задигането от центъра на София на студента-македонец Михаил Сматракалев и брат му Х. Сматракалев от дюкяна им от неотговорни фактори, преоблечени в стражарска униформа.
Х.Трайков (раб): (От трибуната) Г. г. народни представители! Известно ви е, че са отправени извънредно много питания от нашата парламентарна група, обаче на много малко от тях е отговорено. Така, в продължение на няколко месеца ние сме депозирали повече от 30-40 питания, на които не е отговорено. Направи се опит от страна на г. министра на вътрешните работи да ни отговори на някои питания, в резултат на което цялата наша парламентарна група беше изключена.
Сега трябва да развия едно питане, което представлява най-малък обществен интерес, в сравнение с останалите питания, които съм отправил.
Питането се касае за задигането на братя Сматракалеви от полицейските власти, обаче без да им се съобщи за какво. Направихме постъпки в Дирекцията на полицията, да ни се каже за какво са иззети тия двама братя, и ни се съобщи, че не е давано никакво нареждане да бъдат те арестувани, вследствие на което ние бяхме принудени да отправим питане, за да видим как стои работата, защото двамата братя са македонци, а случаите с отвличане на македонци, особено когато те са прогресивно-мислещи македонци, са много. Под страха да не би и те да изчезнат така безследно, както много от завличаните са изчезвали, ние направихме питане, и в резултат на другия ден имахме опровержението на Дирекцията на полицията, в което се казваше, че те са поискани от г. околийския началник на Татар-Пазарджик, във връзка с някоя стара преписка, свързана с някакво самоубийство. На другия ден след опровержението те бяха освободени.
Това питане имаше смисъл, ако ми беше отговорено в момента. Понеже имам отправени и други питания, които още не са изгубили своето обществено значение, аз бих искал да ми се даде възможност да развия именно тези питания, а не това питане, което днес представлява най-малък обществен интерес.
Председателят: Кое питане ще развиете и дали г. министърът е съгласен да ви отговори на него?
Х. Трайков (раб): Ще говоря по питането за братя Сматракалеви.
Председателят: Ама Вие заявихте, че по него питане няма да говорите.
Х. Трайков (раб): То е свързано с другите. Преди три месеца по същия начин, по който обикновено биват отвличани български граждани в нашата страна - които отвличания ставаха система от 9 юний насам - бе отвлечен и гражданинът Георги Андриянов, родом от Белица, Разложко, който и до ден днешен го няма. Правени са много постъпки, обаче не е намерен. Нито министърът е могъл да отговори досега на това мое питане, нито пък някога ще бъде в състояние да отговори, защото сведенията гласят, че Андриянов, който е прогресивно-мислещ македонец, е вече обезглавен. Сега, като се знае какво е положението в Петричкия окръг, като се знае при какво положение са поставени там както местното население, така и емиграцията, настанена в този край, вие сами можете да си теглите заключението, защо се отвличат тия български граждани и какво става с тях.
Вам е известно също така, че преди няколко седмици по също такъв начин бяха отвлечени трима неврокопски общински съветници. По партийна принадлежност двамата се числят към Демократическата партия, а единият е председател на дружба, следователно, се числи към Земледелския съюз. На това питане трябваше да се отговори, но не се отговори до днес и кой знае кога ще се отговори. Знае се етапът, през който минаха тези общински съветници, докато бъдат освободени. И след като бяха освободени, ние научихме от пресата, че са водени преговори с тези, които са ги отвлекли. И като резултат на това отвличане, от въпросните общински съветници е било изтръгнато обещание, че те се отказват от всякаква партийна дейност, отказват се от партийното си убеждение, което ще рече, че жителите в този край нямат право, въпреки конституцията и законите в нашата страна, да изповядват свободно убежденията си. Защо? Защото тоя край е вече не край, присъединен към България, а край, който представлява отделна държава с отделно управление в българската държава. Знае се как минаха общинските избори в Неврокоп, знае се, че втората гражданска листа там получи огромното болшинство от гласовете и че тези, които при всички случаи налагаха на населението да излиза с една листа, получиха някакви си 200-300 гласа и по такъв начин бяха изгонени от общината, в резултат на което дойде отвличането на тримата съветници. Аз не зная дали Министерският съвет, дали министърът на вътрешните работи, дали и целият Парламент ще е съгласен с разбирането, че гражданите, населяващи тоя край, не бива да се ползуват от политическите си права така, както се ползуват от тях останалите граждани, населяващи нашата страна, но факт е, че гражданите там не се ползуват абсолютно с никакви политически права. Там, все в името на освобождението и независимостта на Македония, се запушват устата на македонците от този край по начин, по който само тези, които запушват устата на този народ там, могат да ги запушват - да мълчат и да не разсъждават, защото всичко, каквото се върши в този край, се върши с оглед на бъдещата независима и свободна Македония. Но ние питаме: ако тези приятели така усърдно се борят за правата и свободата на македонския народ, поробен под сръбска и гръцка власт, как ще имат те моралното право да водят борба срещу сръбската и гръцката тирания, която е поробила нашата Македония, ...
А. Буков (з): Защо им береш ти гайлето?
Х. Трайков (раб): ... когато те не дават на македонското население от Петричкия край да каже дори и най-големите си болки, не му се дава да говори по това, което е най-необходимо да се направи, по това, което го свързва с непосредственото му съществувание? Изнася се постоянно в пресата, че тоя край в икономическо отношение напоследък е поставен извънредно зле. Изнесе се даже чрез изявленията на един депутат от македонската парламентарна група, че населението в тоя край, поради липса на средства да си набави храни, е било принудено да мели царевицата заедно с кочаните а с нея да се храни. А да не се забравя, че населението там, така или иначе, представлява национално малцинство подтиснато, защото за нас, македонците, Македония е поробена в трите й части, разделена на три части.
В. Василев (мак): Това не е вярно. Македония не е поробена в Петричкия окръг.
Х. Трайков (раб): Може би ще се помъчите да отхвърлите това, че Македония под българска власт е поробена, но факт е, че в. “Македония” ежедневно изнася, че причината за лошото икономическо положение, в което е изпаднал македонският народ в Сърбия, е била сръбската диктатура. Щом като за лошото икономическо положение на нашия македонски народ в Сърбия причината е била сръбската диктатура, ...
П. Мърмев (мак): Как може един българин да сравнява режима в Петричкия окръг с режима в Сърбия!
Х. Трайков (раб): ... тогава ще трябва логически да се заключи, че и за лошото икономическо положение на населението в този край причината също така е не само българското правителство, ...
П. Мърмев (мак): Ти грък ли си, сърбин ли си? Кажи от коя нация си!
А. Бояджиев (раб): Вие, които го заплашвате, кажете, от коя нация сте?
Х. Трайков (раб): ... но и ония, които от 9 юний насам са се настанили там и го грабят така, както и турчинът не го е грабил. Най-после то има куража да изнесе тези безобразия ограбвания в конгреса на македонскте братства. Там се подхвърли за един депутат от македонската парламентарна група, че той ограбил турските имоти в Горноджумайско, разпродал ги и спечелил скромната сума 5-6 милиона лева. Защищавайки се в конгреса, той заяви, че това не отговаря на действителността, че сумата, която той е спечелил от този ограбен там народ, била само 1 милион лева, и че ако тези, които го обвиняват, че е спечелил такава голяма сума, докажат това, че е спечелил 6 милиона лева, а не 1 милион лева, той е готов да заплати за всеки 1 милион 10 милиона. Следователно, той сам се признава, че е ограбил народа.
Благодарение на това, че българските правителства до днес са гледали на този народ малко по-иначе, или с други думи, така както гледат на него гръцките и сръбските тирани, благодарение на покровителството, което се прави на онези развилнели се и изгубили всякаква съвест македонци ...
П. Мърмев (мак): Между които си и ти.
Х. Трайков (раб): ... македонското население е стигнало до положение да яде кочаните на царевицата.
П. Мърмев (мак): Нямаш чувство на българин. Нещастник!
Х. Трайков (раб): Изнесе се също така в пресата, че друг депутат от македонската парламентарна група, голям тютюнев търговец, Стоян Филипов, спечелил по “законен” начин, чрез ограбване на тютюнопроизводителите в този край, няколко милиона лева. (Възражения от македонците) Г-да! При закупуването на тютюните в тоя край съществува един особен ред, не такъв, какъвто е редът в пределите на стара България. Там има силни на деня, чиито тютюни винаги биват много скъпо закупувани, когато тютюните на широката маса тютюнопроизводители се купуват на цена - и те са длъжни да се подчинят- която се определя от силния, от така наречения “голям македонски войвода”.
А. Буков (з): Няма да ни разправяте до утре тези работи.
Д. Ачков (нац. л. о): (Към Х. Трайков) Това е една клевета. Аз съм бил закупчик на тютюни от името на една чужда фирма и мога да ви кажа, че това, което говорите, е лъжа.
Министър д-р А. Гиргинов: Г. председателю! Той не може да говори повече. Що за нахалство?
Председателят: (Звъни) Г. Трайков! Правя Ви бележка.
Х. Трайков (раб): Днес вестниците също изнесоха, че двама братя там са били разсечени с брадва. По-късно ще се разбере и тези двама нещастници от кого са били разсечени.
В. Василев (мак): Разсечени като братя Сматракалеви и както Тумбев изчезна.
Х. Трайков (раб): Аз за Тумбев не съм отправил питане. Но кажете ми, къде е Андрианов, защо са задигнати общинските съветници от Неврокоп и какви са тия декларации, които почвате да правите вие, които най-безобразно партизанствувате, че не ще давате на другите да партизанствуват?
Председателят: (Звъни)
Х. Трайков (раб): След като видяхте, че в Неврокоп населението е съгласно да гласува за всяка друга листа, но не и за тая, която вие му натрапвате, защо не заговори най-сетне у вас съвестта и си посипете главите с пепел и веднъж за винаги да престанете да освобождавате македонския народ, които е писнал кански от вас? Ако македонският народ е избиван, то вие сте, които го избивате. (Тропане по банките от мнозинството)
Председателят: (Звъни)
В. Василев (мак): Македония, когато остане на Вашите грижи, ще се самоубие.
Председателят: Г. Трайков! Предупреждавам Ви за последен път! Иначе ще взема мерки против Вас.
М. Бечев (д): (Към Х. Трайков) Г. председателю! Какъв е този агент-провокатор?
Д. Ачков (нац. л. о): (Към Х. Трайков) Вие не служите на народа, а на враговете на родината.
М. Бечев (д): (Към Х. Трайков) Ти си агент-провокатор, чуждо оръдие. Не желаем да слушаме. Безсрамник!
Х. Трайков (раб): Г. г. народни представители! Когато се касае да се защити това население, което населява Петричкия окръг, всички скачате, защото сметките, както на бившето правителство, така и на сегашното, са неразривно свързани с тия, които клаха и колят този народ.
Д. Ачков (нац. л. о): Както бившето, така и настоящето правителство пазят интересите на нацията. Няма да служат на чужди интереси, като вас, а на националните.
Х. Трайков (раб): Ще се съгласите, че нас повече ни боли, защото ние сме кланите.
Председателят: (Звъни) Г. Трайков! Ще Ви отнема думата. (Ораторът продължава да говори при тропане по банките от мнозинството)
Отнемам Ви думата.
Х. Трайков (раб): ... Македония ще бcде свободна въпреки всичко.
Председателят: Още веднъж моля г. г. народните представители да не злоупотребяват с времето, което им е отредил правилникът за развиване на питания, да бъдат по този начин добри колеги и да дадат възможност и на другите да упражнят своите права. Правя предупреждение втори път и напомням, че след изтичането на 15 минути - времето, определено от правилника - ще отнемам думата и ще прибягвам към по-крайни мерки, предвидени в правилника, за да се въдвори ред. Не може всеки колкото му скимне да приказва.
П. Стоев (раб): Г. председателю! Обаче и те (Сочи мнозинството) да мълчат.
Председателят: Има думата г. министърът на вътрешните работи.
Министър д-р А. Гиргинов: Г. г. народни представители! Аз исках да отговоря на питането, което народният представител г. Христо Трайков ми е отправил на 11 март, на което питане, обаче, той не счете за нуждно даже да се спре, а почва да разправя работи, които нямат връзка със самото питане. Той използува трибуната уж да упражни едно свое право, а в същност правеше една провокаторска, една най-антипарламентарна обструкция.
Аз трябва да кажа, че по всички тия въпроси, които се повдигат от г. Трайков, не може да се говори при питания. Когато се правят питания ще трябва да се иска отговор за фактите. Но да започваме да приказваме по македонския въпрос, по положението на македонското население извън и в пределите на страната, дали то бедствува, дали стопански е добре и пр. и пр., това не може, защото това са работи, които не са засегнати в питането.
Питането, на което аз ще отговоря, е следното. Г. Трайков казва: (Чете) “На 9 март т. г., 5 ч. след пладне, са задигнати в центъра на София студентът-македонец Михаил Сматракалев и брат му Х. Сматракалев от дюкяна им. Задигнати са от хора, облечени в стражарска униформа. Знаейки похватите на неотговорните фактори, изхождащи от Революционната македонска организация по отношение честните македонски борци в македонското освободително движение и имайки пред вид нееднократните им преобличвания в стражарска униформа и задигането на редица македонски дейци, което е станало система, благодарение на благосклонното покровителство на властта, то аз си позволявам да допущам, че в случая имаме акт на неотговорни фактори”.
Това е фактът, който изнася г. Трайков в своето питане и на което ще трябва да отговоря.
Д. Ачков (нац. л. о): За да клевети властта!
Министър д-р А. Гиргинов: Вярно ли е твърдението в това питане, че някакви неотговорни фактори, преоблечени в стражарска униформа, са задигнали двамата братя от техния дюкян и има ли основание да се правят тия обобщения, които г. Трайков прави така недостойно, така произволно и така цинично, ще кажа аз, по отношение на държавата и на българския народ, като говори, че в нашата страна имало необуздани неотговорни фактори, които се преобличали в стражарска униформа и били толерирани и насърдчавани от властта? Това е най-главният въпрос, който се повдига и на който аз искам да отговоря. Аз щях да отговоря още миналия път на това питане, но, както знаете, тогава отговорът от моя страна се прекъсна поради изключването от заседанието на цялата работническа парламентарна група.
С. Иванов (раб): Не случайно това е първото по ред питане, на което отговаряте.
Министър д-р А. Гиргинов: Аз тук имам десетина питания и мога на всичките да отговоря, ако искате да стоим до 12 часа тая вечер.
П. Мърмев (мак): Фактът, за който пита Трайков, отначалото до край е неверен. Безподобна лъжа е!
Министър д-р А. Гиргинов: Моля Ви се! Не е важно сега, когато е влязъл вече в капана, да признае, че фактът е неверен. А е важно да се подчертае пред Парламента и пред общественото мнение как хора, които не чувствуват абсолютно никаква обществена отговорност, могат смело да твърдят в Парламента работи непроверени. За да се направят известни заключения, елементарният дълг на всеки народен представител налага предварително да провери фактите и след това да пише подобни питания. Не е важно, че Дирекцията на полицията на другия ден е дала опровержение. Да, дирекцията веднага даде опровержение затова, защото се касае за отвлечени хора. Но важно е друго, че се намират народни представители - в кавички народни, а в същност антинародни - в българския Парламент с толкова слабо съзнание, които се занимават с подобни гадости, ще кажа аз, по отношение на държава и отечество, за да петнят и държавата, и отечеството.
От македонците: Браво! (Ръкопляскания)
С. Димитров (раб): (Опитва се да каже нещо, но шумът от тропането по банките от мнозинството заглушава думите му
) Председателят: (Силно звъни)
Министър д-р А. Гиргинов: Истината по случката е следната.
С писмо № 2.929, от 8 март 1932 г., до г. директора на полицията татарпазарджишкият околийски началник моли да бъдат заловени и изпратени под стража лицата Борис Сматракалев и Михаил Сматракалев, бивши жители на Татар-Пазарджик, сега живущи в София. ул. “Позитано” № 1. Същите се обвиняват за убийство. С рапорт от 9 март 1932 г. агент № 2.645, осма група, при Дирекцията на полицията донася, че е задържал лицата. С писмо № 11.961 от 9 март 1932 г. и с писмо № 11.960 от 9 март 1932 г.
криминалният отдел изпраща лицата Борис Сматракалев и Михаил Сматракалев на татарпазарджйшкия околийски началник. От приложените показания на двамата братя се вижда, че след разпита околийският началник ги е освободил. Справка: приложените показания.
При мен са показанията на двамата братя, след като са били разпитани за тяхното участие в убийството и са били освободени. Следователно, никакви хора, преоблечени като стражари, никакви македонски дейци, никакви неотговорни фактори, а един редовен агент на полицията, с писмо от неговото началство, въз основа на българските закони, е трябвало да арестува въпросните братя и да ги препрати по надлежния ред за разследване по една случка от криминален характер.
Следователно, цялото това питане е не само голословно, но е едно отвратително питане, което показва, че тия хора (Сочи работниците) не проверяват фактите и подават питания, с които отрупват Парламента, създават работа на правителството и ни занимават с бледословия, които не правят чест нито на тях, нито на борбата, която водят. С тия питания те целят да хвърлят кал върху днешната власт.
В. Василев (мак): (Към работниците) Вие услужвате на Белград с това питане. Все в името на прогресивните идеи.
Председателят: (Звъни)
Т. Христов (раб): Вие сте предатели. Вие предадохте Македончето на сърбите.
В. Василев (мак): Нещастници! Не знаете истината. Заблуждавате.
Д. Ачков (нац. л. о): Маса протести имаше. В. Василев (мак): Цялата македонска емиграция протестира чрез своите организации за тоя случай. Нещастници! Услужвате на сърбите в името на вашите “прогресивни идеи”. Министър д-р А. Гиргинов: Едновременно с това трябва да кажа, че имам и други питания, като това питане на г. Трайков. Едно от тях се отнася за отвлечените общински съветници от Неврокоп. На тия питания, които са от принципиален характер, ще отговоря друг ден, когато ще мога по-добре да отговоря. Сега ще трябва да кажа това, което всички знаете: че тия общински съветници от Неврокоп бидоха освободени, те си отидоха в родните места. На властта остава да издири кои са похитителите и защо е станало отвличането на тия съветници. В този край има военно положение. За запазване реда и спокойствието там действуват военните власти. Ще дойде може би ден, когато ще мога, въз основа на събраните данни, да говоря за причините на това похищение, ако действително е имало такова, и за виновниците. За нас е важно, че съветниците са пуснати на свобода, че са вече в своите родни огнища. Властта има задачата да търси и да издири виновниците за това похищение.
Това са обясненията, които имаше да дам, за да ликвидирам с тия питания, които ми дават основание да кажа, че работническата парламентарна група чрез произволни и необосновани твърдения и по този въпрос, както и по всички други, продължава да играе систематически ролята на едно чуждо оръдие и продължава да петни българската държава и българския народ, (Ръкопляскания от мнозинството и македонците)
П. Стоев (раб): С такива аргументи бяха избити х. Димов, Тодор Александров и други.
Председателят: Има думата народният представител г. Христо Трайков, за да каже доволен ли е от отговора на г. министра.
Х. Трайков (раб): С други думи, както каза г. министърът на вътрешните работи, аз сам съм влязъл в капана. Ако това е вярно, не остава нищо друго, освен да го призная. Но аз ще кажа, че когато г. министърът признава, че Андрианов не е задигнат от отговорни фактори, ...
Министъръ д-р А. Гиргинов: Аз не знам за Андрианов нищо. Нямам питане за него.
Х. Трайков (раб): ... същевременно той твърди пред всички ни нещо противно на това, което е известно на целия свят - че общинските съветници от Неврокоп са задигнати от неотговорни фактори и че им е взета, като резултат на преговорите, които са водени, декларация за отказ от партизанство. Тия факти, г. министре, непроверени ли са или какво? Тия факти цялата преса ги изнесе.
А. Буков (з): И понеже ти не ги знаеш, питаш и ти отговарят.
Х. Трайков (раб): Неврокопските общински съветници са задигнати от неотговорни фактори. Аз питам: и тук ли имат пръст чужди агенти? Защо досега не можаха да бъдат издирени тия неотговорни фактори и да бъдат поставени на местото им, а трябваше да се водят преговори?
Д. Ачков (нац. л. о): Никакви преговори не са водени. Измислица!
Министър д-р А. Гиргинов: Никакви преговори.
Х. Трайков (раб): И забележете, че задигането на Андрианов не е случайно. Отговори ми се на едно питане, обаче на питането ми за Андрианова и на редица други питания, отправени преди месец, нито се отговаря, нито ще ми се отговори, защото фактите са такива, каквито аз ги посочвам.
Още отначало казах, че бях принуден да подам това питане, след като от Обществената безопасност не беше даден отговор къде са тия хора и за какво са задигнати. И хубаво направих, че подадох това питане, за да бъдат те освободени.
Д. Ачков (нац. л. о): След разследването.
Х. Трайков (раб): Ако и за Георги Андрианов излезете с опровержение, както за неврокопските общински съветници, аз не само че няма да бъда доволен от Вашия отговор, но ще има да повдигна и други въпроси. На 1 април аз бях заплашван от тия неотговорни фактори и бях принуден да изляза с декларация, която пратих и до Вас, ...
П. Мърмев (мак): Какво представляваш от себе си?
Х. Трайков (раб): ... и до цялата преса, обаче пресата замълча, не намери за нуждно да спомене, че в редакциите е постъпила такава декларация. А това какво значи?
Д. Ачков (нац. л. о): Онези фактори с тахтаби не се занимават.
Х. Трайков (раб): Ами къде са хилядите прогресивни македонски дейци?
Д. Ачков (нац. л. о): При прогресивната партия!
Министър д-р А. Гиргинов: В този режим ли са ставали тези работи?
Х. Трайков (раб): Това са все дела на неотговорни фактори. Тогава те бяха в съюз със Сговора, а сега са в съюз с Народния блок. Но забележете, че вие, като правителство, ще трябва да възстановите законите и в тоя край, ...
Д. Ачков (нац. л. о): Сега дава съвети за политиката на правителството!
Х. Трайков (раб): ... както са в останалите краища на страната. Макар че работническата класа не се ползува с права, както трябва да се ползува, но поне що-годе да се разбере, че и там съществуват закони, и да не се излиза с една листа, колкото да се каже, че е гласувано.
А. Буков (з): Кажи доволен ли си от отговора на г. министра. Речи няма какво да държиш.
Х. Трайков (раб): По-добре е да назначите всички лица от разните изборни учреждения там, отколкото за подигравка да се излиза с една листа за общински съветници и кметове и хората да отиват като волове да гласуват за тия, за които им се предлага. С една листа не може да има избори; може да има избори с две или повече люти, но в никой случай с една. Това са факти, които не мотат да бъдат отричани; те могат да бъдат отричани дотолкова, доколкото вие не искате да разтуряте съюза си с тия неотговорни фактори.
В. Василев (мак): Въпреки всичко, Македония е по-доволна, че няма партии като вашата - сто пъти е по-доволна. Ако беше иначе, щяхте да видите колко по-лошо щеше да бъде. Г. Трайков е изпаднал в противоречия от начало до край.

Врати се назад   Врати се горе
   НАРОДНА ВОЛЈА
ОТЧАЯНИ ОПИТИ НА ДАНС, ВМРО И ПРОКУРАТУРА ДА СПРАТ ПРИЗНАВАНЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ СЕ БОРЕШЕ ПРОТИВ ВЕЛИКО-БУГАРСКИОТ ВРХОВИЗАМ
Читај
ВО БУГАРИЈА ПОСТОИ РЕПРЕСИЈА КОН МАКЕДОНЦИТЕ ЗА ДА НЕ ЈА ИСТАКНУВААТ СВОЈАТА МАКЕДОНСКА ПОСЕБНОСТ
Читај


Присъдено звание
ЧЕСТИТО!
С радост съобщаваме на нашите читатели, че нашият дългогодишен сътрудник и приятел Георги Радулов, родом от село Кремен, Пиринска Македония, и университетски преподавател, наскоро бе удостоен със званието “Професор” и неговата научна титла сега гласи “Професор доктор”. Поздравяваме г-н Радулов за заслуженото отличие и му пожелаваме на него и на неговото семейство много здраве, радост и дълголетие и все така да ни радва със своите научни трудове.
Честито, професоре!

Македонија пее
 
МАЈКА
Еј мајко моја сакана - мила
кажи каква тага срце ти си скрила?
Пред многу години под ведро небо
во градот Лерин родена сум чедо. (2)

Еј мајко моја сакана и мила
кажи каква тага - срце ти си скрила?
Пред многу години - тирани клети
не избркаа сите од домови свети. (2)

Еј мајко моја сакана и мила
кажи која желба последна би ти била?

Пред да умрам сине
Егеј јас да видам
барем уште еднаш
Лерин да си видам. (2)

Барем уште еднаш
Лерин да си видам. (2)

ЉУБОВЕН ТАНЦ
Еј мое најмило кај тебе сум тргнало
ти врати отвори, идам со свирачи
Дај душо заиграј така се сонило
дај душо дај ни се погодило.

Рефрен:
Заиграј боса, распушти коса
извиј го тоа тело вретено.
Играј со мене ќе запре време
тоа ќе ни остане.
Заиграј боса, распушти коса
извиј го тоа тело вретено.
Во таков занес, љубовен танец
тоа ќе ни остане

Еј око калешо, срцево те одбрало
во сини висини, сонце ти си ми.
Дај душо заиграј така се сонило
дај душо дај ни се погодило.


Поезия
 
МАКЕДОНСКА БАЛАДА
На Тоше Проески

Единствено с две длани под небето,
за да си вади хляба от земята,
той пееше и плачеше в сърцето
на всички неизвестни на съдбата.

Но търсеха ли вяра за народа
и знамето й - бъдеще да носи,
той ставаше и четник, и войвода,
и отговор на черните въпроси.

Сърцето му поглеждаше нататък,
а там - мълчание, което казва,
че пътят на избраника е кратък
и ножът на съдбата го прерязва.

Какво ли на света не отминава,
ала и неизменност съществува,
че вечно подла съвест се продава,
а истински предател се купува.

И вече всичко може да се случи,
когато е могъща нищетата,
а вярата разплакана се учи
да бъде непреклонна или свята.

Тогава неотменно се усеща
дихание на сатанинска близост
като прокоба за жестока среща
с човешкото падение и низост.

Ще бъде тържествуваща заблуда
за скъсаните нишки на съдбата,
че може без целувката на Юда
да има промислител на земята.

Смъртта е преобърнато начало
на устрема, доброто и мечтата,
което непременно е видяло
предизгревно рождената си дата.

Зора зори - зората на сърцето,
сърце тупти - сърцето на зората,
защото там е всичко под небето,
което носи пулс за свободата.

И възкресен с крила за необята,
човекът от съдбата е понесен
да пее и да плаче по земята
като душа на македонска песен.

АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting