Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Любовта към отечеството трябва да бъде и любов към човечеството. В.Г.Белински
ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ - Апология на македонизма
Доц. д-р Георги Радулов
(Продължава от миналия брой)



През 1341 г. умира император Андроник III Палеолог. Синът му Йоан V е малолетен (на 9 години). Липсата на здрава императорска ръка засилва апетитите на мощните феодали към властта. Започва борба между феодалите Йоан Кантакузин и Алексей Апокавк. Последният обявява Кантакузин за враг на отечеството. Разрушават дома му в Константинопол. Апокавк получава титлата велик дук и става всесилен господар. Тогава Кантакузин се провъзгласява за император в Димотика. В началото на 1342 г. тръгва с войските си към Солун. Солунските първенци, водени от Синадин, искали да се сближат с него. Народът не бил съгласен и вдигнал въстание в началото на лятото на 1342 г. То е известно като въстание на зилотите. Въстаниците превзели властта в града. Начело на Солун застанали два архонта - единият представител на централното правителство, а вторият - вожд на зилотите. За периода 1342 - 1345 г. представител на централното правителство е Алексей Апокавк, а вожд на зилотите е Манил (Мануил) Палеолог. От града са изгонени около 1000 аристократи. Градът бил свободен.
През 1343 г. Кантакузин, заедно със своите съюзници турците, обсадил града. Тогава зилотите, от страх да не се вдигнат неговите привърженици в Солун, постъпили жестоко с тях. Тези жестокости създали много неприятели на Народната партия и на нейния водач Манил VIII Палеолог в самия град. През 1345 г. Манил Палеолог е убит. Водачи на народа стават Андрей Палеолог и Георги Кокалас. Тази година също е запомнена от солунци със страшни жестокости.
Зилотите обявили равенство на всички граждани пред закона. Провели редица социални реформи. Те конфискували имотите на богатите манастири. Народната партия и зилотите са представяни от византийските историци Йоан Кантакузин, Никифор Григора и др. в най-черни краски. Когато монасите завеждат дело, за да си върнат иззетите имоти, научаваме, че зилотите заявили: “Какво чудно има в това, ако ние вземем една част от големите богатства, които принадлежат на манастирите, и ги употребим, за да нахраним бедните, за да помогнем на свещениците и да украсим църквите? ... Ако освен това с тия пари ние въоръжаваме войниците, които ще мрат за светите църкви, за законите, за защита на укрепленията ...” Зилотите управлявали до 1349 г.
Във въстанието на зилотите личат демократичните традиции на древна Македония. Както в античността македонските войници в решителни моменти сами избирали царя на своето отечество, така сега зилотите сами провъзгласили за архонт на града своя вожд и избраник, Мануил Палеолог. Последният е с ясно изразено народностно съзнание. Той подчертава: “Ние сме ромеи... но нашата страна е родината на Филип и Александър”. Във въстанието на зилотите се вижда стремеж за независимост от Византия. Това въстание има и белези, характерни за буржоазните революции.

Отделяне на Македония от сръбското кралство

След смъртта на Душан в 1355 г. бързо отпаднал авторитетът на централната власт в сръбската държава. Големите феодали започнали да управляват самостоятелно. Владетелите на Македония не се съобразявали с централната власт, макар че синът на Душан, Урош, номинално бил цар (крал) до смъртта си през 1371г. В Серес управлявала жената на Душан, Елена (1365) г. След това Серската област заедно с Драма минали в ръцете на Углеша. Преди него в Драма владеел Вохин (или Вохина). В Бер (Верия) и Воден управлявал Хлапен. Деспот Оливер управлявал голяма територия, включваща Брегалница със Злетово, Мородвизд, Пиянец, Тиквеш и Мариово. Севастократор Влатко управлявал горното течение на Крива река със Сливище.
Най-видни феодални господари по това време в Македония били братята Волкашин (Вукашин) и Углеша. През 1365 г. Волкашин се провъзгласил за крал. Според Державин Волкашин се обявил за “крал на Македония и бил коронован през 1366 г. в Прилеп”. Той сякъл пари паралелно на Урош.
След 1365 г. Углеша, който тогава се титулувал велики войвода, започнал да се титулува деспот. В Серес била неговата деспотска и митрополийска резиденция, деспотският съд, сенат и канцелария. Той почитал византийския ред и гръцкия език и се стремял да се помири с византийската църква. През 1368 г. осъдил провъзгласяването на сръбския архиепископ за патриарх.
Духовното единство на Македония продължава да се поддържа от Охридската архиепископия. По това време на границите на държавата на Углеша и Волкашин се появява нов опасен враг - османските турци. В продължение на столетия те ще господстват над Македония. Ще оставят тук културно и генетично наследство. Ето с няколко думи историята до разглеждания момент на този голям бъдещ народ. В 965 г. приемат мюсюлманството, което ги приобщава към арабската култура. Така характерните качества на тюрките: скромност, търпеливост, смелост, смесена със свирепост, дисциплинираност и консервативност ще се обединят с една мъжка, войнствена и консервативна религия. Като резултат от тази спойка турците ще завладеят половин Европа, но нито времето, нито пространството ще изтрият азиатските им белези. Те ще запазят вяра, език, нрави.
Около 1070 г. на територията на западната част на Арменското плато (отнета от Византия и Армения) огузки (тюркменски) племена основават държава, начело на която застават вождове от династията на Селджуците. През 1071 г. те превземат Никея и я провъзгласяват за своя столица. Десет години по-късно превземат Измир. Така се създава огромният Селджукски султанат, разпрострял се на територии на Иран, Ирак, Византия и др. Едновременно с политическото утвърждаване на султаната се развива и процесът на формиране и разрастване на турската народност по пътя на смесване с местните племена и ислямизиране на населението. През 1242/43 г. монголците (наследниците на Чингис хан) разгромили селджуците, а през 1307 г. окончателно ликвидирали Селджукския султанат. Но за тези два - два и половина века турската народност е формирана и здраво свързана със завоюваните територии. Така били създадени условия за възраждане на турската държавност. Сред бейлиците, на които се разпаднал Селджукският султанат, имало няколко големи. Но ядро на новата турска държава станал един от най-слабите и най-малко развитите - Османският бейлик. Начело на бейлика стоял Ертогрул-бей. По името на неговия син Осман, който го наследил (1281 г.), бейликът бил наречен “Османски”. Осман го разширил за сметка на византийски територии. В 1299 г., когато селджукският султан бил принуден да избяга от столицата си, Осман бей станал независим владетел. Тази година условно е приета за начало на Османската държава. Осман бей и синът му Орхан разширили територията на бейлика на запад. В 1326 г. Орхан превзел Бурса (град в Северозападна Мала Азия) и я провъзгласил за своя столица. След няколко години превзел големи територии в Мала Азия и излязъл на Черно и Мраморно море. Така към средата на ХIV в. османите създали на подстъпите към Балканския полуостров крупна база, от която предприели завоевателни походи, завършили с покоряването на населяващите го народности.
Углеша чувствувал заплахата от турците, които през 1352 г. превзели крепостта Цимпе и стъпили на Балканския полуостров. След две години превзели и крепостта Галипол. В 1362 г. турски отряди, начело с Евренос бег, стигат отвъд Вардар и превземат гр. Енидже Вардар. Той става опора на турците в Южна Македония. Углеша се опитал да създаде антитурска коалиция, но единствено брат му Волкашин и владетелят на Канина и Влüора (в Албания), принц Александър Комнен Асен, се съгласили да предприемат общи мерки за борба с новия неприятел.
Решителната битка между турците и владетелите на Македония станала на 26.09.1371 при Чирмен (Черномен) на р. Марица. Двете армии се били здраво. Но турците “разбили македонската войска”. Между многобройните жертви били двамата братя и принц Александър Комнен.
Синът на Волкашин, Марко, запазил титлата крал на Македония (Крали Марко, Марко Кралевити), но част от неговите земи минали към други владетели. Серската област с Хилкидическия полуостров били завладени от Манил Палеолог. Евренос бег и Хайредин паша се настаняват в Южна Македония. Около 1373 г., след неколкомесечна обсада, Евренос превзема крепостта Гинекокастрон (Женска крепост, Женско) и я наричат Авретхисар (Женска крепост). Владетелят на феода с център Шкодра, Георги II Балша (Балаш), възползвайки се от смъртта на Алексанър Комнен, разширява владенията си за сметка на Канина и Влüора. Съюзава се с Пол Гропа и Андрей Мазаки и нападат крал Марко. Марко вика на помощ турците. Атакуват ги през 1375 г., но без особен успех.
Крал Марко царувал в сложна политическа обстановка, но това не му попречило да развие широка строителна, културна и отбранителна дейност в страната. За отбранителното строителство говори преди всичко укрепването на столицата Прилеп. Строи църкви и манастири. Той сече собствени монети, на които е написано: “В Христа бога благоверен крал Марко”.

Врати се назад   Врати се горе
   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


Присъдено звание
ЧЕСТИТО!
С радост съобщаваме на нашите читатели, че нашият дългогодишен сътрудник и приятел Георги Радулов, родом от село Кремен, Пиринска Македония, и университетски преподавател, наскоро бе удостоен със званието “Професор” и неговата научна титла сега гласи “Професор доктор”. Поздравяваме г-н Радулов за заслуженото отличие и му пожелаваме на него и на неговото семейство много здраве, радост и дълголетие и все така да ни радва със своите научни трудове.
Честито, професоре!

Македонија пее
 
МАЈКА
Еј мајко моја сакана - мила
кажи каква тага срце ти си скрила?
Пред многу години под ведро небо
во градот Лерин родена сум чедо. (2)

Еј мајко моја сакана и мила
кажи каква тага - срце ти си скрила?
Пред многу години - тирани клети
не избркаа сите од домови свети. (2)

Еј мајко моја сакана и мила
кажи која желба последна би ти била?

Пред да умрам сине
Егеј јас да видам
барем уште еднаш
Лерин да си видам. (2)

Барем уште еднаш
Лерин да си видам. (2)

ЉУБОВЕН ТАНЦ
Еј мое најмило кај тебе сум тргнало
ти врати отвори, идам со свирачи
Дај душо заиграј така се сонило
дај душо дај ни се погодило.

Рефрен:
Заиграј боса, распушти коса
извиј го тоа тело вретено.
Играј со мене ќе запре време
тоа ќе ни остане.
Заиграј боса, распушти коса
извиј го тоа тело вретено.
Во таков занес, љубовен танец
тоа ќе ни остане

Еј око калешо, срцево те одбрало
во сини висини, сонце ти си ми.
Дај душо заиграј така се сонило
дај душо дај ни се погодило.


Поезия
 
МАКЕДОНСКА БАЛАДА
На Тоше Проески

Единствено с две длани под небето,
за да си вади хляба от земята,
той пееше и плачеше в сърцето
на всички неизвестни на съдбата.

Но търсеха ли вяра за народа
и знамето й - бъдеще да носи,
той ставаше и четник, и войвода,
и отговор на черните въпроси.

Сърцето му поглеждаше нататък,
а там - мълчание, което казва,
че пътят на избраника е кратък
и ножът на съдбата го прерязва.

Какво ли на света не отминава,
ала и неизменност съществува,
че вечно подла съвест се продава,
а истински предател се купува.

И вече всичко може да се случи,
когато е могъща нищетата,
а вярата разплакана се учи
да бъде непреклонна или свята.

Тогава неотменно се усеща
дихание на сатанинска близост
като прокоба за жестока среща
с човешкото падение и низост.

Ще бъде тържествуваща заблуда
за скъсаните нишки на съдбата,
че може без целувката на Юда
да има промислител на земята.

Смъртта е преобърнато начало
на устрема, доброто и мечтата,
което непременно е видяло
предизгревно рождената си дата.

Зора зори - зората на сърцето,
сърце тупти - сърцето на зората,
защото там е всичко под небето,
което носи пулс за свободата.

И възкресен с крила за необята,
човекът от съдбата е понесен
да пее и да плаче по земята
като душа на македонска песен.

АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting