Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар
ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
(По “Личности од Македонија”)


СТРЕЗ. Самостоятелен македонски феодален владетел на Просек (Демиркапия). Като роднина на българските царе Калоян и Борил, участвал в борбите за престола след смъртта на Калоян. След като Борил победил, Стрез побягнал при сръбския велик жупан Стефан Неманя. Събрал сили и с помощта на Неманя завзел териториите около горното и средното течение на река Вардар с крепостта Просек (Демир капия) и станал самостоятелен феодален владетел на територията от Скопие до Охрид, Бер и реката Струма в периода от 1207 до 1214 година. Влязъл в борба със Солунското кралство (1210). След първите успехи поради интервенция на латинския цар изгубил битката и признал латинската власт. При повторния опит (сега вече в съюз с българския цар Борил) в 1211 година претърпял поражение, а след това по заповед на сръбския крал Стефан Първовенчани и брат му Сава бил убит през 1214 година.

МЪРНЯВЧЕВИЧ ВЪЛКАШИН. Феодален владетел в Македония от ХIV век. Още по времето на цар Душан - жупан в Прилепско. По-късно, по времето на цар Урош, деспот. През 1365 година се провъзгласил за крал. Като съвладетел на царя имал голяма власт в страната - уреждал дори и отношенията с другите държави. Баща на крал Марко. Предвождал заедно с брат си Углеша обединената войска на феодалите от Македония в голямата битка с турците край река Марица в близост до Едрене на 26 септември (стар стил) 1371 година. Турските завоеватели извоювали голяма победа (Вълкашин и Углеша загинали в битката), която им отворила пътя за завладяване на Македония и Балканите. Турските завоеватели през 1383 година завладели Сер, през 1387 влезли в Щип, Велес, Прилеп и Битола. През 1392 османлиите завладели и Скопие.

УГЛЕША ЙОВАН. Феодален владетел в Македония. Живял през 60-те години на XIV век. По-малък брат на крал Вълкашин. През шестдесетте години на ХIV век получил деспотска титла и през 1365 година станал господар на Серската държава (Серска област). Чрез признаване на юрисдикцията на Цариградската патриаршия над неговата държава консолидирал положението си и подобрил отношенията си с Византия и правел усилия за по-широка коалиция против турското нашествие на изток от неговата държава. Известен по своите дарствени грамоти на Светогорските манастири и със собствените ковани монети. Загинал в битката против турците край река Марица на 26 септември 1371 година.

МАРКО КРАЛ (МАРКО КРАЛЕ). Средновековен владетел в Западна Македония с Прилеп като престолнина, исторически не много значим владетел, обаче от народа превърнат в мит, в символ на борбата за свобода, в най-популярна личност в южнославянските епически песни, в които е идеализиран неговият образ като пример на юначеството, честността и защитата на слабите и бедните от турските зулуми. Роден около 1335 година. За пръв път се споменава през 1361 година като пратеник на цар Урош. След битката и поражението при река Марица (1371) наследил баща си Вълкашин и чичо си Углеша, което за няколко месеца го превърнало във владетел на почти цяла Македония, но не успял да удържи тези територии и бил изтласкан в Западна Македония с център Прилеп. Скоро бил принуден да стане турски васал. Набързо загубил Призрен, Скопие и Костур. Като турски васал бил принуден да изпълнява наредбите на турския султан. Загинал в битката на Ровине (1395) против влашкия войвода Мирче. Неговата смърт означавала и край на полунезависимата негова държава, която цялата се простирала на македонска територия. АНДРЕЯ (АНДРЕЯШ). По-малък брат на Марко Крале, втори син на крал Вълкашин. В 1371 година, след смъртта на баща му, когато брат му Марко получил кралската титла, станал негов съвладетел. Управлявал територията югозападно от Скопие (по долината на река Треска) и някои дялове в Западна Македония (Поречие и Кичевско). Ковал собствени монети. През 1388/89 година на река Треска в Матка издигнал манастира “Свети Андрея”. Пред нашествието на турците през лятото на 1394 година заедно с по-малкия си брат - Димитър, заминал в Унгария в служба на крал Сигизмунд. Починал през 1399 година.

ХЛАПЕН РАДОСЛАВ. Самостоятелен владетел в Югозападна Македония през ХIV век. Владеел Бер, Воден и техните околии, а след това присъединил и Мариовска област. С военна сила успял да прошири своето владение и през шейсетте години на ХIV век неговата власт обхващала района на Селечка планина и пределите на Южна и Югоизточна Пелагония, на юг до Тесалия, на запад до Костур, а на изток до Вардар. Бил в приятелски отношения с Вълкашин и с крал Марко.

ЖЕФАРОВИЧ ХРИСТИФОР. Зограф, печатар, основоположник на хералдиката в Македония. Роден в Дойран в началото на ХVIII век. Бил свещеник и това му позволило да разпространява славянски църковни книги из Македония и Сърбия. За своето си време един от най-изявените славянофили. Негово най-известно дело е “Стематографията”, в която са дадени образите на славянските царе и светци. В две композиции са представени гербовете на всички славянски народи. Между тях е и гербът на Македония. Починал в Москва през 1757 година.

ЕФРЕМОВ ЛЮБЧО. Активен борец. Роден в Кочани през 1921 година. Участник в НОБ, член на Партийното ръководство в Кочани (1941). Нелегален от 1943 година. Разкрит и убит от българската окупаторска полиция при село Глоговица през 1944 година.


Врати се назад   Врати се горе
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
САМО ЕДНА Е ВО СВЕТОТ НА НАРОДИТЕ И ДРЖАВИТЕ – НАШАТА ДРЖАВА МАКЕДОНИЈА!
Читај
МАКЕДОНЦИТЕ ПРАЗНУВАХА 116 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ
Читај


Присъдено звание
ЧЕСТИТО!
С радост съобщаваме на нашите читатели, че нашият дългогодишен сътрудник и приятел Георги Радулов, родом от село Кремен, Пиринска Македония, и университетски преподавател, наскоро бе удостоен със званието “Професор” и неговата научна титла сега гласи “Професор доктор”. Поздравяваме г-н Радулов за заслуженото отличие и му пожелаваме на него и на неговото семейство много здраве, радост и дълголетие и все така да ни радва със своите научни трудове.
Честито, професоре!

Македонија пее
 
МАЈКА
Еј мајко моја сакана - мила
кажи каква тага срце ти си скрила?
Пред многу години под ведро небо
во градот Лерин родена сум чедо. (2)

Еј мајко моја сакана и мила
кажи каква тага - срце ти си скрила?
Пред многу години - тирани клети
не избркаа сите од домови свети. (2)

Еј мајко моја сакана и мила
кажи која желба последна би ти била?

Пред да умрам сине
Егеј јас да видам
барем уште еднаш
Лерин да си видам. (2)

Барем уште еднаш
Лерин да си видам. (2)

ЉУБОВЕН ТАНЦ
Еј мое најмило кај тебе сум тргнало
ти врати отвори, идам со свирачи
Дај душо заиграј така се сонило
дај душо дај ни се погодило.

Рефрен:
Заиграј боса, распушти коса
извиј го тоа тело вретено.
Играј со мене ќе запре време
тоа ќе ни остане.
Заиграј боса, распушти коса
извиј го тоа тело вретено.
Во таков занес, љубовен танец
тоа ќе ни остане

Еј око калешо, срцево те одбрало
во сини висини, сонце ти си ми.
Дај душо заиграј така се сонило
дај душо дај ни се погодило.


Поезия
 
МАКЕДОНСКА БАЛАДА
На Тоше Проески

Единствено с две длани под небето,
за да си вади хляба от земята,
той пееше и плачеше в сърцето
на всички неизвестни на съдбата.

Но търсеха ли вяра за народа
и знамето й - бъдеще да носи,
той ставаше и четник, и войвода,
и отговор на черните въпроси.

Сърцето му поглеждаше нататък,
а там - мълчание, което казва,
че пътят на избраника е кратък
и ножът на съдбата го прерязва.

Какво ли на света не отминава,
ала и неизменност съществува,
че вечно подла съвест се продава,
а истински предател се купува.

И вече всичко може да се случи,
когато е могъща нищетата,
а вярата разплакана се учи
да бъде непреклонна или свята.

Тогава неотменно се усеща
дихание на сатанинска близост
като прокоба за жестока среща
с човешкото падение и низост.

Ще бъде тържествуваща заблуда
за скъсаните нишки на съдбата,
че може без целувката на Юда
да има промислител на земята.

Смъртта е преобърнато начало
на устрема, доброто и мечтата,
което непременно е видяло
предизгревно рождената си дата.

Зора зори - зората на сърцето,
сърце тупти - сърцето на зората,
защото там е всичко под небето,
което носи пулс за свободата.

И възкресен с крила за необята,
човекът от съдбата е понесен
да пее и да плаче по земята
като душа на македонска песен.

АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting