Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Защо Гърция, Сърбия и България се страхуват от името Македония
МАКЕДОНИЯ И НЕЙНОТО ИМЕ В МИНАЛОТО И ДНЕС
Добри Добрев
(Продължава от миналия брой)



На 24 септември 1908 г. върховистките агенти извършиха нападение върху Яне Сандански - Яне бе ранен, а неговите двама другари убити. Атентатът срещу него бе повторен на 14 август 1909 г., но пак безуспешно.
Българските върховисти използуваха реакционните действия на младотурското правителство, за да възобновят своята терористична дейност в Македония. Така почна онова кърваво надбягване между турската реакция и върховистките провокации, което завърши с кървавата война за разделянето на Македония.
През 1911 г. по инициатива на българското правителство се почнаха преговори между представители на София и Белград. На тази среща били уговорени основите на българо-сръбския съюз - войната против Турция за откъсване и подялба на Македония. На 13 март 1912 г. бил подписан договорът за “приятелство и съюз между царство България и кралство Сърбия”. Същността на споразумението беше изложена в “тайното приложение”. То предвижда разделянето на Македония на безспорна и спорна зона. Като арбитър за това, къде трябва да минава окончателната граница, трябваше впоследствие да се произнесе руският император. Така българското и сръбското правителство се споразумяха за подялбата на Македония.
Два месеца по-късно, на 29 май 1912 г., между България и Гърция бе сключен “отбранителен съюзен договор”, който не уреждаше териториалните въпроси, а оставаше тези въпроси открити. През април 1912 г. България беше сключила вече споразумение и с Черна гора. Така по инициатива на България е извършена дипломатическата подготовка за подялба на Македония. На 18 октомври с. г. започнаха военните действия на съюзените армии против Турция. Македонците, които очаквали своето освобождение от тая война, дали всичко, що могли, в помощ на воюващите. Македонските бойни отряди оказват помощ на настъпващите войски на съюзниците и им устройват тържествени посрещания като на освободители. Македонските емигранти в България пък образували 15-хиляден доброволчески отряд, който обаче българското командване изпратило максимално далече от Македония - той бил придаден в помощ на главните български сили в Тракия.
Всички революционни чети и въоръжена милиция, чийто район на действие е територията на Вардарска Македония, вземат най-активно участие в боевете срещу турците, като оказват ценна помощ на сръбските войски. Още в първите дни на войната сръбското и гръцкото правителство официално заявяват, че няма да се съобразяват с договорите с България и че териториалното разпределение в Македония ще става и на базата на фактическата окупация. Поради тези причини след победата над Турция се стига до Междусъюзническата война през 1913 г. Само след един месец от почването на войната България бе победена от въоръжените сили на Сърбия, Гърция, Румъния и Турция. На 28 август 1913 г. бе подписан известният Букурещки мир. Македония бе разкъсана на три части и хвърлена в ново робство. Вардарска Македония, завладяна от Сърбия, съставляваше около 24 хиляди км2, частта под Гърция (Егейска Македония) съставляваше 34 хиляди км2 и тая под България (Пиринска Македония) 8 хиляди км2 от цялата територия. С новата насилствена промяна, извършена против волята на македонския народ, трудният и деликатен македонски въпрос навлиза в още по-сложна фаза на развитие.
Нüойският договор от есента на 1919 г. (след Първата световна война) не само санкционира условията на Букурещкия договор, но внесе и нови, още по-тежки клаузи. Новите поробители установиха в трите части на Македония известния режим на денационализация, експлоатация и тирания. Със съжаление трябва да отбележим факта, че за време на Балканските и Първата световна война лидерите на създадената през 1911 г. ВМРО (узурпирали славното име на Гоцевата ВМРО) - Т. Александров, Ал. Протогеров и Хр. Матов, извършиха най-срамното национално предателство в историята на Македония и македонския народ. Те застанаха открито на върховистки позиции по македонския въпрос. Вместо да издигнат високо знамето на автономна Македония, т. е. на свободна и независима Македония, като единствено правилно разрешение на македонския въпрос, те издигнаха върховисткия лозунг: “Борба за освобождение и национално обединение на българския народ.”
Както е известно, великобългарската политика за заграбването и присъединяването на Македония към България бе бита на полесраженията на две кървави войни. Така завоевателните авантюри на софийското правителство и македонските върховистки агенти завършиха с катастрофа не само за българската държава и за българския народ, но също така и за Македония и македонския народ. Известният върховист Хр. Матов, дълбоко разочарован от претърпялата пълен крах великобългарска политика за присъединяването на Македония към България, заболява от шизофрения в тежка форма и починал в една от софийските психиатрични клиники за душевно болни.
Т. Александров, Ал. Протогеров и др. известни великобългарски шовинисти и върховисти като Иван Каранджулов, Г. Баджаров и др. отпочнаха усилена кампания против Гüорче Петров, Димо Хаджидимов и др. македонски дейци, които възглавяваха Временното представителство на бившата ВМОРО и здраво стоеха на базата на автономията на Македония.
Междувременно те изпратиха и един специален мемоар до председателя на мирната конференция в Париж, с който те искат “Македония единна и неделима да бъде присъединена към майка България”.
Така те демонстрираха пред целия свят своите неразривни връзки с българските националшовинисти и своята готовност да защитават тяхната престъпна върховистка политика и тогава, когато българското правителство бе принудено да се откаже от нея.
В Македония, окупирана от сръбските завоеватели, беше установен суров режим на терор и преследвания против всички македонци, които не се поддаваха на асимилаторската политика на великосръбските шовинисти. Белградските управници обявиха окупираната от тях част от Македония за “Южна Сърбия” и строго преследваха самото име Македония и македонец.
В Македония, присъединена към Гърция, бе установен същият режим на потисничество и асимилация. Македонците бяха обявени за “славяногласни елини”, които по пътя на гръцките училища и административния и полицейския натиск трябваше да бъдат превърнати в “истински гърци”.
В Македония, останала под българска власт, бе установен брутален кървав терор, който българската администрация упражняваше над македонското население, за да бъдат превърнати в македонски българи.
При това положение естествено борбата на македонския народ за освобождение трябваше да се подхване и разгори отново. На 9 март 1919 г. се появи апелът на македонските революционни дейци от всички бивши революционни окръзи на Македония, подписан от Гüорче Петров, Димо Хаджидимов, Туше Делииванов, Михаил Герджиков, Чудомир Кантарджиев и др. видни дейци, с който те призоваха македонския народ да се обедини за борба против новите македонски поробители и техните вечни оръдия - върховистите, за “независима Македония като стожер на балканския мир и балканската федерация”.
Манифестът от 6 май 1924 г. (подписан и от Александров, Протогеров и Чаулев) известяваше на македонския народ за изграждането на единния фронт на всички македонски сили и на всички революционни партии и организации за обща борба за извоюване на свободна Македония и балканска федерация.
Майският манифест дава правилна преценка на политиката на балканските правителства и същевременно определя отношението на македонското освободително движение към тях. В манифеста се казва: “Нито едно от правителствата на балканските държави не мисли за освобождението и обединението на разпокъсаните части на Македония; нито едно от тях не мисли и не действува за самоопределението на македонския народ в самостойна политическа единица; нито едно от тях не иска да даде предвидените от договорите права на поробените македонци, които им обезпечават културното развитие като национални малцинства. Поради това ВМРО е принудена да заяви, че политиката на всички сегашни балкански правителства е враждебна на свободното и самостойно съществуване на Македония и че тя ще се бори най-решително и с всички средства на революционната борба против тахната завоевателна политика спрямо Македония и македонския народ.”
Цанковото правителство и военният съюз упражниха силен натиск върху Т. Александров и Ал. Протогеров да се откажат от манифеста. Наистина те направиха това.


Врати се назад   Врати се горе
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ Е МАКЕДОНЕЦ И ЗА ТОА НЕМА ПАЗАРЕЊЕ
Читај
САМО ЕДНА Е ВО СВЕТОТ НА НАРОДИТЕ И ДРЖАВИТЕ – НАШАТА ДРЖАВА МАКЕДОНИЈА!
Читај
МАКЕДОНЦИТЕ ПРАЗНУВАХА 116 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ
Читај


Присъдено звание
ЧЕСТИТО!
С радост съобщаваме на нашите читатели, че нашият дългогодишен сътрудник и приятел Георги Радулов, родом от село Кремен, Пиринска Македония, и университетски преподавател, наскоро бе удостоен със званието “Професор” и неговата научна титла сега гласи “Професор доктор”. Поздравяваме г-н Радулов за заслуженото отличие и му пожелаваме на него и на неговото семейство много здраве, радост и дълголетие и все така да ни радва със своите научни трудове.
Честито, професоре!

Македонија пее
 
МАЈКА
Еј мајко моја сакана - мила
кажи каква тага срце ти си скрила?
Пред многу години под ведро небо
во градот Лерин родена сум чедо. (2)

Еј мајко моја сакана и мила
кажи каква тага - срце ти си скрила?
Пред многу години - тирани клети
не избркаа сите од домови свети. (2)

Еј мајко моја сакана и мила
кажи која желба последна би ти била?

Пред да умрам сине
Егеј јас да видам
барем уште еднаш
Лерин да си видам. (2)

Барем уште еднаш
Лерин да си видам. (2)

ЉУБОВЕН ТАНЦ
Еј мое најмило кај тебе сум тргнало
ти врати отвори, идам со свирачи
Дај душо заиграј така се сонило
дај душо дај ни се погодило.

Рефрен:
Заиграј боса, распушти коса
извиј го тоа тело вретено.
Играј со мене ќе запре време
тоа ќе ни остане.
Заиграј боса, распушти коса
извиј го тоа тело вретено.
Во таков занес, љубовен танец
тоа ќе ни остане

Еј око калешо, срцево те одбрало
во сини висини, сонце ти си ми.
Дај душо заиграј така се сонило
дај душо дај ни се погодило.


Поезия
 
МАКЕДОНСКА БАЛАДА
На Тоше Проески

Единствено с две длани под небето,
за да си вади хляба от земята,
той пееше и плачеше в сърцето
на всички неизвестни на съдбата.

Но търсеха ли вяра за народа
и знамето й - бъдеще да носи,
той ставаше и четник, и войвода,
и отговор на черните въпроси.

Сърцето му поглеждаше нататък,
а там - мълчание, което казва,
че пътят на избраника е кратък
и ножът на съдбата го прерязва.

Какво ли на света не отминава,
ала и неизменност съществува,
че вечно подла съвест се продава,
а истински предател се купува.

И вече всичко може да се случи,
когато е могъща нищетата,
а вярата разплакана се учи
да бъде непреклонна или свята.

Тогава неотменно се усеща
дихание на сатанинска близост
като прокоба за жестока среща
с човешкото падение и низост.

Ще бъде тържествуваща заблуда
за скъсаните нишки на съдбата,
че може без целувката на Юда
да има промислител на земята.

Смъртта е преобърнато начало
на устрема, доброто и мечтата,
което непременно е видяло
предизгревно рождената си дата.

Зора зори - зората на сърцето,
сърце тупти - сърцето на зората,
защото там е всичко под небето,
което носи пулс за свободата.

И възкресен с крила за необята,
човекът от съдбата е понесен
да пее и да плаче по земята
като душа на македонска песен.

АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting