Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Срещи
ТИ МАКЕДОНЕЦ ЛИ СИ?
Ставро Клисурски


Прибирах се от работа. Срещнах Денчо. Поздравихме се, разменихме по няколко обикновени думи и се разминахме. По улицата се зададе един мой съученик и приятел. Отдалече ми протегна ръка, но вместо поздрав изстреля неочакван въпрос:
- Ти македонец ли си?
Погледнах го учудено.
- Видях, че разговаряше с Денчо, затова те запитах.
- Но каква връзка има Денчо с това дали съм македонец?
- Ами... ти не знаеш ли нищо за него?
- Не.
- Навремето Денчо е работил на южната бензиностанция. Бензиджия. Покрай работата се свързал с много шофüори - и тукашни, и македонски. И започнал от добро сърце да прави услуги. Тогава в България липсваха много неща. Отиде някой, помоли Денчо за нещо си и след някой и друг ден желанието му бива изпълнено. Така тука достигали по някоя по-съвременна дреха, грамофонни плочи, книги, вестници от Македония, разни други дребни вещи... Не вземал пари за себе си. Но някой го наклепал, прибрали го “на топло” и от много “съветване” сега е на това дередже.
След още някоя и друга приказка продължих пътя си.
Познавах бегло Денчо. Виждах, че не е наред с главата си, но беше кротък, винаги усмихнат, разговорлив. С особен поглед. Идваше в предприятието, в което работех, и му давахме стари кочани и тетрадки, друга книжнина, стари вестници - въобще всякаква хартия, която ставаше за вторични суровини. Дойде демокрацията. Разбишкаха се работите. По-рядко срещах вече Денчо. Веднъж се видяхме в двора на болницата. Протегнах ръка да се здрависаме. Той се отдръпна:
- Не, не искам да се ръкуваме. Болен съм от жълтеница, да не те заразя.
- Лекуваш ли се? Защо не постъпиш в болница?
- Пия хапчета. Не мога в болница. Имам котка и куче и няма кой да се грижи за тях.
- Нямаш ли близки, роднини, комшии? Помоли някой да ги наглежда няколко дни.
- Не става. Кучето хапе, а котката не иска да яде, ако ме няма.
- А защо ти е лошо куче?
- То хапе само когато не съм край него и не ме вижда.
Поговорихме още малко и се разделихме. Вглеждах се в очите му. На усмихнатото му и червендалесто лице те стояха много странно. Сякаш и някаква мисъл се блъскаше зад тях, като в тъмница, и в погледа му струеше голяма болка. Недоизказана.
След време се срещнахме пак. В поликлиниката. Бях се замислил нещо, но Денчо ме видя и, както си му бе обичаят, отдалече гръмогласно ме поздрави. - О, колега, как си?
- Здравей! Добре съм, щом съм тук. Ти как си - протегнах ръка.
- Не, не искам да се ръкувам. Болен съм от жълтеница, да не те заразя.
- Но не се ли лекуваш?
- Пия хапчета. Не ме приемат в болница.
- Кой специалист те лекува?
- Личният ми лекар. Всеки месец идвам при него за лекарства.
- Какво стана с кучето и котката?
- Не знам. Никога не съм имал куче и котка.
Денчо се огледа и с вечната си усмивка тихичко ми сподели:
- Много малко са хората, които все още ме поздравяват и приказват с мен. Няма ли и ти да започнеш да се правиш, че не ме познаваш?
- Не, Денчо, няма. Ако нещо съм се отнесъл, ти ми се обаждай.
И до днес не зная кой е и какъв е този мъж. Разказах това, което съм видял и чул, промених само името. Но вярвам, че ще дойде ден, когато и истината за него, и за други тайни ще излезе на бял свят. Но днес... днес нито има кого да питаш, нито има кой да ти отговори. Най-много да си направиш сам... беля. А Денчо не е луд в общоприетия смисъл - очите му не са празни, а болката и немият въпрос в тях чакат отговор и утеха. И сме длъжни да му ги дадем. Ако за него е късно, то има други, на които можем да помогнем.
Ако не за друго, то поне за да възтържествува правдата. Защото се знае, че най-доброто лекарство срещу всякакви слухове, недомлъвки, клевети, злосторства и прошепнати на ухо думички е разкритата чиста истина, и трябва да се борим за нея, независимо от това, че някои се страхуват до смърт от това. А може би има защо?


Врати се назад   Врати се горе
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


Присъдено звание
ЧЕСТИТО!
С радост съобщаваме на нашите читатели, че нашият дългогодишен сътрудник и приятел Георги Радулов, родом от село Кремен, Пиринска Македония, и университетски преподавател, наскоро бе удостоен със званието “Професор” и неговата научна титла сега гласи “Професор доктор”. Поздравяваме г-н Радулов за заслуженото отличие и му пожелаваме на него и на неговото семейство много здраве, радост и дълголетие и все така да ни радва със своите научни трудове.
Честито, професоре!

Македонија пее
 
МАЈКА
Еј мајко моја сакана - мила
кажи каква тага срце ти си скрила?
Пред многу години под ведро небо
во градот Лерин родена сум чедо. (2)

Еј мајко моја сакана и мила
кажи каква тага - срце ти си скрила?
Пред многу години - тирани клети
не избркаа сите од домови свети. (2)

Еј мајко моја сакана и мила
кажи која желба последна би ти била?

Пред да умрам сине
Егеј јас да видам
барем уште еднаш
Лерин да си видам. (2)

Барем уште еднаш
Лерин да си видам. (2)

ЉУБОВЕН ТАНЦ
Еј мое најмило кај тебе сум тргнало
ти врати отвори, идам со свирачи
Дај душо заиграј така се сонило
дај душо дај ни се погодило.

Рефрен:
Заиграј боса, распушти коса
извиј го тоа тело вретено.
Играј со мене ќе запре време
тоа ќе ни остане.
Заиграј боса, распушти коса
извиј го тоа тело вретено.
Во таков занес, љубовен танец
тоа ќе ни остане

Еј око калешо, срцево те одбрало
во сини висини, сонце ти си ми.
Дај душо заиграј така се сонило
дај душо дај ни се погодило.


Поезия
 
МАКЕДОНСКА БАЛАДА
На Тоше Проески

Единствено с две длани под небето,
за да си вади хляба от земята,
той пееше и плачеше в сърцето
на всички неизвестни на съдбата.

Но търсеха ли вяра за народа
и знамето й - бъдеще да носи,
той ставаше и четник, и войвода,
и отговор на черните въпроси.

Сърцето му поглеждаше нататък,
а там - мълчание, което казва,
че пътят на избраника е кратък
и ножът на съдбата го прерязва.

Какво ли на света не отминава,
ала и неизменност съществува,
че вечно подла съвест се продава,
а истински предател се купува.

И вече всичко може да се случи,
когато е могъща нищетата,
а вярата разплакана се учи
да бъде непреклонна или свята.

Тогава неотменно се усеща
дихание на сатанинска близост
като прокоба за жестока среща
с човешкото падение и низост.

Ще бъде тържествуваща заблуда
за скъсаните нишки на съдбата,
че може без целувката на Юда
да има промислител на земята.

Смъртта е преобърнато начало
на устрема, доброто и мечтата,
което непременно е видяло
предизгревно рождената си дата.

Зора зори - зората на сърцето,
сърце тупти - сърцето на зората,
защото там е всичко под небето,
което носи пулс за свободата.

И възкресен с крила за необята,
човекът от съдбата е понесен
да пее и да плаче по земята
като душа на македонска песен.

АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting