Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Научна конференция в Скопие
ЗА МАКЕДОНСКАТА ЕМИГРАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ (1944 - 1950)


На 24 октомври т. г. в Скопие се проведе международна научна конференция на тема “Република Македония, България и македонската емиграция в България”. Тя бе организирана от Македонската академия на науките и изкуствата, Института за национална история и Института за история при Философския факултет на университета “Св. Кирил и Методий” в Скопие. Двете заседания на научното събрание се проведоха в тържествената зала на Македонската академия. Открита бе от председателя на академията - акад. Георги Старделов. Уводен доклад на тема “Организационната и културно-националната активност на македонската емиграция в България” прочете акад. Иван Катарджиев (родом от с. Плоски, Пиринска Македония).
Заявени бяха още 16 теми, а бяха представени дванадесет. Авторите бяха от Македония, България и Русия, главно представители на историческата наука, но имаше и доклади от областта на изкуствознанието.
От България свои теми представиха проф. д-р Стефан Мицов Влахов (“Някои въпроси за македонското малцинство и за македонската емиграция”), проф. д-р Константин Георгиев (“Македонската емиграция и след деветосептемврийската политическа конюнктура в България”), проф. д-р Георги Радулов (“Крум Монев - борец за независима Македония, писател и патриот”) и к.и.н. Стойко Стойков (“Концепции за решаване на македонския въпрос на страниците на “Пиринско дело” (1945 - 1947 г.)”. От тях Константин Георгиев не можа да присъства, но статията му ще бъде включена в сборника, който ще бъде издаден. Представянето на докладите им бе прието много добре и с голям интерес. За ръководител на второто заседание на научната конференция бе определен к.и.н. Стойко Стойков. В своето заключително слово академик Катарджиев посочи колко важна е темата и че целта на научната конференция е именно да постави този проблем и да подтикне интереса както на учените, така и на политиците да обърнат внимание на тази част от нашите сънародници, на тяхната история, творчество и борби, на тяхното настояще и бъдеще.НВ

Врати се назад   Врати се горе
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


Присъдено звание
ЧЕСТИТО!
С радост съобщаваме на нашите читатели, че нашият дългогодишен сътрудник и приятел Георги Радулов, родом от село Кремен, Пиринска Македония, и университетски преподавател, наскоро бе удостоен със званието “Професор” и неговата научна титла сега гласи “Професор доктор”. Поздравяваме г-н Радулов за заслуженото отличие и му пожелаваме на него и на неговото семейство много здраве, радост и дълголетие и все така да ни радва със своите научни трудове.
Честито, професоре!

Македонија пее
 
МАЈКА
Еј мајко моја сакана - мила
кажи каква тага срце ти си скрила?
Пред многу години под ведро небо
во градот Лерин родена сум чедо. (2)

Еј мајко моја сакана и мила
кажи каква тага - срце ти си скрила?
Пред многу години - тирани клети
не избркаа сите од домови свети. (2)

Еј мајко моја сакана и мила
кажи која желба последна би ти била?

Пред да умрам сине
Егеј јас да видам
барем уште еднаш
Лерин да си видам. (2)

Барем уште еднаш
Лерин да си видам. (2)

ЉУБОВЕН ТАНЦ
Еј мое најмило кај тебе сум тргнало
ти врати отвори, идам со свирачи
Дај душо заиграј така се сонило
дај душо дај ни се погодило.

Рефрен:
Заиграј боса, распушти коса
извиј го тоа тело вретено.
Играј со мене ќе запре време
тоа ќе ни остане.
Заиграј боса, распушти коса
извиј го тоа тело вретено.
Во таков занес, љубовен танец
тоа ќе ни остане

Еј око калешо, срцево те одбрало
во сини висини, сонце ти си ми.
Дај душо заиграј така се сонило
дај душо дај ни се погодило.


Поезия
 
МАКЕДОНСКА БАЛАДА
На Тоше Проески

Единствено с две длани под небето,
за да си вади хляба от земята,
той пееше и плачеше в сърцето
на всички неизвестни на съдбата.

Но търсеха ли вяра за народа
и знамето й - бъдеще да носи,
той ставаше и четник, и войвода,
и отговор на черните въпроси.

Сърцето му поглеждаше нататък,
а там - мълчание, което казва,
че пътят на избраника е кратък
и ножът на съдбата го прерязва.

Какво ли на света не отминава,
ала и неизменност съществува,
че вечно подла съвест се продава,
а истински предател се купува.

И вече всичко може да се случи,
когато е могъща нищетата,
а вярата разплакана се учи
да бъде непреклонна или свята.

Тогава неотменно се усеща
дихание на сатанинска близост
като прокоба за жестока среща
с човешкото падение и низост.

Ще бъде тържествуваща заблуда
за скъсаните нишки на съдбата,
че може без целувката на Юда
да има промислител на земята.

Смъртта е преобърнато начало
на устрема, доброто и мечтата,
което непременно е видяло
предизгревно рождената си дата.

Зора зори - зората на сърцето,
сърце тупти - сърцето на зората,
защото там е всичко под небето,
което носи пулс за свободата.

И възкресен с крила за необята,
човекът от съдбата е понесен
да пее и да плаче по земята
като душа на македонска песен.

АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting